Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Дарина Баева,
като разгледа
докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1243 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба на «Топлофикация-Плевен» ЕАД против Решение № 2387/12.06.2017 г.
на ВРС по гр.д. № 12906/2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен
предявеният от «Топлофикация-Плевен» ЕАД иск по реда на чл. 422 от ГПК против М.В.Г.
за приемане установено в отношенията между страните, че М.Г. дължи на
дружеството сумата от 972.28 лева, представляваща дължима сума за ползвана и
неплатена топлинна енергия за пеприода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г. за обект,
находящ се в гр. Плевен, ул. «Г. Делчев» № 20, вх. Б, ап. 14, сума в размер на
171.25 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 31.05.2016 г.
до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението 19.07.2016 г. до окончателното изплащане, разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10130/2016 г. по описа на
ВРС.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като счита, че същото е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложен материален закон.
Твърди, че след като е безспорен факта, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот, който се топлоснабдява,
то тя е задължена за вземането. Партидата е променена на името на ответника Г.
и нейния брат след смъртта на майка им като съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
които са присъединени към абонатна снадция или нейно
отклонение са потребители на топлинна енергия като дори при прекратено
топлоподаване кът отоплителните тела в имотите, лицата се считат за потребители
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и телата в общите части на сградата. Партидата е открита на името на М.Г. и
същата е потребител на топлинна енергия без значение дали фактически обитава
жилището. Моли за присъждане на разноските по спора.
Становището
на ответника М.Г., изразено в отговора по жалбата чрез процесуален представител
е за нейната неоснователност. Изтъква се, че аргументите са несъстоятелни.
Ищецът не е доказал нито облигационна връзка между страните, нито доставка на
топлинна енергия, предвид заключенията по ССЕ и СТЕ, нито е доказал размера на
единичните цени, по които е начислявал енергия. Не е ангажирал и доказателства
за опреляне размера на мораторната
лихва за забава. Моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивникът
не се представлява.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител поддържа отговора и моли за потвърждаване
решението на ВРС.
Третото лице помагач на ищеца не
изразява становище.
Съдът, като приема,
че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото приема за установено следното:
Обжалваното решение е
валидно, но е недопустимо.
В производството по ч.гр.д.
№ 10130/2016 г. на ВРС е издадена Заповед № 4913/24.08.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, като
длъжникът М.В.Г. е разпоредено да заплати следните суми: 1. 4890.41 лева за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2004 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден обект
в гр. Плевен, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и 2. 2894.52 лева лихва за забава за
периода от 02.12.2004 г. до 13.07.2016 г.
Предмет на установителен иск по чл. 422 от ГПК може да е само
вземането по заповедта, разбира се искът е допустим и за част от вземането.
Така, след подадено
възражение по чл. 414 от ГПК от дължника
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД е поискала да се установи със сила на пресъдено нещо вземане, което след даване от страна на първоинстанционния съд на указания за отстраняване на нередовности е формулирано както следва: с молба от
16.11.2016 г. /л. 16 по делото на ВРС/ ищецът е заявил, че предявява претенция
за главница в размер на 972.28 лева за период от 01.06.2013 г. до 30.04.2016
г., за лихва в размер на 171.25 лева за период 02.08.2013 г. до 13.07.2016 г.
Със същата молба Е ОТТЕГЛИЛ иска за периода от 01.04.2004 г. до 31.05.2016 г.
Със втора уточняваща молба от 06.12.2016 г. /л. 22 по делото/ ищецът е заявил,
че прави частично оттегляне на иска за сума в размер на 3918.13 лева главница
за период 01.10.2004 г. до 31.05.2016 г. и за лихва в размер на 2723.37 лева за
период от 02.12.2004 г. до 31.05.2016 г. И това ОТТЕГЛЯНЕ е направено при
условие, че искът още с исковата молба е предявен за сумите от 972.28 лева
главница и лихва в размер на 171.25 лева, т.е. още първоначално е заявен за
част от вземането по заповедта, а не за цялото.
С определение №
13358/11.12.2016 г. първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото не само досежно
изобщо непредявени искове, а именно за „оттеглените”
от ищеца, но за главницата е прекратено производството по предявения иск за
периода 01.10.2004 г. до 31.05.2016 г.
Прекратителното определение е влязло в
законна сила.
В първо по делото съдебно
заседание искът за главница е докладван за сумата от 972.28 лева главница без
период, при условие, че се касае за вземане за периодични платежи като си е
позволил в определението от разпоредително заседание по чл.140 от ГПК от
31.01.2017 г. да поиска ищецът да уточнява начална и крайна дата на претенцията
за главница ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЕКСПЕРТИЗАТА, след като производството за после
уточнения период е прекратено.
Така, на база уточнения по
експертиза съдът в решението е приел, че главницата е за период 01.06.2013 г.
до 30.04.2016 г., след като вече веднъж
е прекратил производството за претенции за този период.
Така с решението се е
произнесъл по непредявен иск, доколкото вземането се
индивидуализира по основание, при периодичен платеж – по период и по размер.
Решението следва да се
обезсили /изходът от спора по аксецорната претенция
се предпоставя от произнасяне по главницата/ . Делото ще се върне на същия
състав на ВРС, който след като съобрази направените от ищеца уточнения за
периода на претенцията на главницата съобразно молба от 16.11.2016 г. и
молба от 15.02.2017 г., да отстрани очевидна фактическа грешка в прекратителното определение от 11.12.2016 г. касателно периода на главницата и продължи съдопроизводствените действия от фазата по чл. 140 от ГПК.
Аргументите на страните във
въззивното производство по същество на спора не се
разглеждат. По претендираните разноски за въззивно производство се произнася първоинстанционният
съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Решение № № 2387/12.06.2017 г. на ВРС по
гр.д. № 12906/2016 г. по описа на същия съд, поради произнасяне по непредявен
иск.
ВРЪЩА на същия състав за ново разглеждане от стадия по чл.140
от ГПК при съобразяване задължителните указания в настоящото решение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.