Решение по дело №701/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.197, ал.2 – ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на "Р.Т.-М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * М. Л. М., против Решение № 137/19.11.2024г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП Велико Търново и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и при липса на обоснованост. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с искането за налагане на ПОМ на органа по приходите, което трябва да мотивирано, поради което счита, че такова искане няма, а дори и да има счита, че то не е мотивирано. Счита се, че с непредставянето на жалбоподателя искането на органа по приходите, е допуснато процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на лицето и е основателно основание за отмяна на Постановлението, което възражение пред Директора на ТД на ПАП Велико Търново не е разгледано. Поддържа се оплакване, че в ПНПОМ липсва посочване на обстоятелствата, мотивирали публичния изпълнител да наложи ПОМ. Твърди, че с посочването на предполагаемия размер на публичните вземания не се изпълнява изискването за мотивираност на наложените предварителни обезпечителни мерки, тъй като от една страна очакваният размер на задълженията не може да бъде единственото основание за налагане на ПОМ, а от друга страна не е ясно по какъв начин е формиран този предполагаем размер. Твърди, че в случая не само че не е обосновано, но не е и доказано наличието на обезпечителна нужда, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, както и не е извършена и дължимата преценка съгласно чл. 121, ал. 3 ДОПК. Излагат се доводи, че органите на НАП, не само не са анализирали информацията за финансовото състояние на жалбоподателя, но и не са взели предвид годишния финансов отчет за 2023г., от който било видно, че дружеството не само че не е в затруднено финансово състояние, а точно обратното – същото е добре финансово обезпечено. По подробно изложени в жалбата от пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане за отмяна на Решение № 137/19.11.2024г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Велико Търново и на потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител.

 Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки № Р-04000624004258-039-001/04.11.2024г., отправено до Дирекция *  ТД Велико Търново, ръководителят на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000624004258-020-001/23.08.2024г., е предложил да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки за задължения, които ще бъдат установени в резултат на ревизия по отношение на ревизираното лице "Р. Т.-М." ЕООД. Липсва посочване на необходимостта от налагането на предварителни обезпечителни мерки. Посочен е, че срока на ревизията е до 29.11.2024г., както и че реалността на фактурираните доставки, не може да се докаже и очаквания размер на задълженията за корпоративен данък – 100 000лева главница и лихва 10 485 лева, изчислена към 01.11.2024г. Посочени са в искането данни за установеното имуществено състояние на ревизираното лице, включващо недвижим имот, МПС-та и банкови сметки.

Въз основа на това искане с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца /предмет на настоящето дело/, във връзка с очакваните задължения от ревизионното производство, образувано на "Р. Т.-М." ЕООД и по съображения, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер от 110485,00 лева са наложени  обезпечителни мерки  Запор върху следните МПС:

• Товарен автомобил марка Volvo, модел FH, рег.№ ** , рама № ** , двигател № без номер, цвят тъмно син, година на производство 2015г., мощност 375 kw, гориво дизел, със застрахователна оценка 44 650.00 лева
• Товарен автомобил марка Volvo, модел FH, рег.№ **, рама № ** , двигател № **, цвят сив, година на производство 2016г., мощност 345 kw, гориво дизел, със застрахователна оценка 71820.00 лева.

Отделно с ПНПОМ № С240006-023-0003200/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца, отново във връзка с цитираното ревизионно производство е наложена възбрана върху недвижими имоти на дружеството, а именно:

-самостоятелен обект в сграда, представляващ магазин, намиращ се в гр.***  с данъчна оценка 975,10 лева и

-поземлен имот, находящ се в землището на гр.*** с площ 9343 кв.м., с данъчна оценка 20 808,70 лева.

Видно от изложените мотиви публичният изпълнител е приел Искане за налагане на ПОМ № Р-04000624004258-039-001/04.11.2024г. с очакван размер на задълженията от ревизираното лице от 100 000,00 лв. главница и 10485,00 лихви. Посочено е, че не може да се докаже по безспорен начин реалността на фактурираните доставки. За обезпечаване на очакваното публично вземане е необходимо налагането на предварителни обезпечителни мерки. В искането за налагане на ПОМ е посочено, че е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Постановлението е обжалвано от "Р.Т.М." ЕООД по административен ред пред Директора на ТД на НАП Велико Търново с жалба вх. № 26944/14.11.2024 г., подадена по електронен път с КЕП на 13.11.2024г., който с Решение № 137/19.11.2024г. е отхвърлил подадената жалба и е потвърдил обжалваното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Изложени са съображения, че не са налице основания за отмяна на оспореното постановление. Приети са за недоказани твърденията на дружеството-жалбоподател, че не са налице предпоставките на чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК. Прието е, че Постановлението за налагане на ПОМ е мотивирано с предполагаемия размер на задължението, както и значимостта на обществените интереси, които ще бъдат защитени с оглед възможността за събиране на задължението. Според административния орган, публичния изпълнител е наложил обезпечителната мярка, съответстваща на обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията, съобразно принципа за съразмерност заложен в чл.195, ал.7 от ДОПК, приложим и в производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на чл.121, ал.2 от ДОПК. Направен е извод че оспореното ПНПОМ е издадено въз основа на подготвителни документи, каквито представляват искането на ръководителя на ревизията и изложените в него съображения, послужили за издаване на постановлението, поради което изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на ПНПОМ, се явяват неоснователни и недоказани.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с решението ПНПОМ № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител. Като доказателства са приети и представени от жалбоподателя Решение по жалба срещу ПНПОМ № 138/19.11.2024г. и ПНПОМ № С240006-023-0003200/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител. В с.з. процесуалния представител на ответника е представил с молба данни, че ревизоинното производство на „Р. Т.-М.“ ЕООД, възложено със ЗВР № Р-04000624004258-020-001/23.08.2024г., по което ревизионно производство е наложена процесната ПОМ, е спряно със Заповед № № Р-04000624004258-023-001/11.11.2024г. до приключване на ревизионните производства на доставчици на дружеството.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.197, ал.1, вр. чл.121, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240006-23-0003199/06.11.2024г. също е издадено от компетентния съгласно чл.121, ал. 2 във вр. с чл.195, ал. 3 във вр. с чл. 167 от ДОПК орган – публичен изпълнител.

С издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни С240006-023-0003199/06.11.2024г., от старши публичен изпълнител приключва производството по налагане на ПОМ, което е започнало по искане от 04.11.2024 г., т. е. преди спирането на ревизионното производство със Заповед № Р-04000624004258-023-001/11.11.2024г., образувано със Заповед № Р-04000624004258-020-001/23.08.2024г. Следователно отправеното искане № Р-04000624004258-039-001/04.11.2024г. е било годно да инициира производство по налагане на ПОМ, като за целите на предварителното обезпечаване на бъдещите вземания е от значение дали има възложена и неприключена ревизия, което условие в случая е било изпълнено. С оглед на това съдът приема, че оспореното ПНПОМ е издадено при надлежно образувано производство, поради което същото се явява допустимо.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл.197 ДОПК. Съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава.

Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител при ТД на НАП –Велико Търново, офис Враца, съгласно правомощията му по чл.167 от ДОПК; в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Велико Търново и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.

В случая е наложена обезпечителна мярка - запор върху 2бр. МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В нормата на чл.121, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

В разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК (приложима съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК), е регламентирано, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако: 1. длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително основание или 3. не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Първото отменително основание по чл.197, ал.3 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания, по делото са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с ПНПОМ № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца, предварителни обезпечителни мерки.

Отменителното основание по чл.197, ал.3, предл. второ от ДОПК в случая е неприложимо. Наложените предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК са такива за обезпечаването на бъдещи публични вземания, като за налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1– т. 8 от ДОПК не се изисква. Правилото по чл.195, ал. 1 от ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, се отнася за обезпечителните мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, представляващ изпълнително основание по см. на чл.165 от ДОПК. Специалната регламентация по чл.121, ал.1 от ДОПК изрично предвижда възможност при образувано ревизионно производство ПОМ да се налагат за обезпечаване на предполагаеми подлежащи на установяване задължения за данъци и ЗОВ, преди издаването на ревизионен акт, като изпълнителен титул по см. на чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК.

Третото отменително основание по чл.197, ал. 3, пр. 3 ДОПК не може да се приложи, тъй като предварителните обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК.

Ревизионното производство срещу „Р.Т.- М.“ ЕООД е образувано с издаването на ЗВР № Р-04000624004258-020-001/23.08.2024г. Следователно, по аргумент от нормата на чл.112, ал.1 ДОПК, ревизията е започнала на 23.08.2024г. и от този момент е в ход ревизионно производство по смисъла на чл.121, ал.1 ДОПК. Следователно, към момента на отправяне на мотивираното искане от органа по приходите - 04.11.2024г. и на издаване на постановлението - 06.11.2024г., е налице първата, предвидена в чл.121, ал.1 от ДОПК предпоставка - има валидно започнало ревизионно производство по отношение на юридическото лице „Р.Т.- М.“ ЕООД.

По аргумент от чл.121, ал.5 от ДОПК предварителни обезпечителни мерки могат да се налагат до приключване на ревизионното производство. Предварителните обезпечителни мерки, независимо от вида им, съгласно чл.121, ал.2 ДОПК се налагат с постановление от публичен изпълнител по реда на чл.195, ал.3 ДОПК. Моментът на налагане на обезпечителните мерки не е обусловен от влизането в сила на постановлението, тъй като съгласно чл.121, ал.2 вр. чл. 197, ал. 6 ДОПК изпълнението не може да бъде спряно поради обжалването му. Мерките по ПНПОМ изх. №С240006-023-0003199/06.11.2024г. са наложени в хода на ревизията, която е започнала на 24.08.2024г. Това ревизионно производство не е прекратено със заповед по чл.119, ал. 4, пр. 2 ДОПК, нито е приключило с ревизионен акт по чл.119, ал. 4, пр. 1 ДОПК, висящо е със следващата се от това допустимост на акцесорното спрямо него обезпечително производство по чл. 121, ал. 1-3 ДОПК.

Съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 195, ал. 3 вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това ПНПОМ изх. № С240006-023-0003199/06.11.2024г. е подписано от К. К., *** . Спазена е писмената форма с всички задължителни реквизити съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 196, ал. 1, т. 1-9 ДОПК. Освен, че налагането на предварителни обезпечителни мерки е обосновано с мотивите, приложени към искането на ръководителя на ревизията, които публичният изпълнител изцяло е възприел, той е приел, че ще се затрудни събирането на публичното вземане в предполагаем размер, въз основа на което е избрана наложената обезпечителна мярка.

Съгласно чл.121, ал.2 ДОПК вр. чл.195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Съгласно чл. 121, ал. 3, изр. 1 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на ревизираното лице. Ако това не е възможно съгласно чл.123, ал.3, изр.2 ДОПК, наложените предварителни обезпечителни мерки не следва да спират извършваната от ревизираното лице дейност. Тези изисквания са спазени. Установено е, че дружеството притежава имущество, изразяващо се в МПС, банкови сметки и недвижими имоти, съгласно информационната система на НАП, като същевременно в хода на ревизионното производство се събират данни за корекция на данъци по ЗКПО на дружеството, и необходимост от довнасяне на данъци в прогнозируемо големи размери, макар и неустановени в точен размер към момента на издаването на ПНПОМ. Констатираните данни обосновават извода на публичния изпълнител, че събирането на задълженията за данъци по ЗКПО ще бъде затруднено и в този смисъл е налице законовата предпоставка, дефинирана в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. При наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл.199, ал.1 ДОПК - да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото не се съдържат данни такова искане да е било направено. Според чл.199, ал.2 ДОПК длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В случая длъжникът не е предприел такива действия.

В конкретният случай съдът намира, че от страна на публичния изпълнител са спазени изискванията на ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Не са налице хипотезите на чл.195, ал.5 ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, поради което при проверката на материалната законосъобразност на издаденото решение и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, съдът следва да прецени дали са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки, предвидени в нормата на чл. 121, ал. 1 ДОПК. Преценката за правомерност на наложените обезпечителни мерки следва да се направи и с оглед нормата на чл.195, ал.7 ДОПК, според която обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините.

В тази насока следва да се посочи, че по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. След като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от органа по приходите, публичният изпълнител законосъобразно е постановил оспорените обезпечителни мерки. Доколкото мотивите за издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки се съдържат в отправеното до публичния изпълнител искане, то неоснователно е направеното в жалбата възражение за немотивираност на издаденото постановление и на решението, с което същото е потвърдено. Административният орган коректно е посочил фактическото и правно основание за налагане на обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще бъде затруднено. Наложените предварителни обезпечителни мерки са необходими с оглед размера на установените публични задължения.

С оглед гореизложеното, съдът приема че изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него постановление за налагане на ПОМ се явяват неоснователни.

В производството по чл.121 ДОПК публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания и при съобразяване на условията по ал.3 от цитираната разпоредба, той има правомощието да наложи предвидените в чл.198 ДОПК обезпечителни мерки. В случая преценката за затрудненото или невъзможното събиране на предполагаемия дълг е направена при съпоставяне на размера на очакваните задължения и имуществото на бъдещия длъжник.

Съгласно чл.121, ал.2 ДОПК, вр. чл.195, ал.7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Така законът изисква съпоставимост на двете величини. В случая не се доказва от процесуалния представител на оспорващата страна непропорционалност. Не се установява свръхобезпеченост и несъразмерност, предвид предполагаемия размер на данъчните задължения, които ще бъдат дължими от дружеството жалбоподател след приключването на ревизионното производство.

Относно наложените в хода на обезпечителното производство обезпечителни мерки, същите се изразяват в запор върху 2бр. МПС-та – предмет на настоящето производство. На дружеството не са наложени запори върху банковите сметки - нито върху налични, нито върху постъпващи суми, поради което съдът намира, че по никакъв начин не е затруднена обичайната му търговска дейност, както и възможността да получава финансови постъпления и да покрива задълженията си.

С оглед на горното съдът счита, че така оспореното решение е законосъобразно.

Предвид изхода на спора, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, Административен съд Враца

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на "Р. Т.-М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *  М.Л.М., против Решение № 137/19.11.2024г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240006-023-0003199/06.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител

ОСЪЖДА "Р. Т.-М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *  М. Л. М.  да заплати на ТД на НАП Велико Търново, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.197, ал. 4 от ДОПК.