Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13443 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.07.2018 год., постановено по
гр.дело № 8659/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 53 състав, е осъдено ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.-
СОФИЯ, с Булстат: *******, към „БДЖ- П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на К.Х.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 644 евро, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за
командировки в периода 12.02.2014 г. до месец декември 2016 г., на основание
чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.31, ал.1 от НСКСЧ, заедно със законната лихва от
10.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения
иск за сумата над 644 евро до пълния предявен размер. С решението на съда е
осъдено ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- СОФИЯ, с Булстат: *******, към „БДЖ- П.П.“ ЕООД, ЕИК
*******, да заплати на К.Х.Т., ЕГН **********,
сумата от 320 лв., разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. С решението
на съда е осъден К.Х.Т., ЕГН **********, да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.-
СОФИЯ, с Булстат: *******, към „БДЖ- П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 60
лева, представляваща разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК. С
решението на съда е осъдено ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- СОФИЯ, с ЕИК: *******, към „БДЖ-
П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща държавна такса и
разноски за повторна ССЧ. С решението на съда е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта , с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 644 евро, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Срещу
решението на СРС, 53 с-в е постъпила
въззивна жалба от ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА П.П.- СОФИЯ, при „БДЖ- П.П.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.Г.П.
, с искане
същото да бъде отменено, в частта в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.31, ал.1 от НСКСЧ за сумата от 644 евро и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с
правно основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.31, ал.1 от НСКСЧ, бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен и недоказан по съображения изложени в жалбата. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено
в нарушение на материалноправните разпоредби
на закона. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец К.Х.Т., чрез пълномощника си адв.М.И. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.215, ал.1 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца К.Х.Т.
срещу ответника ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- СОФИЯ, при „БДЖ- П.П.“ ЕООД, гр.София, осъдителен
иск с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл. чл.31, ал.1
от НСКСЧ, за заплащане на сумата от 644 евро, представляваща дължими, но
незаплатени командировъчни пари за периода от 12.02.2014 г. до месец декември
2016 год. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба, изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установени с тях обстоятелства от първата инстанция. В случая
ответникът, чрез своя процесуален представител не е оспорил нито едно от тези
доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален
ред. Не е оспорил заключението на вещото лице Л.Б.по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца
доказателства/ писмени и гласни/ или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото. От друга страна при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за правилен и обоснован извода на първоинстанционният съд, досежно обстоятелството, че в случая за
определяне на размера на дължимите от страна на ответника на ищеца
командировъчни пари за исковия период от време приложима е разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина/НСКСЧ/, а не разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ. Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от НСКСЧ
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден съобразно ставките, определи в приложение 3 на
Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ, на който се позовава
въззивника- ответник, урежда общи случаи на командироване в чужбина на
работници и служители. Разпоредбата се намира в друг раздел на Наредбата и има
общ характер, съотнесена с разпоредбата на чл.31 от Наредбата, уреждаща
специално случаите на командироване на служители на транспортни и специални
средства. Липсва нормативна препратка от чл.31 към чл.21 от Наредбата. Липсва и
основание за тълкуване на двете разпоредби съвместно, доколкото разпоредбата на
чл.31 от Наредбата ясно регламентира правата и задълженията на страните -
служител и работодател- при командироване в чужбина на служители на транспортни
средства. Липсва основание и за прилагане на аналогия на закона, поради липсата
на празнина в правната уредба. Ето защо следва да се приеме, че на ищеца се
дължат командировъчни пари за командировки за исковия период от време, като за определяне на
размера на дължимите от страна на ответника на ищеца командировъчни пари
приложима е разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина/НСКСЧ/, а не разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ.
С
оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. От друга страна, с
оглед изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.И.,
пълномощник на въззиваемата страна- ищец К.Х.Т., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 318 лв.,
предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ищец К.Х.Т., видно от
приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 05.09.2018 год. за въззивната инстанция.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.07.2018 год., постановено по гр.дело №
8659/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 53 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- СОФИЯ, при „БДЖ- П.П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ *******,
да заплати на адвокат М.И.- САК, с
адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 318 лв. / триста и осемнадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.