№ 1013
гр. Бургас, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201068 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба от Д. Я. Ч., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 22-0346-000250/20.10.2022г. на Началник Група към ОДМВР
Бургас, РУ Созопол, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване. от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се оспорват фактите, изложени в НП, оспорва се мястото на нарушението,
изложените обстоятелства около проверката, сочи че резултатът от тест с Дрегер бил
отрицателен. Водачът не бил отказал проверка за употреба на алкохол, а поради късния час
трудно намерил лице, което да го откара до МЦ в *** и се явил, за да даде кръв за анализ, но
след определения час.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. К. като поддържа
жалбата и счита, че трябва да се даде вяра на това, че доверителя му е бил с белезници по
време на проверката, както и че е отишъл до МЦ в ***, за да даде кръвна проба, но му било
отказано. Счита, че неправилно медицинския специалист не е взел кръв за анализ. Моли се
за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
На 26.09.2022г. св. Ф. М., св. А. А. и св. Д. С. изпълнявали служебни задължения като
спирали автомобили движещи се по пътя Малко Търново – Бургас във връзка с бежанския
поток като били разположени на КПП с. Крушевец. Св. А. А. спрял за проверка МПС „***”,
тъй като му направило впечатление, че автомобилът ту гаснел, ту потеглял, а освен това
отговарял на търсения профил и му подал стоп-палка, когато приближил, за да се извърши
1
проверка. Като водач бил установен жалбоподателят Д. Ч.. На св. А. му направило
впечатление, че водача може да е в нетрезво състояние и затова били извикани служители на
КАТ. На място пристигнал свидетеля Г. Д., който разяснил възможността на Ч. да бъде
тестван за употреба на алкохол, като Ч. се съгласил проверка да бъде извършена с Дрегер,
но когато издишвал въздух не подавал достатъчно количество въздух, издишал през носа и
свидетелят заявява относно Ч. „правеше се, че надува”. Св. Д. след като извършил няколко
неуспешни опита да се отчете резултат от теста с Дрегер, приел, че следва да се издаде талон
за медицинско изследване на Ч., в който посочил техническото средство и разпоредил да се
даде кръвна проба като разяснил възможността да се извърши изследването и връчил талон
за изследване, който Ч. отказал да получи. Отказът е удостоверен с подписа на един
свидетел Д. С.. Талонът бил връчен в 01 часа и 45 мин като св. Д. уведомил Ч., че трябва да
се яви до 120 мин. от връчването на талона в ФСМП гр. *** до 120 мин. Св. Д. заедно с
колегата си Д. Д. отишли в МЦ в ***, за да изчакат явяването на Ч., но той се явил след
определеното за това време. Видно от отбелязването на гърба на талона св. Г. вписал, че
лицето се е явило в 04:25 часа, т.е. след времето определено в талона за медицинско
изследване.
За извършената проверка и това, че лицето отказва да бъде тестван за употреба на
алкохол бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, който Ч. отказал
да получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел Д. Д..
Съдът кредитира с доверие показанията на полицейските служители като съдът
констатира разминавА. относно обстоятелството дали Ч. е бил с поставени белезници.
Единствено св. Д. С. сочи, че Ч. е бил с поставени белезници, но съдът намира, че
свидетелят изказва несигурност относно обстоятелството дали Ч. е бил с поставени
белезници и при извършването на теста („мисля, че имаше поставени белезници”.). Св. А.
също не отрича да са били поставяни белезници на жалбоподателя, но заявява, че не може да
си спомни и „Към момента на проверката от служителите на КАТ също не мога да си
спомня дали е имал поставени белезници“. Всеки от служителите А., М. и С. е вършел
работата, за която са били изпратени, а именно да се извършва проверка на автомобилите с
цел предотвратяване на бежанския поток и реално действията около даване на пробата и
тестването на водача с Дрегер са били възприети от свидетелите – служители на КАТ,
пристигнали на място и не е била ограничена възможността на Ч. да даде проба за наличие
на алкохол в кръвта. Еднопосочни са показанията на всички свидетели, че спреният за
проверка водач „…не духа правилно на дрегера…”; „…той предполагам, че не духа
правилно на дрегера, а те му обясняваха как трябва да духа…“ – св. Д. С.; „Опитваше се да
надува на дрегера, но не вкарваше въздух. Според мен нарочно не искаше да даде проба за
алкохол.” – св. А. А., „На няколко пъти му казаха, опита се надуе дрегера, дадоха му го, на
няколко пъти се опита да надуе дрегера, обаче не го наду до край, за да отчете пробата.
Караха го да надува, но нищо не отчиташе дрегера. Той като не даде докрай проба, колегите
го пробваха няколко пъти.” – св. Ф. М., „…в случая нямаше достатъчно количество въздух,
защото господина издишаше през носа, правеше се, че надува…” – св. Г. Д..
Като цяло съдът се доверява на св. Г. като се установява противоречие с показанията на
св. Д. дали Ч. е бил в медицинския център, когато са се явили служителите на Пътна
полиция, но това обстоятелство не е съществено предвид извършеното от свидетеля Г.
удостоверявА. на гърба на талона за изследване, че Ч. се е явил, но по-късно от
определеното му в талона за изследване време.
Като цяло съдът не намира причина да не се довери на св. Н. С. като съвпадат
обстоятелствата, за които свидетелстват и останалите свидетели св. Д. С., че Ч. се е опитвал
да се свърже с някого по телефон, а и св. Д. и св. Г., че жалбоподателят все пак се е явил в
МЦ в гр. ***, но след определеното за това време.
Изолирана остава защитната теза на жалбоподателя, че не е отказвал да дава проба.
2
Еднопосочно се установява, че не е издишал достатъчно въздух, за да извърши изследването
с Алкотест дрегер и въпреки многократните опити и обяснения на проверяващите не е дал
според указанията въздух, за да се извърши тест с Дрегер за установяване на наличие или
липса на алкохол в кръвта, а след това не се е явил и в определения час, за да даде кръв за
анализ.
От доказателствата по делото писмени и гласни се установява, че водачът на
автомобила не е посетил медицинския център, в посочения в талона час.
Наказващият орган е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване употребата на алкохол, само
формално е приел да бъде тестван, но реално не е издишал въздух според указанията и на
практика е отказал проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол
в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП с НП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване. от право да управлява МПС за 24 месеца.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при формално спазвА. на реквизитите, предвидени в чл. 57
ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Жалбоподателят по своя воля се е отказал да получи екземпляр от АУАН още в
момента на проверката като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел, присъствал
на проверката и на съставянето на АУАН. Актът е предявен на нарушителя, с което му е
предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание и да организира своята
защита, сам е избрал да не го получи фактически, поради което не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН е подписан от актосъставителя
и свидетелите, които са присъствали на проверката, поради което съдът намира, че не се
касае за нарушение на правата на жалбоподателя. Ясно в АУАН е посочено качеството на
свидетелите.
Отказът да се получи съставения и предявен АУАН и талон за медицинско изследване,
е удостоверен от трети лица – свидетели, различни от посочените като очевидци. Издаден е
бил талон за медицинско изследване оформен е по предвидения за това ред и е
удостоверено, че жалбоподателят е отказал да го получи.
Ангажираните от жалбоподателя доказателства – показания на св. Н. С. и св. Г. не
разколебават установената фактическа обстановка и това, че жалбоподателят е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол. Задължението да организира своевременно
придвижването си до МЦ в *** е изцяло в негова тежест.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване. от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
3
си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза от събраните по
делото доказателства се установи, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила.
Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на
лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с
техническо средство, така и след това посредством медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените
в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в
конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас) и затова правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл. 6, ал. 6 и ал. 7 (ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на
явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите
случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост
от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор
или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отиване до него.
В случая контролния орган е предвидил максималния срок от 120 мин. за явяване като
следва да има предвид и че се касае за тъмните часове на денонощието, когато трафика е
значително намален. Предвиденият срок в талона сочи, че лицето трябва да се яви в
указания срок, за да се даде кръвна проба. Това, че жалбоподателят не е съдействал на
проверката, отказал е да получи талона и АУАН, че се е забавил с организирА. на
придвижването си, не може да доведе до извод за по-благоприятно третирА. на Ч. или да се
приеме хипотеза на маловажен случай.
Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година вземането на кръв и урина
за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за
вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
отразява причините за забавянето и часа на вземането.
Съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, при извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве, като неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В случая се установява, че Ч. е пристигнал в медицинския център в град ***, но след
срока за вземане на кръвна проба посочен в издадения талон за медицинско изследване. В
случая на водача е даден максимално предвидения в нормата на чл. 6 ал. 6 т. 2, предложение
4
второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 година срок от 120 минути за явяване на мястото за
извършване на изследването, като с оглед часа на отказ да му бъде връчен талона – 01:45
часа, водачът е следвало да се яви за кръвна проба до 03:45 часа. Доколкото се касае за
проверка, извършена в село Крушевец, а медицинският център се намира в град ***, то по
мнение на съдебния състав предоставеното време за придвижване е достатъчно, като се има
предвид и посоченото обстоятелство, че се касае за придвижване в тъмната част на
денонощието, рано сутрин, когато почти липсва движение. Водачът, обаче, се е явил за
даване на кръвна проба в 04,25 часа, при закъснение, тоест извън посочения в талона за
медицинско изследване срок, което води до неизпълнение на задължението за изследване.
Предвид изложеното по мнение на този състав НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване. от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в
който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и
законосъобразно в тази част НП следва да се потвърди.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора право
на разноски има само АНО, който не претендира такива и съдът не му присъжда.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0346-000250/20.10.2022г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на Д. Я. Ч., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване. от право да управлява МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщавА.то му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5