Определение по дело №706/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК (Административно-процесуален кодекс).

Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от Д. К. Д. от гр. Русе, насочена срещу заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г., издадена от началник група РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя в качеството му на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая при проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, от служители на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе било установено, че Д. Д. е отчел положителна проба за наличие на метамфетамин.

В жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, като съвсем бланкетно оспорващия казва, че моли да се спре изпълнението на заповедта.

Липсват изложени каквито и да са съображения, подкрепящи направеното особено искане и доказващи пред съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. На следващо място, с искането не се представят доказателства и не се сочат нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение- изискване, заложено в чл.166, ал. 4, вр. с ал.2 от АПК

Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г. се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт.

Фактите, на база на доказателствата по делото:

Със заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г. началник група в РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе наложил принудителна административна мярка на Д. К. Д. от гр. Русе, в качеството му на водач на МПС, лек автомобил С. Л., с peг. № [рег. номер]. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 12.08.2024г., в 22:25 часа в община Сливо поле, в гр. Сливо поле, при движение по бул. „България“, водачът на л.а. С. Л., с peг. № [рег. номер], Д. Д. бил спрян за проверка от мл. автоконтрольор към ОД МВР Русе , РУ Сливо поле. При проверката служителите на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе установили, след проверка с техническо средство DRUG TEST-5000, че Д. Д. е с положителна проба за наличие на метамфетамин.

Контролните органи съставили и АУАН под №GA 1340323 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

При така установеното от фактическа страна, съдът с оглед на релевираните с жалбата възражения, в които липсва каквито и да са доводи досежно предварителното изпълнение на ПАМ, и след като съобрази текстовете на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Сред заповедите по ал. 1 е и тази, с която са налага принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 (При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства). Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл.166, ал.2 от АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице и следващото, изр. 2-ро, което позволява да се спре изпълнението, ако са налице нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Мотивите на АО за налагане на ПАМ са свързани с установените към него момент факти, показващи след проверка с техническо средство DRUG TEST-5000, че Д. Д. е с положителна проба за наличие на метамфетамин, с което пред АО е налице предпоставката за приложение на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, според която норма законодателят е предвидил „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

В случая Д. реално не се защитава срещу предварителното изпълнение на заповедта, независимо че бланкетно иска нейното спиране.

Не излага и никакви съображения, касаещи вероятните трудности и неудобства, спрямо него и/или семейството му, които би причинило предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Нито пък сочи нови обстоятелства, от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.

Допускането на предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения, които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал. Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици, до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.

Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, липсват и предоставени на съда доказателства в тази насока. Реално съдът не може и да прецени кое точно от изписаното в жалбата е мотив на оспорващия, доказващ противопоставимост на особено важните държавни или обществени интереси, които са били причина законодателят да допусне предварително изпълнение на акта или да сочат на породени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

Основните възражения в жалбата, които също са кратки и бланкетни са по съществото на спора.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква съдът да установи дали поради настъпили нови факти или обстоятелства предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Но законодателят е ограничил правомощието на съда единствено до въздействието върху предварителното изпълнение на нови обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително изпълнение.

При липсата и на сочено от Д. Д. ново обстоятелство, изводът е, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г., издадена от началник група в РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе, се явява неоснователно.

Ето защо съдебният състав на РАС счита, че не са налице основания за спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ на предварителното изпълнението на заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г., издадена от началник група в РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.