Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...09.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 4612 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №38323/11.02.2020г.,
постановено по гр.д. №71450/2015г. по описа на СРС, 54 състав, е отхвърлен
предявеният от „Б.“ ЕООД срещу З. „А.“ АД иск с правно основание чл.208, ал.1
от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 934,22 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, застрахователна
полица №********** от 01.07.2013г. за вредите по застрахования л.а. „БМВ 740“,
шаси (рама) №WBAGM410X0DS00978, рег. №******, в
резултат на настъпило в гр. София, на паркинг в ж.к. „Студентски град“, ул. „******,
застрахователно събитие – ПТП от 18.03.2014г., което вземане е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 05.05.2015г. С решението е осъдено „Б.“ ЕООД да
заплати на З. „А.“ АД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 355 лева, представляваща разноски за производството.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството „Б.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М.С.,
срещу първоинстанционното решение, като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът излага доводи, че е
налице процесуално нарушение, тъй като делото се е разглеждало и доказателства
са се събирали от 27 състав с председател съдия А.Д., и две години след
провеждане на последното съдебно заседание и обявяване на делото за решаване, било
проведено ново съдебно заседание, което довело до формиране на различни
убеждения, тъй като доказателствата били събрани пред различен състав на съда.
Въззивникът поддържа, че не е налице умисъл в действията на водача на
автомобила, а напротив поведението му било насочено към полагане на дължимата
грижа. Същият потеглил внимателно, с ниска скорост и при липсата на пътни знаци
и обозначения, които да съобрази. Последващото му поведение също сочело на
добросъвестност и проява на дължимата грижа, тъй като водачът веднага се
свързал с денонощния асистанс на застрахователя, за да се увери, че с оглед
настъпилите увреждания е безопасно да потегли, веднага е предоставил автомобила
за оглед и изпълнил всички свои задължения да представи изискуемите документи на
застрахователя. Поддържа, че не е налице проявена груба небрежност от водача,
като излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил и
обстоятелството, че същият не е паркирал автомобила на процесното място, а
колата била паркирана от друго лице. Поради това водачът не би могъл и не бил
длъжен да предвиди при необозначена маркировка колко точно близо е паркирана
колата до стълбите, което изключвало вината му. От показанията на свидетеля се
установявало също така, че, идвайки от игрището към паркинга, нямало как да
мине покрай стълбите или да установи къде точно около тях е паркиран
автомобилът. При липса на видимост, същият нямало как да предположи, че се
намира в такава непосредствена близост до тях, че това да причини щети при
потеглянето. Това категорично обосновавало извода, че водачът не е действал при
груба небрежност, тъй като нямал представа за всички обстоятелства от значение,
нито е пренебрегнал същите и очевидните техни последици. Поддържа, че е налице
полагане на дължимата грижа, но дори да бъде квалифицирано като недостатъчно
прецизиран избор на посока на движение, това не било груба небрежност, тъй като
скоростта не била очевидно и прекомерно неподходяща. Действията на водача не
били злоумишлени, а били единствените възможни действия. Същият не бил длъжен
да съобрази препятствието пред автомобила при положение, че предната му част
закривала видимостта пред стълбите. Въззивникът излага доводи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил подробно механизмите, причините и
факторите за настъпване на ПТП, като изводите на съда противоречали на
събраните по делото доказателства. На следващо място поддържа, че правно
релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, както и да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие. Излага доводи, че от
събраните по делото доказателства е установено, че водачът с поведението си не
е създал предпоставки за повреда на застрахованото имущество, поради което
възражението на ответника за проявена груба небрежност било неоснователно. С
оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „З.А.“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Венета Крилашка, с който жалбата се оспорва
изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че не е допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, тъй като с решение на Съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет по протокол №21 от заседание, проведено на 02.07.2018г. А.А.Д.е
освободен от заеманата длъжност „съдия“ в Софийски районен съд и със заповед
№АС-283/19.07.2019г. на Председателя на СРС е разпоредено преразпределението
чрез Централизираната система за разпределение на делата на всички граждански
дела на доклад на съдия А.Д. с даден ход по същество, по които не е постановено
решение между съдиите, разглеждащи дела с материя на Първо, Второ и Трето
гражданско отделение на Софийски районен съд според вида на делата. Съгласно
протокол за разпределение от 22.07.2019г. делото било разпределено на съдията –
докладчик на 54 състав при СРС. Било проведено открито съдебно заседание по
делото на 05.02.2020г., в което било изслушано и прието заключение на САТЕ,
съдебното дирене било обявено за приключено и бил даден ход на устните
състезания. Поради това въззиваемата страна счита, че е налице надлежен съдебен
състав и постановеното решение е валидно. Въззивникът поддържа, че от събраните
по делото доказателства и показанията на водача на автомобила, разпитан в
качеството на свидетел, се установява, че същият е шофьор от 10 години и шофира
ежедневно, което само по себе си предполагало създаден навик да следи за
безопасността на пътната обстановка, да предприема всички необходими действия и
мерки за предпазване на МПС от вреди и да спазва техническите и технологичните
правила при управлението и експлоатацията на автомобила. Същият заявил, че е
запознат със състоянието на паркинга, игрището, захода за автомобили и
разположението на стълбите. Същият бил наясно, че МПС е било паркирано
непосредствено до стълби, на по-малко от метър и с лице към тях, но въпреки
това не положил дължимата грижа за опазване на МПС от увреждане чрез
предприемане на обичайните и разумни предохранителни действия и мерки в тази
насока, каквото съгласно заключенията на САТЕ би било привеждане на МПС в
движение директно назад, при който случай не би се стигнало до произшествието.
Излага доводи, че ПТП е било напълно предотвратимо при полагане на обичайната
грижа от водача на автомобила. С поведението си същият нарушил задълженията по
т.50.2 и т.50.3 от Общите условия на застрахователя, като това било причина за
настъпване на вредите. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение
е валидно и допустимо.
Изложените във
въззивната жалба доводи за допуснато нарушение от първоинстанционния съд на
разпоредбата на чл.235 от ГПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.1 от ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая въз основа
на Заповед №АС-283 от 19.07.2019г. на Председателя на СРС с протокол за избор
на съдия – докладчик (преразпределение) делото е преразпределено на 54 състав
при СРС с докладчик съдия Н.М., като на 05.02.2020г. е проведено открито
съдебно заседание по делото и на 11.02.2020г. е постановено решение от съдията
– докладчик, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на
делото. Поради това не е налице твърдяното от въззивника нарушение на чл.235,
ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна
квалификация чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“,
застрахователна полица №**********, валидна за периода от 02.07.2013г. до 01.07.2014г.,
във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.03.2014г. в 21 часа,
в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „******, на паркинга, намиращ се
встрани от спортните игрища срещу книжарница „Св. Иван Рилски“, при което е
увредено застрахованото имущество – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“,
рег. №******. Вземането е прехвърлено на ищцовото дружество от застрахованото
лице с договор за цесия от 05.05.2015г.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
е сключен договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица №**********,
валидна за периода от 02.07.2013г. до 01.07.2014г., между К.В.В.и ответното
дружество, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките
на посочената в договора застрахователна сума, имуществените вреди относно лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“, рег. №******,
които би претърпял застрахованият за периода на действие на договора.
Установява се по
делото също така, че по време на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и, че застрахователят е уведомен
за настъпването на застрахователно събитие "щети при пътнотранспортно
произшествие".
За да отхвърли
предявения иск първоинстанционният съд е приел за основателно своевременно
релевираното от ответника с писмения отговор по делото възражение, че са
осъществени предпоставките на т.50.9 на ОУ на застрахователя и е налице
изключен риск, тъй като ПТП е предизвикано от действия на застрахования, които
са предприети в нарушение на задължението му по т.50.3 да пази и ползва МПС с
грижата на добрия стопанин и да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което
неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като е довело
до настъпване на вредите и представлява основание за отказ за изплащан на
застрахователно обезщетение, както и че водачът е причинил пътния инцидент
поради груба небрежност. Тези доводи се поддържат и във въззивното
производство, с депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
Тежестта на
доказване, че е налице изключен риск по смисъла на горепосочената клауза е
върху страната, която се позовава на нейното приложение - в случая
застрахователят, който следва да установи с допустимите доказателства
твърдените действия, извършени от водача на застрахования автомобил, при които
последният е увреден, съставляващи груба небрежност. Последователно установената от
съдебната практика дефиниция на небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – модела на поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дължимата престация (дейността) и условията на
предоставянето й (условията за извършването й). Грубата
небрежност се различава от обикновената
само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най -
небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна
степен на загриженост.
В
застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от
неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост
от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване
на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с
които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде
увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл.
207, ал.1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя
и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Увеличаването на риска представлява създаване на по - голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния
случай се установи по делото, че механизмът на ПТП е, както следва: водачът
предприема маневра десен завой за преминаване през наклонената част на
паркинга, намираща се между изградени стълби за пешеходци, и при извършване на
самата маневра левите гуми на превозното средство пропадат по стълбите,
вследствие на което настъпват материални щети в долната част на автомобила. Водачът
на автомобила е разпитан в първоинстанционното производство в качеството на
свидетел и от показанията му се установява, че същият е запознат със
състоянието на паркинга и на игрището, със захода за автомобили и с положението
на стълбите. Свидетелят заявява, че познава мястото от много време и е много
добре наясно с неговото състояние и кое къде се намира. Паркингът бил
импровизиран и на едно ниво по-високо от улицата. Имало заход за автомобили към
паркинга и отстрани до захода за автомобили, имало изградени две-три стъпала за
пешеходци. От показанията на свидетеля се установява също така, че автомобилът
бил паркиран на паркинга от негов приятел, на който го предоставил за
послужване, като бил оставен в близост до стъпалата за пешеходци. Поради това
въззивната инстанция приема, че водачът, доколкото е бил запознат с разположението
на паркинга и съответно на стълбите, е следвало да предприеме дължимото
поведение за предпазване на застрахованото имущество, като се увери, че
автомобилът е паркиран на достатъчно разстояние от стълбите, или в противен
случай да предприеме маневра на движение на МПС назад, което би предотвратило
настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка неоснователни се явяват
изложените във въззивната жалба доводи, че автомобилът е бил паркиран от друго
лице, тъй като това не освобождава водача от задължението му да се увери, че
предприеманата от него маневра е безопасна, още повече с оглед изрично
заявеното от водача в качеството му на свидетел обстоятелство, че същият е
много добре запознат с разположението на паркинга и респективно на стълбите.
Поради това съдът приема, че поведението на водача представлява проявена груба
небрежност, довела до настъпване на процесното ПТП.
По изложените
съображения съдът счита, че ответникът е доказал по делото своевременно
релевираното с депозирания по делото писмен отговор правоизключващо възражение
срещу предявения иск за допусната груба небрежност от виновния водач, довела до
настъпване на застрахователното събитие и съответно изключващо отговорността на
застрахователя. Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.
207, ал.2, изр.3 КЗ (отм.), застрахованият няма право на обезщетение за
причинените имуществени вреди на застрахованото МПС, поради което предявеният
иск се явява изцяло неоснователен.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№38323/11.02.2020г., постановено по гр.д. №71450/2015г. по описа на СРС, 54
състав.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД да заплати на З. „А.“ АД разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.