№ 8984
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110108920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на „С.в.“ АД, че СТ. Б. АС. не дължи сумата 5204,54 лв. за главница,
представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот адрес, за периода 01/12/2014-
29/11/2018 г. Ищецът твърди, че ответното дружество претендира заплащане на процесната
сума за предоставени услуги, чиято дължимост оспорва с довод, че ищецът няма качество на
потребител на ВиК услуги и между страните не съществува облигационна връзка; а при
условията на евентуалност - паричното вземане е погасено по давност, за което се навежда
възражение.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 01.04.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който заявява, че не оспорва иска и
моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 от ГПК. Твърди, че не е претендирал
от ищеца плащане и не е дал повод за водене на делото.
В съдебно заседание ищецът сочи, че ответникът е подал, след образуване на
настоящото производство, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК с предмет оспорената сума. Ищецът не прави искане по чл. 237 от ГПК.
Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е, че между страните липсва облигационна връзка с предмет доставка на ВиК
услуги за имот адрес, през периода 01/12/2014-29/11/2018 г.; начислените парични вземания
в общ размер сумата 5204,54 лв. за главница, представляваща цена за доставка на ВиК
услуги за имот адрес, за периода 01/12/2014-29/11/2018 г., са покрити с давностен срок,
който не е спиран и прекъсван. При това положение, предявеният иск се явява основателен.
Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
1
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. Не се констатира
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съобразно заявеното от ответника. След анализ и
преценка на приетата и неоспорена писмена кореспонденция на страните по реда на чл. 184
от ГПК, се установява, че ищецът е оспорил дължимостта на процесните суми, като се е
позовал на изтекла погасителна давност и заявил преизчисляване на дълга. В отговор
ответникът счита процесните задължения за дължими и настоява плащане. Ответното
дружество неоснователно е претендирало паричното вземане като изпълняемо. Ето защо с
поведението си предхождащо образуването на настоящото производство, ответникът е дал
повод за завеждане на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца съдебни разноски за възнаграждение на
адвокат. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е неоснователно,
доколкото в случая възнаграждението се определя от Съда, на основание чл. 38, ал.2, във вр.
чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ. В полза на процесуалния
представител на ищеца-адвокат следва да се пресъди възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ -сумата 590,23лв.
На основание чл. 78, ал. 6, във вр. чл.83, ал. 2 от ГПК, ответникът трябва да заплати в
полза на СРС сумата 208,18 лв. за държавна такса по делото, от чието заплащане ищецът е
освободен.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. Б. АС., с ЕГН: **********, не дължи на
„С.в.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., сумата 5204,54 лева за главница, представляваща цена за
доставка на ВиК услуги за имот адрес, за периода от 01.12.2014 г. до 29.11.2018 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.в.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., да заплати на адвокат Р.К. Р., с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността: адрес, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата 590,23 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.в.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, с адрес: адрес, на основание чл. 78,
ал.6, във вр. чл.83, ал. 2 от ГПК, сумата от 208,18 лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2