Р Е Ш Е Н И Е
260291/18.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното
от съдията ГД № 491/2020 г., по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.П.М. ***,
с която са придявени осъдителни искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане
обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от деликт - болки и страдания предизвикани
при ухапване от безстопанствено куче.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 01.09.2019
г. сутринта, около 8,00 ч. излязла от жилището си в гр. Шумен, за да изхвърли
отпадък в контейнера за смет, находящ се на около 20 метра в западна посока от
входа на жилищния блока. При преминаване покрай паркирани автомобили, под един
от тях изскочило безстопанствено куче, без повод, намордник и непридружавано от
собственик, което без да е предизвикано, с изключителна агресивност я ухапало в
областта на левия глезен, след което е избягало. Ищцата изпитала изключително
силна болка в крака. От раната потекла кръв. На помощ се притекла непозната
жена от съседен блок. Ищцата повикала таксиметров автомобил, с който се
придвижила до Спешно отделение на „МБАЛ Ш.“
АД, където раните били обработени. Назначен бил консултативен преглед от
специалист по инфекциозни болести, както и пълен курс противобясна имунизация с
лекарствен продукт Verorab, чиито общо 5 дози следвало да бъдат поставяни на
01.09.2019 г., 04.09.2019 г., 09.09.2019 г., 15.09.2019 г. и 29.09.2019 г..
Около 10,30 ч. била освободена за домашно лечение. На другия ден посетила д-р М. М.,
специалист по вътрешни болести, която й назначила прием на антибиотик Сефпотек
200. На 04.09.2019 г. била прегледана от съдебен лекар, като били установени
следните увреждания: две успоредни дълбоки ивицовидни охлузвания на кожата на
площ 3,5/0,2 см. и 2,5/0,3 см., отстоящи едно от друго на 5 см.; рана с охлузни
ръбове с дълбочина до подкожието, косо вертикално разположена с дължина 3,5
см., зееща 0,5 см.; дълбоко кожно охлузване 1/0,3 см.; рана с охлузни ръбчета
дължина 1,2, зееща 0,4 см.; две плитки охлузвания на кожата с диаметър 0,1 см.
и 0,3 см., като за извършеният преглед й било издадено съдебномедицинско
удостоверение. Твърди, че след инцидента за нея започнал кошмарен период.
Изпитвала много силни болки в крака, дължащи се на ухапването и не е можела да
се придвижва нормално. Раните зараснали изключително бавно, като й било
необходимо да носи превръзка на крака около 30 дни. Вследствие на преживения
стрес не можела да спи, изпитвала постоянно чувство на страх и безпокойство.
При всяка чуване на звук, издаван от куче получавала панически атаки.
Ограничила силно контакти с близки и познати, тъй като се е страхувала да
излезе сама на улицата. Въпреки, че от датата на ухапването били минали повече от
пет месеца все още накуцвала, а при ниски температури изпитва болки в областта
на левия глезен. На крака й все още личали следите от ухапването, като белегът
явно щял остане за цял живот. Намира, че причинените й вреди са в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника, поради което счита, че следва да
бъде ангажирана неговата гражданска отговорност. Моли съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да плати на ищцата сумата от 4 058,56 лв., от
които 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 01.09.2019 г. и 58,56 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, представляващи извършени разходи за лечение, преглед и издаване на
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.09.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба. намира исковата молба за неснователна и недоказана.
Твърди, че от представените писмени доказателства не се установява по безспорен
начин, че ищцата е ухапана от безстопанствено животно. Също така не намира
връзка между изписания от лекар антибиотик и лечението на телесните повреди. Счита предявеното
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болка и
страдание, за неоснователни и прекомерни по размер. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. Р. от ШАК, поддържа предявения иск, като моли за
постановяване на осъдително решение срещу ответника.
Ответникът, чрез процесуален представител юриск. К., счита
исковите претенции за допустими, но неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
следното:
От Лист за преглед на пациент № 20960/01.09.2019г. /л.
10/ се установява, че на 01.09.2019 г. в 09.10 часа в СО при МБАЛ Ш., ищцата е приета, като пациент, с анамнеза ухапана от
бездомно куче.
От издаденото Съдебномедицинско
удостоверение № 232/2019 г., /л. 8/ се установява, че съдебният лекар е
констатирал рани по
външната страна на лявата подбедрица на ищцата, като на долна
трета, на 10 см над глезенната става има две успоредни дълбоки ивицовидни
охлузвания на кожата на площ 3.5 / 0.2 см и 2.5 / 0.3 см, косо хоризонтално
разположени отпред горе - отзад долу, отстоящи едно от друго на 5 см. Зад тях
по задно-външната страна на подбедрицата на същото ниво има рана с охлузени
ръбове с дълбочина до подкожието, косо вертикално разположена с дължина 3.5 см,
зееща 0.5 см, необработена хирургически. Пред тази рана има дълбоко кожно
охлузване 1/0.3 см. Отразено е, че по вътрешната страна на лявата подбедрица на
6 см над вътрешния малеол има рана с охлузени ръбчета дължина 1.2, зееща 0.4
см., а пред нея има две плитки охлузвания на кожата с диаметър 0.1 см и 0.3 см.
В заключение съдебният лекар намира, че се касае за: разкъсноконтузни рани по задно вътрешната
и по външната страна на левия глезен; множествени ивицовидни драскотини около
раните.
На ищцата е издадена фактура № 00000117195/04.09.2019 г. /л. 6/ за
извършения преглед и издаване на документ на стойност 35 лв.. Представени са
рецепти за проведеното лечение и касови бонове за извършени плащания в размер
на 5.28 лв. и 18.28 лв. /л. 12/.
От разпита на Й. С. М., присъствала на инцидента, чиито показания съдът кредитира изцяло,
като случаен и незаинтересован от изхода на делото свидетел, става ясно, че 01.09.2019 г. около 8 часа видяла до
ищцата да върви куче с неогледен вид, без наморник и каишка, което я напада,
като захапва левия крак над петата, в сухожилията. Ищцата изпищяла. От крака й
потекло много кръв и била много уплашен. Свидетелката оказала на ищцата първа
помощ и я посъветвала да отиде в спешно отделение на болницата. Кучето било
рижаво, рунтаво, безстопанствено. Твърди, че в квартала има много други такива
бездомни кучета. Не може да каже дали кучето е имало марка на ухото. Изнесеното от този
свидетел се подкрепя от останалите доказателства по делото.
Свидетелят Б. Н. М., съпруг на ищцата, чиито
показание съдът кредитира при условията на чл 171 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост, след инцидента ищцата изпаднала в паника, оплаквала се от
болки в крака. Пострадалата изпитвала затруднение при обслужването си и той рябвало
да я подпомага. В последствие развила
фобия към кучета и към момента изпитва страх да върви сама по улицата. Физически
се възстановила за около 5-6 седмици, но инцидентът се отразил на съня й, като
психическото й състояние не било добро и до ден днешен било нарушено. Доколкото показанията
са последователни и логични съдът ги кредитира изцяло.
От приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила
две раскъсно-контузни рани в областта на левия глезен, като нараняванията може
да са получени по начина описан в исковата молба. В момента на ухапването пострадалата
е изпитала много силна болка. В рамките на три седмици след инцидента изпитвала
силна болка особено при смяна на превръките и опит за придвижване. В следствие
на инцидента в областта над лява глезенна става по задната страна на
подбедрицата са налице два белега на ищцата. За лечението й е са били необходими
медикаменти, но не се е налагало рехабилитация. Възстановяването е продължило
5-6 седмици.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Изложените в исковата
молба твърдения за претърпени от ищцата вреди: имуществени и неимуществени –
болки и страдания, в следствие на ухапване на безстопанствено куче и
формулираният въз основа на тях петитум на претенцията за присъждане на
обезщетение обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС – Р. № 262/11.05.2010 г., ГД №
1155/2009 г., IV г. о.; Р. № 639/02.07.2009 г., ГД № 2398/2008 г., I г. о.; Р.
№ 279/28.09.2011 г., ГД № 1533/2010 г., III-то г. о.; Р. № 279/28.09.2011 г.,
ГД № 1533/2010 г., III г. о..
При предявен иск, с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да се установи,
при условията на пълно и главно доказване, че в следствие на неправомерни
действия /бездействие/ на служители на ответника, е претърпял вреди, причинени
от ухапване на безстопанствено куче, които подлежат на обезщетяване, както и
размера на обезщетението.
Ответникът не оспорва,
че на посочената дата ищцата е била нападната и ухапана от куче.
Оспорва се наличието
на причинно-следствена връзка между увреждането на ищцата и поведението на
ответника, за който се твърди, че е бездействал в задълженията си да настанява
бездомни животни в създадени за целта приюти, като се оспорва факта, че
процесното куче е безстопанствено.
Съгласно разпоредбата
на чл. 41, ал. 1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, безстопанствените
животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 в
приюти, които съгласно ал. 3 и 4 се стопанисват от общините. По делото не се
установи наличието на собственик на кучето ухапало ищеца на процесната дата, а
съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за обществения ред на Община Шумен - куче
без нашийник /нагръдник/ и повод, непридружено от собственика си, се счита за безстопаствено
и поражда задължения за служителите на общинския приют за безстопанствени
кучета да го заловят и приберат в приюта. От събраните по делото доказателства
се установи, че ищцата е ухапана от куче, което не е било придружавано от
собственик и не са забелязани отличителни знаци, от които да се установи
собствеността му, паради което и същото следва да се счита за безстопанствено
куче. В тази хипотеза са налице задължения за служители при Община Шумен за
изпълнение на вменените в ЗЗЖ задължения за контрол и надзор над
безстопанствените животни. По делото не се установиха предприети действия за
настаняването на животното в приют или за неговото обезвреждане преди
настъпването на вредоносния резултат /ухапването на ищцата/, което обуславя
пасивната легитимация на ответника по иска и е основание за ангажиране на
отговорността му.
Съгласно приложените
амбулаторни листи, както и от представеното медицинско освидетелстване и
съдебно-медицинска експертиза е установена и причинно-следствената връзка между
ухапването и вредите.
Въз основа на
изложеното искът, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за имуществени
вреди следва да бъде уважен, в претендирания размер от 58,56 лв. - извършени разходи за лечение, преглед и издаване на
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.09.2019 г. до окончателно плащане.
По делото е установено,
че в резултат на ухапването са настъпили и неимуществени вреди – болки и
страдания. От разпита на свидетелите се установи, че е изпаднала в паника и последваща
болка при смяна на превръките и при опит за придвижване, както и последващо
затруднение при обслужване. Установи се и постравматично
стресово разстройство, повишена тревожност, страх
да върви сама по улицата и страх от кучета. Инцидентът
се отразил на съня й. Физическото възстановяване продължило 5-6 седмици, но
психическото й състояние все още не било добро. В областта над лява глезенна става на
ищцата по задната страна на подбедрицата са налице два белега. Въз основа на
изложеното искът, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за неимуществени
вреди следва да бъде уважен.
Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Така причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания върху
организма и здравето на ищцата следва да бъдат репарирани по реда на чл. 52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е
изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди, като унификация и уравновиловка е невъзможна, но при
тяхното възмездяване все пак е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз. В този смисъл
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни, обективно настъпили обстоятелства, а установената съдебна практика,
включително чрез задължителните указания на ВКС, дава разяснения за критериите,
по които обезщетението се определя при всеки отделен случай. От друга страна
обаче следва да се съобрази, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Съобразявайки
горното, за
да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав на ШРС, съобрази вида, продължителността и интензитета на страданието на
ищцата, в това число и факта, че при настъпване
на деликта, не е могла да се защити от нападението на процесното куче, както и нейната личност, поради което намира обезщетение в размер на 2000
лева за справедливо, а предявения иск за основателен до този размер, като в останалата му част следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Относно разноските. Ищцата
има право на сторените в производството разноски съобразно уважената част на
исковете. Ответникът също е направил искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
реализирани такива, претендираните от ищцата разноски са в размер на 1270 лева,
както следва: държавни такси - 210.00 лева, от които 160 лв. - по иска за
неимуществени вреди и 50 лв. - по иска за имуществени вреди; депозит за вещо
лице със задачи по иска за неимуществени вреди - 250.00 лева и адвокатско
възнаграждение - 810.00 лв., от които 510 лв. - по иска за неимуществени вреди
и 300 лв. - по иска за имуществени вреди. С оглед изхода от правния спор
ответникът следва да плати на ищцата сумата 810 лева, основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Предвид, разпоредбата на чл. 78, ал.
8, изр. 2 ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение за защита
от юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗЗП, който регламентира, че заплащането на правна
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на МС по предложение на НБПП – Наредба за заплащане на правната помощ,
приета с ПМС № 4/2006г. /ДВ бр. № 5/2006г./, в разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
от която е посочено, че в исково производство възнаграждението е от 100 до 300
лева, то съдът намира, че следва на ответника да бъде присъдено разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: бул. Славянски, № 17, да плати на Е.П.М., с ЕГН ********** ***, сумата 2000 /дв хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие ухапване от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.09.2019 г.
до окончателно плащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като
отхвърля искът за сумата над 2000 лева до пълно предявения размер от 4000 лева,
като неоснователен.
Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: бул. „Славянски”, № 17, да плати на Е.П.М., с ЕГН ********** ***, сумата 56.58 (петдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки) лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди - извършени разходи за лечение, преглед и издаване на медицинско
удостоверение, вследствие ухапване от
безстопанствено куче, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.09.2019 г.
до окончателно плащане.
Осъжда Община Шумен, с
ЕИК: *** и адрес: бул. „Славянски” № 17, да плати на Е.П.М., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер от 810 (осемстотин и десет)
лева, съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Е.П.М., с ЕГН ********** *** да плати на Община Шумен, с ЕИК: ***
и адрес: бул. „Славянски” № 17, разноски
по делото в размер от 100 (сто) лева, съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:…………………