РЕШЕНИЕ
№ 242/15.11.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................… …...в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №692 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Т.И. ***, с
посочен съдебен адрес:***, офис ***, подадена чрез пълномощник,
против Решение №23/31.05.2021г., постановено по АНД №447/2021г. по описа на
Районен съд – Хасково, в частта му, потвърждаваща Наказателно постановление
№20-1253-001728/08.06.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор
„Пътна полиция“ Хасково относно нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за което на касатора на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Касаторът счита, че решението в обжалваната му част
е неправилно. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Не била описана
точната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които било извършено нарушението
по т.2 от НП. Не било посочено, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя
на автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Безспорно пред първоинстанционния съд било доказано, че Д.И. на
23.03.2019г. в 18:31 ч. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. №***, по първокласен път 1-8 до КПП-Подкрепа, в посока към гр.
Хасково, като същият автомобил бил със служебно прекратена регистрация по
чл.143 ал.15 от ЗДвП. Не било доказано за липсата на застраховка „Гражданска отговорност“
жалбоподателят да бил уведомен за дерегистрирането на автомобила му, като
съответно при това положение нямало как да знае за това прекратяване. Т.е. не
била изпълнена процедурата по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Служебно се прекратявала
регистрацията на пътни превозни средства, за които било получено уведомление от
„Гаранционния фонд“ по чл.154 ал.11 от Кодекса на застраховането и се
уведомявал собственика на пътното превозно средство. Задължението за
уведомяването на собственика на МПС
произтичало и от чл.18 буква „б“ ал.2 във вр. с ал.1 т.8 от Наредба
№1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В предоставената преписка от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково липсвал документ, който да
удостоверява, че собственикът на лекия автомобил е бил уведомен, че автомобилът
бил спрян от движение, което представлявало съществено нарушение на материалния
закон и било основание за отмяна на наказателното постановление в обжалваната
му част. С оглед изложеното касаторът твърди, че не е извършил описаното
нарушение. Следвало да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация на
нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, правилно било определено и наказанието като
вид и размер, но същото било валидно единствено при доказано нарушение от обективна и субективна страна.
Моли да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната му част.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред двете съдебни инстанции, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата се поддържа в допълнително представено чрез
пълномощник писмено становище. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
процесуалния представител на ответника и се моли същото да бъде редуцирано до
предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в чл.78 ал.8 от ГПК размер.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №23/31.05.2021г., постановено по АНД № 447/2021г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил НП №20-1253-001728 от 08.06.2020г., издадено
от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на
Д.Т.И., за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, а за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови този резултат, районният съд
е приел за установено извършването на описаните в наказателното постановление
административни нарушения. Посочил е, че наложените наказания за всяко от
нарушенията са определени правилно. По отношение на възражението за неспазване
на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдът е посочил, че НП е било издадено една
година и три месеца след съставяне на АУАН, но е приел, че срокът за издаването
му е бил само привидно нарушен. В тази връзка е посочил, че АНО не е
бездействал, а са били извършвани редица процесуални действия, през което време
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е текъл и е бил спрял, като едва след връщане
на преписката на административния орган, поради издадено на 01.06.2020г. от
РП-Хасково Постановление за отказ да се образува наказателно производство, този
срок е започнал да тече отново, при което с издаване на НП на 08.06.2020г.,
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен.
Решението е правилно.
На първо място правилно районният съд е приел, че административнонаказателната процедура по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е проведена при спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая се установява, че АНП, образувано със съставяне на АУАН серия АА, №66559 от 23.03.2019г. е било прекратено на 30.04.2019г. относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, видно от поставената върху акта резолюция. След прекратяването в тази му част, преписката е била изпратена на РП-Хасково с оглед данни за извършено престъпление. С Постановление от 01.06.2020 г. прокурор при РП-Хасково е отказал да образува наказателно производство, поради малозначителност на деянието, а преписката е била изпратена на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Хасково, за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д.Т.И.. Постановлението за отказ е било получено в сектор „Пътна полиция“ – Хасково на 08.06.2020г. и на същата дата е било издадено НП.
При така установеното, правилно районният съд е приел, че 6-месечният срок за издаване на НП относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е спазен. При положение, че административнонаказателното производство относно това нарушение е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, за АНО не е било налице задължение да издаде НП за същото в 6-месечния срок от съставяне на акта. В тази хипотеза НП следва да се издаде на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, като началото на срока за издаването му следва да се отчита от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Именно така е процедирано в настоящия случай относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция споделя крайния извод на районния съд за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление в частта относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В чл.175 ал.3 от ЗДвП е
предвидено, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в акта и в НП
дата и място, Д.Т.И. е управлявал процесното МПС, което към момента на
проверката, макар и с регистрационни табели, не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което правило е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наказанията са индивидуализирани
в минималния предвиден в закона размер, съотв. срок, както правилно е отбелязал
и районният съд.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба твърдения за неточно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
Настоящата
инстанция намира, че в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението
и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва
неяснота относно деянието, вменено по т.2 от същото, съответно не е засегнато по
никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен
обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от
административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Неоснователно
е и оплакването на касатора, че не е извършил нарушението. Наведените в тази насока доводи се свързват с неизпълнение
на процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП, което
според касатора води до липса на субективната страна на санкционираното деяние.
Безспорно по
делото е установено, че управляваният от касатора лек автомобил е негова
собственост, както е отразено и в НП. От събраните по делото доказателства,
включително от Постановление от 01.06.2020г., с което прокурор при Районна
прокуратура – Хасково е отказал да образува наказателно производство, се
установява, че след направена справка в АИС-ПП-МВР полицейските служители са
установили, че автомобилът, считано от 04.12.2018г., на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП, е с прекратена регистрация. В Постановление от 01.06.2020г. на
прокурор при Районна прокуратура – Хасково е отбелязано също, че в хода на
проверката, в свое обяснение Д.Т.И. е посочил, че на 16.09.2018г. е закупил от друго
лице процесния лек автомобил, но поради незнание и небрежност от негова страна
пропуснал срока за пререгистрацията му съгласно изискванията на ЗДвП като не
бил уведомен, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
В случая се касае за прекратяване на регистрацията
на ППС по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, а не по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
както твърди касаторът, поради което не е било необходимо контролните органи да
го информират за това прекратяване, още повече, че в случая, касаторът е
собственик на описаното МПС и е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да
го регистрира в законоустановения едномесечен срок.
С оглед горното, правилно районният съд е приел,
че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено и доказано.
По изложените съображения решението на районния
съд в оспорената му част е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №23/31.05.2021г.,
постановено по АНД №447/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, в обжалваната
му част, потвърждаваща Наказателно постановление №20-1253-001728/08.06.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково в
частта му, в която за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Д.Т.И. на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.