РАЗПОРЕЖДАНЕ № 896…
гр.Силистра, 29.12.2020 година
Административният съд гр.Силистра,в
закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета
година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Румяна Пенева, като
разгледа адм.дело №252/2020г. по
описа на съда установи,че констатираната нередовност е отстранена и правото на
жалба е упражнено редовно от външна страна, като административният орган е
представил и преписката, поради което следва да бъдат извършени действията от
чл.154 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от Г.П.Д. ***,
против Решение №Ц 1040-18-42/24.11.2020г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра, в
частта му, с която е потвърдено Разпореждане
№181-00-156-2/28.10.20г.,издадено на основание чл.54ж ал.2 т.1 КСО, от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра,отменящо Разпореждане №181-00-156-1/31.
01.18г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на
жалбоподателката, считано от 02.01.2018г. до 01.05.2018г. в размер на 9.00 лева
дневно.
С жалбата се твърди,че оспореният
контролен административен,ведно с потвърденото разпореждане, били постановени при отсъствие на посоченото в тях правно
основание,т.е. в нарушение на закона.Това било така, защото нормативното
изискване за наличие на „нови документи или доказателства“ по разума на чл.54ж
ал.2 т.1 КСО, не било осъществено.Осигурителните органи приели за такива
издадени при проверка на осигурителя „Интерфудс“АД, задължителни предписания;
след влизането в сила на които,били предприети действия по заличаване на
подадени данни по чл.5 ал.4 КСО в РОЛ за жалбоподателката.Последното засегнало
съществено правната ѝ сфера,тъй като довело до липса на законоустановения
осигурителен стаж, представляващ материална предпоставка за възникване на
правото ѝ на парично обезщетение по чл.54а ал.1 КСО, съгласно приложимата
редакция към ДВ,бр.98/15г. В този контекст се поддържа,че въпросните
документи,респ. доказателства или данни,по аргумент от чл.114 ал.2 т.2 КСО,следва да са обективно нови за процесното осигурително
правоотношение,развиващо се в направлението осигурителен орган – осигурено
лице,като сегмент от пълнокръвното сложно тристранно такова,а не да са
съществували като предпоставка за определяне на правото ѝ на ПОБ.Отделно
от това се счита,че решаващите изводи на ответния орган са неверни,защото
приетото за отсъства-що качество на „осигурено лице“ на оспорващата в ракурса
на чл.54ж ал.1 КСО /към ДВ,бр.98/15г./, вероятно се намирало в някаква връзка с
обсъжданите документи, но не съответствало на действителното
положение.Оспорващата твърди,че е била в трудово правоотношение с
„Интерфудс“АД,вкл. към релевирания период м.октомври. 2017г.-м.януари.2018г. и,
фактически е изпълнявала трудовите си функции,на базата на което е била и
задължително осигурено лице.Поради отсъствие на фактическо основание за
издаване на оспореното Решение, настоява за неговата отмяна и връщане на
преписката на осигурителния орган за ново произнасяне,с изрични указания от
съда - какви процесуални действия да бъдат осъществени от осигурителния орган
за да бъде приключено процесното контролно производство по КСО,засягащо
придобити и упражнени права от жалбоподателката, възникнали вследствие на
настъпил социален риск „безработица“.
Преди да се произнесе,ответният орган
е разполагал освен с влезлите в сила Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00728723/28.02.2020г., издадени от старши експерт по осигуряването в
ТП НОИ Силистра - контролен орган съгласно чл.107 ал.2 т. 1 КСО още и с
Протокол №П-22221419057542-073-001/03.12.2019г. на приходен орган при ТД НАП
София, с който не е установена реално осъществявана делова дейност в
предприятието на осигурителя.В резултат на това е приел,че дейността на
дружеството-осигурител е фиктивна и следователно,липсва действително упражняване
на труд от наетите лица,вкл. от жалбоподателката за посочения период.
Последният факт обаче,е определящ за качеството ѝ на „осигурено лице“,на
което, при условията на чл.54а ал.1 КСО, се дължи парично обезщетение за
безработица, съгласно нормативната регламентация.
С оглед на засиленото служебно начало в
административното правосъдие, по аргумент от чл.9 ал.3 АПК, настоящият състав
намира за необходимо да даде указания на жалбоподателката, че следва да
установи предпоставките от чл.54а ал.1 КСО, а именно: че е била осигурена за
„безработица“ и има най-малко 9 месеца осигурителен стаж (в хипотезата на „внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработица“) през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването за този риск; както и
да представи сключения Трудов договор с „Интерфудс“АД гр.София през м.10.2017г.
за установяване на мястото на труд и конкретния предмет на дейност, с оглед
твърденията в жалбата, че фактически/реално е работила в това дружество (години наред), вкл.
през релевирания по делото период: м.октомври.2017г.-м.януари.2018г.
Представянето на трудов договор е в състояние да удостовери воля за учредяване
на трудово правоотношение, но не може самостоятелно да обуслови възникването и
на осигурително правоотношение,което по дефиниция е тристранно, развито на две
различни плоскости и възниква от деня, в който лицето започне да упражнява
реално трудова дейност (чл.10 ал. КСО).Ето защо,за доказване на качеството си на „осигурено
лице“ през процесния период,оспорващата следва да ангажира годни
доказателствени средства за реалното упражняване на труд на конкретно работно
място с конкретните измерения на ТПО, съгласно чл.66 ал.1- ал.3 КТ.
Така очертаният конфликтен момент в производството има
и доказателствени измерения /не е само правен/,налагащи съгласно чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, възлагане на доказателствената тежест относно
факта на упражняване на действителна трудова дейност при регламентирано работно
време, конкретно работно място, длъжност и т.н., на жалбоподателката. Същото
следва и от регламентацията с чл.170 ал.2 АПК, доколкото оспореният акт е с
отказно съдържание относно претендираните права.
Ответният
осигурителен орган следва да попълни административната преписка с
документи,удостоверяващи следните факти: - как е приключило административното
производство по Заявление вх.№181-00-156/29.01.2018г.,подадено от
оспорващата,след като е отменено първоначалното разпореждане,с което е
определен конкретен размер и период на ПОБ. Същото прекратено ли е и на какво
основание, респ. постановен е „отказ“ за изплащане на ПОБ,съгласно обсъдените
Задължителни предписания по чл.108 ал.1 т.3 КСО и Протокол по чл.110 ДОПК на ТД
НАП гр.София или друго; както и да представи надлежно заверена справка за
признатия за действителен осигурителен стаж, в контекста на чл.54а ал.1 КСО
/към ДВ,бр.98/15г./ за нормирания 15-месечен период преди прекратяване на
осигуряването.Ответникът следва да установи,че са спазени законовите изисквания
за издаване на оспорения акт.
Съдът на основание
чл.154 ал.1 АПК конституира страните по делото:
Жалбоподател: Г. П.Д. ***;
Ответник по жалбата: Директор на ТП на НОИ гр.Силистра;
с административен адрес: гр.Силистра, ул.”Цар Шишман” №5.
На основание чл.157 ал.2 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №252/2020г. по описа на АС
гр.Силистра на 03.02.2021г. от 14.15
часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се
връчат на страните по реда на чл.137 АПК,като ответният орган има право на
писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването
/чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: