МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 42
по НОХД №
363/2018 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала
обвинение срещу:
З.Ж.Ж. - роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан, с
ЕГН **********, затова, че на 21.11.2017 год. в с. П., след предварителен
сговор с Ц.П.А. *** и З.И.В. ***, в немаловажен случай, с цел да набави за себе
си, А. и В. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Н.П. ***, че
трябва да съдейства на полицейските органи за залавяне на престъпна група за
измами и с това й причинил имотна вреда в размер на 8 000.00 лева -
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК;
З.И.В. - роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, неженен, безработен, с начално образование, осъждан, с ЕГН
**********, затова, че на 21.11.2017г. в с. П., след предварителен сговор с З.Ж.
*** и Ц.П.А. ***, в немаловажен случай, при условията на опасен рецидив с цел
да набави за себе си, Ж. и А. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у
С.Н.П. ***, че трябва да съдейства на полицейските органи за залавяне на
престъпна група за измами и с това и причинил имотна вреда в размер на 8 000.00
лева - чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК
и Ц.П.А. -
роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен,
безработен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********, затова, че на
21.11.2017 год. в с. П., след предварителен сговор с З.Ж. *** и З.И.В. ***, в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си, Ж. и В. имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у С.Н.П. ***, че трябва да съдейства на полицейските
органи за залавяне на престъпна група за измами и с това и причинил имотна
вреда в размер на 8 000.00 лева - чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал.
1 от НК.
В съдебно заседание тримата подсъдими и техните
защитници заявяват, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27-ма от НПК –
съкратено съдебно следствие - чл. 371 т. 2 от НПК, като признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да
не се събират доказателства за тези факти.
По делото няма предявяван граждански иск от
пострадалата С.Н.П..
Съдът счете, че няма процесуални пречки делото да бъде
разгледано по реда на глава 27-ма от НПК –
съкратено съдебно следствие, като и тримата подсъдими желаят това.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на тримата подсъдими
обвинение. Моли същите да бъдат признати за виновни. Счита, че за извършеното
деяние следва да бъде наложено наказание, съобразено с разпоредбата на чл. 58
„а” от НК,
тъй като делото се разглежда по реда на Глава 27-ма от НПК, като не посочва
конкретен размер на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия З.В. - адв. И.Б. от ВТАК, не
оспорва фактите и авторството на деянието на своя подзащитен. Моли да бъде
наложено наказание при прилагане на разпоредбата на чл. 58 „а” от НК, като моли
съда да отчете и факта на направеното
самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство. Сочи, че подсъдимия В. е
положил всички усилия да събере и да възстанови сумата, която е следвало да
бъде възстановена на пострадалата, но поради задържането си не е успял, както и
моли съда да отчете и факта, че същият е баща на две деца, отнася се критично
към извършеното от него и е заявил, че и занапред ще полага усилия както да
възстанови сумата, така и да поправи изцяло поведението си.
Подсъдимия З.В. се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и съжалява за постъпката си, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия З.Ж. - адв. Д.Д. от ВТАК, не
оспорва фактите и авторството на деянието на своя подзащитен. Моли да бъде
наложено наказание при прилагане на разпоредбата на чл.58 „а” от НК. Сочи, че
до момента Ж. е възстановил сумата от 2 700 лв. – частта, с която се е
облагодетелствал реално от измамата. Сочи също така, че подзащитния му не е
осъждан, има критично отношение към извършеното от него, съдейства за разкриване
на обективната истина и моли съда за наказание около долната граница на
предвиденото в НК и приложите чл. 66 от НК.
Подсъдимия З.Ж. се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и съжалява за постъпката си, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия Ц.А. - адв. П.С.
от ВТАК, не оспорва фактите и авторството на деянието на своя подзащитен.
Счита, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин, като моли съда да определи на А. наказание към минимума,
като вземе предвид самопризнанието му и възстановяване на причинените от него
вреди.
Подсъдимия Ц.А. се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и съжалява за постъпката си, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти. Моли за минимално наказание.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият З.Ж.Ж. е роден в гр. В.
Търново. Не е осъждан. Подсъдимият З.И.В. е роден в гр. В. Търново. Осъждан е. Подсъдимият
Ц.П.А. ***. Не е осъждан.
На 21.11.2017 год. подсъдимите З.И.В. ***,
З.Ж. *** и Ц.П.А. *** се срещнали в град П. и решили да си набавят парични
средства, като извършат телефонни измами. Подсъдимите се снабдили с мобилни
телефони и сим карти регистрирани на други лица. Тримата започнали да звънят на
различни стационарни номера с кодове на села от района на Община Велико
Търново. Подсъдимите звънели докато се придвижвали с лек автомобил марка „Р."
с peг. № *******, регистрирана на името на О.М. А. от с. О. , ползван и
управляван от подсъдимия З.И.В. с ЕГН:********** ***. Първоначално В. карал
колата, а Ж. и А. избирали произволни номера от два мобилни телефона, като
ползвали сим карти с номера ****** и ******, регистрирани на името на Д.Д.Д. от
гр. Х., ****** регистрирана на името на ******и ****** регистрирана на името на
„Волтай“ ЕООД - гр. София. Подсъдимите предварително се сговорили да въвеждат
жертвите си в заблуждение, като се представят за длъжностни лица - служители на
МВР и да разиграват сценарий, при който искат съдействие за залавяне на
престъпна група извършваща телефонни измами.
В 15.56 ч. от сим-карта с номер ******,
регистрирана на името на Д.Д.Д. от гр. Х., подсъдимият В. се свързал с
пострадалата С.Н.П. *** на стационарния й телефон с номер ********* и се представил
за полицейски служител. Подсъдимият В. обяснил на П., че работи по случай за
задържане на "телефонни измамници", за което било необходимо тя да му
съдейства. Същият поискал от пострадалата да посочи мобилен телефонен номер,
чрез който да се свърже със нея и да подържат постоянна връзка. П. се доверила
на обвиняемия и продиктувала номера на ползваният от нея мобилен телефон, а именно
******. След това подсъдимият В. прекъснал разговора в 16.14 ч. В 16.44 ч.
подсъдимият Ж. се обадил отново на стационарния телефон, на пострадалата П. от
сим-карта с номер ****** регистрирана на името на М.К.К.. Подсъдимият Ж.
преправил гласа си на женски, като се представил за дъщерята на П. и обяснил,
че е пострадала и трябват спешно пари за операция. След това подсъдимият В.
отново преправил гласа си и обяснил, че е "лекар" като поискал от П.
сумата от 5 000 евро за да започне неотложната операция на дъщеря й. Докато
провеждала този разговор на мобилния й телефон, на който преди това
продиктувала номера, отново се обадил подсъдимият Ж., като й наредил да
приготвя парите, за да може полицията да хване измамниците с доказателства,
трябвало да съдейства, като след това парите ще бъдат върнати от полицията. Подсъдимите
умишлено държали П. на телефона за да не може да се свърже с други хора, а и за
да не й дадат възможност да осъзнае какво се случва и че става жертва на
телефонна измама. По указанията на подсъдимия В., който се представял за
полицейски служител, П. събрала всичките си налични пари, с които разполагала в
дома си, като ги преброила и общата сума била в размер на 8 000 лева, след
което започнала да ги брои и диктува броя на банкнотите и номинала на същите.
През това време обвиняемите се придвижили с лекия автомобил до с. П..
Подсъдимият В. казал на пострадалата да постави парите в чанта и да ги остави
извън къщата на място, където да има възможност „полицията" да залови
„измамниците" докато ги вземат. Първоначално П. оставила парите до
трафопост близо до дома си, но докато обвиняемите обикаляли за да намерят
мястото затънали в крайпътна канавка. Подсъдимият Ж. слязъл от автомобила и
тръгнал пеша да търси мястото, където П. оставила парите, а подсъдимите В. и А.
потърсили помощ за да изтеглят автомобила. Двамата срещнали свидетеля С.А.,
който им помогнал да избутат колата. След това подсъдимите В. и А. настигнали
подсъдимия Ж. и той се качил при тях. Отново се обадили на П. и й казали да
премести парите на друго място до контейнер в центъра на селото. Пострадалата
отново изпълнила указанията на обвиняемите и преместила парите. Подсъдимият В.
обърнал колата и се придвижил до центъра на селото, където видял описаната от П.
черна полиетиленова чанта, в която била сложила парите до един контейнер. Подсъдимият
В. спрял точно до чантата, след което подсъдимият А. отворил вратата на
автомобила, пресегнал се и взел чантата с парите. След това П. се прибрала в
дома си, а обвиняемите се върнали в гр. П., където си разделили предадената от П.
сумата в размер на 8 000.00 лева. След като П. не получила ново обаждане от
„полицията" тя осъзнала че е измамена и се обадила на тел. 112 за да
съобщи за случилото се. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за доказано по безспорен и
категоричен начин, че по така описания механизъм обвиняемите З.Ж.Ж., З.И.В. и Ц.П.А.
на 21.11.2017 год. в с. П., след предварителен сговор помежду си, в немаловажен
случай, с цел да набавят за себе си, имотна облага, възбудили и поддържали
заблуждение у С.Н.П. ***, че трябва да съдейства на полицейските органи за
залавяне на престъпна група за измами и с това й причинил имотна вреда в размер
на 8 000.00 лева.
При това подсъдимия З.И.В. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 211, пр. 3 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК, като е
извършил деянието при условията на опасен рецидив.
Подсъдимия З.Ж.Ж. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Подсъдимия Ц.П.А. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез действия от страна и на тримата
подсъдими, изразили се във въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата
С.П. относно определени факти от действителността - това, че трябва да
съдейства на полицейските органи за залавяне на престъпна група за измами. Вследствие
на въвеждането си в заблуждение и впоследствие поддържането на същото,
мотивирана от неправилните си представи, пострадалата П. е извършила акт на
имуществено разпореждане, какъв не би извършила без активните действия от
страна на подсъдимите по въвеждането и поддържането на заблуждението, като
оставила пред дома си на 21.11.2018 год. сумата от 8 000 лева. С акта на
имущественото разпореждане е настъпила и имотна вреда за П., изразяваща се в
отрицателно изменение на имущественото й състояние - обедняла е със сумата от 8
000 лева. Налице и специфичната причинна връзка между деянието и престъпния
резултат - имотната вреда е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане,
осъществено от П., вследствие на неправилно формираната у нея от подсъдимите
представа относно основанието и условията на разпореждането със сумата.
От субективна страна деянието е
извършено и от тримата подсъдими виновно при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - и тримата подсъдими са съзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици, като са целели настъпването на престъпния резултат. И тримата
подсъдими са предвиждали, че вследствие на въздействието им върху С.П., у нея
ще възникнат неправилни представи относно действителното положение, като са
съзнавали, че впоследствие са и поддържали така формираните неправилни
представи. Освен това са предвиждали и очаквали, че П. ще извърши акта на
имуществено разпореждане и че в резултат на него, ще се увреди имуществено.
Наред с това подсъдимите са целели набавянето на имотна облага за себе си с
ясното съзнание, че същата е невъзможна без причиняването на вреда за П..
Съдът приема,
че причините за извършване на престъплението по отношение и на тримата
подсъдими, се коренят в заниженото им правосъзнание, незачитане на чуждата
собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.
Като призна за виновен подсъдимия З.И.В., съдът
съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието извършено от В. е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на
собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият престъпен
резултат се отличава със средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия В. съдът прецени
като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите му
осъждания, както и основната роля в подготовката и извършването на престъплението.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействие за установяване на обективната
истина и критично отношение към извършеното от страна на подсъдимия, както и
тежкото му материално и семейно положение.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид, че за престъплението измама по чл. 211 от НК, е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години. Предвид това и предвид установените
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание, над
предвидения в закона минимален размер, а именно – три години и шест месеца лишаване
от свобода. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, като намали така определеното
наказание на подсъдимия В. с една трета и му наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на две години и четири месеца, което да изтърпи при
първоначален "Строг" режим съобразно разпоредбите на ЗИНСЗС.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 58а ал. 4
от НК по отношение на подсъдимия З.В., тъй като липсват толкова многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат приложението на
тази разпоредба при определяне на наказанието спрямо него.
Съдът не наложи на подсъдимия В. наказанието
"конфискация" предвидено в разпоредбата на чл. 211 от НК, тъй като по
делото не са събрани доказателства относно имотното състояние и наличното
имущество, собственост на подсъдимия.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимия З.И.В., е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху
него.
Като призна за виновен подсъдимия З.Ж.Ж., съдът
съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието извършено от
подсъдимия Ж. е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени
отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият
престъпен резултат се отличава със средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия Ж. съдът прецени
като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете размера на
вредите, причинени на пострадалата - 8 000 лева. Като смекчаващи такива съдът
отчете съдействието за установяване на обективната истина и критичното
отношение към извършеното от страна на подсъдимия Ж., чистото му съдебно минало
и най-вече обстоятелството, че е възстановил на пострадалата сумата от 2 700
лева - неговата част от общата сума от 8 000 лева, с която се е
облагодетелствал при извършената измама.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Ж., съдът взе предвид, че за престъплението
което той е извършил - измама по чл. 210 ал. 1 от НК, е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до осем години. Предвид това и предвид установените
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание, над
предвидения, но близо до минималния размер, а именно – две години лишаване от
свобода. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, като намали така определеното
наказание на подсъдимия Ж. с една трета и му наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на една година и четири месеца.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 58а ал.
4 от НК по отношение на подсъдимия З.Ж., тъй като липсват толкова многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат приложението
на тази разпоредба при определяне на наказанието спрямо него, макар и да има
превес на смекчаващите такива.
След като наложи на подсъдимия Ж. посоченото наказание
"Лишаване от свобода", настоящия съдебен състав отложи на основание
чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на същото за срок от три години. Съдът приема, че
в случая са налице предпоставките за отлагане на изпълнението на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. На първо място подсъдимия Ж.
не е осъждан на лишаване от свобода. На следващо място с оглед обществената
опасност на личността на подсъдимия Ж. и чистото му съдебно минало, съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи ефективно това наказание.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимия З.Ж.Ж., е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху
него.
Като призна за виновен подсъдимия Ц.П.А., съдът
съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието извършено от
подсъдимия А. е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени
отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият
престъпен резултат се отличава със средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия А. съдът прецени
като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете размера на
вредите, причинени на пострадалата - 8 000 лева. Като смекчаващи такива съдът
отчете съдействието за установяване на обективната истина и критичното
отношение към извършеното от страна на подсъдимия А., чистото му съдебно минало
и най-вече обстоятелството, че е възстановил на пострадалата сумата от 2 700
лева - неговата част от общата сума от 8 000 лева, с която се е
облагодетелствал при извършената измама.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия А., съдът взе предвид, че за престъплението
което той е извършил - измама по чл. 210 ал. 1 от НК, е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до осем години. Предвид това и предвид установените
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание, над
предвидения, но близо до минималния размер, а именно – две години лишаване от
свобода. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, като намали така определеното
наказание на подсъдимия А. с една трета и му наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на една година и четири месеца.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 58а ал.
4 от НК по отношение на подсъдимия Ц.А., тъй като липсват толкова многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат приложението
на тази разпоредба при определяне на наказанието спрямо него, макар и да има
превес на смекчаващите такива.
След като наложи на подсъдимия А. посоченото наказание
"Лишаване от свобода", настоящия съдебен състав отложи на основание
чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на същото за срок от три години. Съдът приема,
че в случая са налице предпоставките за отлагане на изпълнението на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. На първо място
подсъдимия Ж. не е осъждан на лишаване от свобода. На следващо място с оглед
обществената опасност на личността на подсъдимия Ж. и чистото му съдебно
минало, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи ефективно това
наказание.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимия Ц.П.А., е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху
него.
По отношение на
иззетите по делото веществени доказателства, съдът присъди на основание чл. 301
ал. 1 т. 11 от НПК веществените доказателства: мобилен телефон марка
"HUAWEI" с имей № 863964026125354 и 4 бр. сим-карти на
"М-Тел" с номера 8935901990827546426; 8935901990865064183; 8935901990827546483
и 8935901990835849176, да се върнат на
собственика им - подсъдимия З.И.В. с ЕГН **********, тъй като същите не са
използвани и не са послужили при извършването на престъплението.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Емил Бобев
/