№ 20
гр. Ловеч, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20234300900046 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Т., с
ЕГН **********, с адрес: ****** против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл.
477 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди (болки и
страдания) от ПТП, причинено на 11.04.2023 г. при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. №
СВ **** СТ, в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху същата
сума, считано от 24.04.2023 г. (датата на сезиране на застрахователя) до
окончателно й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2023 г. Д. Н. И. управлявал лек
автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. № СВ **** СТ, че около 08:25
часа, по път 1-3, в района на км. 147+300, поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия на мокра настилка причинил пътно транспортно
произшествие – поднасяне на десен завой, последвано с излизане вдясно от
пътното платно и преобръщане по таван. Посочва се, че в резултат на ПТП е
пострадала пътувалата в лекия автомобил В. П. Т., с ЕГН **********, че
произшествието е посетено от полицейски служители на „Пътен контрол“
при РУ гр. Луковит, при което е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, в който са описани обстоятелствата и причините за
инцидента. От ищеца се поддържа, че вина за настъпване на ПТП имал
водачът на лекия автомобил. Посочва се, че в резултат на ПТП-то ищецът В.
П. Т. получила различни по вид травматични увреждания, изразяващи се в:
порезна рана на лявото коляно около 3 см; контузия на лявото коляно;
контузия на ляв литерален хумерус; фисура на лявото коляно; че за
получените травматични увреждания е оказана медицинска помощ в
медицинско заведение и лечение в домашни условия. Твърди се, че от
получените травматични увреждания ищцата изживяла болки и страдания,
1
продължили през целия възстановителен период, както и отрицателни психо-
емоционални изживявания.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Д. Н. И. лек
автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. № СВ **** СТ, имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, валидна от 21.03.2023 г. до 21.03.2024 г., съгласно полица
BG/30/123000883291, издадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД (дружеството ответник), както и че за
настъпилото събитие била заявена (на 24.04.2023 г.) претенция пред този
застраховател щета, с посочване на банкова сметка, по която застрахователят
отказал да изплати обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част
от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на Д. Н. И. (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба,
размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното
застрахователно събитие, на твърдения за заплащане на сумата от 7000 лв.
(плащане на застрахователното обезщетение в дължимия според ответника
размер), както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия
справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на
кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за
поддържаните вреди. От ответника се прави правоизключващо възражение,
основано на твърдение за възникване на вредите от случайно деяние,
изключващо съществуването на деликт. От ответника се прави и
правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
което се основава на твърдения за следните факти: пътуване на ищцата в
автомобила без поставен предпазен колан; наличие на предшестваща пътния
инцидент травма, допринесла за по-продължителен период на
възстановяване; както и липса на предприето от ищцата на адекватно лечение,
с което бездействие допринесла за понесените болки и страдания. В писмения
отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и
правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от
правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на Д. Н. И. (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба,
размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното
застрахователно събитие, на твърдения за заплащане на сумата от 7000 лв.
(плащане на застрахователното обезщетение в дължимия според ответника
размер), както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия
справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на
кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за
поддържаните вреди. От ответника се прави правоизключващо възражение,
основано на твърдение за възникване на вредите от случайно деяние,
изключващо съществуването на деликт. От ответника се прави и
правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
което се основава на твърдения за следните факти: пътуване на ищцата в
2
автомобила без поставен предпазен колан; наличие на предшестваща пътния
инцидент травма, допринесла за по-продължителен период на
възстановяване; както и липса на предприето от ищцата на адекватно лечение,
с което бездействие допринесла за понесените болки и страдания.
Ищецът взема участие по делото чрез пълномощника адвокат Д. П.,
който поддържа иска, навежда съображения за неговата основателност и
моли за присъждане на застрахователно обезщетение в претендирания
размер, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът взема участие по делото чрез процесуалния представител по
пълномощие – юрисконсулт М. М., който оспорва иска, навежда съображения
за неговата неоснователност, респ. за завишения му размер, моли за
отхвърлянето му или за присъждане на обезщетение в размер, по-малък от
претендирания, и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С определение от 03.01.2024 г., по НОХД № 392/2023 на РС Луковит, е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с
което Д. Н. И. е признат за виновен в това, че на 11.04.2023 г., по път 1-3, в
района на км. 147+300, между с. Р. и с. П., при управлението на лек
автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. № СВ **** СТ, нарушил правилата
за движение (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), в резултат на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на В. П. Т., изразяваща се във фактура на
лява лакътна кост, довела до трайно ограничаване движението на горен ляв
крайник за период повече от месец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 129, ал. 1 НК.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че в участъка от републикански път 1-3, в който настъпва пътното
транспортно произшествие (в района на км. 147+300, между с. Р. и с. П.),
пътното платно е двупосочно, с широчина 6,20 м, хоризонтален участък,
лентите са разделени с единична непрекъсната линия (тип M l), с каквато те са
ограничени от края им (откъм банкета), че участъкът от пътя към мястото на
ПТП е права линия между две криви, с асфалтово покритие (дребнозърнест
асфалт, без повреди, но с видими коловози в двете ленти), мокро към момента
на ПТП, като от двете страни има затревени банкети (ляв с ширина 1,0 м и
десен с ширина 2,0-3,0 м), като след десния банкет следва стръмен склон с
дълбочина около 2,0 м, свършващ на левия бряг на р. „Златна Панега“.
Режимът на движение в участъка, преди мястото на ПТП, е с ограничение на
км
скоростта (със знак „В 26“) 50 /. Времето е било облачно, дневна светлина,
ч
с регистрирани валежи, като видимостта между двете криви е над 200 м и
водачът Д. И. е имал видимост към мястото на напускане на пътното платно
от около 60 м. От заключението на експертизата се установява следния
механизъм на ПТП: движение на лек автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с
рег. № СВ **** СТ (с водач Д. И. и две спътнички - една на предна дясна
седалка и една отзад) в посока с. Р. - с. П.; насочване на автомобила (при км.
147+300) надясно, напускане на пътното платно с продължаващо странично
движение по стръмния скат, след десния банкет; удар на автомобила с
предната му част в терена (земята), от което настъпва преобръщане надясно,
завъртайки се около надлъжната му ос по часовника (двукратно), след което
автомобилът се оказва на таван и в покой. От установения механизъм и
3
конкретните условия, при които е настъпило ПТП, най-вероятната причина за
настъпването е недостатъчния опит на Д. И. като водач на МПС и
разконцентрация на вниманието, довела до загуба на контрол над
управлявания автомобил, доколкото не се установяват данни за неправилно
боравене с органите за управление (волан/спирачки), за лоши пътни,
атмосферни и метеорологични условия, за неизправно техническо състояние
на превозното средство и за несъобразена скорост на движение. Скоростта на
км
движение непосредствено преди напускане на пътното платно е 72 /, а
ч
опасната зона 59 метра, като след напускане на пътното платно водачът не би
могъл с аварийно спиране да предотврати настъпването на ПТП, вкл.
преобръщането му на таван. Данните за траекторията на МПС преди
преобръщането му (следа от гума в калта) свидетелстват за това, че
автомобилът е продължил да се движи праволинейно, леко косо на пътното
платно до достигане стръмния скат и последвалото преобръщане, от което
следва, че водачът Д. И. не е предприел действия за намаляване на скоростта
или за връщане на автомобила към полагащата му се пътна лента. Установява
се от заключението, че лекият автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ е
оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за предните две места
и задните две крайни места, а за средното пасажерско място отзад коланът е
двуточков. Автомобилът е оборудван отпред с два еърбега - вляво пред
водача (във волана) и вдясно пред пътника до него (в арматурното табло),
както и със странични еърбеци във вратите отпред и отзад. Функцията на
предпазния колан е да задържи тялото на водач/пътник към седалката и да не
позволи същото да достигне елементи от вътрешността на купето, да изпадне
от врата или стъкло, като най-голямата им ефективност е при челен удар със
км
скорост на движение до 50 /, в неподвижно препятствие. От заключението
ч
се установява, че не е налице челен или страничен удар на автомобила, който
да задейства еърбеци и колани, като при конкретния механизъм тялото не би
могло да се задържи стабилно на седалката от същите предпазни средства,
дори да са се бяха задействали. Страничното преобръщане на автомобила и
оставането му по таван е довело до смачкване на купето (деформиране
навътре на тавана и колоните), до намаляване на обема на салона,
ограничавайки пространството на пътниците, вкл. на ищцата. От
заключението на експертизата се установява, че ищцата В. Т. влязла в
автомобила през задна лява врата (зад водача), след което се е преместила по
средата (където обезопасителният колан е двуточков), за да има видимост
напред. Тя е пътувала без поставен предпазен колан, в какъвто смисъл са и
показанията на св. Д. Н. И. (водачът), от които се установява, че от качването
им до инцидента, тя и другата пътуваща в автомобила са били без предпазен
колан. Изводът за непоставен предпазен колан също се допуска от вещото
лице, макар с по-малка вероятност от обратния такъв – за поставен. Именно
заради намаления обема на салона, причинено от смачкване на купето от
преобръщането, пространството на пътниците е било ограничено, което не е
позволило свободно движение на телата им. Едновременно с това следва да се
отчете, че при конкретното преобръщане на автомобила без директен челен
или страничен удар (свидетелство за което са несработилите предни и
странични еърбеци), не се проявяват концентрирани големи сили и ударен
импулс върху телата на пътуващите, с което се обяснява както оставането им
в купето, така и липсата на по-тежки и масивни наранявания по тях.
Счупването на ръката и спукването капачката на коляното са резултат от
4
заемането на по-устойчива поза на ищцата чрез опиране на крайниците (ръце
и крака) в близките повърхности (облегалка на седалка), която реакция е
типичен рефлекс при очаквания сблъсък след настъпилото отклонение на
превозното средство от пътното платно. В този смисъл са и изводите на
вещото лице по част от въпросите съдебно медицинската експертиза, според
които при прегледа и от медицинските документи не се установяват по
тялото на ищцата белези, съответни на обичайните наранявания от поставен
предпазен колан.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че след претърпяното ПТП ищцата
постъпила във ФСМП Луковит, където е извършена хирургична обработка на
раната на ляво коляно и е поставената гипсова имобилизация на лява
мишница. В. Т. е получила счупване на лагерния (външния) епикондил на
лява мишнична кост, порезна рана по предно външното лице на лява колянна
става, както и спукване на колянната капачка на лява колянна става, същите
травматични увреждания са се проявили с оток, силни болки, ограничен обем
на движение в лява лакътна става, умерено кървяща рана на ляво коляно и
болки в същото. Всички травматични увреждания са свързани с претърпяното
ПТП, дължат се на него, като тяхното естество и локация се обясняват с
въздействието на инерционните сили, проявили се при конкретния механизъм
на ПТП и с удара на тези части от тялото на ищцата в твърдите повърхности
от интериора на купето. Доколкото предпазният колан предпазва тялото
(торса), придържайки го в статично положение към седалката, но не и
крайниците, поставянето му е без значение за избягване на получените
травматични увреждания на мишницата и коляното, които се явяват резултат
от удари на крайниците (ръце и крака) в близките повърхности (облегалка на
седалка). Лечението на В. Т. продължило 40 дни, като то е започнало
незабавно във ФСМП Луковит (с хирургичната обработка на раната на ляво
коляно и поставената гипсова имобилизация на лява мишница), след което
хирургичните конци са свалени на 12-тия ден, ортезата на лявото коляно на
30-тия ден, а гипсовата лонгета на ляв горен крайник - на 40-тия ден.
Впоследствие е предписано провеждане на рехабилитация - раздвижване в
домашни условия без постъпване за стационарно лечение. Травматичните
увреждания са съпътствани с изживяване на болки и страдания, които са с по-
висок интензитет непосредствено след ПТП както и след сваляне на
имобилизациите и започване на раздвижването, продължило около месец и
половина-два, в който период същите затихват до отшумяването им в края на
този период. От експерта се разяснява, че при прегледа не са налице
функционални смушения или остатъчни смущения за горния крайник, а за
долния крайник се наблюдава единствено белег в предната част на коляното с
размер около 3 см.
От показанията на свидетеля М.К.А., ценени с по-висока критичност,
оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е майка на ищцата) се
установява, че след катастрофата ръката на ищцата била гипсирана, имала
охлузвания по тялото и рана в коляното, която била зашита. Около 40 дни
след инцидента ищцата изпитвала болка, пиела обезболяващи, не можела да
се обслужва сама (в банята и тоалетната), споделяла страхове от
преживяното, не спяла спокойно. След премахване на гипсовата
имобилизация, ищцата започнала рехабилитационни процедури (упражнения)
в домашни условия. От показанията на свидетеля се установява, шест месеца
след инцидента ищцата се възстановила напълно.
5
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че е налице задължителна застраховка ГО на
автомобилистите за лек автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. № СВ ****
СТ, имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“
(ГО) на автомобилистите, валидна от 21.03.2023 г. до 21.03.2024 г., съгласно
полица BG/30/123000883291, издадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
С претенция от 24.04.2023 г., подадена от В. П. Т. чрез пълномощника
адв. Я. Д. до ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, застрахователят е
уведомен за застъпилото ПТП, като от него поискано заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се
от доказване, че „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е определило и изплатило на В. П. Т. застрахователно
обезщетение, по извънсъдебно заведена претенция № 0801-002645/2023-01, в
размер на 7000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
сумата от 40 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 11.04.2023
г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 24.04.2023 г.
(датата на сезиране на застрахователя) до окончателно й изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
6
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е
претърпял вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП, причинено от Д. Н. И. (водачът на застрахования при
ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на ищеца, а те от своя страна са довели до
изживени от него болки и страдания (неимущесвтени вреди). След като за
управлявания от Д. Н. И. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпял неимуществени вреди
(болки и страдания от травматичните увреждания) ищецът притежава
качеството на пострадал и увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази
връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите
възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно
механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая се
предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства,
които я изключват. Застрахователят по задължителна застраховка дължи
обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на
моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за
изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на
застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие
в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане попадат в застрахователното покритие
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът
отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и
страдания. В. Т. е в активна млада възраст към деня на ПТП (на 18 г.), на нея
са причинени счупване на лагерния (външния) епикондил на лява мишнична
кост, порезна рана по предно външното лице на лява колянна става, както и
спукване на колянната капачка на лява колянна става. Тези увреждания нямат
живото застрашаваш характер и не влошават трайно качеството на живот.
Тяхното лечение е продължило в домашни условия, след първоначалния
прием в спешна помощ, не се налагало последваща хоспитализация или
извършване на хирургични интервенции. Съдът съобрази продължителността
и интензитета на изпитваните от ищеца болки и дискомфорт (около месец и
половина-два, по-силни в началото на увреждането и при сваляне на
7
имобилизациите), които са отшумели в края на този период и понастоящем
няма обективна находка за изживяването им. Изживеният от ищцата уплах от
случилото се е обичаен и не е оставил траен негативен психо-емоционален
отпечатък. Освен изброените обстоятелства относно ищцата, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания
от причинените телесни увреждания е 12 000 лв.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради
неползване на предпазен колан, е неоснователно и с оглед на това
определеният по-горе размер на застрахователното обезщетение не следва да
се редуцира. Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-
следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). В този смисъл прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на
поставен предпазен колан от ищцата не е довело до настъпване на
вредоносния резултат, защото получените травматични увреждания са
свързани изключително с претърпяното ПТП, с въздействието на
инерционните сили, проявили се при конкретния механизъм на ПТП
(преобръщане на автомобила около надлъжната му ос) с удар на тези части от
тялото на ищцата в твърдите повърхности от интериора на купето.
Избягването им с евентуално поставяне на предпазен колан не би било
възможно, доколкото предпазният колан предпазва тялото (торса),
придържайки го в статично положение към седалката, но не и крайниците,
които биват рефлекторно опирани в близките повърхности на интериора
(странична врата и облегалка на седалка), с цел запазване на устойчивост при
очаквания сблъсък след настъпилото отклонение на превозното средство от
пътното платно.
От определения по справедливост размер на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди (12 000 лв.) следва да се приспадне
изплатеното такова от 7 000 лв., при което ответникът-застраховател дължи
на ищцата заплащане на обезщетение за същите вреди в размер на сумата от
5 000 лв.
Последната сума следва да се присъди с претендираната законна лихва
от деня на предявяване на застрахователната претенция от увредения пред
застрахователя (24.04.2023 г.) до окончателно й изплащане. Ответникът-
застраховател е в забава, поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса
на определено и изплатено застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 2
КЗ). Изплащането на застрахователно обезщетение в размер, по-нисък от
претендирания, съставлява по същество признание на фактическото
основание на застрахователната претенция, при което не е налице забава на
кредитора. За периода от предявяване на претенцията (24.04.2023 г.) до срока
за произнасяне по нея, застрахователя също дължи законна лихва върху
застрахователното обезщетение, но за забавата на застрахования делинквент,
доколкото е налице функционална обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429,
ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
8
частично основателен. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
5 000 лв., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. (денят на предявяване на
претенцията пред застрахователя) до окончателното й изплащане. За
разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на иска, ответникът ще следва да
заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от иска (чл.
78, ал. 1 ГПК). Ищецът е сторил разноски в общ размер на 4 205 лв. (1320 лв.
– държавна такса; 485 лв. – депозит за вещи лица и такса за съдебно
удостоверение; и 2400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение). Съобразно
размера на присъденото обезщетение (5 000 лв.) и общия претендиран такъв
(40 000 лв.), ответникът следва да заплати по съразмерност разноски на
ищеца в размер на 525,62 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
С оглед частичната неоснователност на иска, ищецът ще следва да
заплати на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер
на 515 лв. (485 лв. – депозит за вещи лица и такса за съдебно удостоверение и
30 лв. – депозит за призоваване на свидетел). Съобразно размера на
отхвърлената част от иска (35 000 лв.) и този на претендираното обезщетение
(40 000 лв.), ищецът следва да заплати на ответника по съразмерност разноски
в размер на 450,62 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК). Заради осъщественото процесуално
представителство на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в искания
размер от 360 лв., ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело,
определен според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 Застрахователно
акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ****** да заплати на В. П. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с. Р., Община Луковит ****** сумата от 5 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 11.04.2023
г., причинено при управление на автомобил марка „К.“, модел „СРХ“ с рег. №
СВ **** СТ, управляван от Д. Н. И., чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. (денят на
предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния
му претендиран размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
****** да заплати на В. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., Община
9
Луковит ****** сумата 525,62 лв., представляваща сторени по делото
разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА В. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., Община Луковит
****** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
****** сумата от 450,62 лв., представляваща разноски съобразно
отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК), както и сумата от 360 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10