Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
пети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при секретар Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 767 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Л.Р.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България,
със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в тежко посттравматично стресово разстройство, включващо невроза,
вегетативни афективни разстройства, съпроводено със суицидни мисли, вследствие
на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.
198, ал.1 от НК и определената му мярка „задържане под стража“ , наказателното
производство по което е завършило с оправдателна присъда № 121 от 07.04.2014 г.
по НОХД № 6394/2013 г. по опис на ВРС , влязла в сила на 23.04.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на непозволеното
увреждане 23.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на
фактически твърдения, че Прокуратурата на РБ, чрез органите си осъществяващи
функция по обвинение го е привлякла в това качество за извършено на 26.02.2013
г. в гр. Варна, престъпление по чл. 198, ал.1 от НК за противозаконно отнети
вещи на стойност 1532.71 лева от владението на друго лице с намерение
противозаконно да ги присвои като употреби за това сила. Излага, че към датата на привличане и към датата на
постановяване на оправдателната присъда, ответникът не е разполагал с
доказателства за авторството на изпълнителното деяние, като едва в съдебната
фаза съдът е извършил съдебно следствие и е постановил оправдателната присъда.
Твърди, че при липсата на доказателства Прокуратурата го е задържала за 72
часа, в последствие още 7 дни, а по-късно му е определена марка „домашен арест“
, която е била отменена на 17.02.2014 г.
Счита, че тези мерки са били незаконосъобразни, като извежда този извод
от оправдателната присъда. В период от почти една година, ищецът не е могъл да
работи, да се грижи за себе си и за
близките си, като е останал в тежест на своята майка и баба, последната в тежко
здравословно състояние. Личните си преживявания описва като тревожност,
изнервеност, проблеми със съня, натрапчиви тежки спомени, кошмарни сънища,
негативни последици в социалното общуване, страх при движение в града,
постоянно главоболие, тревожност и напрегнатост. Счита, че негативните
последици освен в здравословно отношение се изразяват и в пропуснати
възможности за професионална реализация, негативни последици от морално естество
– незачитане на неговото достойнство.
Излага, че до настоящия момент не е
обезщетен за нанесените вреди и претендира за присъждането им по справедливост.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на Република
България оспорва предявения иск като погасен по давност, оспорва го по
основание по основание и по размер. Не оспорва факта, че срещу ищеца се е
водило досъдебно производство, но счита, че този факт сам по себе си не е
основание да се претендира обезщетение. Оспорва твърдението, че обвинението е
повлияло по негативен начин на професионалната реализация на ищеца. Излага, че
в периода, в който се е развило досъдебното производство срещу ищеца са водени
още две досъдебни производства по обвинение в извършване на престъпления по чл.
198, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 313, ал.3 от НК и по тези обвинения са
постановени осъдителни присъди, съответно на 04.03.2015 г., с които му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е
отложено с за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал.1 от НК. Отделно от
това, ответникът излага, че на 29.07.2016 г. ищецът е бил осъден с присъда
влязла в законна сила на 29.07.2016 г. за извършено престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК на 4 месеца лишаване от свобода, като наказанието по предходното
осъждане е приведено в изпълнение.
Освободен е от затвора на 05.03.2017 г.
Оспорват се всички твърдения за негативни
преживявания във връзка с оправдателната присъда, като се твърди, че ако има
такива, те са следствие от пребиваването му в затвора в период от 1 година и 4
месеца, при строг режим.
Оспорва се размера на претендираното
обезщетение, като се възразява, че сумата от 50 000 лева, не съответства
на критериите за справедливост в критериите на която следва да се отчитат
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните способности в страната. Направен е анализ на
изброените критерии и се акцентира на твърдението, че претенцията е в размер на
11 годишен доход на едно лице в страната.
Съдът след като се
запозна предявените искове, материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, становищата на страните, събраните доказателства, приема за
установено следното:
От съдържанието на НОД № 6394 по опис на ВРС
за 2013 г., към което е приложено и съдебно производство 409 по опис за 2013 г.
на Второ РПУ – Варна се установява, че на 19.03.2013 г. на ищеца е повдигнато
обвинение в извършване на 26.02.2013 г. в гр. Варна престъпление от общ
характер с правна квалификация по чл. 198, ал.1 от НК. Ищецът не се е признал
за виновен. Задържан е с мярка за неотклонение за срок от 72 часа с
постановление на ВРП № 2533 от
19.03.2013 г. На 22.03.2013 г. прокуратурата е поискала от съда, да определи постоянна марка
„задържане под стража“. С протоколно определение № 531 от 22.03.2013 г. ВРС е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е отменена с
протоколно определение № 169 от 27.03.2013 г. по ЧНД № 377 по опис на ВОС за 2013
г. Към датата на повдигане на обвинението в извършване на престъплението и към
датата на определяне на мярката за неотклонение ищецът е бил не осъждан. На
28.10.2013 г. разследването е предявено на
обвиняемия в присъствие на защитник. С постановление от 31.10.2013 г. на
ВРП е уважено доказателствено искане на защитата, направено след предявяване на
материалите в досъдебното производство. Разследващият орган е дал заключение с
мнение за предаване на съд.
На 29.11.2013 г. ВРП е внесла във ВРС
обвинителен акт и с разпореждане на Председателя на съда е образувано
наказателно производство от общ характер № 6394 по опис на ВРС за 2013 г. ,
завършило с Присъда № 121 от 07.04.2014 г., с която подсъдимият е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, на основание чл.
304 от НПК
В
съдебното следствие е приобщена СПЕ изготвена в досъдебното производство и
представена от вещото лице д-р Румяна Бояджиева. От заключението се установява,
че подсъдимият /ищец в настоящото производство/ страда от синдром на зависимост към хероин, но към датата на деянието за
което му е било повдигнато обвинение е можел да разбира и ръководи постъпките
си.
От съдебния протокол за заседанието в което
е обявена присъдата и от мотивите към нея, се установява, че представителят на
държавното обвинение, не е поддържал обвинителния акт. За да постанови
оправдателната присъда, съдът е акцентирал на показанията на пострадалата,
която не е разпознала ръцете на подсъдимия, като идентични на лицето, което е
извършило грабежа. От съдържанието
на присъдата и от мотивите към нея, се
установява, че ищецът е бил оправдан поради липсата на доказателства относно
авторството на изпълнителното деяние.
Присъдата е влязла в законна сила, след
изтичане на срока за нейното обжалване или протестиране, т.е. на 23.04.2014 г.
Досъдебното производство е с продължителност
от 19.03.2013 г. 29.11.2013 г. , а съдебното от 29.11.2013 до 23.04.2014 г. или общо 1 година, 2 месеца
и 12 дни. От този период 8 м. и 10 дни досъдебно производство.
Ищецът е ангажирал съда с доказателства, относно
изложените в исковата молба фактически твърдения за претърпени неимуществени
вреди. От разпита на свидетелката С.Т.Н.,
майка на ищеца, се установява, че
при задържането, което се е осъществило в дома им, ищецът е заявил, че нищо не
е направил, но е бил много притеснен. Като малък е бил също притеснителен и е
заеквал, но с времето е преодолял това.
Грижил се е за баба си, в чиито дом живеят. В периода, в който е бил под
домашен арест е преживял тежко невъзможността на излиза, да спортува, отказвал
да се храни, отслабнал. После последвали други осъждания и поведението ме се
променило към по-лошо. От показанията на Ф.Р.П., брат на ищеца се установява, че поведението на ищеца е претърпяло
коренна промяна след престоя в следствения арест, от грижовен и добър се
превърнал в нервен и избухлив човек, на моменти свит, неконтактен, като цяло
човек, който „гасне“.
От заключението
по СПЕ, представено от вещото лице д-р К.К. се установява, че ищецът е
започнал да пуши марихуана пред 2000 г., когато все още е бил ученик. Продължил
с хероин през носа, а в последствие венозно. Изтърпял е наказание лишаване от
свобода и от две години е „на свобода“,
но продължава да употребява наркотици. Не работи. Не е търсил специализирана
психиатрична помощ, но е правил опити да се лекува в комуна за наркозависими,
чрез метадонова програма. Понятието „наркотична
зависимост“ включва съчетанието на физиологични и поведенчески конгнитивни
явления , при които употребата на определено вещество, придобива много по-висок
приоритет отколкото другите типове поведение в миналото и настоящето на
индивида. Веществото се приема за премахване на абстинентните явления , т.нар. физическа абстиненция.
Синдромът зависимост към ПАВ е продължително състояние, може да се измерва с
години и често става причина за противоправни прояви. В кастреният случай,
употребата е започнала в юношеска възраст и към 2013 г. употребата е била с
веществото хероин венозно, което продължава и към настоящия момент. Това
поведение води до психози, а те от своя страна са причина за автоагресивно и
агресивно поведение.
Ответната страна е представила справка за
съдимост на ищеца. От съдържанието се установява, че през м. септември 2014 г.
, т.е. 5 месеца след оправдателната присъда ищецът е извършил две престъпления
по чл. 198, ал.1 от НК, едно по чл. 313, ал.3 от НК и за всички тях е осъден на
наказание ЛОС за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено със срок от
3 години. В последствие, през ноември 2015 г. е извършил кражба на велосипед и
е осъден да наказание ЛОС за 6 месеца, като е приведено в изпълнение и предходното осъждане.
При тази фактическа установеност съдът
извежда следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В настоящия случай воденото срещу ищеца
наказателното производство е приключило с постановяването на оправдателна
присъда, което попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Това
обосновава отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република
България за причинени на Л.Р.П. Светлен вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение.
Установи се, че наказателното производство е
продължило в период около 14 месеца,
като във фазата на досъдебното производство е продължило 8 месеца. В този
период, незаконният арест е бил от 10 дни. До влизане в законна сила на
оправдателната присъда, ищецът не е осъждан, не е извършвал и други
престъпление. Престъпната му дейност е започнала, след влизане в законна сила
на оправдателната присъда. Преди, по време на осъжданията и към настоящия
момент ищецът страда от синдром на наркотична зависимост от хероин, която
зависимост е в основата на неговите негативни преживявания, липсата му на
социална среда, липсата на работа, нуждата от средства за набавяне на
веществото, което го освобождава за определен период от време от абстинентните
явления.
Не се установи каквато и да е връзка между
незаконното задържане, незаконното обвинение и преживяванията на ищеца, което
са били такива от момента на установяване на зависимостта от хероин. Не се установи ищецът да е полагал грижи за
своето образование, професионална квалификация, социално положение, като
единствените показания относно характера и физическите преживявания са
свидетелските показания на неговите майка и брат. От тях обаче се установява,
че е наблюдавана промяна в поведението, която промяна е характерна за
наркозависим индивид и без да е бил незаконно обвинен. Отделно от това, съдът
не кредитира показанията на роднините на ищеца в частта, в която те
свидетелстват за това, че от добър човек е станал агресивен. Дори и да е така,
роднинската връзка определя необективни
възприятия, основани на симпатия към близки роднини, със склонност да
оневиняват поведението им, като се фокусират в минали събития каквито са
притеснителността в детска възраст и проблеми с говора.
Факт е, че след постановяване на
оправдателната присъда, ищецът е развил престъпно поведение, но в основата на
това поведение, не може да се постави незаконното обвинение, а хероиновата
зависимост и свързаната с нея лабилност в психиката. Съдът отчита и факта, че
незаконното обвинение, би могло да повлияе отрицателно на поведение, което с
усилията на волята и семейната подкрепа е било в посока на оздравяване, но няма
данни в периода преди 19.03.2013 г. ищецът да е предприел такава линия на
отговорно поведение към себе си и към близките си.
Като цяло, съдът не приема за достоверно,
логично и доказано че връзката между незаконното обвинение и негативното
развитие на личността е единствената
причина за претърпените вреди. Наркотичната зависимост с начало от юношеска
възраст е естествената причина за агресивното поведение, проблеми със съня,
промяна в теглото, липсата на работа, промени в характера. Съдът не изключва,
че незаконното обвинение има отражение върху преживяванията на ищеца, но не
като причина, а само като повод.
Размерът на претендираното обезщетение
следва да бъде определен по справедливост, като се съобразят установите по
делото факти. При определянето на размера, следва да бъде преценена тежестта на
повдигнатото обвинение, вида и продължителността на наложените мерки за
неотклонение и процесуална принуда, данните за личността на ищеца, доколко
повдигнатото обвинение изолирано от наркотичната зависимост се е отразило
негативно на физическото и психическото здраве на лицето, на възможностите за
упражняване на трудова дейност и други.
Претендираното обезщетение е в размер
на 50 000 лева съдът приема като
изключително завишено и в този смисъл напълно споделя правните изводи на
ответника, изложени в писмения отговор. Негативните последици от незаконното
обвинение са доказани само, по отношение психическите преживявания /като се
отчита факта на хероиновата зависимост/. Вреди в социално отношение не са
установени. Няма данни с какво образование е ищеца към датата на задържане,
какви професионални умения има, на какво ниво са били развити и на каква
реализация е попречил незаконни арест.
Съдът намира, че справедливо е обезщетението
в размер на 3 000 лева, а за разликата над тази сума до претендираната от
50 000 лева, претенцията е недоказана.
Относно възражението, че искът е погасен по
давност, съдът намира следното: Оправдателната присъда е влязла в законна сила
на 23.04.2014 г. Искът е предявен на 22.04.2019 г. , т.е. един ден преди
изтичане на 5 годишната погасителна давност. Възражението е неоснователно
относно главницата. Претенцията за лихва в периода от влизане в сила на
оправдателната присъда, до предявяване на иска е неоснователна. Задължението за
обезщетение не произтича от престъпление, затова обезщетението се дължи ако се
претендира, съответно лихвата следва забава. Ищецът не е ангажирал
доказателства, че е търсил обезщетение от ответника, чрез покана или по друг
начин, затова лихва се дължи не от датата на влизане в законна сила на
оправдателната присъда, а от момента на претендиране на главницата /датата на
предявяване на иска 22.04.2019 г.. Ако се приеме обратното разбиране,
основателно би било възражението на ответника, че за периода от 23.04.2014
г. до
23.04.2017 г. лихва не се дължи
защото е погасена по давност.
С оглед изхода от спора в тежест на
ответната страна следва да бъде присъден размера на адвокатското
възнаграждение, което съобразно чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА и чл. 7 , ал.2 от
Наредба № 1 за минималния размер на адв.възнаграждения е сумата от 440 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Р.П.
с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди,
вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК и определената му мярка „задържане под
стража“ за период от 10 дни в
наказателното производство, което е завършило с оправдателна присъда № 121 от
07.04.2014 г. по НОХД № 6394/2013 г. по опис на ВРС , влязла в сила на
23.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗ, като отхвърля претенцията за разликата над 3000 лева до
претендираните 50 000 лева и претенцията за законна лихва за периода от
23.04.2014 г. до 22.04.2019 г. като неосвоватени.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на адв. С.Х.Л. от ВАК, с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „цар Иван Страцимир“ №
2 а, офис 317 сумата от 440 лева, представляваща минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция, на
основание чл., на основание чл. 78, ал. 3 вр. Чл. 38 от ЗА,
вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: