О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……/25.03.2021г., гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове:
Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №190 по описа на
Съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр с чл.83, ал.2 ГПК.
Обжалва се определение №190, постановено
на 29.01.2021г. по гр.дело №276 по описа на Пазарджишки районен съд за 2021г.,
с което е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от
държавна такса и разноски по гр.д.№276/2021г. по описа на РС – Пазарджик.
В частната жалба жалбоподателят Г.П.С. чрез своя
пълномощник адв. Ф. твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли да
бъде отменено. Развива подробни
съображения, като основното оплакване е, че линията на бедността е
обстоятелство, неотносимо към преценката на предпоставките на нормата на чл.83,
ал.2 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като прецени приложените към делото доказателства
поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна в спора, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално допустима.
Гр.д.№276/2021г. е
образувано пред Пазарджишки районен съд по искова молба на Г.П.С., ЕГН **********
против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, с която при условията на обективно
евентуално съединяване са предявени следните установителни искове:
- по чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за недействителност на сключения между
страните договор за кредит №0432040 от 22.10.2020г. поради противоречие с
добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита; поради заобикаляне на ограничителната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на ГПР; както и поради
несъответствието на съдържанието на договора с изискването на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК.
- по
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за недействителност на клаузата по чл.6.1,
чл.6.2 и чл.8 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на компенсаторна
неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на заемателя, поради
противоречие с добрите нрави - като прекомерна, както и поради заобикаляне на
ограничението за максимален размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Цената на главния
иск е в размер на 1 650лв.
Направено е искане
по реда на чл.83, ал. ГПК за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна
такса за образуване на производството и от заплащането на разноски. Към
исковата молба е представена и декларация за материално и гражданско състояние
на ищцата, копия от трудов договор, допълнително споразумение към трудов
договор, фишове от МРЗ, договор за покупко-продажба на МПС и договор за наем на
недвижим имот. /л.18-23/.
Първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащането
на държавна такса и разноски в производството.
За да постанови
този резултат, решаващият съд е съпоставил доходите на ищцата с линията за бедност
в РБългария за 2021г., при което е приел, че доходите й надхвърлят с 354,99лв.
линията за бедност, поради което молбата
по чл.83, ал.2 ГПК не следва да бъде уважавана.
Съгласно трайната
практика на ВКС на РБ, която се споделя и от настоящият състав, обстоятелствата,
които следва да се преценят при формирането на извод за наличие на основание по
чл.83, ал.2 ГПК са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, както
и всички евентуални източници на доходи, които биха дали възможност на страната
да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния
спор.
Изводите за
наличие на достатъчно средства се правят при конкретна преценка на събраните
доказателства /декларации, удостоверения и др./ и установените факти. При
преценка размера на необходимите разноски, следва да се има предвид не само
размера на държавната такса по предявения иск, в случай, че претенция по чл.83,
ал.2 ГПК е заявена от ищеца, а и размера на предполагаемите разходи за събиране
на доказателства. Ето защо, преценката за необходимостта от освобождаване от внасяне
на държавни такси и разноски по делото следва бъде направена при цялостно
изясняване на имущественото състояние на лицето и съпоставянето му с предполагамите
разноски по делото, а не само съпоставени към нормативно определената линия на
бедност за съответната година.
В конкретният случай от представените доказателства,
се установява, че ищцата работи по трудово правоотношение като реализира месечен
доход по трудови правоотношения в нетен размер на 723лв.
Не притежава недвижими имоти, не притежава парични
влогове, не притежава дялове и акции в търговски дружества.
Към настоящия момент живее под наем, за което заплаща
месечен наем в размер на 350лв. Притежава МПС Ауди А3, закупено през 2019г.
Ищцата е декларирала, че не е сключвала граждански
брак. Няма данни за безусловни задължения за издръжка по отношение на ненавършили
пълнолетие деца, друго задължение за издръжка по отношение на пълнолетни лица,
както и да е във влошено здравословно състояние, ограничаващо
работоспособността й.
Посочената фактическа установеност на
материалното й състояние обуславя извод за възможността на ищцата да заплати
определения размер на дължимата държавна такса за образуване на производството
и заплащането на разноски.
С оглед материалния интерес на спора, първоначално дължима
е държавна такса в размер на 50лв., която е с
относителна ниска стойност, което обосновава извод, че не е непосилна за ищцата
и същата е във възможност да я заплати.
Предвидимите към настоящия момент разноски за
възнаграждение на вещо лице не превишават 200лв., и то ако се допусне
поисканата от ищцата експертиза. Действително, внасянето
на възнаграждението за изготвянето на съдебно-счетоводна екпертиза, би могло да
създаде временно затруднение, но не и трайно такова.
Посочените доводи в жалбата, че именно поради материална затрудненост
на ищцата, адв. Ф. й предоставя безплатно своята помощ, са неотносими към
настоящето производство, поради което съдът въобще не ги обсъжда.
По изложените съображения, настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл.83,
ал.2 ГПК за освобождаване на лицето от задължение за такси и разноски в
производството. Първоинстанционният съд е
достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен
и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да
бъде осъдена да внесе по сметката за държавни такси на Окръжен съд – Пазарджик,
държавна такса в размер на 15лв за разглеждане на частната жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №190/29.01.2021г., постановено по гр.д.№276/2021г.
по описа на Пазарджишки районен съд.
ОСЪЖДА Г.П.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавни такси на Окръжен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 15лв. /петнадесет лева/.
На основание чл.274, ал.4 ГПК определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.