№ 278
гр. Перник, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200675 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1158-000698 от
04.04.2025г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“
(„ПП“) към ОД МВР-Перник, с което на Б. Б. Б., ЕГН ********** са наложени
кумулативно предвидените административни наказания глоба в размер на
2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), извършено на 02.11.2024г., в 18:08 часа
при управление на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *** по ул.
„Средец“ в гр. Перник.
Жалбоподателят Б. Б. Б., по изложени в жалбата доводи, чрез
пълномощника си адв. М. Х. от САК, моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е доказана материалната
компетентност на лицето, което е издало процесното НП, както и че това е
станало след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочва
се, че са нарушени императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, тъй като се
счита, че не е посочено точно описание на нарушението, мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, което е довело до съществено
опорочаване на административнонаказателното производство. Счита се, че е
налице субективна несъставомерност на деянието, заради фактическата
невъзможност на водача за бъде изпробван с техническото средство, заради
1
здравословното му състояние. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
НП.
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на жалбоподателя,
който е представляван от пълномощника си адв. М. Х.. Същият поддържа
изложените в жалбата съображения и иска отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган – началник група в сектор „ПП”
при ОД на МВР – Перник, – редовно призован, не изпраща представител за
участие в съдебното производство. В придружителното писмо е застъпена
позиция за потвърждаване на НП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 917 от 12.05.2025г.
Разгледа по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 02.11.2024г., в 18:08 часа, свидетелите К. Р. В. - мл. автоконтрольор
в сектор „ПП“ към ОД МВР-Перник и М. Р. З. – ст. полицай в група
„Общинска полиция“ при ОД на МВР Перник, изпълнявайки служебните си
задължения, спрели за проверка движещият се по ул. „Средец“ в гр. Перник, в
посока към крепостта Кракра, лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***.
По представените им документи установили, че моторното превозно средство
се управлява от Б. Б. Б.. Контролните органи поискали да извършат на водача
проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер
ARBA-0156 за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично
отказал. На Б. Б. бил издаден талон за изследване бл. № 102839, препис от
който бил връчен на лицето.
Въз основа на установеното на място фактическо положение, св. К. Р.
В. поставил началото на административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА, № 1365642 от 02.11.2024г., в
обстоятелствената част на който описал, че на 02.11.2025г. лицето е
управлявало лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***, като при
проверката водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, след
което му е издаден талон за изследване. Приел, че с това си поведение Б. Б. е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Актът бил съставен и
предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от
документа.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от Б. не били депозирани писмени
възражения.
2
АНО счел, че деянието съставлява престъпление по чл.343б, ал.6 от
НК, поради което с Мотивирана резолюция № 24-1158-М000177 от
25.11.2024г. изпратил материалите на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН по
компетентност на Районна прокуратура Перник.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
28.02.2025г. по прокурорска преписка № 4279/2024г., прокурор от Районна
прокуратура Перник приел, че деянието следва да се третира като
административно, като изпратил с писмо от 21.03.2025г. препис от
прокурорския акт на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, с оглед
налагане на наказание за административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
На 04.04.2025г. е издадено обжалваното НП, с което е санкциониран
жалбоподателя на основание на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП с
административно наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GА, № 1365642 от 02.11.2024г., талон за изследване бл. № 102839,
Мотивирана резолюция № 24-1158-М000177 от 25.11.2024г. на АНО,
писмените материали по прокурорска преписка № 4279/2024г. по описа на
Районна прокуратура Перник, сред които и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 28.02.2025г., които са приобщени като
писмени доказателства с протоколно определение от 18.06.2025г., Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които
кореспондират и със свидетелските показания на К. Р. В. и М. Р. З., които
разпитани в хода на съдебното следствие подробно, последователно и
взаимнодопълващо изясняват обстоятелствата, въз основа на които
нарушителят е санкциониран с оспореното НП. Двамата свидетели поясняват,
че водачът е споделил по време на проверката, че е употребил алкохол - вино,
тъй като било Задушница. Съдът кредитира като достоверни показанията на
св.В. и св. З., тъй като те непосредствено са възприели поведението на
жалбоподателя по време на извършената му проверка, поради което и
обективно свидетелстват за обстоятелствата при които Б. е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Не са налице данни двамата полицейски
служители да са познавали нарушителя и да са били в отношения, които да ги
мотивират да му вменят извършването на процесното деяние.
По искане на защитника на жалбоподателя, в хода на съдебното
следствие е допуснат като свидетел И.Г.П.. Същият дава сведения, че в
следобедните часове на 02.11.2024г. е бил заедно с жалбоподателя в гробищен
парк, тъй като било Задушница. Твърди, че в този период Б. не е консумирал
алкохол и че здравословното му състояние не е било добро, тъй като имал
температура. Обяснява, че след като двамата са се разделили, не се е чувал по
3
телефона с приятеля си, като впоследствие разбрал, че е бил спрян за проверка
и е бил тестван за употреба на алкохол. Съдът кредитира дадените от св. П.
сведения, в частта, в която твърди, че жалбоподателят не е употребявал
алкохол в гробищния парк, но същите намира за ирелевантни към процесното
административнонаказателно обвинение, тъй като касаят по-ранен период,
след който лицето не е било с жалбоподателя, поради което и не е очевидец на
последващото поведение от последния, включително и къде, кога, какъв
алкохол евентуално е употребил.
От правна страна:
Съдът констатира, че компетентността на АНО във връзка с издаденото
НП произтича от заеманото длъжностно качество - началник група в сектор
„ПП“ при ОД на МВР Перник и правомощията, изрично делегирани с т.3.11.
на приетата като писмено доказателство Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, поради което и наведените в жалбата
възражение относно материалната компетентност на наказващия орган са
неоснователни.
Съдебният състав намира, че административнонаказателната
процедура е проведена при спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
съображенията са следните:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН серия GА, № 1365642 на 02.11.2024г. АНО е приел, че са
налице данни за извършено престъпление, поради което на 25.11.2024г. е
изпратил материалите на Районна прокуратура Перник с Мотивирана
резолюция № 24-1158-М000177 от 25.11.2024г., като срока от съставянето на
АУАН до сезирането на държавното обвинение не надхвърля преклузивния 6-
месечен срок за издаване на НП и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С постановление от 28.02.2025г. прокурор при Районна прокуратура
Перник е отказал да образува наказателно производство, като препис от
постановлението е бил изпратен на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР
Перник с писмо с рег. № 4279/2024г. от 21.03.2025г. НП е издадено на
04.04.2025г., при което 6-месечния срок за неговото издаване относно
нарушението по чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е спазен.
При извършената проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1
от ЗАНН, тъй като е дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено, поради
което съдът не споделя направените бланкетни възраженията в жалбата. Ясно
и недвусмислено е посочено, че Б. Б. е отказал да му бъде извършена проверка
с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-
0156 за употреба на алкохол. По този начин контролните органи са изпълни
задължението си по чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
4
наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017г.). От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП е видно, че на жалбоподателя е бил
издаден талон за медицинско изследване, чийто номер е вписан в АУАН и в
НП, като лицето не се е възползвало от възможността да даде кръвна проба.
Процесното нарушение е довършено с настъпването на самия факт на
обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, поради което съдът
прие за неоснователни направените възражения в жалбата за субективна
несъставомерност на деянието.
Изложените доводи в жалбата, свързани с причините за отказа на
жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол, не обосновават
фактическа невъзможност лицето да изпълни задълженията си, като се има
предвид, че изпробването за употреба на алкохол с описаното в НП
техническо средство не изисква каквото и да било сериозно физическо усилие,
а и водачът е могъл да избере да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Не е спорно, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за
извършване на проверка за установяване на алкохол и отказа да се изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяването му са посочени
алтернативно. Тази алтернативност, обаче, е съобразена с надлежния ред за
установяване употребата на алкохол, който е подробно описан и уреден в
Наредба № 1 от 19.07.2017г., тъй като всеки от двата способа – използване на
техническо средство или с медицинско и химическо лабораторно изследване
на кръвта на водача е допустим съгласно посочената наредба, към който ред
препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. Ето защо и в разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност
за водач, който изобщо отказва да се подложи на проверка за установяване
наличието на алкохол. Затова и в случаите, в които водачът е отказал проверка
с техническо средство, но е дал кръвна проба за изследване, както и обратното
– извършена му е проверка с техническо средство, но е отказал да даде кръвна
проба за изследване, не е налице основание за отказ по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В
процесния случай Б. не се е възползвал от нито един от начините за
установяването на употребата на алкохол, поради което и правилно е
приложен материалния закон, като нарушението е квалифицирано по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, като отказ от проверка с техническо средство.
Съдът намира, че жалбоподателят не е бил поставен в обективна
невъзможност да изпълни предписанието, каквато теза се лансира в жалбата,
което от своя страна да води до несъставомерност на вмененото му
административно нарушение, тъй като съобразно чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. полицейският орган е длъжен да съпроводи лицето до указаното
място в талона за изследване, когато с техническото средство е установена
концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда. В конкретния случай
жалбоподателят е отказал на мястото на проверката да бъде изпробван с
техническо средство, поради което и ако действително е било налице желание
от негова страна да даде кръв за химичен анализ, той е следвало да направи
всичко възможно да отиде по възможно най-бързия начин до посоченото за
5
това място и там да му вземат кръв с отбелязване часа на явяването. В
допълнение следва да се отбележи, че по административнонаказателната
преписка, а и в хода на съдебното производство, не са налице каквито и да са
данни, че Б. е бил поставен в обективна невъзможност да се яви в указаното
медицинско заведение.
По вида и размера на наказанието:
Законова норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП обвързва наказващия орган при
реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и
законосъобразно са наложени на Б. Б. кумулативните наказания, които са
определени именно в посочените конкретни размери.
Относно маловажност на нарушенията по смисъла на §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН:
Съдът намира, че не са налице доказателства, установяващи
маловажност по смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН,
тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от този вид, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалвано НП е правилно
и законосъобразно издадено и като такова подлежи на потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1158-000698 от
04.04.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР-Перник, с което на Б. Б. Б., ЕГН ********** са наложени кумулативно
предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от Закона за движението
по пътищата, извършено на 02.11.2024г., в 18:08 часа при управление на лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *** по ул. „Средец“ в гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6