Определение по дело №460/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N122/14.07.2010г., постановено по гр.д.N 1418/2009г., Кърджалийският районен съд е приел за установено по отношение на М. П. М. от с.С., общ.С., обл.Х., че на 14.06.2007г. в гр. Кърджали, същият е осъществил престъпния състав на чл. 216, ал.6, във вр. с ал.5 предл.1-во, във вр. с ал.1 от НК, като по непредпазливост е унищожил противозаконно чужда движима вещ - горива, собственост на "С." Е. Г., смесвайки дизелово гориво и бензин А 95 Н, и общото количество на смесеното и негодно за употреба гориво е 18 198 литра, и са причинени значителни вреди на стойност 31 466.87 лв. Със същото решение М. П. М. е осъден да заплати на "С." Е. Г., деловодни разноски в размер на 630 лв.

Постъпила е въззивна жалба от назначения служебен защитник на М. П. М.. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на атакуваното решение. Моли съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, в случай, че приеме, че същият е допустим. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът "С." Е. Г., чрез пълномощника си оспорва жалбата. Не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. Ищецът "С." Е. Г. иска да се признае за установено по отношение на М. П. М. от с.С., обл.Х., че същият е извършил престъпление по чл. 216, ал.6, вр. с ал.5 предл.1-во, вр. с ал.1 от НК, като на 14.06.2007г. в гр. К.по непредпазливост унищожил противозаконно чужда движима вещ - горива, собственост на "С." Е. Г., смесвайки дизелово гориво и бензин А 95 Н, и общото количество на смесеното и негодно за употреба гориво е 18 198 литра, и са причинени значитеÙни вреди на стойност 31 466.87 лв.

От фактическа страна, въззивният съд съобрази следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 14.06.2007год. в изпълнение на служебните си задължения въззивникът напълнил гориво в стационарните резервоари за съхранение на горива в бензино-газ станциите на дружеството ищец, като на бензино-газ станцията в района на "ОЦК" в гр. К., в резервоар гориво-дизел ответникът заредил 6 017 л. дизелово гориво, а в резервоар гориво-бензин А 95 Н заредил 7 946 л. бензин.

При зареждане в следващите две бензино-газ станции в района на "А. м." и в района на кв. "В." въззивникът допуснал смесване на различни видове горива в тези резервоари, в които имало и налични преди зареждането количество горива по предназначение - в бензино-газ станцията в района на "А. м." заредил в резервоара за дизелово гориво, в който е имало наличност 1 079 л. Дизел, 3 314 л. бензин А 95 Н, и общото количество смесено гориво се получило 4 393 л. От така смесеното гориво били продадени 781 литра гориво на различни потребители. В бензино-газ станцията в района на кв. "В.", въззивнвикът заредил в резервоара за дизелово гориво, в който имало наличност 5 757 л. дизел, 1 855 л. бензин А 95 Н, като общото количество смесено гориво се получило в размер на 7 612 л. От смесеното гориво дружеството продало 696л. В същата бензино-газ станция ответникът заредил в резервоара за бензин А 95 Н, в който имало наличност 2 247 л. бензин А 95 Н, 6 464 л. дизелово гориво, при което се получило 8 711 л. смесено гориво. От така смесеното гориво дружеството продало 1 041 л.

На 15.06.2007г. след получен сигнал от клиенти на дружеството закупили горива, и след органолептично установяване на смесването на горивата била прекратена работата на тези бензино-газ станции. За предотвратяване на по-големи щети на 16.06.2007г. дружеството ищец изтеглило внесените горива, за което бил съставен протокол № 251 от същата дата. Източени били следните смесени /унищожени/ горива както следва: от бензино-газ станцията в района на "А. м." - дизелово гориво 3 612 л. смесено гориво, от бензино-газ станцията в района на кв. "В." от резервоара за дизелово гориво - 6 916 л. смесено гориво, а от резервоара за бензин А 95 Н - 7 670 л. смесено гориво. Или, общото количество на източените от двете бензино-газ станции на дружеството горива възлизало в размер на 18 198 л. смесено гориво, което било негодно за употреба и унищожено. Посочените количества били определени по калибровка на резервоарите, от които са изтеглени.

От приложеното по делото гр.д.№ 265/2007г. по описа на КОС се установява, че "С." Е. Г. е предявило против М. П. М. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени вреди за сумата от 31 466.87лв., като с влязло в сила Решение № 749/12.01.2009г. на ПАС искът е бил отхвърлен като неоснователен.

С постановление на Районна прокуратура -К.на 25.06.2009г. било образувано Досъдебно производство № 31/2009г. по описа на ОД на МВР-К.срещу М. П. М., за това, че на 14.06.2007г. в гр. К.по непредпазливост унищожил противозаконно чужда движима вещ – горива, собственост на "С." Е. Г. - смесвайки дизелово гориво и бензин А 95 Н, като общото количество на смесеното и негодно за употреба гориво е в размер на 18 198 литра, и са причинени значителни имуществени вреди на стойност 31 466.87 лв. - престъпление по чл. 216, ал.6, във вр. с ал.5, предл.1-во, във вр. с ал.1 от НК. Досъдебното производство било прекратено с постановление на Районна прокуратура - К.от 28.09.2009г. на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 242, ал.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.2 от НПК, поради това, че независимо от обстоятелството, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна състава на посочените по-горе разпоредби на НК, деянието е амнистирано.

От правна страна, съдът взе предвид следното:

На първо място, досежно възражението на въззивника, че предявеният иск е подсъден на окръжен съд, а не на районен съд, тази инстанция намира, че същото е несъстоятелно. Това е така, тъÚ като се касае за специфичен иск, а именно – за установяване на престъпно обстоятелство, и същият не е свързан с цена; съответно, по отношение на него не важи общото правило за определяне на родовата подсъдност на иска, съобразно неговата цена.

На второ място, искът се явява допустим, доколкото този спор се явява преюдициален по отношение на иск с правно основание чл.211 от КТ за пълна имуществена отговорност за обезщетение за причинени на работодателя вреди.

Като съобрази доказателствата по делото, искът се явява основателен и доказан. На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд.

С оглед всичко изложено по-горе, Окръжният съд намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, разноски в полза на въззивника не се следват.

Водим от изложеното, Окръжния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 122/14.07.2010г., постановено по гр.д.N 1418/2009г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.