№ 1742
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110107236 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена във ВРС на 21.05.2021 г.
искова молба, надлежно уточнена с писмена молба от 14.06.2021 г.
Ищцата Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез процесуалния си
представител - адв. П.Й. Н. от ВАК, със съдебен адрес: ****, е предявила осъдителен иск
против ответното дружество „ И. А. М. “ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****.
В исковата си молба ищцата, чрез адв. П. Н. от ВАК е навела следните фактически и
правни твърдения, на които основава исковата си претенция :
На 25.01.2020 г. между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „И. А. М. “ АД, ЕИК **** бил
сключен Договор за паричен заем № 3749177. По силата на договора, ответното дружество
предоставило в заем сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на Ж.Р., която се задължила да
върне предоставената сума в срок до 22 седмици на 11 вноски, при фиксиран лихвен
процент от 35 % и годишен процент на разходите 40,57 %. В чл. 2, т. 7 от Договор за
паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. било предвидено, че общата сума, която Ж. Т. Р.
следвало да върне възлизала на 1 082,62 лв. (хиляда осемдесет и два лева и 62 ст.). В чл.2,
т.2 и т.5 от договора било посочено, че всяка двуседмична погасителна вноска възлиза на
98,42 лв. (деветдесет и осем лева и 42 ст.), като датите на плащане на всяка от тях,
последователно били: 10.02.2020 г.; 24.02.2020 г.; 09.03.2020 г.; 23.03.2020 г.; 06.04.2020 г.;
20.04.2020 г.; 04.05.2020 г.; 18.05.2020 г.; 01.06.2020 г.; 15.06.2020 г.; 29.06.2020 г.В чл.4 от
Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г., Ж.Р. се задължила в срок до 3 дни,
считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.
1
(хиляда лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М. „ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има -кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен“, като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 /обща сума за връщане
1 082,62 лв./ със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по Договора; или одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем № 3749177 за
представяне на обезпечение, Ж.Р. твърди, че сключила на 25.01.2020 г. Договор за
предоставяне на поръчителство № 3749177 с „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ****. Съгласно Договора
за поръчителство, „Ф. Б.“ ЕООД, се задължило да сключи договор с „И. А. М.“ АД, по
силата на който да отговаря солидарно с Ж.Р., за изпълнението на всичките й задължения,
възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г .
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство, Ж.Р. дължала възнаграждение на „Ф. Б.“
ЕООД в размер на 402,38 лв. (четиристотин и два лева и 38 ст.), платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 36,58 лв. (тридесет и шест лева и 58 ст.). Вноските били
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем №
3749177 от 25.01.2020 г. Предвид задължението, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен
заем № 3749177 от 25.01.2020 г. и сключения Договор за поръчителство № 3749177 от
25.01.2020 г., към погасителния план освен вноската по кредита, включваща главница и
лихва, сочи още ищцата, че било включено и възнаграждение за поръчителство в размер на
36,58 лв. (тридесет и шест лева и 58 ст.), като размерът и падежа на всяка погасителна
вноска с включено възнаграждение за обезпечение бил както следва :на 10.02.2020 г. -
вноска в общ размер на 135 лв., от които 84,95 лв. главница, 13,47 лв. лихва и 36,58 лв.
възнаграждение за поръчителство;на 24.02.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които
86,10 лв. главница, 12,32 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на
09.03.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 87,26 лв. главница, 11,16 лв. лихва и
36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 23.03.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв.,
от които 88,43 лв. главница, 9,99 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на
06.04.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 89,62 лв. главница, 8,80 лв. лихва и
36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 20.04.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв.,
от които 90,83 лв. главница,7,59 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство; на
04.05.2020 г. -вноска в общ размер на 135 лв., от които 92,05 лв. главница, 6,37 лв. лихва и
36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 18.05.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв.,
от които 93,29 лв. главница, 5,13 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на
01.06.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 94,55 лв. главница, 3,87 лв. лихва и
36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 15.06.2020 г. -вноска в общ размер на 135 лв.,
от които 95,82 лв. главница,2,59 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на
29.06.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 97,10 лв. главница, 1,32 лв. лихва и
36,58 лв. възнаграждение за поръчителство; Общата сума, която Ж.Р. следвало да върне, с
включено възнаграждение за поръчителство била в размер на 1 485 лв. (хиляда
четиристотин осемдесет и пет лева).
Ищцата се спира на следващо място в исковата си молба върху характера на
сключения между нея и ответника договора. В тази връзка ищцата сочи, че съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Ж. Р. счита, че доколкото
Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. е договор на свободно договаряне,
съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите
нрави, а санкцията при несъобразяване била посочената в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.В правната
2
доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. В този смисъл ищцата цитира част от практиката на ВКС (Решение №
4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г.,
определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др.). Такъв основен принцип пояснява ищцата, че
се явява добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в
конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил
прокаран този принцип била разписаната чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на
добрите нрави се считали, тези които водят до значително несъответствие на правата и
задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита ищцата, че
било налице имено такова несъответствие, доколкото на Ж.Р. било вменено задължение да
предостави обезпечение на заема в срок до 3 дни след сключването на Договора за паричен
заем, заради което и бил сключен и Договор за поръчителство, по който било вменено
задължение за заплащане допълнително на възнаграждение в общ размер на 402,38 лв.
(четиристотин и два лева и 38 ст.), или двуседмична вноска в размер на в размер на 36,58 лв.
(тридесет и шест лева и 58 ст.)
Според ищцата по отношение на сключения между нея и „И. А. М.“АД, Договор за
потребителски кредит № 3749177 от 25.01.2020 г. следва да се прилагат правилата на Закон
за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът можел да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а ал.2 посочвал, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.
10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
С оглед горното, ищцата отново се спира на разписаното в чл.4 от Договора,който е
сключила с ответника, където било посочено, че Ж.Р. се съгласява в 3 дневен срок от
сключването на договора за кредит да представи обезпечение под формата на поръчителство
или банкова гаранция. В Глава четвърта на ЗПК, сочи ищцата, че било уредено задължение
на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
договора изобщо или в искания размер на заема. Според ищцата клаузата, съдържаща се в
чл. 4 от Договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и
съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на
платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва
след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез
цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури поръчителство и/или
гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече кредита е отпуснат.Т.е. за ищцата
клаузата регламентираща възнаграждение за поръчителство противоречала на добрите
нрави. Съдебната практика заявява още ищцата, че приемала, че при двустранните договори
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че клаузата за възнаграждение
за поръчителство се явява нищожна и противоречаща на закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК предвиждала възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни
3
услуги свързани с договора за потребителски кредит. Процесното споразумение отговаряло
само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с него
услуги. Предвиденото възнаграждение за поръчителство не представлявало такса или
комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,а посочените по
естеството си услуги били свързани с усвояване и управление на кредита. Според
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисквал
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Клаузата твърди още ищцата, че противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по
кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но ищцата счита, че възнаграждението
за поръчителство по сключен Договор за поръчителство на осн. чл. 4 от Договора не е от
тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК били такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, например: издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение и др.
Дейността, предвидена в договора, за която ответника претендирал, че се дължало
възнаграждение била във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за
тях не се дължало заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
На следващо място в исковата си молба ищцата сочи, че при справка в Търговския
регистър по партидата на „Ф. Б.“ ЕООД се установявало, че едноличен собственик на
капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е „И. А. М.“ АД. Основен предмет на дейност на „Ф. Б.“ ЕООД
бил гаранционни сделки, каквато е сделка се явявал и сключения Договор за поръчителство
№ 3749177 от 25.01.2020 г. със Ж.Р.. Ищцата сочи още, че печалбата на „Ф. Б.“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на
едноличния собственик „И. А. М.“ АД. С оглед и на това обстоятелство счита още ищцата,
че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в
последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „И. А. М.“ АД. С договора за
поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „И. А.
М.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М.“ АД
кредиторът плащал вземането си: „сам на себе си“. Със сключването на договор за
поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК, което
от своя страна водело до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. с чл.19, ал. 4 ЗПК.
Извън всичко изложеното по -горе, ищцата сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит , имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Предвид гореизложеното ищцата е извела извода,
че не дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 402,38 лв. (четиристотин и два
лева и 38 ст.) по Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177, дължимо във връзка
със задължението за представяне на поръчителство съгласно чл. 4 от Договор за паричен
заем № 3749177 от 25.01.2020 г., тъй като клаузата за представяне на поръчителство,
противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, и водела до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради
което същата се явявала нищожна -съгласно чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
По същество е посочено в исковата молба, че към датата на подаване на исковата
молба в съда, Ж.Р. изплатила изцяло задължението си по Договор за паричен заем №
3749177 от 25.01.2020 г., като сключила Договор за паричен заем № 3829878 от 18.05.2020
г., чрез който се погасява изцяло остатъка от задължението по Договор за паричен заем №
3749177 от 25.01.2020 г.Счита, че ответното дружество следвало да й възстанови сумата в
размер на 402,38 лв. (четиристотин и два лева и 38 ст. ), представляваща възнаграждение за
4
поръчителство, заплатено съразмерно и добавено в погасителни вноски и заплатено към
погасителни вноски от №1 до №11 като заплатени без основание.
При тези твърдения ищцата е отправила искането си до съда, като е направила и
искания за събиране на доказателства.В изпълнение на дадените от съда указания с
уточнителната си молба ищцата е прецизирала искането си по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК и
е посочила и начин на плащане на търсената сума.Видно от уточнителната молба,
презираното искане с което ищцата е сезирала съда е следното:
Да бъде постановено Решение,по силата на което и на основание чл. 55, ал. 1,
предложение 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество „И. А.
М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, **** представлявано от Г. Т.
Т. и А. В. М., да заплати на ищцата Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес **** СУМАТА в
размер на 402,38 лв. (четиристотин и два лева и 38 ст.), представляваща сбор от недължимо
платени (без правно основание) вноски за периода 10.02.2020 г. до 29.06.2020 г. за
възнаграждение за поръчителство съгласно чл.3, ал. 1 от Договор за предоставяне на
поръчителство № 3749177 от 25.01.2020 г. във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем №
3749177 от 25.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба 21.05.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК по делото ответното дружество, чрез процесуален
представител - юрисконсулт Д. Н.а е депозирало отговор на искова молба.В отговора е
застъпено становище за допустимост на исковата молба.На следващо място в отговора на
искова молба е изразено становище за неоснователност на иска, като са наведени следните
твърдения и възражения: Ответното дружество счита, че договора за кредит отговаря на
изискванията на закона и изложените съображения от страна на процесуалния представител
в исковата молба се явявали неоснователни. С чл. 4 ал. 1 от Договора за заем, заемателят
разполагал със срок до три дни след подписване на договора да предостави едно от трите
обезпечения. Само за пълнота ответника сочи, че не следвало да се тълкува, че срокът за
предоставяне на обезпечението бил само 3 дни, тъй като този срок започвал много преди
подписване на договора. Заемателят разполагал с достатъчно време преди да вземе решение
да потърси паричен заем; да избере институция, от която може да го получи; да се запознае с
условията на финансовата услуга и да сключи договор за кредит. Договорът за предоставяне
на поръчителство се явявал едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и поради
това ,твърди ответника, не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на
поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по Договора за паричен
заем.
Задължението по договора за предоставяне на поръчителство не било обвързано с
договора за паричен заем, възразява още ответника. Това възнаграждение към „Ф. Б.“ ЕООД
не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково
неизпълнение или не. Освен това, възнаграждението било уговорено като дължимо само при
настъпване на визираното условие - т.е. то било дължимо само ако потребителят прибегне
до тази възможност -обезпечаване на вземането чрез поръчител, който предоставя
гаранционни сделки, а не било дължимо предварително, за да е известно към момента на
сключване на договора за заем. Знаейки какви били изискванията на дружеството, клиентът
можел още със сключването на договора за заем да предостави обезпечение, можел да го
направи и в тридневен срок след това, т. е. потребителят, преди да е обвързан от договор,
имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за
кредит при тези условия или не, съответно дали разполага с възможност да осигури
необходимото обезпечение, както и кое от трите алтернативни обезпечения да предостави.
Съответно, според ответника, имало достатъчно време още със сключването на договора
кредитополучателя да предостави обезпечение, а ако преценял, че не може да осигури
такова, изобщо да не пристъпва към подписване на договора или да се откаже от него в
законоустановения 14-дневен срок. Както било видно от приложеният към исковата молба
Стандартен европейски формуляр, в него фигурирали съществените условия по кредита,
5
включително размер на лихвения процент, ГПР и изискването за предоставяне на
обезпечение. В този смисъл ответника намира за невярно твърдението в исковата молба, че
длъжникът не бил информиран за икономическите последици от поемането на
задължението.
На следващо място в отговора на искова молба е посочено,че „Ф. Б.“ ЕООД е
търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството следвало да
получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. С оглед на изложеното, сочи
ответника, че следвала да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на Търговския закон.Насрещната страна, имайки интерес да
изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, с
което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на
задълженията по чл. 4 от Договора за заем или разваляне на договора поради
неизпълнението) заявява ответника, че била потърсила услугите на Дружеството за
поръчителства за изпълнение на задълженията й по Договора за заем.Именно изпълнението
на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за заем
било породило сключването на Договора за предоставяне на поръчителство, а Дружеството
сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената
услуга. С оглед на това, ответника счита за неоснователно твърдението на ищцата, че
Договорът между ищцовата страна и „Ф. Б.“ ЕООД бил е лишен от правно основание.
Отделно от горното, по отношение на твърдението на ищцата, че договорът за
предоставяне на поръчителство противоречал и на добрите нрави, ответника намира и това
твърдение за неоснователно. Твърдението, че договорът за поръчителство бил сключен в
противоречие на добрите нрави според ответника се явявало неоснователно и поради това,
че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действал
принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки бил
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.
Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, конкретизира
ответника, че трябвало да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставлявали кръга
на т. нар. волева автономия, която се предоставяла на индивида за свободна инициатива.
Добрите нрави пояснява и ответника, че са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави били критерии там, където
обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл
процесния договор според ответника се явявал действителен (препращайки към мотивите на
следните съдебни актове: Решение № 271416 от 17.11.2017 г. постановено по гр.д. №
2891/2016 г., ГО, 32-ри състав, СРС, потвърдено с Решение от 17.01.2019 г., постановено по
в. гр. д. № 3825/2018 г., ГО, III въззивен състав, СГС).Отделно от изложеното ответника не
счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на
поръчителство „Ф. Б.“ ЕООД поемало задължение, което изпълнявало сключвайки Рамковия
договор за поръчителство. Дружеството, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си
имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който бил много над
уговореното възнаграждение по Договора), не получавало нещо в повече, от това което
предоставяло, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер,
получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемателя, последният ще
ангажира отговорността на Поръчителя. От своя страна поръчителството се простирало
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите, според ответника,
можело да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в
полза на Поръчителя, чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ
6
с много полученото възнаграждение. Възнаграждението на Поръчителя било определено с
след извършена преценка на риска,а ако насрещната страна го считала за несправедливо
висок, то тя изобщо не би сключила договора,възразява ответника.
В отговора на искова молба ответникът приема, че било видно от представения
Договор за поръчителство, че от Кредитора на Поръчителят не се дължат никакви
възнаграждения. С предоставеното поръчителство „Ф. Б.“ ЕООД извършвала възмездна
услуга в полза на Заемодателя. Видно било от договора за паричен заем и по-точно от чл. 4
от същия, че Заемодателят не бил поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането
по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито
твърдения били наведени в исковата молба. Дори напротив: действайки добросъвестно и
отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят
му бил предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на
договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя можело
да бъде реализирана по общия ред.
Твърди се още в отговора на искова молба, че поръчителят сключил договора за
поръчителство само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при
условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки
гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Не
следвало да се забравя,подчертава ответника, че предоставянето на гаранционни сделки е
основният предмет на дейност на дружество - гарант, поради което то не можело да си
позволи да го извършва безвъзмездно. Никой търговец не можел да предоставя стока или
услуга без да очаква приход, защото търговската дейност по дефиниция се извършвала, за да
получи търговеца печалба.
В действителност, не отрича в отговора на искова молба ответника, че отговорността
на поръчителя има акцесорен характер, както посочвал и ищеца, т.е. тази отговорност се
обуславяла от съществуване на задължението и обема на отговорността на главния длъжник,
но също била и относително самостоятелна, тъй като поръчителството можело да бъде
дадено при по-леки условия.
Ответната страна счита, че неоснователно се явявало искането на ищеца от съда, да
осъди ответното дружество да възстанови на ищеца заплатените вноски по възнаграждение
за поръчителство. Плащанията за възнаграждение за поръчителство не се дължали на
основание сключения Договор за паричен заем № 3749177, а на основание самостоятелно
договорно отношение между г-жа Ж. Т. Р. и „Ф. Б." ЕООД произтичащо от Договор за
предоставяне на поръчителство № 3749177, по който ответното дружество не било страна.
Неоснователни според ответника били и изложените доводи от страна на ищеца, че
след като е собственик на капитала на „Ф. Б. „ ЕООД, се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.В сключения Договор за паричен заем № 3749177 бил посочен начинът
на изчисляване на ГПР и по какъв начин се формира. Годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита /арг. чл. 11, т. 10 от ЗПК/ включвал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг.
чл. 19, ал. 1 ЗПК). В настоящия случай размерът на годишния процент на разходите (ГПР)
по процесния Договор бил в размер на 40.57 %, като в договора изрично било посочено в чл.
2, т. 8, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния
договор за кредит, като в договора ясно се сочели взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите: „договорът ще е валиден за посочения
в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор“, с оглед което същият бил
законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В така
посоченото приложение били посочени редът и начинът на изчисление на годишния
процент на разходите по едно кредитно правоотношение, както и значимите компоненти на
7
неговото формулиране. При това положение, според ответника, следвало да се приеме, че в
сключения договор за заем ясно и точно бил формулиран начинът на изчисление на
годишния процент на разходите по кредитното правоотношение. За заемателя била налице
изрична и ясна информация относно начина на формиране на крайната цена на годишните
разходи по кредита. От всичко гореизложено обобщава ответника, че в Договор за паричен
заем, ясно и точно бил формулиран начинът на изчисление на годишния процент на
разходите по кредитното правоотношение. За ищеца към момента на сключване на договора
за заем била налице изрична, ясна и детайлна информация относно начина на формиране на
крайната цена на годишните разходи по кредита, поради което изцяло необосновани били
твърденията заложени в депозираната искова молба, че в случая било налице нарушение на
разпоредбата ЗПК. Видно било от съдържанието на договора за заем, че същия имал всички
необходими законоустановени реквизити.
Спирайки се на нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК, ответникът сочи, че нормата не
предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използвала в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания били
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези
допускания се делели на две групи. Първата група били базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4
от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни
допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“,
„к“, „л“, „м“ към ЗПК/. Първата група допускания имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели определени видове
креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято
легална дефиниция била дадена в буква ,,ж“ на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При
посочените в тази разпоредба кредити, за да можело да се изчисли и посочи един точен
процент на ГПР при сключване на договора, се налагало се правят допускания за бъдещето,
за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което детайлно било
разяснено в Решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай , твърди ответника, че било
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1, а
именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора, което било и посочено в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора. Второто базово
допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор
лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими.
Допълнителните допускания също не били приложими, защото касаели хипотези на
горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не бил. Смисълът на
закона, пояснява още ответника, че бил кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в
случая било изпълнено. С оглед на изложеното счита ответника, че било спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответника счита още, че не би следвало да се
кредитират твърденията на процесуалния представител на ищеца, че било налице
нарушение поради невключването на възнаграждение за поръчителство, дължимо по
Договора за предоставяне на поръчителство в годишния процент на разходите на Договор за
паричен заем. С подписването на договора за предоставяне на поръчителство „Ф. Б.“ ЕООД
се е задължило, срещу възнаграждение, да сключи със Заемодателя договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с нея пред Дружеството, за
изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем.
В Договора за предоставяне на поръчителство било уговорено, че същият влиза в сила, само
и единствено в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за
паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение - поръчителство от две
8
физически лица или банкова гаранция.Задължението по договора за предоставяне на
поръчителство не било обвързано с договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Ф.
Б." ЕООД не представлявало според ответника пряк разход, свързан с кредита, доколкото
същото се дължало, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не. Нещо повече: чл. 11, ал. 1, т. 10 предвиждал,
че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на
кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно,
какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение. Ето защо,
според ответника, несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и
възнаграждение нямало как да бъде включена в ГПР. Ако някакви хипотетични разходи,
изначално бивали включвани в ГПР, то този показател за ответника,нямало да бъде верен по
отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на
обезпечение, чрез предоставяне на поръчители, на които не са дължат възнаграждения или
да се обхванат възнагражденията на всяка банка в страната, която предоставя услугата по
издаване на банкова гаранция. Освен това, възнаграждението било уговорено като дължимо
само при настъпване на визираното условие - т.е. е дължимо само ако потребителят
прибегнел до тази възможност-обезпечаване на вземането чрез поръчител, който предоставя
гаранционни сделки, а не било дължимо предварително, за да бъдело известно към момента
на сключване на договора за заем. На практика, обобщава ответника, ако бъдела споделена
логиката на ищеца, в ГПР следвало да се включи възнаграждение за услуга, която е
предоставена по волята на потребителя. Заемодателят в настоящият случай поел риск да
отпусне необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това нямало как към
деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за предоставяне на обезпечение,
тъй като не било ясно дали ще има обезпечение. Освен изложеното, включването на
задължението за заплащане на хипотетично възнаграждение и бъдещи несигурни разходи в
калкулацията на ГПР не само,че не би дало на потребителя реална информация за кредита,
но би го объркало и заблудило,твърди ответника, тъй като, в случай че за него не се породи
задължение по Договора за предоставяне на поръчителство, то изчисления въз основа на нея
размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита.
Желае се от ответната страна на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, да бъдат задължени
ищеца Ж. Т. Р. и упълномощения по делото адвокат П.Й. Н. да предоставят информация
относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/, като в случай, че откажат
или не предоставят тази информация,ответника желае същите да бъдат уведомени, че
дружество „И. А. М.“ АД като институция по чл. 56а ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до
Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован
легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.
Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове сочи ответника, че ще
се използва от „И. А. М.“ АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила
съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се
явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и
адвокатски хонорари.
На база горните възражения и твърдения ответната страна желае съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове
от страна на Ж. Т. Р., както и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300,00 лв. в полза на ответника. В условията на евентуалност
ответната страна е направила възражение за прекомерност на претенцията на ищцовата
страна за адвокатски хонорар съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК - ако е над минимума визиран в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Желае се на последно място в случай, че не се яви представител на дружеството в съдебно
заседание, делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че поддържат
изложеното в настоящия отговор. Към отговора на искова молба е приложено само
пълномощно за процесуално представителство, като не се направени искания за събиране на
доказателства.
9
В откритото съдебно заседание на 22.10.2021 г. нито една от страните по спора не
изпраща представител, а само ищцата чрез процесуалния й представител адв. П.Н. е
представила писмена молба с рег.вх.№ 38724/22.10.2021г. с която поддържа исковата си
претенция, желае уважаване на иска като излага фактически и правни доводи за
основателност на предявения иск, желае и присъждането на сторените по делото разноски
съгласно представения списък по чл.80 ГПК .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
По силата на Договор за паричен заем № 3749177/25.01.2020 г. на посочената дата
ответното дружество “ И. А. М. „ АД в качество на заемодател е предоставило на ищцата Ж.
Т. Р. в качество на заемополучател заемна сума в размер на 1000лв., която заемателят е
следвало да върне при следните условия , вписани в чл.2 от договора :
1. Вид на получавания паричен заем : потребителски заем по продукт EasyMax ,
2.размер на 2 седмичната погасителна вноска в лева 98,42 лв., 3. Срок на заема в седмици
22,4. брой вноски 11,5. Дати на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно:
10.02.2020, 24.02.2020, 09.03.2020г., 23.03.2020г., 06.04.2020г., 20.04.2020., 4.05.2020г.,
18.05.2020г., 1.06.2020г., 15.06.200г., 29.06.2020 г.
Видно от чл. 1, т.1 и т.2 страните са се съгласили, че сключва договора на основание
Стандартен европейски формуляр , предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем ; предложение за сключване на договор
за паричен заем (ППЗ) направено от заемателя и предложение във връзка с
информационните права на субекта на данните – заемател. В чл.6 от същия договор е
посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема -35%, приложим на годишна основа
към сумата по усвоения кредит .В изр.второ е записано, че размерът в лева на договорената
лихва се равнява на разликата между общо дължимата сума, посочена в т.7 и заемната
сума.На следващо място в чл.2, т. 6.1 са разписани следните условия за прилагане на ГЛП,
посочен в т. 6: Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва . С всяка вноска се
погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната
съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от
периодичността на вноските. В чл. 2, т.6.2 е посочено още че лихвения процент на ден,
приложим при отказ от договора възлиза на 0,10 %.
В чл.2.т.7 е посочена общата сума, дължима от заемателя като се имат предвид
допусканията посочени в т.8 – 1 082,62 лв., състояща се от размера на заемната сума и
размера на възнаградителна лихва за целия срок на договора ,изчислена към момента на
неговото сключване .В чл. 8 изрично е посочен ГПР като 40,57 %, изчислен по формулата и
съгласно изискванията , съдържащи се в чл. 19 от ЗПК и Приложение 1 към него.При
изчисление на ГПР е вписано в чл.2 т.8 че са взети предвид следните допускания : валидност
на договора за посочения в него срок, всяка страна ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи,
освен посочените в договора.
Ищцата не отрича, че е сключила договора за заем с ищцовото дружество, като този
факт съдът намира за безспорно доказан дори и само на база писмените доказателства по
делото и твърденията на страните. Основното възражение на ищцата е, че договорът за заем
е недействителен породи нищожност на клаузата на чл. 4, а от там и недействителен
договора за поръчителство, който е сключила със свързаното с ищцовата страна дружество „
Ф. Б. “ ЕООД ( Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177 ) на подробно
изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания.Твърденията на ищцата
10
са, че сумата за размер за възнаграждение за поръчителство, изплащана ведно със
седмичните вноски оскъпява кредита, води до нееквивалентност на насрещните престации
по договора за заем, заобикаля нормата на чл.19 ЗПК, поради което и търси от ответното
дружество връщане на сумата от общо 402,38 лв. представляваща сбор от платени за
периода 10.02.2020г. до 29.06.2020г. без основание недължими вноски за възнаграждение за
поръчителство съгл. чл. 3, ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177 от
25.01.2020 г. във вр. с чл.4 от Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, т.к. клаузата за предоставяне на поръчителство и заплащане на
възнаграждение за поръчителство, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона (Закона за
потребителския кредит) поради което същата се явява нищожна – чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД
(л.11, 12 и л.31 от делото). При тези твърдения на ищцата и съответното на твърденията
искане, съдът счита че по същество следва да се спре върху нормата на чл.4 от договора за
заем, а след това да пристъпи и към анализ на договора за поръчителство.
Видно от текста на чл.4 от Договора за заем (л.62) страните по договора – ищцата и
ответното дружество са постигнали съгласието заемателя в срок от 3 дни , считано от датата
на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения :1.Две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания : да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв. , да работи на безсрочен
трудов договор ; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем , сключен
с „ И. А. М. „ АД ; да няма неплатени осигуровки за последните две години ; за няма
задължения към други банкови и небанкови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен „,като
поръчителя подпише и договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя , за сумата по чл. 2 , т. 7,със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на
плащане на задължението по договора за заем и 3. Одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки .
Видно от представения от ищцата с исковата молба в заверено за вярност с оригинала
копие, приобщено на л.15-ти по делото, на дата 25.10.2020 г. е бил сключен писмен договор
за поръчителство № 3749177 . Страни по договора за поръчителство са „Ф. Б. „ ЕООД ЕИК
**** в качество на поръчител и Ж. Т. Р. , ЕГН ********** . Съгласно чл. 1 от този договор
потребителят възлага, а поръчителя се задължава да сключи договор за поръчителство с „И.
А. М. „ АД ,за изпълнение на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението
по договора за паричен заем, както следва : 1.задължение за връщане на заемна сума в
размер на 1000 лв., 2.задължение за плащане на възнаградителна лихва, 3.задължение за
плащане на законна лихва за забава , в случай на забава в плащането, разходи за събиране на
вземането , съдебни разноски и адвокатски хонорар.
11
Установено е по делото на база приложения на л. 24 погасителен план към договора
за заем, че първата седмична вноска по договора за заем, която е следвало да заплати
ищцата е с дата 10.02.2020 г. а последната 11 –та с падеж 29.06.2020 г. В ПП е вписан общ
размер на всяка погасителна вноска от по 135 лв., посочени са главниците от по 98,42 лв. и
лихви както следва : 13,47лв., 12,32лв., 11,16лв.,9,99 лв.,8,80 лв., 7,59 лв. 6,37 лв. ,5,13лв.,
3,87 лв., 2,60 лв. и 1,32 лв.
В ПП, в предпоследна графа е вписано срещу всяка от 11–те вноски и размер на
възнаграждение за поръчителство от по 36, 58 лв.
Въз основа на цитираните по –горе договор за заем, договор за поръчителство и
погасителен план съдът извежда извода,че ищцата е доказала твърденията си затова,че е
сключила на 25.10.2020 г. договор за паричен заем за сумата от 1000 лв.с ответното
дружество и на 25.10.2020 г. договор за поръчителство съгласно чл.4 от договора за заем с
трето на спора юридическо лице – „Ф. Б. „ ЕООД – финансова институция, вписана в
регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност : предоставяне
на гаранционни сделки. Всички останали по поделото писмени доказателства са свързани
със сключването на договора за заем, в частност преддоговорната информация предоставена
на ищцата. По делото липсва каквото и да е доказателство затова, че ищцата е платила
исковата сума, а ответника оспорва изцяло иска, навеждайки аналогично на ищцата
възражения за неоснователност на иска.
Предмет на преценка от страна на първоинстанционния съд е валидността на чл.4 от
Договора за заем и действителността на договора за поръчителство . Видно от доклада по
делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн.чл.146, ал.1 т.4
ГПК, че ищцата и ответника са страни по заемно правоотношение, обективрано в Договор за
паричен заем № 3749177 от 25.10.2020 г. и че ищцата и трето на спора юридическо лице са
сключили Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177 от 25.10.2020 г във връзка
с чл. 4 от Договора за заем. Спор между ищцата и ответното дружество относно факта на
сключване на договора за заем между страните и договора за поръчителство между ищцата и
трето на спора юридическо лице няма, поради което и съдът следва да даде отговор дали
договорите са действителни, а при наличие на доказателства за плащане на исковата сума и
да изложи мотиви дали осъдителния иск е основателен и доказан.
По същество на спора съдът, в настоящия му първоинстанционен състав, намира за
необходимо да се спре на първо място върху релевираните с исковата молба възражения за
недействителност на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем сключен между ищцата и
ответното дружество и в частност дали тази клауза попада под приложното поле на чл.26
ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречието с добрите нрави, водещо до
нищожност на дадена договорна клауза по см. на чл.26 ЗЗД е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
12
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави“. Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В случая
заемополучателя и ищца по – делото е икономически по - слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които ответника да му предостави заемната сума и поръчителство за
обезпечение на заема. Действително клаузата на чл.4 от договора за заем противоречи на
добрите нрави и поради това съгласно чл.26,ал.1 , предл. трето ЗЗД е нищожна. В клаузата
на чл.4 от договора за заем са били дадени три предварително едностранно изготвени от
заемодателя и ответник възможности заемополучателя да получи заемната сума, като и
трите изискват обезпечение на заема. Първата възможност, дадена от ответника на ищцата,
е била ищцата да осигури две физически лица, които да отговорят на редица трудно
осъществими условия, които да сключат договор за поръчителство; втората да предостави
банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, а третата и избрана от
ищцата е била да сключи договор за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество
поръчител, което предоставя гаранционни услуги.
При заявено от ищцата искане за отпускане на заем в размер на 1000 лв., ако ищцата
е имала обективна възможност към дата 25.10.2020 г. да потърси в заем тази сума от друго
лице или е разполагала с налични финансови средства, то тя би могла да избере първия или
втория от трите възможни предоставени й варианти по чл.4 от договора за паричен заем за
обезпечаване на вземането, но явно че това е било неизпълнимо, поради което е и сключила
договора от 25.10.2020 г. за поръчителство с трето на спора юридическо лице.
Сравнителния анализ на договора за заем, договора за поръчителство и погасителния
план, направен от настоящия съдебен състав, налагат извода, че в договора за заем и в
погасителния план е посочен общ размер на сумата която следва да върне ищцата от 1 082,62
лв. В договора за поръчителство липсва какъвто и да е размер на бъдещо, договорено между
ищцата и дружество „Ф. Б.“ ЕООД възнаграждение,обусловено от настъпване на един от
изброените в чл.1 от договора за поръчителство факти, свързани с неизпълнение на
задължението на заемополучателя по договора за заем да върне своевременно и в пълен
размер дължимите се към заемодателя седмични погасителни вноски .По този начин , без да
бъде направено пълно и подробно сравнение на договора за заем и договора за
поръчителство с погасителния план , ищцата не би могла да установи и да разбере ,че ще
дължи плащане на третото на спора лице 11 вноски от по 36,58 лв. или 11 х 36,58 лв. =
402,38 лв., при получен заем от 1000 лв. от ответника . Само тези обективни данни
13
,пресмятането направено от съда, на база вписаното в погасителния план , мотивират съда
да приеме, че клаузата на чл.4 от договора за заем противоречи на добрите нрави по см. на
чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД ,т.к. при прочита на договора за заем се установява, че при заемна сума
ищцата е приела да върне на ответника общо сумата от 1082,38 лв., но при пълен прочит на
погасителния план се оказва, че към тази сума се добавят и още 11 броя плащания от по
36,58 лева с посочено основание: „ Размер на възнаграждение за поръчителство „ или ако се
раздели общата сума за плащане 1082,38 лв. на 11 вноски се получават по 98,42 лв., т.е.
точно размера на всяка погасителна вноска , но без да бъде пресметнато оскъпяването на
кредита със още 11 вноски от по 36,58 лв. или ( 11 х 36,58 лв. ) още 402,38 лв. Така всяко от
единадесетте седмични задължения на ищцата става равно на сбора от 1082,38 лв. плюс
402,38 лв. или общо 1 484,76 лв.
В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска
от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху
платените суми от датата на плащането.Или поетия от поръчителя „ риск „ при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство (вписан в
погасителния план) , е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 25.10.2021 г. сключен между ищцата и третото на спора лице сключен в
изпълнение на чл.4 от договора за заем е нищожен на две отделни основания предвидени в
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, а и поради заобикаляне на
закона, като само едно от двете основания е достатъчно да се приеме,че договора не може да
породи валидно правно действие.
Съдът намира ,че договорната клауза на чл. 4 от договора за заем,сключен между
ищцата и ответното дружество от същата дата 25.10.2020 г. също е недействителна поради
противоречие с понятието „добрите нрави „ на изложените по –горе основание и съгласно
чл.26,ал.1 ЗЗД, поради което и след като не може да бъде заместена не би могла да поради
действие.
Нищожността на процесния договор за паричен заем, и на договора за предоставяне
на поръчителство обаче, не се отразява на валидно сключения договор за поръчителство .
Действително ищцата е доказала твърденията си за недействителност на клаузата на чл. 4 от
договора за заем, недействителността на договора за поръчителство, но не е доказала
твърденията си ,че е платила сумата от общо 402,38 лв., а и на кого .Ето защо , следва
извода, че частичната недействителност на договора за заем от 25.10.2020 г. в чл.4 обуславя
приложението на чл.23 от ЗПК и ищцата е следвало да върне на заемодателя само чистата
стойност на кредита . Данни по делото затова дали, кога,а по какъв начин и кому ищцата е
платила сумата от 402,38 лв. липсват .
Дори и да се приеме, че ищцата е била изправна страна по договора за заем , извод
за основателност на иска й почиващ на института на неоснователното обогатяване не може
14
да се направи . Това е така защото съгласно трайната съдебна практика неоснователно
обогатяване е налице тогава, когато е осъществено разместване на имуществени блага
водещо до обедняване на този който е престирал.
Нормата на чл.55,ал.1 ЗЗД повелява, че който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне .
В случая, ВРС намира,че ищцата не е доказала даването на исковата сума , а и на
кого я е дала – дали на ответника или на третото на спора лице, поради което и извежда
извода по същество,че искът е останал изцяло недоказан.
ВРС споделя напълно мотивите на ВКС , обективирани в част от актуалната
съдебна практика, относима към предмета на спора, а и към пасивната материално-правна
легитимация на избрания от ищцата един ответник, обективирана в мотивите на
Определение № 293/29.04.2020 г. на Четвърто г.о. ГК, с докладчик съдията Геника
Михайлова, постановено по гр.д. № 645/2020 г. по реда на чл. 288 ГПК, в които се съдържа
препращане и към Решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. на ВКС Четвърто г.о.
Независимо в коя от трите хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД се търси връщане на даденото, било
то без основание, на неосъществено или отпаднало основание, за да е изпълнен фактическия
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е необходимо да е доказано имущественото разместване на блага,
обедняването на ищеца ,обогатяването на ответника с даденото, което съдът приема,че е
налице. В конкретното производство е доказано, че договорът за поръчителство ищцата е
сключила не с ответника - заемодател а с третото на спора лице – „Ф. Б. „ ЕООД и страни по
договора за поръчителство са ищцата и поръчителя, а не ищцата и ответното дружество.
Следователно първата хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е налице, т.к. ищцата не е
доказала даването на исковата сума.
На второ място дружество „Ф. Б. „ ЕООД не е страна по делото, а трето лица за
поставения за разглеждане спор по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.Този правен извод,така както и ВКС
счита в цитираното по-горе Определение, не може да се промени от обстоятелството, че
дружеството ответник и дружеството - поръчител по два различни договора съгласно
твърденията на ищцата са свързани лица и че печалбата се геренирара като актив за
ответното дружество .
Ето защо, при отчитане и на характера на договора за поръчителство, едностранен,
формален, възмезден и акцесорен договор (така : Решение № 716/ 12.5.1955 г. постановено
по гр.д.№ 2145/1955 г. на Четвърто ГО на ВС), ВРС счита, че не ответното дружество има
материално правната пасивна легитимация по иска по чл.55 ЗЗД ,т.к. не е страна по
договора за поръчителство, а дружеството „Ф. Б.“ ЕООД и т.к. искът е насочен само против
ответното дружество имащо качество заемодател, то и искът по чл.55 ЗЗД подлежи на
цялостно отхвърляне . Водим от изхода на спора, при неоснователност на главния иск, като
неоснователно следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане за присъждане на законна
лихва .
При този изход на спора съдът следва да възложи в тежест на ищцата и в полза на
ответното дружество съгл. чл. 81 и чл. 78, ал.3 ГПК сторените от ответното дружество
15
съдебно –деловодни разноски. Видно от л.39 –ти от делото, в отговора на искова молба
ответника е претендирал един разход – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, съдът счита, че посоченото от ответната страна
възнаграждение като размер съответства на осъщественото процесуално представителство и
чл. 37 ЗПрПом., вр.чл.23,т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като определя
300,00 лв. възнаграждение в полза на ответника в размер от 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ****,
чрез процесуалния си представител - адв. П.Й. Н. от ВАК, със съдебен адрес: ****,
осъдителен иск против ответното дружество „ И. А. М. “ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, с искане на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, **** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес **** СУМАТА в размер на 402,38
лв. (четиристотин и два лева и 38 ст.), представляваща сбор от недължимо платени (без
правно основание) вноски за периода 10.02.2020 г. до 29.06.2020 г. за възнаграждение за
поръчителство съгласно чл.3, ал. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177
от 25.01.2020 г. във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
21.05.2021 год. до окончателното изплащане на вземането,като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ищцата Ж. Т. Р., ЕГН ********** , със съдебен адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, ****
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева) -
представляваща съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на
ответника, пред настоящата инстанция,на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16