ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260256 23.02.2021 година гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети февруари 2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор ………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА……………ч. в.
гр. дело № 1062 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 419, ал. 1
ГПК.
Постъпили са три частни
жалби от СД „Е.С.-И., С. и с.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И.,***, против заповед за
изпълнение на парично задължение № 260121 от 06.11.2020 г. по ч.гр.д. №
691/2020 г. по описа на РС – Чирпан в частта за разноските; против
разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение, и против определение от 18.12.2020 г., с което заповедният съд е
отхвърлил молбата на длъжника за спиране на изпълнението.
Частните жалбоподатели
твърдят, че присъденият със заповедта за изпълнение адвокатски хонорар е
прекомерен. Считат, че вземането за разноски не може да служи и не може да се
използва за неоснователно разместване на блага. Позовават се на решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, с което било
прието, че когато държава-членка на ЕС делегира на частноправен субект
правомощия във връзка с определяне на икономически условия, то тя осъществява
нарушение на правилата за свободна конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да
приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Позовава се и
на други решения на съда относно
нарушения на държавите-членки при предоставянето на частноправни субекти
отговорности, засягащи икономическата сфера. Счита, че съдът може да определи
размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност на конкретното
дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му
представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер
на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
ВАС. Счита, че в случая подаването на заявление не съставлява никаква
фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско
възнаграждение в претендирания от заявителя размер. Моли, съдът да отмени като заповедта за изпълнение на
парично задължение в частта за разноските, като намали възнаграждението на
процесуалния представител на взискателя до минималния размер от 640 лв.
Частните жалбоподатели искат
също така разпореждането, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение
№ 260121 от 06.11.2020 г., да бъде отменено и издаденият изпълнителен лист –
обезсилен. Твърдят, че районният съд не е извършил проверка дали документът е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, защото не било ясно какъв документ е разгледал, след като е
приел от една страна, че договорът за спогодба е от 01.06.2009 г., а от друга –
от 06.04.2020 г. Освен това било прието, че СД „Е.С.-И., С. и с.“ е заемател, а
„Ф.Б.“ ЕАД – заемодател, а правоотношенията между тях били породени от договор
за покупко-продажба, от което следвало, че съдът не е извършил анализ дали е
налице редовен от външна страна документ. Не ставало ясно и дали съдът е приел
лицето Ю.Б.Д.за кредитор или това е „Ф.Б.“ ЕАД.
Частните жалбоподателя
считат, че договорът за спогодба е автоматично развален, поради предвидена в
него клауза за това при неизпълнение на задължението на длъжника, което в
случая е било налице, тъй като сумата била заплатена не в уговорения срок. Тъй
като развалянето на договора имало
обратно действие, страните по него следвало да върнат престациите, които са си
разменили. Считат, че отпадането на основанието за даване на престацията по
договора не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което
обратното действие на развалянето настъпва независимо по чия инициатива е
настъпило. Затова считат, че неустойката не се дължи по силата на договора за
спогодба, защото той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Частните жалбоподателя считат, че клаузата за
неустойка в договора за спогодба е нищожна, тъй като такава неустойка не е
предвидена в приложението към него. Било налице и неправилно изчисляване на
размера на вземането. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване
на добрите нрави, защото неустойката се начислявала върху стойността на цялата
доставка дори и неизпълнението от страна на купувача да е в минимален размер.
Иска се въззивният съд да отмени разпореждането, с което е уважена молбата за
незабавно изпълнение и въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
като се обезсили и издадения изпълнителен лист.
Частните жалбоподатели
обжалват и определението на първоинстанционния съд от 18.12.2020 г., с което е
отхвърлена молбата за спиране на незабавното изпълнение. Считат, че това
определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът не е обсъдил
изобщо изложените в молбата по чл.420 ГПК мотиви, с които се иска спиране на
„допуснатото предварително изпълнение“. Твърдят, че договорът за спогодба от
06.04.2020 г., въз основа на който дружеството-заявител се е снабдило със
заповед за незабавно изпълнение, е документ по чл.420, ал.1, т.1 ГПК,
представляващ доказателство, че вземането не се дължи. Това било така, защото
договорът бил автоматично развален поради неизпълнение и отпаднал като правно
основание за размяна на престации. Излагат се още съображения, че клаузата за неустойка
е нищожна; че неправилно съдът счита, че тези възражения подлежат на
разглеждане в исковото производство. Иска се обжалваното определение да бъде
отменено и съдът да спре „допуснатото предварително изпълнение“.
Ответникът по частните жалби „Ф.Б.“ ЕАД ги
оспорва и излага съображения в подкрепа на становището си.
Частните жалби са подадени в срок от
легитимирани да обжалват лица, поради което е допустими, като частната жалба в
частта, в която се атакува разпореждането за
издаване на заповед за изпълнение е недопустима. Съображенията за това са
следните:
По
частната жалба за разноските:
В
заповедното производство заявителят е бил представляван от адв. В.Ц.Т.по силата
на пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.11.2020 г. От този
договор е видно, че страните по него са уговорили за образуване и водене на
дело по чл.417 ГПК срещу СД
„Е.С.-И., С. и с.“ възнаграждение в
размер на 1240 лв., която сума е платена от доверителя изцяло по сметка.
Представено е и преводно нареждане, че тази сума е била преведена по сметката
на адв. Т.. Всъщност по факта на плащането на възнаграждението между страните няма
спор.
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. В случая възражението за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност, тъй като е заповедно производство, а дейността на
процесуалния представител на заявителя се свежда до попълване на бланката на
заявлението и представянето му в съда за образуване. Според предмета на
договора, правна защита и съдействие е сведена именно до това. Не са правени
никакви изчисления, тъй като сумата, за която се иска издаване на заповед за
изпълнение, е посочена в документа. По-нататък действията на процесуалния
представител са свързани с получаване на изпълнителния лист, искане за
получаване на преписи от определение от 18.12.2020 г. и искане за връщане на
оригинала на договора, представен заедно със заявлението като документ по
чл.417 ГПК. По делото е постъпила и молба за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка.
Предвид на изложеното съдът намира, че
заповедта за незабавно изпълнение следва да бъде отменена в частта за
разноските за сумата над 962 лв.
съставляваща в случая минималното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
изложените от частните жалбоподатели съображения относно решенията на СЕС,
които давали право на съда да не съобразява установения в Наредба № 4/2004 г.
минимум, са неотносими, тъй като сами частните жалбоподатели искат в жалбата си
съдът да намали възнаграждението до минималния размер, установен в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. За пълнота на изложението съдът ще
посочи само това, че решенията на СЕС, на които частните жалбоподатели се
позовават, са неприложими, тъй като в случая не става въпрос за засягане на икономическата
сфера, а за други правоотношения, които, поради спецификата си, следва да бъдат
регулирани от държавата, респ. от органа, на когото е възложено това.
По частната жалба срещу разпореждане от
06.11.2020 г., с която е разпоредено издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист:
С тази частна жалба се иска отмяна на
разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ. Иска се и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Съгласно
чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в
частта за разноските. Не подлежи на обжалване и разпореждане за издаването на
такава заповед. Чл.413, ал.1 ГПК е еднакво приложим и в двете заповедни
производства – това по чл.410 ГПК и производството за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Така че в тази част жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която се иска отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение, частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е
било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т. ГПК – договор за спогодба от 06.04.2020 г. с нотариална
заверка на подписите. Договорът е представен заедно със заявлението. Издадено е
разпореждане от 06.11.2020 г. и заповед за изпълнение № 260121 от 06.11.2020 г.
за незабавно изпълнение. Издаден е и изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК,
за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът
следва да провери дали документът по чл. 417 ГПК е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение - надлежно
индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.
Представеният със
заявлението документ по чл. 417, т. 3 ГПК
е договор с нотариална заверка на подписите. Проверката на съда в настоящото
производство включва само дали този акт е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане спрямо длъжника. Неоснователно се претендира, че заповедният съд е
гледал друг договор, тъй като по делото няма представен друг договор, освен
процесният. Освен това с определение от 19.01.2021 г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в атакуваното разпореждане, касаеща именно датата на
договора за спогодба, както и наименованията на страните по него. Друг е
въпросът, че издаденото разпореждане е напълно ненужно, тъй като, след като
съдът установи, че представеният документ е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, издава направо заповед за
незабавно изпълнение, в която е инкорпорирано и разпореждането за издаване на изпълнителен
лист.
Съдът намира, че въпросът
за автоматичното разваляне на договора за спогодба и правните последици от това
е въпрос по същество относно дължимостта на претендираното вземане, който може
да бъде разгледан само в спорното исково производство, а не е въпрос, който
следва да се обсъжда от районния съд в заповедното производство, респ. от
настоящия въззивен съд по подадената във връзка със заповедното производство
частна жалба. Проверката дали документът по чл.417 ГПК удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника е по неговото съдържание. Само, ако от
това съдържание е видно, че не се удостоверява такова право, съдът трябва да
откаже издаването както на заповед за изпълнение, така и на изпълнителен лист.
В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
действително съществува и дали действително е изискуемо. За производството по
чл.418 ГПК документът по чл.417 има обвързваща съда доказателствена сила
относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа
могат да се ползват само в хипотезата на чл.418, ал.3, която в случая не е
налице.
С оглед на горното съдът намира, че
процесният договор за спогодба е
документ, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК.
Поради това подадената жалба против
разпореждането за допускане на незабавното изпълнение на заповед е
неоснователна.
По
частната жалба срещу определението от 18.12.2020 г., с което е отхвърлено
искането за спиране на изпълнението:
Въззивният
съд намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователно, тъй
като разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК
изисква искането за спиране да е
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. Става въпрос за
други доказателства, извън представения със заявлението документ. Това е така,
тъй като въпросът за развалянето на договора и последиците от това, както е
изложено по-горе, е въпрос по същество относно дължимостта на претендираното
вземане, който може да бъде разгледан само в спорното исково производство, а не
е въпрос, който следва да обсъжда районният съд в заповедното произвоство,
респективно, настоящият въззивен съд по подадената във връзка със заповедното
производство частна жалба. Същото се отнася и до възражението за нищожност на
клаузата за неустойка в договора за спогодба, както и за размера на самата неустойка. Поради това е обоснован
и правилен изводът на районния съд, че не са налице предпоставки за спиране на
изпълнението, съгласно изискванията на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 260121 от 06.11.2020 г. в частта, с която
е разпоредено длъжниците СД
„Е.С.-И., С. и с.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И.,*** да заплатят на заявителя „Ф.Б.“
ЕАД разноски в заповедното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на сумата над 962 лв. до
претендираните 1240 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. №691/2020 г. по
описа на Чирпанския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно
изпълнение на заповед № 260121 от 06.11.2020 г., издадена по същото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на СД „Е.С.-И., С. и с.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И.,***
срещу разпореждане от 06.11.2020 г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. №691/2020 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което
е отхвърлена молбата на СД
„Е.С.-И., С. и с.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И.,*** за спиране на изпълнението.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 1-седмичен срок
от връчването на настоящото определение пред Апелативен съд – Пловдив само в
частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба срещу разпореждането
за издаване на заповед за изпълнение. В останалата част определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: