№ 1170
гр. Сливен, 07.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниТаня Ив. Балабанова
заседатели:Юрка Ив. Дочева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Ц. Й. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20252230200352 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор С..
Подсъдимият пор.№ 2 – Н. М. С., редовно призован, се явява лично и с
адв.П. П. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Свидетел пор.№ 3 – П. С. И., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – М. Н. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – М. Г. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – Т. К. Т., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – Я. П., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
1
П. С. И. – 69 г., български гражданин, с основно образование, разведен,
пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.
М. Н. М. – 19 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан, син на подсъдимия.
М. Г. С. – 76 г., български гражданин, със средно образование, женен,
пенсионер, неосъждан, баща на подсъдимия.
Т. К. Т. – 70 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Я. Г. П. - 45 г., българска гражданка, със средно образование, омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът РАЗЯСНИ на свид.М. М. и свид.М. С. привилегията по чл.119 от
НПК, а именно да откажат да дават показания, с оглед на обстоятелството, че
първият е син, а вторият е баща на подсъдимия.
СВИД.М. М.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като
свидетел.
СВИД.М. С.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като
свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид.И..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.П. И.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Н. С., съсед ми е в Б.. Познавам и Ж., той
живее зад нас. Аз на инцидент между тях двамата не съм присъствал. Не мога
да си спомня датата, Н. мина покрай нас, за да си отиде в неговия двор. Не
видях Н. откъде излезе. Дали се минаха 4-5 минути и Ж. отиде на оградата на
Н.. Аз тогава излязох на пътя, на улицата и повиках Ж. „Ела, ела малко при
мен“, той беше на 10 м. от мене. Казвам му „Може ли такива работи, сакат
човек съм, искам да си сея два-три корена, а пък ти да си пуснеш козите“.
Отговорът на Ж. беше „Какво ще ми направиш“. И това беше целият
разговор. Аз се прибрах после вкъщи и нищо не съм видял. Когато ние
говорихме, Н. нищо не каза, той си гледаше неговата работа. Н. и Ж. говориха
2
през оградата, Н. му вика „Бат Ж., върви си, не се заяждай повече с нас“ и
това беше цялата работа. След 15-20 дена Ж. влезе в моя двор, пусна ми
кокошките, викам му „Какво правиш в двора ми“, а той ми каза „Гледай си
работата, каквото искам, това ще правя“. Аз станах и отидох при кметицата и
й казах. Н. не е ходил да се разправя с Ж. в неговия двор, не съм видял. Не съм
виждал Ж. да е бил удрян. След пет минути беше на оградата и лицето му
беше нормално. Аз не съм видял, че Н. е ходил в двора на Ж., после го видях
като се прибираше покрай моя двор. Н. няколко пъти е предупреждавал Ж. на
улицата да не си пуска животните. И след този инцидент Ж. продължава да си
пуска животните най-редовно. Ж. е конфликтен, даже много, цялото село не
говори с него.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид противоречията в показанията на свидетеля,
дадени в днешно съдебно заседание и тези в досъдебното производство, както
и това, че той твърди, че не си спомня определени въпроси, моля на основание
чл.281, ал.5 от НПК при изразено съгласие от подсъдимия и защитата, а при
липса на такова на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК да бъдат
прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство.
Адв.П.: Не възразявам.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.П. И. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам. Съгласен съм да се прочетат показанията
на свид.П. И., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.П. И., дадени на 28.05.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.18 от ДП.
СВИД.П. И.: „Живея в с.Б.“ - да. „Не помня кой ден беше“ – не помня.
3
„Беше по обед, бях седнал в беседката в двора си, когато видях, че Н. излезе от
двора си и отиде към двора на Ж.“ – вярно е. Видях го, че отива нагоре, знам
ли го къде отива. „Н. живее в гр.Н.З., но има едно дворно място в Б., което е на
няколко метра от моя двор – дели ни само улицата“ - да. „Ж. живее зад мен, на
север, като той постоянно живее в селото“ - да. „Тогава чух, че от двора на Ж.
се чу кавга, като гласовете бяха на Ж. и на Н.“ – това не съм го казал. „По-
точно Н. говореше на висок тон, чух че каза „Не те ли е срам, бай Ж., че се
подиграваш с труда на хората“ – за първи път ги чувам тези приказки. „Чух, че
Ж. говореше нещо, но тихо говореше и не различих думите“ – не съм ги
казвал тези неща. „Не съм чул да е казвал закани или заплахи към Ж.“ – не
съм чул. „Н. продължи да говори вече по-тихо, но не различих думите му“ – не
съм ги казал тези неща, полицайката даже не ми прочете какво е написала. „Те
говориха около 2-3 минути, може и по-малко, но както казах не мога да
цитирам думите им, тъй като не съм ги чул“ – не съм. „Нямах и видимост към
къщата на Ж., понеже къщата на Ж. е зад моята“ – да, така е. „После видях, че
Н. си отиде в неговия двор“ – после го видях вече като минава край нас и си
отиде в двора. „Дали се минаха 2-3 минути и тогава Ж. отиде към мрежата
към двора на Н.“ - да. „Там беше и съседът Т., видях, че в двора на Н. бяха
синът му и баща му – те работиха там по двора“ - да. „Н. започна да говори на
Ж., че е хвърлил много труд и пари да си направи двора, а неговите животни
са унищожили всичко“ - да. „Ще поясня, че Ж. има кози, ярета и магаре, като
тези животни са пуснати свободно и ходят по цялото село“ – да, така е.
„Правят много поразии като влизат по дворове, пасат вътре и унищожават
всичко засято“ - да. „Това беше и поводът Н. да прави забележка на Ж. за да си
прибира животните“ - да. „Него ден не бях видял животните на Ж. да влизат в
двора на Н.“ – ми щото те бяха там – Н., баща му. „Н. говореше на висок тон и
затова чух думите му“ – как няма да говори на висок тон, то с тоя човек не
може да се разбере никой. Заплашва, че полицията наша, коя е тяхна
полицията. „Ж. отговаряше, но тихо говореше и не чух какво му каза“ – не
съм. „Н. стоеше вътре в двора си, а Ж. отвън на улицата до мрежата“ - да. „Те
докато говориха аз виждах през цялото време и Н., и Ж.“ - да. „Не съм видял
Н. да удря Ж., не е имало такова нещо“ – не е имало. „Не съм чул Н. да
заплашва Ж. – докато двамата бяха на улицата, нито съм го чул да го обижда
или да му се заканва“ – не, не. „Този разговор продължи около 5 минути, не
повече“ - толкова. „После Ж. тръгна да се прибира“ – да, тръгна към тях. „Аз
4
тогава отидох към вратата си – към улицата и тогава Ж. се спря при мен“ - да.
„Видях го отблизо, категорично казвам, че по лицето му, по главата или по
тялото където се виждаше не е имало следи да е бил удрян или бит“ – нямаше,
нямаше нищо. „Аз само му казах „Ж., не те ли е срам, кога ще се спреш“, като
имах предвид да си прибира животните“ - да. „Тези животни са влизали много
пъти и в моя двор и са ми опасвали всичко вътре“ – всичко, каквото намерят,
аз съм трудно подвижен, не мога да изляза от къщи веднага, и така. „Ж. нищо
не каза, прибра се в къщата си“ – прибра се. И на другия ден същата работа
пак.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободен от залата.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен
от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.П. И..
СВИД.М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Син съм на подсъдимия и желая да дам показания.
Не си спомням точно коя дата беше, миналата година есента, бяхме си в двора
към обяд, 12,00-13,00 часа, бяхме в двора аз, баща ми и дядо ми и както
винаги животните на Ж. бяха пуснати и магарето беше дошло до оградата.
Баща ми отиде да говори с Ж. у тях, върна се след около 5-10 минути, пак
влезнахме в двора като се върна. Баща ми тъкмо се върна и Ж. след него, няма
и 10-15 минути, а ние живеем на 15 м. един от друг. Ж. дойде и говореше, че
оградата ни не става и че магарето не е виновно, да си оправим оградата. Той
не е виновен, това каза. Главните му думи бяха „И аз какво да направя“. Седя
5-10 минути там и се прибра. Това беше, което аз видях от моята гледна точка.
Него ден животните на Ж. не влязоха в двора ни, а бяха до оградата от
външната страна. Но е имало дни, в които са влизали. Те всеки ден са на
свобода без надзор. Вратата на двора е отворена, защото прекарвахме
материал през нея и ние бяхме на единия край на двора, а вратата е на другия
край, и като влязат животните после трябва да ги гоним. Баща ми когато се
върна от двора на Ж. беше ядосан поради ситуацията, понеже Ж. не си
5
прибира животните. Баща ми каза, че се е разправял с Ж. да дойде да си
прибере животните. Баща ми като ходи при Ж., се върна след десетина
минути, а след като той се върна, Ж. дойде до нашия двор след около пет
минути. Ж. беше в отлично състояние, нищо му нямаше, нямаше наранявания
по лицето. Животните на Ж. са влизали в двора ни около 3-4 пъти, но около
двора ни са постоянно. Безброй пъти баща ми е предупреждавал Ж. да си
гледа животните. Преди тази случка баща ми не е обиждал и не е викал на Ж..
Аз от мястото където бях нямам видимост към двора на Ж.. Не се чуваше
какво прави баща ми в двора на Ж., нямаше силни крясъци, а ние сме близо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.М. М., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като между тях и дадените в днешно съдебно
заседание са налице противоречия.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че действително са налице противоречия в
показанията на свидетеля и следва да бъдат прочетени.
Адв.П.: Нямам възражения.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.М. М. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам. Съгласен съм да се прочетат показанията
на свид.М. М., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. М., дадени на 21.05.2024 г. пред
орган на ДП, находящи се на л.19 от ДП.
СВИД.М. М.: „Живея в гр.Н.З., но в с.Б. баща ми има наследствен имот“
- вярно. „Не помня кога беше, но преди около месец приблизително, когато си
бяхме отишли там“ – да, не беше есента. „Работихме, слагахме едни колове за
6
лозето“ – точно така. „Бяхме аз, баща ми и дядо ми“ - точно. „По едно време в
двора ни влезе магарето на съседа Ж.“ - точно. Вярното е, че магарето е
влязло в двора, а не това, което казах днес. „То като влезе, отиде към оградата,
която е от мрежа и започна да се чеше там“ - да. „Тогава баща ми отиде към
къщата на Ж. да го кара да си прибира животните“ - да. „Къщата на Ж. е на
около 50 м. от нашата“ - да. „Аз през това време останах в нашия двор и
понеже има много дървета между двете къщи, не съм видял какво е станало“ -
да. „Чувах, че беше ми викаше на Ж. за да излезе, чух че му викаше да излезе
и да си прибира животните“ – да, става дума за баща ми. „Той го вика около 1-
2 минути“ – да. „Не съм чул баща ми тогава да казва някакви вулгарни думи,
нито закани или заплахи към Ж.“ - да. „На Ж. тогава не съм чул гласа“ - да.
„После баща ми се върна у нас, като каза че Ж. не е излязъл, въпреки че той го
викал“ - да. Баща ми каза, че е влязъл в двора на Ж. да се разправя с него.
Говорили са си, че това не е редно, да си прибере животните. Баща ми не ми е
казвал да е удрял Ж. тогава. „Пет-шест минути след като баща ми се върна у
нас, дойде и Ж.“ - да. „Той остана на улицата, ние бяхме в двора ни“ - да. „Ж.
ни пита какъв е проблемът, баща ми му каза да си прибира животните, иначе
ще подаде жалба“ - да. „На Ж. му нямаше нищо по лицето – в смисъл да е бил
удрян“ - да. „Ж. тогава започна да заплашва със сина си – като каза, че синът
му бил полицай и не го плаши това, че ще подадем жалба“ - да. „Баща ми се
ядоса и ми каза „Как може такова нещо“, но баща ми не го е заплашвал, нито
обиждал Ж.“ - да. „Не съм чул и Ж. да казва заплахи или обиди към баща ми,
нито нещо друго“ - да. „Не съм го видял и да му посяга или да го удря“ - да.
„Баща ми също не е посягал, нито удрял Ж.“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът намира, че на свидетеля следва да бъде предявен протоколът за
разпит на л.19 от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.П.: Не се противопоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свид.М. протокола, находящ се на л.19 от ДП.
СВИДЕТЕЛ М. М.: Данните в протокола са моите, но малкото ми име е
объркано, не съм „М.“, а малкото ми име е М.. И подписът на протокола е мой.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИД.М. С.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на подсъдимия, желая да дам показания.
Към края на април миналата година бях в двора в с.Б. и слагахме колове за
лозе със сина ми и внука. Вратата на двора е оставена отворена, защото колата
ни е оставена отвън, няма къща, дворът е празен. Животните на Ж. влезнали в
двора – козите и магарето. Където отидат козите, магарето е неотлъчно с тях.
Н. изкара козите и магарето от двора и ги закара към Ж.. Н. викаше на Ж. да
излезе да си прибере животните. От нашия двор има видимост към двора на
Ж.. Синът ми влезе в двора на Ж., влязъл е в къщата му да го вдига, той спял
пред телевизора. Няколко минути Н. беше при Ж.. После си излезе синът ми
оттам ядосан, мина през портата, през това време Ж. дойде при нас, ние сме на
ъгъла. Ж. стоеше отвънка, до оградата на два-три метра от оградата. Стоеше
там и мънкаше нещо „А, бе, Н., Н.“ и това беше. После си тръгна. Не помня Н.
дали е казал нещо на Ж.. Нищо му нямаше на Ж., нямаше наранявания по
лицето. Дойде си пеша до нас и седя до оградата. Не знам какво се е случило
докато Н. беше в двора на Ж.. Разговаряхме с Ж. като дойде до оградата, ама
какво беше. Ж. беше кукуряк, ако беше уплашен така ли щеше да прави.
Много пъти животните на Ж. са влизали в нашия двор, магарето му падна
върху мрежата, събори я, не можем да го изкараме. Десетки, стотици пъти съм
предупреждавал Ж. да не си пуска животните, все с добро. Той те гледа
подигравателно, все едно че той коли, той беси там. След този инцидент
продължава да си пуска животните. Сега като идвахме магарето му беше на
нашата ограда. Понеже ние косим до оградата и излиза свежа трева и то ходи
8
да пасе. Ж. има две магарета. Ж. още има кози.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид разминаванията в показанията на свидетеля,
дадени в днешно съдебно заседание и в досъдебното производство, намирам
че тези от досъдебното производство следва да бъдат прочетени.
Адв.П.: Да бъдат прочетени.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.М. С. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам. Съгласен съм да се прочетат показанията
на свид.М. С., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. С., дадени на 21.05.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.20 от ДП.
СВИД.М. С.: „Живея в гр.Н.З., но в с.Б. синът ми има наследствен имот“
- да. „Не помня кога беше, но преди около месец приблизително“ - да. „Аз,
синът ми и внукът ми бяхме отишли в имота“ - да. „Работихме, слагахме едни
колове“ – колове на лозето. „По едно време в двора ни влязоха животните на
Ж. – кози“ – да, може и козите да са били само. „Нашата врата беше отворена,
понеже постоянно влизахме и излизахме“ - да. „Тогава Н. тръгна да гони
животните, понеже дворът е засаден и щяха да го опасат“ - да. „Н. изгони
животните“ - да. „После видях, че той влезе в двора на Ж., двата имота са
близо, на около стотина метра, даже по-малко“ – нещо такова. „Аз останах в
двора ни, като нямах видимост към къщата на Ж.“ - да. Двора и къщата ги
виждам, но не виждам какво става вътре в къщата. „Не чувах и да се говори
или вика откъм двора му“ – чуваше се, не може да го разбереш какво се чува,
викове там. „След малко време Н. се върна у нас, беше ядосан, каза че е
говорил с Ж. – да си прибира животните“ - да. „Не ми е казвал точно какво са
9
си говорили, не съм го и питал“ – това е вярно, да. „Мина малко време и Ж.
дойде към нашия двор, застана на ъгъла, мълчеше, стоеше на улицата, не е
влизал вътре, ние бяхме в двора си и работихме“ - да. „Н. му каза да спре да си
пуска животните така без надзор“ – да, сигурно. „Ж. само стоеше и гледаше,
нищо не каза“ – седи като мумия там и нищо не се обажда. „Видях, че по него
нямаше следи да е удрян – по видимите части на тялото, нито по лицето“ - да.
„Нищо му нямаше“ - да. „Той стоя на улицата няколко минути, после си
тръгна“ - да. „През времето докато Ж. стоеше на улицата до двора ни, Н. не му
е казвал никакви заплахи, нито заплашителни думи“ - да. „Не го е удрял, нищо
такова не е имало, нито му се е канил с нещо“ – да, нищо не му е казвал. „Не
съм чул и Ж. да казва заплахи или обиди към сина ми, нито нещо друго“ - да.
„Не съм го видял и да му посяга или да го удря“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.Т. Т.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия, той е внук на имота, който е
наследствен, баба му и дядо му са живели там и след тяхната смърт той реши
да възстанови имота, вложи много труд, много средства. Имотът се намира в
Б.. Аз живея на много близо, почти имот срещу имот. Миналата година, не си
спомням датата кога, може би пролетта беше, бях в имота си със съпругата,
чух някакви викове, караници, идваха от страната на имота на Ж.. След като
спря тази разправия, реших да отида да видя какво става. Имотът на Ж. е на
стотина метра от моя и чувах викове, но не можах да разпозная на кого са
гласовете, и думите не се чуваха. Само кънтеж, караница се чуваше. Може би
след 5-10 минутки реших да отида да видя какво става. Отивам, Н. си беше в
имота, беше с баща му и сина му, а Ж. беше извън имота му. Н. му
приказваше на Ж. да си отива, а той просто предизвикателно стоеше пред него
и само дочух като Ж. каза „Тази ограда не е направена както трябва“. Дори и
аз приканих Ж. да си отиде и той си тръгна. Това беше. Разговарях с Н.. Той
каза, че го е гонил да си отива, друго не ми е казвал Н.. Многократно са
влизали в двора ми животните на Ж., той имаше 4-5 кози, имам унищожени
дръвчета от козите. Ж. сега има две магарета, миналата година Ж. имаше едно
10
магаре, което не е влизало в двора ми, само козите. Предупреждавал съм Ж. да
си гледа животните. Жена ми първия път отиде да говори с него, но нищо не
се промени. Втори път отива, същия ден мисля и неговият отговор бил „Щом
искате да имате градина, да имате имот, ще дойдете да си живеете тука, да си
го пазите“. Дворът има ограда и врата, но козите се качват на мрежата и я
събарят и влизат вътре. Многократно са я събаряли. Н. многократно го е
предупреждавал Ж. да си гледа животните. Той даже на мен ми е казвал Н., че
няма нищо против животните на Ж., само да си ги гледа. Жена ми е писала две
жалби до районния инспектор, ефект никакъв нямаше. Ж. и сега има животни.
Вчера магарето на Ж. беше в двора на съседите. И след тоя случай Ж. си пуска
животните навън. Никой в селото не уважава Ж..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.Т. Т., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като са налице противоречия с показанията
му, дадени в днешно съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че следва да бъдат прочетени показанията на
свидетеля предвид противоречията с дадените в досъдебното производство и в
настоящото съдебно заседание.
Адв.П.: Не се противопоставям.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Т. Т. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.Т. Т., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Т. Т., дадени на 20.05.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.21 от ДП.
11
СВИД.Т. Т.: „Живея в гр.Сливен, но в с.Б. съпругата ми има имот – къща,
на който си ходим събота и неделя“ - да. „Датата не си спомням, но беше в
края на м.април – последните дни, бяха почивни дни когато си бях отишъл в
Б.“ - да. „Бях в двора си, когато около обяд чух шум от кавга – тя идваше
отсреща – от къщата, където живее Ж.“ - да. „Къщата на Ж. е на около 80-100
м. от двора ми, това е в края на селото“ - да. „По гласовете разпознах, че се
караха съседът Н. и Ж.“ – да, това което ми прочетохте е вярното, а не това,
което казах днес, че не съм разбрал. Прочетеното е вярното. „Н. е от Н.З., но
си идва през почивните дни в негов наследствен имот в селото“ - да. „Не съм
чул какво си казаха, понеже съм далеко, но им разпознах гласовете, понеже
говориха по-нависоко“ - да. „Кавгата продължи кратко – няколко минути“ - да.
„После утихна“ – просто спречкването е привършило. „Минаха десетина
минути и отидох към имота на Н., за да го питам какво е станало“ - да. „Н.
беше в двора си заедно с баща си, имаше и други хора, мисля че негови
роднини“ – синът му. Те не бяха точно до оградата, те си бяха навътре в имота.
„Аз тъкмо отидох, попитах Н. какво стана“ - да. „Той ми показа мрежата на
двора си, тя беше огъната и Н. ми каза, че това го е направило магарето на Ж.“
- да. „Докато говорихме там дойде и Ж.“ - да. „Н. каза на Ж. да си отива и че
няма работа в неговия имот, въпреки че Ж. беше навън на улицата“ - да. „Н.
ми каза и аз да кажа на Ж. да си тръгва“ - да. „Аз казах на Ж. да си тръгва и
едва тогава Ж. тръгна“ - да. „Зная, че животните на Ж. са правили поразии по
оградата на Н., като зная че Н. го е предупреждавал много пъти за тези
животни“ - да. „Ще поясня, че животните на Ж. – 5-6 кози и едно магаре, са
пуснати произволно да ходят където си искат в селото и това е постоянно – от
години“ - да. „Правили са ми поразии и по моя двор“ - да. „Поводът за кавгата
между Ж. и Н. него ден бяха тези животни, понеже магарето беше почти
съборило мрежата му в двора на Н.“ - да. „Това него ден като стана този
разговор не е имало съприкосновение между Н. и Ж.“ - да. „Зная, че Ж.
твърди, че тогава е бил бит от Н., понеже се е оплакал в селото“ – това не е
вярно, не съм го казал. „Тогава Ж. като дойде до оградата на Н. не съм видял
да имаше по него наранявания – видими, в смисъл да е бил бит или удрян“ -
да. „Не съм видял тогава Н. да го удря или даже да го приближава“ - да. „Ж.
беше отвън – на пътя, а Н. в двора си и оттам си размениха репликите“ – да,
репликите бяха просто го подканваше да си отива, дори и аз накрая му казах
да си тръгва и това е. „Това беше“ - да. „Н. не е заплашвал Ж., нито му е
12
казвал някакви заканителни думи“ – да, така е. Не съм чувал Ж. да твърди, че
е бил бит от Н..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъдат
освободени разпитаните свидетели.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъдат
освободени от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели М. М., М. С. и Т. Т..
СВИД.Я. П.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм Кметски наместник на с.Б. от 2012 г. до
сега. Може би от около 2013 г. има проблем с животните на Ж., които са кози,
магарета. 2024 г. проблемът беше, че животните му са пуснати на свобода и си
ходят из село ей така, безразборно. Постоянно идваха хора от селото и се
оплакваха в кметството от животните на Ж.. Аз отивам чисто човешки при
него и му казвам „Дядо Ж., прибери ги или стой край тях да не влизат
безразборно в дворовете на хората“. 2014 г. направих една площадка с беседка,
насадихме дръвчета, храсти, всичко се унищожи. Един път като влязат
животните, имаше жив плет, но още преди да тръгне тоя жив плет беше
унищожен. И в момента Ж. има животни – пак кози и две магарета. Мисля, че
от Агенцията по храните идваха един-два пъти при Ж., предупреждаваха го.
Не съм разбрала, че се иска справка от кметството. Много пъти съм го
предупреждавала Ж., не е взимал никакво отношение. Н. ме е известявал, че
животните на Ж. правят поражения в имота му. Заедно с районния полицай
сме ходили при Ж. и е предупреждаван. И други съселяни се оплакват от
животните на Ж.. И сега продължава Ж. да си пуска животните безразборно.
От съседи разбрах, че Н. отишъл до Ж. и го е предупредил отново да си върже
животните. Хората от селото се оплакваха устно на мен, не са пускали
писмени жалби. При мен няма пусната писмена жалба срещу Ж..
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободена от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
13
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободена от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Я. П..
Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е изискал служебни
справки, като е постъпила само справката от РУ-Сливен, а справката от
Кметство с.Б. не е постъпила.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме постъпилата справка. Тази, която не е
постъпила да се изиска отново. Намирам, че с оглед изготвеното съдебно-
медицинско удостоверение следва да бъде призован и разпитан като свидетел
д-р Ч.. Нямам други искания.
Адв.П.: Да се приеме справката и да се изиска отново справката от с.Б..
Не възразявам д-р Ч. да бъде разпитан като свидетел. Нямам доказателствени
искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо УРИ-167000-4077;4078/16.06.2025 г. по описа на РУ-
Сливен, ведно с приложените към него Справка от 12.06.2025 г., Докладна
записка УРИ-1670р-14960/03.06.2024 г., писмо рег.№ 167000-2839/16.05.2024
г. по описа на ОДМВР-Сливен и Справка от 11.06.2025 г.
ДА СЕ ИЗИСКА отново допуснатата с протоколно определение от
09.06.2025 г. справка от Кметския наместник на с.Б..
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел д-р Ч., който ДА СЕ
ПРИЗОВЕ по месторабота.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
14
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 19.09.2025 г. от 09,00 часа, за която дата и
час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно
призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ допуснатият свидетел.
ДА СЕ ИЗИСКА допуснатата справка.
ДА СЕ ОСИГУРИ за следващо съдебно заседание присъствието на
компютърен специалист при СлРС, както и необходимата техника, с оглед
възпроизвеждане на видеозаписа, находящ се по досъдебното производство.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,56 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15