О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ………..2019г.
Окръжен съд – Ловеч
гражданско отделение
в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Дойнова
ч.гр.дело №466 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл.от ГПК.
Производството
е образувано по повод подадена частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6,
п.к.1407, чрез юрисконсулт Теодора Кощрова, със съдебен адрес:*** против Разпореждане №2239 от 19.06.2019г. постановено по
ч.гр.д.№1016 по описа за 2019г. на
Районен съд – Ловеч.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно,
постановено в противоречие със закона. Сочи, че
съдът е отхвърлил заявлението, като е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК,
тъй като от изложеното не може да се направи извод дали цесията е породила
действие по отношение на длъжника. Счита, че в заявлението има достатъчно
данни, въз основа на които съдът може да установи, че длъжникът е уведомен за
цесията След като в заявлението е налице волеизявление, че длъжникът е уведомен
за извършеното прехвърляне, са настъпили предвидените в закона последици от
уведомяването. Така също счита, че дори
да се приеме, че е налице твърдяната от съда непълнота на заявлението, то
същата не представлява основание съдът да отхвърли искането за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди, че съгласно трайно установената съдебна практика в рамките
на заповедното производство, съдът не следва да извършва проверка относно
основателността на заявената претенция, а единствено извършва формална проверка на подаденото заявление,
т.е. дали е използвана предвидена от закона бланка и дали същата е попълнена
съгласно нормативно заложените изисквания. Сочи, че в случая заявлението е
попълнено съгласно изискванията на чл.127 от ГПК, като са налице всички
реквизити и достатъчно данни за да се установи, че е налице фактическия състав
за възникване на процесното вземане. В този смисъл се позовава на Решение №444
от 19.02.2016г. по гр.д.№5212/2013г. на ВКС, ІV г.о. В случая след като в заявлението изрично е посочено, че
длъжникът е бил уведомен, в рамките на заповедното производство не следва да
се проверява верността на това
твърдение. След изискването на данни за проверка в тази насока, съдът като е
отхвърлил заявлението, че такива данни не са предоставени, е постановил неправилен съдебен акт.
Твърди, че
уведомяването на длъжника за цесията не е част от фактическия състав на
договора за прехвърляне на вземане. Той влиза в сила от момента на подписването
му, а уведомяването е предвидено с цел защита на длъжник от изпълнение спрямо
ненадлежния кредитор. В този смисъл счита, че процесния договор за цесия е породил своето действие.
Моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане и вместо
него да се постанови делото да бъде върнато на РС – Ловеч с указания за
издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№1016 по описа за 2019г. на Районен
съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
И.Г.Н., ЕГН ********** *** за парично вземане в размер на сумата 503.07 лева – главница, 70.17 лева
възнаградителна лихва за периода от
05.09.2012г. до 05.11.2013г., 333.59 лева - лихва за забава за периода от
06.09.2012г. до 25.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, което произтича от Договор за стоков кредит с номер CREX – 02759673 от
07.01.2012г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ********* и И.Г.Н.
ЕГН **********, по силата на който договор на последния е отпусната сума в
размер на 692.71 лева, като длъжникът се е задължил да я върне, ведно с
уговорената възнаградителна лихва на 22 месечни вноски. В изложените
обстоятелства се сочи, че с Договор за цесия от 08.07.2013г. кредиторът е
прехвърлил вземанията си по настоящето правоотношение на „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, като са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД. Въпреки това
задълженото лице не е предприело действия за погасяване на дължимите суми.
Твърди, че крайния срок за изпълнение на договора е настъпил на 05.11.2013г., с
което става изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение, като се
дължи и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от
падежа на първата неплатена вноска – 05.09.2012г. до края на договора, както и
уговореното обезщетение за забава от момента на настъпването й.
С разпореждане №1953 от 28.05.2019г. по ч.гр.№1016/2019г.
Районен съд – Ловеч е оставил без движение заявлението, като указал на
заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с писмена молба да
допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи кого, от кого и по
какъв начин е уведомен длъжника, че вземанията му произтичащи от задължението
му по договора за стоков контрол са прехвърлени на заявителя.
С вх.№6720 от 18.06.2019г. е постъпила молба от „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, в която се сочи в депозираното заявление ясно е посочено, че
„са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД” и че тези твърдения следва да бъдат
съобразени от заповедния съд.
Заявителят не е спазил изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, към които препраща текстът на чл.410, ал.2 от ГПК. В заявлението не са
изложени обстоятелства, въз основа на които вземането да бъде
индивидуализирано. Не е посочен начина на формиране на главницата – колко са
платените и неплатените вноски по кредита, какъв е размерът на
възнаградителната лихва, каква е изплатената част от същата.
Въпреки дадените от съда указания на основание чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК (доп. – ДВ, бр.86 от
Неоснователни са изложените в частната жалба възражения в
насока, че в рамките на заповедното производство съдът не следва да извършва
проверка относно основателността на заявената претенция, а единствено да
извърши формална проверка по подаденото заявление, като е достатъчно само да
бъдат изложени обстоятелства, на които вземането се основава. Не в тази насока е задължителната за съда
практика. Съгласно т.2.б. на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.
ОСГТК се приема, че вземането следва да бъде точно индивидуализирано по
основание и размер, което обуславя редовността на заявлението. В случай, че
тази индивидуализация не е налице, същото следва бъде отхвърлено. Тъй като в
заповедното производство по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, от
приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи за съществуване на вземането и
по-конкретно за неговия размер.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч намира, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде отхвърлено при
изложените съображения за липсата на надлежна индивидуализация на неговото
основание. Районен съд - Ловеч е достигнал до същите правни изводи, при което е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №2239 от
19.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№1016 по описа за 2019г. на Районен съд – Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.