Р Е Ш Е Н И Е
№
891/24.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно
административнонаказателно дело № 797 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 296 от 13.06.2022 год. постановено по АНД №
508 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден
Електронен фиш серия К, № 5373121, издаден от Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик за наложеното му, на основание чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 182, ал.
2, т. 4 от същия и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева. Със същото решение А.А. е
осъден да заплати на ОД на МВР-Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, пл.
„Съединение“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и за необоснованост. Моли се
за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по
същество на спора, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Разноски
не се претендират.
В открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК,
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Ответникът-Областна дирекция на
МВР-Пазарджик, представялвано от старши комисар И. З.-директор, чрез главен
юрисконсулт К. П., в писмена защита с вх. № 7369 от 16.09.2022 год., оспорва
касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто)
лева.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5373121,
издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева, на основание
чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 182,
ал. 2, т. 4 от същия и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От фактическа
страна първоинстанционният съд е приел, че с ЕФ лицето е санкционирано за това,
че на 22.09.2021 год. в 20:10 часа, на АМ „Тракия“, км. 86+400, в посока на
движение от град Пловдив към град София, е управлявало лек автомобил
„Фолксваген голф“ с ДК № ***, като се е движил с превишена скорост от 173 км/ч,
при максимално допустима за движение извън населено място и по автомагистрала
от 140 км/ч. Скоростта е установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство: стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Отчетено е движение със скорост от 179 км/ч, т. е. превишение от 39,00
км/ч. От това превишение е извадено 3%, т.е. 5,37 км/ч, закръглено на 6,00
км/ч, каквато е била възможната техническа допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100,00 км/ч, в полза на
жалбоподателя. А. е превил скоростта за движение по автомагистралата с 33,00
км/ч. От правна страна инстанцията по същество е установила, че в процедурата
по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
материалният закон е приложен правилно. Посочила е, че издаденият ЕФ съдържа
реквизитите по чл. 189, ал. 4от ЗДвП и е издаден при спазване разпоредбата на
чл. 189, ал. 8, изречение второ от цитирания закон, скоростта е измерена с
автоматизирано техническо средство-стационарна радарна система тип „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B и е описано точното местоположение на констатираното
нарушение. Съдът е достигнал до извода, че ЕФ е издаден в законоустановените
срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което е потвърдил оспорения ЕФ и е
присъдил разноски.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен
съд-Пазарджик, които са правилни и обосновани. Инстанцията по същество се е
произнесла по наведените от А. оплаквания, извършил е служебна проверка за
законосъобразността на издадения акт и е установил, че същият е издаден при
спазване на процедурата по издаване на ЕФ и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазен е материалният закон и е издаден в
законоустановените срокове, от материално и териториално компетентен орган.
„Електронен фиш“ по смисъла на параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съдържанието на
електронния фиш и процедурата по издаването му фиш се различават от общите
правила по ЗАНН за установяване и санкциониране на административни нарушения.
Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържанието,
разписани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд относно
съответствието му с процесуалните правила при издаването му. В посочената
разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай, оспореният пред инстанцията по същество електронен фиш
отговаря на посочените изисквания, като в него се съдържа посочената
информация. В него ясно е посочено, че с лекия автомобил е извършено нарушение
на скоростта, установено и заснето с техническо средство: стационарна радарна
система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F68B и е описано точното местоположение на
констатираното нарушение. Установеното превишение на скоростта е 179 км/ч, при
превишение на разрешената скорост от 140 км/ч, т. е. констатирано е превишение
от 39,00 км/ч. От него е извадено 3%, т.е. 5,37 км/ч, закръглено на 6,00 км/ч,
каквато е била възможната техническа допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост над 100,00 км/ч, в полза на жалбоподателя.
А. е превишил скоростта за движение по автомагистралата с 33,00 км/ч.
В случая административнонаказателно производство е започнало със
съставянето на електронния фиш, което става автоматично при констатиране на
нарушението, предвид характера на нарушението и начина на неговото установяване
с автоматизирано техническо средство: стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” №
00209D32F68B. Електронният фиш се генерира автоматично при извършване на
нарушението, т. е., с това се образува и административнонаказателно
производство. Както се изложи по-горе съобразно спецификата на електронния фиш,
след неговото издаване не се издава АУАН или НП, т. е., с издаването на
електронния фиш се образува административнонаказателно производство. Нарушението
е безспорно установено с годно техническо средство, като приложените снимки
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са годни веществени доказателства.
В този смисъл не се споделят твърденията в касационната жалба, че не е
ясно, че има въведено ограничение на скоростта за населено място – 50 км/ч,
действащо към датата на извършване на нарушението в процесния участък. Това е
така, защото по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място
ограничението на максимално допустимата скорост е 50 км/ч и когато скоростта,
която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с
пътен знак - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Фактическото описание на деянието, описано
в АУАН и НП попада в обхвата именно на цитираната по-горе правна норма. В
разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в населено място като
разрешената скорост е 50 км/ч. Нарушението е безспорно установено с годно
техническо средство.
На следващо място, съставеният електронен фиш съответства на одобрения от
министъра на вътрешните работи образец, представен като такъв по
административната преписка, както и е представена заповедта, с която е одобрен
образецът. Предвид на това, не са налице нарушения, водещо до неговата отмяна.
Също така, оспореното решение е съобразено с посоченото в тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 год. по тълкувателно дело № 1 от 2013 год. на Върховния
административен съд, а именно, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции и се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат
за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП реквизити,
поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено
производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Във връзка с гореизложеното следва изводът, че редът за съставяне на
електронен фиш, представлява отклонение от общото правило за съставяне на АУАН
и последващо издаване на НП, поради което правилата, относно последните не се
прилагат.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП законодателят е предоставил възможност на собственика
на моторното превозно средство да представи пред административнонаказващия
орган декларация, че не е управлявал собствения му лек автомобил като посочи
лицето, на което го е предоставил за ползване. Такива данни не са налични по
делото, поради което правилно районният съд е приел, че А. е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 300,00 (триста) лева, в качеството му на
собственик на МПС лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № ***, видно от
представената справка за собственост на превозното средство. Следователно
изводът на съда за установяване авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е обоснован. В този смисъл в съответствие с приложимите
правни норми е ангажирана административнонаказателна отговорност на А.И.А..
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, които да
налагат неговата отмяна, а нарушението е доказано от обективна и субективна
страна, за което правилно Районен съд-Пазарджик е потвърдил обжалвания пред
него електронен фиш, с което е наложена глоба в размер на 300,00 (триста) лева,
на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от цитирания
на А.И.А..
По тези съображения решението не страда от пороците релевирани в касационната
жалба, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Същото следва да се определи предвид липсата на възражения от касационния
жалбоподателя по отношение на неговия размер, в размер на 100,00 (сто и
петдесет) лева, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІI-състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 13.06.2022 год. постановено по АНД №
508 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи– Пазарджик, с адрес; гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, разноски в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.