О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
3564/14.12.2018г.
14.12.2018г., гр.Шумен
Районен
съд – Шумен, XVI-ти състав, в закрито съдебно
заседание, в
следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело № 2585 по описа за 2018 г., намери следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Й.М. Ц. искове срещу А.М.К. и Т.И.Ц., както следва:
1/ за прогласяване за нищожен поради
привидност и симулативност на договор за покупко-продажба на 1/2 ид. части
от недвижим имот, представляващ жилище - апартамент с площ 92,90 кв.м. с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен и гараж с идентификатор *** по КК и
КР на гр. Шумен, обективиран в НА №154, том 5, рег.№16284, дело
№896/17.12.2009г. на нотариус рег.№222 НК, район Шумен на основание чл.26,
ал.2, предл.5-то от ЗЗД;
2/ на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, за
обявяване, че е прикритото съглашение е действителен договор за дарение,
сключен между Й.М. Ц. и А.М.К., по отношение на посочените по-горе имоти.
Съдът, в хода на производството, след повторна проверка на исковата молба,
извърши служебна проверка по отношение на допустимостта на исковете, като
намира следното:
Предявени са обективно
и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД и чл. 17, ал.1 от ЗЗД.
В практиката на ВКС е изяснена разликата между иска за
установяване на привидност по чл. 26, ал.2 от ЗЗД , с
предмет обявяването на относителна недействителност и иска, с който се
претендират последици от прикритата сделка по чл. 17 ал.1 ЗЗД. Последователно е указанието тези искове да се разглеждат като
самостоятелни /Решение №184/19.01.2016 по дело №6394/2014 на ВКС,
ГК, III г.о./
Съдебната практика, приема още че, предявените
искове имат за предмет облигационен
спор, а не иск за собственост или други вещни права. В този смисъл, в частност, Решение № 229 от 12.11.2018 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. №
130/2018 г.
Искът с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД е предявен за прогласяване
за нищожен поради привидност и симулативност на договор за покупко-продажба в
неговата цялост. В този смисъл, следва да се приеме, че цената
на иска е стойността на договора е във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4, предл.1-во от ГПК.
Видно от приложения нотариален акт, стойността на договора възлиза на 34
000,00 лева.
Вторият иск е на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, за обявяване, че прикритото
съглашение е действителен договор за дарение. По този иск, съдът приема,
че цената на иска следва да се определи по реда на чл.69, ал.2 от ГПК. Тъй като се касае за недвижим имот, първоначалната цена на иска, следва да е съпоставима с данъчната
оценка на целия процесен имот. Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на
имота, същата възлиза на 44
586,30 лева.
Съгласно текста на чл.104, т.4 от ГПК на
окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански дела с
цена на иска чл. 69, ал. 1, т. 4 над 25 000 лева.
На основание чл. 118, ал. 1 от ГПК, съдът следи
служебно за родовата подсъдност по всяко време на делото до приключване на производството
пред втората инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск.
Като съобрази горното, съдът намира, че
производството пред настоящият съд не може да продължи, тъй като родово компетентен
да разгледа спора е Окръжният съд. Делото следва да се прекрати, като същото се
изпрати на Окръжен съд – гр.Шумен по
компетентност.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №2417 от 19.09.2018г. на РС-Шумен по
реда чл.131 и сл. от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производството по гражданско дело № 2585 по описа за 2018 г. на РС-Шумен.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр.Шумен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Окръжен съд- гр. Шумен в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на основание чл.121 от ГПК, чрез адв. Стоян
Стоянов от ШАК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: