Р Е Ш Е Н И Е
№ 69/28.02.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 526/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от М.Г.М. ***, против решение № 25/11.10.2021 г., постановено по АНД № 149/21 г. по описа на РС Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление № В-1/27.05.2021 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Вършец, с което на касатора, на основание чл. 79 от Закона за частната охранителна дейност/ЗЧОД/ , е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 64, т.8 от ЗЧОД.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и моли да се отмени, като са постанови ново такова, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е налице маловажност на нарушението, както и че не са налице обстоятелства, които да го отличават от останалите. Позовава се на фактът, че декларацията, която е била подадена не е разгледана от съда. Твърди още, че няма настъпили вредни последици, нарушението е извършено за първи път, поради което се касае за маловажност. Твърдят се и процесуални нарушения по съставянето на АУАН.
Ответникът, чрез процесуалния представител юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, намира жалбата за неоснователна. Счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроиводствените правила. Предлага да бъде потвърдено решението на РС Берковица като обосновано и правилно.
Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните и от така установената фактическа обстановка, правилно е приложен и материалният закон и при съставяне на АУАН и издаване на НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да ги опорочава. Районният съд в случая не е обсъдил дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като "маловажен случай".
Настоящият касационен състав на Административен съд Монтана намира за установено следното:
Описаното в АУАН и в НП нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от районния съд.
Според чл.
64, т.8 от ЗЧОД „При осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от
охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява: 8. напускане на охранявания
обект през работно време;“ Неизпълнението на това задължение е е въведено като административно нарушение в
разпоредбата на чл.
79 от ЗЧОД „ Който наруши забрана по чл. 64, се наказва с глоба от 500 до 2000
лв. за всяко отделно нарушение.“
В случая е спорно единствено
прилагането института на чл.
28 ЗАНН от страна на както на
административния орган, така и от първостепенния съд.
По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че този му извод следва от действителното фактическо положение на нещата, след направена от съда преценка на конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение без значителни общественоопасни последици.
Действително на посочената дата и час - 12.04.2021 г. в 11.20 часа на обект“Стрелкови клуб“ гр.Вършец, не е установено да присъства охранител. Но предвид събраните доказателства явно става дума за объркване, т.к. има данни за договорка лицето което е било по график да бъде сменено от друг охранител, макар впоследствие да не става ясно кой кого не е разбрал. Действително охранителят по график М. да не е бил на работното място, но съгласно събраните данни това е установено за първи път.
Предвид тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед липсата на данни за извършени от лицето други нарушения на трудовота дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 64, т.8 от ЗЧОД.
В тази връзка следва да се посочи, че понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. А след изм. на ЗАНН, ДВ, бр.109 от 2020 г. и в §1, т.4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
Настоящата касационна инстанция намира, че случаят е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание „глоба“, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
В конкретния случай административнонаказващият орган не е извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като „маловажно“ е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното се налага извода на настоящия съд, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което налага атакуваното решение на Районния съд да бъде отменено, като вместо него се отмени и издаденото срещу касатора наказателно постановление.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 25/11.10.2021 г., постановено по АНД № 149/21 г. по описа на Районен съд Берковица, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-1 от 27.05.2021 г., издадено от началника на РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Вършец, с което на касатора, на основание чл. 79 от Закона за частната охранителна дейност/ЗЧОД/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 64, т.8 от същия закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: