Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 28.01.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично заседание на 19.12.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2061
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.236,ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 232,ал.2 от ЗЗД .
Ищецът "Всестранна кооперация -Велико Търново" , гр.Велико
Търново, представляван от пълномощник адв.Н. от ВТАК твърди, че е предоставил
под наем на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в с.Леденик,
представляващ търговска площ на втори етаж от
търговска сграда , за което е сключен договор за наем от 1.11.2016 г.
Навежда, че след изтичане срока на договора същият не е бил продължен и
ответникът бил поканен да напусне имота. Имотът бил освободен едва след завеждането
на гр.д.№ 1097/2018 г. на ВТРС, към 31.05.2018 г. Счита, че за периода от
1.11.2017 г. до 31.05.2018 г. ответникът му дължи обезщетение за ползването на
имота в размер на месечните наемни вноски, възлизащи общо на 1680 лева с ДДС.
Заявява, че се дължат и направените разходи за консумативи - сумата от 32,26
лева за 21 кубика вода; сумата от 1345,86 лева неплатен остатък от консумирана
ел.енергия за периода 23.11.2017 г.- 22.12.2017 г.; 260,09 лева за ел.енергия
за периода от 23.12.2017 г. до 29.12.2017 г.; 1314,72 лева за периода
30.12.2017 г.- 29.01.2018 г.; 1282,81 лева за периода 30.01.2018 г.- 28.02.2018
г.; 1173,40 лева за периода 1.03.2018 г.- 30.03.2018 г.; 441,52 лева за периода
31.03.2018 г.- 30.04.2018 г. и сумата от 21 лева такса смет за периода 1.1.2018
г.- 31.05.2018 г. Общият размер на претенциите е 7551,65 лева. След възражение по реда на чл.415,ал.1 от ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозира настоящия иск,
с който моли съда да приеме за установено в отношенията между страните
дължимост на описаните по-горе искови суми. В съдебно заседание се представлява
от адв.Н.. Поддържа исковите претенции.Претендира разноски.
Ответникът "Марая-Р"ЕООД, представляван от адв.Н. от ВТАК е
депозирал в срок отговор на исковата молба. Заявява, че дружеството е ползвало
имота за периода от 1.11.2017 г. до 1.04.2018 г. и признава, че дължи наем по
240 лева с ДДС за този период. Относно
претенциите за заплащане на ел.енергия оспорва да дължи сумите и твърди, че
винаги е плащал издадените от кооперацията фактури, тъй като от доставчика на
ел.енергия дружеството не е получавало такива. По иска за заплащане на вода и
такса смет не взема становище. В съдебно заседание пълномощникът адв.Н. моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
Издадена
е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1200/2019 г. на ВТРС за сумата от 7551,65
лева главница, ведно със законна лихва от 23.04.2019 г. до окончателното
изплащане, от които сумата от 1680 лева с ДДС обезщетение за ползване на имот; ел.енергия на
стойност 5818,39 лева с ДДС за периода
23.11.2017 г. -30.04.2018 г.; вода в размер на 32,26 с ДДС и такса смет в
размер на 21 лева с ДДС. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че по силата на договор за наем от 1.11.2016 г. наемодателят-ищец е предоставил на наемателя-ответник
за временно възмездно ползване недвижим имот -търговска площ -втори етаж от
търговска сграда, находящ се в кв. 38, УПИ II по плана на с.Леденик, състоящ
се от търговска площ от 131 кв.м. и склад 16 кв.м. Договорът е сключен за срок
от една година , считано от 1.11.2016 г. при месечна наемна цена от 200 лева
плюс ДДС. От приемо-предавателен протокол от 1.11.2017 г. изготвен от комисия
на ищеца е видно, че на 1.11.2017 г.
тримата представители на кооперацията са се явили за приемане на обекта поради
изтичане срока на наемния договор, но в протокола е отразен отказ на наемателя
да го предаде. От приетия протокол от
проведено съдебно заседание на 21.09.2018 г. по гр.д.№ 1097/2018 г. на ВТРС е
видно, че след заведен иск от "Всестранна кооперация В.Търново"
против "Марая-Р" ЕООД е образувано дело, което е прекратено в
съдебното заседание на основание чл.233 от ГПК. Отказът от иска е мотивиран с
факта, че след завеждане на делото / осъдителен иск за освобождаване на наето
помещение/, наемателят е освободил имота през
м. май 2018 г. На 3.04.2018 г. ответникът е депозирал молба
до ищцовата кооперация , с която иска подписване на споразумение за разсрочване
на задълженията му за заплащане на консумативи с твърдение за издължаването им до 25.05.2018 г. Приложени са фактура № **********/21.06.2019
г. издадена от ищеца с получател
ответника за сумата от 5871,65 лева , от които такса смет от 17,50 лева,
ел.енергия от 4848,66 лева и вода от 26,88 лева, върху които е начислен ДДС,
както и фактура № **********/21.06.2019 г. издадена за сумата от 1680 лева с ДДС, с основание "
пропуснати ползи". Приети са издадени фактури от "Енерго-Про
Енергийни услуги" ЕООД за
начислена електроенергия на клиента "Всестранна кооперация-Велико
Търново", фактура № **********/26.04.2018 г., издадена от "В и К Йовковци" ООД, както и справка
неплатени задължения към Община В.Търново относно данък недвижими имоти и такса
смет. Приети са 13 бр. фактури, издавани в периода м.ноември 2017 г.- м. март 2018 г. за вода и ел.енергия,
както и касови бонове към седем от тях. По
делото са събрани и гласни доказателства.
Св.М. заявява , че е наемател на помещението по силата на договор с "Всестранна кооперация -В.Търново",
сключен през м. юни 2017 г.
Твърди, че предишната наемателка
освободила помещението от всичките си вещи едва в края на м. юли, началото на август 2017 г. Когато той влязъл в
помещението нямало ток и вода, тъй като били спрени поради неплатени сметки.
Заявява, че плаща електроенергията на кооперацията по банков път, след като
енергото им издаде фактура, а те от своя страна я префактурират. Св. Р. е счетоводител при ищеца. Тя заявява,
че помещението се ползвало от ответника и след изтичане срока на договора, поради
което се дължи обезщетение. Имала натрупани много задължения за консумативи-ток
и вода. Фактурите се издавали от съответните доставчици за всички обекти на
кооперацията, след което задълженията на всеки обект се разграничавали по
отделните партиди. Според свидетелката помещението било освободено през м. май.
Заявява, че за платените суми има издадени фактури и касови бонове, а за
неплатените задължения са издавани само фактури. Фактурите се издавали от нея,
а наемателката плащала според наличните си средства. Приложеният договор за
наем от 20.06.2018 г. установява, че кооперацията е отдала помещението на
представляваното от св.М. дружество през м. юни 2018 г., а не през 2017 г., както излага той в
показанията си. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. След
проверка счетоводствата на страните вещото лице заявява редовно водено
счетоводство на ищцовата кооперация, отговарящо на изискванията на ЗС и НСС. За
процесния период от 1.11.2017 г. до 31.05.2018 г. плащания за ползването на
недвижимия имот не са извършвани от ответника. Във фактура №
**********/21.06.2019 г. е отразена сумата от 1680 лева с ДДС, представляваща
обезщетение за ползване на недвижимия имот за 7 месеца, макар основанието, което
е вписано да е "пропуснати ползи". За периода от 1.11.2017 г. до
31.05.2018 г. ответното дружество е изразходвало 405 куб.м вода на стойност 518,40 лева без
ДДС. Платило е вода на стойност 491,52 лева без ДДС. Неплатената сума е от
26,88 лева без ДДС. Ответникът е платил такса смет от 10,50 лева за четвърто
тримесечие на 2017 г.
и дължи сумата от 17,50 лева без ДДС за периода от 1.01.2018 г. до 31.05.2018
г. За сумата е издадена фактура № **********/21.06.2019 г. За процесния период от 1.11.2017 г. до
30.04.2018 г. ответникът е платил сумата от 6954,39 лева без ДДС за 41034 квтчс електроенергия. Неплатеното
задължение за периода 23.11.2017 г. - 30.04.2018 г. за 28611 квтчс
електроенергия, отразено във фактура №
**********/21.06.2019 г. е 4848,67 лева без ДДС. Ответникът е внесъл авансова
вноска в размер на два месечни наема от 470,40 лева, която е осчетоводена като
внесена и от която не са извършвани прихващания или плащания на задължения. Сумата
не е възстановена на ответника, но същата е внесена на основание стар договор
за наем между страните. В съдебно
заседание вещото лице поддържа изложеното заключение. Уточнява, че към
1.11.2017 г., когато е изтекъл договорът за наем ответникът е имал неплатени
задължения за ел.енергия в размер на 4027,26 лева , към която е прибавена
дължимата сума за периода от 1.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и след изваждане на платените суми, е получен
дължимият остатък за плащане. Също така уточнява, че след
получаване на фактурите от съответните оператори в счетоводството на ищеца се
правят разбивки за всеки обект по негова партида съобразно отчетените показания
от средствата за търговско измерване. Вещото лице не е установило практика наемателите да получават фактура и
извадка с потреблението на съответния електромер, но същите могат да се
проследят в счетоводството .
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Иска е
процесуално допустим, депозиран пред компетентния съд в законоустановения срок.
По същество е основателен.
Предявеният
иск за
установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения
срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника - ответник по иска, срещу която той е възразил и имаща за предмет посочени в заповедта за
изпълнение суми. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието
на основанията, от които ищецът-кредитор твърди, че произтичат вземанията му
към ответника-длъжник, периодът на дължимост, както и размера им. Страните не спорят, че между тях е
съществувало облигационно правоотношение по повод предоставяне на ответника под
наем на недвижим имот, находящ се в с.Леденик. Видно от отговора на исковата
молба ответникът признава, че след
прекратяване на договора за наем на 1.11.2017 г. е продължил да ползва имота до
1.04.2018 г. ,за който период дължи наем по 240 лева на месец с ДДС. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника оспорва ищцовите претенции относно
периодът на дължимост и размера на сумата, както и основанието , от което ищецът черпи правата си. Според
ответника, претенцията за заплащане на обезщетение за ползване не е доказана.
Съдът не споделя възраженията на ответника по следните съображения: видно от
приложения договор за наем от 1.11.2016 г., същият е сключен за срок от една
година и не предвижда клауза за автоматичното продължаване на наемните
отношения между страните след изтичане на договорения срок. На датата, на която договорът е
прекратен-1.11.2017 г. тричленна комисия от страна на ищцовата кооперация е
посетила търговския обект с оглед извършване на приемо-предавателна процедура ,
но такава не е проведена, поради отказ от страна на управителя на ответното
дружество. За това, че наемателят е продължил да ползва обекта след изтичане на
договорения срок и при хипотеза на липса на съгласие за това от страна на
наемодателя се събраха както писмени, така и гласни доказателства. Ищцовата
кооперация е завела осъдителен иск срещу ответното дружество за предаване на
заетото помещение , видно от приложения протокол от гр.д. № 1097/2018 г. от
21.09.2018 г. Производството е прекратено поради направен отказ от иска в
съдебно заседание, при събраните доказателства относно освобождаването на
обекта от ответника след завеждане на исковата молба през м. май 2018 г. Отделно от това
твърденията на ответника относно ползване на имота до 1.04.2018 г. се
опровергават от показанията на св. М., следващия наемател на обекта, според
който предишната наемателка е държала вещите си в обекта дори до края на м. юли.
Св. Р.- счетоводител при ищцовата кооперация заяви, че наемателят е освободил
обекта през м. май. Отправената от управителката на дружеството молба до председателя
на УС на кооперацията също доказва ползване на обекта , както през м. април ,
така и през м. май 2018 г.,
доколкото в нея се излага, че издължаване към кооперацията може да настъпи до 25.05.2018 г., само ако држеството работи и получава приходи. Както
поотделно, така и съпоставени едно с
друго тези писмени и гласни доказателства водят до извода, че наетия обект е освободен до края на м. май 2018 г. , а от друга страна
ответникът не ангажира доказателства за противното, както и за твърдението си,
че е ползвал обекта до 1.04.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 236,ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването
на наетия обект след изтичане на наемния договор, въпреки противопоставянето на наемодателя,
той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор. При прекратен наемен договор, считано от 1.11.2017
г. и продължило ползване на наетия обект от наемателя, въпреки
противопоставянето на наемодателя
/ изразено , както чрез намерението за отпочване на приемо-предавателна
процедура на 1.11.2017 г., така и впоследствие чрез завеждане на гражданско
дело № 1097/2018 г. на ВТРС /, е налице фактическия състав на цитираната
по-горе разпоредба, установяваща задължения за наемателя според условията на
прекратения договор. В конкретния случай наемателят дължи не само обезщетение
за ползването на имота, но и направените от него разходи за консумативи-
електроенергия, вода , както и дължимата за периода такса смет / чл. 4,ал. 3 и
чл. 6,ал.7 от договора/. В
този ред на мисли възраженията на ответника относно недължимост на
претендираното обезщетение за ползване на наетото обезщетение поради липса на
договорка между страните за размера му, както и на документ, който го
установява / при издадена фактура, в която основанието е посочено като
пропуснати ползи/ съдът намира за неоснователни. От разпоредбата на чл. 236,ал.2 от ЗЗД произтича задължението за
заплащане на обезщетение за ползване в размер на договорения между страните
месечен наем, който в случая е 240 лева на месец с ДДС / чл. 4,ал.1 от
договора/. За
процесния период от 1.11.2017 г. до 31.05.2018 г. следователно се дължи обезщетение за ползване на наетия
имот след прекратяване на наемния договор в размер на 1680 лева с включен ДДС.
За сумата е издадена фактура № **********/21.06.2019 г. и макар в същата да е
вписано основание "пропуснати ползи"
безспорно става реч за дължимото обезщетение. В тази насока е и заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ, кредитирано от съда като компетентно и обосновано,
което категорично сочи, че сумата не представлява пропуснати ползи, за което
има отделна сметка 709 "извънредни приходи". Продължавайки ползването на обекта, наемателят дължи и
всички разходи произтичащи от това според уговорките на страните в прекратения
наемен договор. Ищецът претендира заплащане на сумата от общо 5818,40 лева с ДДС за консумирана електроенергия за периода 23.11.2017 г.-
30.04.2018 г. Според вещото лице сумата е дължима и е отразена във фактура №
**********/21.06.2019 г. Дължимата сума за 69645 квтчс ел. енергия отчетена от
електромер 11141716670333106 в обект етаж 2 на търговска сграда, находяща се в
кв.38, УПИ II по
плана на с.Леденик е 11803,06 лева без
ДДС за периода 23.06.2017 г. -31.05.2018 г. Ответникът е извършвал плащания на
електроенергията, за което са издавани фактури, като общата стойност на
платената електроенергия за периода според вещото лице е в размер на 6954,39
лева без ДДС. Доколкото заключението на вещото лице сочи редовно водено
счетоводството на ищцовата кооперация, отговарящо на изискванията на ЗСч и НСС,
съдът не коментира наложената практика в кооперацията относно начина на
уведомяване и извършване на плащанията от отделните наематели за консумираната
електроенергия. Доказа се, че в действителност има извършени плащания, но само
по фактурите, по които са издавани касови бонове, както заявява и св.Р.. Останалите суми са
дължими според вещото лице в размера,
претендиран по издадената фактура №
**********/21.06.2019 г. По отношение дължимата сума за потребени услуги
от "Ви К Йовковци" ООД: според
вещото лице за периода 1.11.2017 г. - 31.05.2018 г. изразходваната вода,
отчетена от вторичния водомер за наетия обект е 405 куб.м. на стойност 518,40 лева без ДДС.
Ответникът е платил сума в размер на 491,52 лева без ДДС. Останало е неплатено задължение в
размер на 26,88 лева без ДДС за 21 куб.м. вода, за периода 16.03.2018
г.-18.04.2018 г. То е обективирано във
фактура № **********/21.06.2019 г. на стойност 32,26 лева с ДДС. Съгласно чл. 4,ал.3 от договора наемателят
дължи заплащане и на такса смет, което според заключението на вещото лице за
периода 1.01.2018 г. -31.05.2018 г. възлиза на 17,50 лева без ДДС. Задължението
е обективирано във фактура № **********/21.06.2019 г. и е на стойност 21 лева с
ДДС. Изложеното дотук води до извода за основателност и доказаност на
предявените претенции. Ищецът проведе пълно и главно доказване на изложените фактически
твърдения, на които основава претенциите
си, обратно ответникът не успя да ги опровергае, както и да установи
недължимост на плащанията на изложените от него основания. Следва да се приеме за
установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 7551,65 лева главница, представляваща вземания по прекратен договор за
наем за периода от 1.11.2017 г. до 31.05.2018 г., от която обезщетение за ползването на
имота в размер на месечните наемни вноски, възлизащи общо на 1680 лева с ДДС; сумата от 32,26 лева с ДДС за 21 кубика вода; сумата от
1345,86 лева с ДДС неплатен
остатък от консумирана ел.енергия за периода 23.11.2017 г.- 22.12.2017 г.;
260,09 лева
с ДДС за ел.енергия за периода от 23.12.2017 г. до
29.12.2017 г.; 1314,72 лева с ДДС за периода 30.12.2017 г.- 29.01.2018 г.; 1282,81 лева с ДДС за периода 30.01.2018 г.-
28.02.2018 г.; 1173,40 лева с ДДС за периода 1.03.2018 г.- 30.03.2018 г.; 441,52 лева с ДДС за периода 31.03.2018 г.-
30.04.2018 г. и сумата от 21 лева такса смет за периода 1.1.2018 г.- 31.05.2018
г. Законна лихва върху главницата, присъдена в заповедта за изпълнение не се дължи, тъй като не е заявена като
претенция от ищеца в исковата молба. При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски за заплатена ДТ, депозит за вещо лице
и адвокатско възнаграждение в размер на 811,03 лева, от които 151,03 лева за ДТ, 160 лева депозит
за ВЛ и 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът
следва да заплати на ищеца разноските, направени в заповедното производство в размер на 641,03 лева , от които 151,03 лева ДТ и 490
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК , вр.
с чл. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.236,ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 232,ал.2
от ЗЗД, че "МАРАЯ- Р " ЕООД , с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление с. Леденик, Община Велико Търново представляван от Мариана Христова
Дончева ДЪЛЖИ на "ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ -ВЕЛИКО ТЪРНОВО" с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул." Н.Габровски" № 24 сумата от 7551,65 / седем хиляди петстотин петдесет и един лева и
65 ст./ лева, представляваща вземания по прекратен договор за наем за периода от 1.11.2017 г. до
31.05.2018 г., от която обезщетение
за ползването на имота в размер на месечните наемни вноски, възлизащи общо на
1680 лева с ДДС; сумата от 32,26 лева с ДДС за 21 кубика вода; сумата от
1345,86 лева с ДДС неплатен
остатък от консумирана ел.енергия за периода 23.11.2017 г.- 22.12.2017 г.;
260,09 лева
с ДДС за ел.енергия за периода от 23.12.2017 г. до
29.12.2017 г.; 1314,72 лева с ДДС за периода 30.12.2017 г.- 29.01.2018 г.; 1282,81 лева с ДДС за периода 30.01.2018 г.-
28.02.2018 г.; 1173,40 лева с ДДС за периода 1.03.2018 г.- 30.03.2018 г.; 441,52 лева с ДДС за периода 31.03.2018 г.-
30.04.2018 г. и сумата от 21 лева такса смет за периода 1.1.2018 г.- 31.05.2018
г. , за което е издадена заповед за изпълнение №483/24.04.2019 г. по ч.гр.д.№
1200/2019 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА "МАРАЯ- Р " ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление с. Леденик, Община Велико Търново представляван от Мариана Христова
Дончева ДА ЗАПЛАТИ на "ВСЕСТРАННА
КООПЕРАЦИЯ -ВЕЛИКО ТЪРНОВО" с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. " Н.Габровски" № 24 представляван
от председателя на УС Вяра Ламбева сумата от 811,03 /осемстотин
и единадесет лева и 3 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 641,03
/ шестстотин четиридесет и един лева и 3 ст./ разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1200/2019
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: