№ 148
гр. гр.Велинград, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210101034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Предявени са от Г. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Велинград, ул. „*****“ № 6, против Прокуратурата на Република България, с
адрес гр. София, бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - И.
С. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 209, ал.1, за което досъдебно производство № 27/2019г.,
по описа на ОД МВР Ямбол и № 3204/2016г., по описа на Районна
прокуратура Ямбол, е прекратено с Постановление от 29.07.2019г., поради
това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на иска- 10.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано
досъдебно производство № 27/2017г., по описа на ОДМВР Ямбол, с
Постановление на РП Ямбол на 20.04.2017г., продължило до прекратяването
му на 29.07.2019 г., повече от 2 години и три месеца. Сочи, че освен
изложеното на 21.06.2019г., с Постановление на разследващ орган С. е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 27/2017г.,
1
по описа на ОД МВР Ямбол и № 3204/2016г., по описа на Районна
прокуратура Ямбол, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. След неразумно
дълго продължилото производство, на 29.07.2019 г., Районна прокуратура
Ямбол, прекратява с Постановление наказателното производство по
досъдебно производство № 27/2017г., по описа на ОД МВР Ямбол и №
3204/2016г., по описа на прокуратурата, като правното основание за
прекратяването е чл. 243, ал.1, т.2 НПК, като е налице хипотеза на
привличане за обвиняем без изобщо да е имало данни за извършено
престъпление. Така през времето на цялото досъдебно производство, което
неоснователно се е водело срещу него за нещо, което не е извършил, бил
изключително притеснен. Поддържа, че през целия си живот се е стремял да
бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация
без да може да си обясня как. Твърди се, че за този неприятен инцидент научи
ли и във Велинград и понеже дори самият град е с малко като брой жители го
било срам да се покаже. Ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на
роднини, приятели, познати понеже не желаел да им обяснява как без вина се
оказал виновен, как бил третиран като престъпник, заедно с такива, които
били с обвинение за най-тежките престъпления, как бил разкарван по
полицейските управления на отдалечения Ямбол за нещо, което не е
направил. Все още понякога има кошмари и съзнанието му е обременено от
тези неприятни инциденти. Отчуждил се от хората, с много от тях загубил
реален контакт, не поддържал контакт с роднини от град Велинград. Също
така през времетраенето на цялото досъдебно производство бил с ограничени
граждански права, бил с наложена мярка подписка и му било забранено да
напуска местоживеенето си през времетраенето на досъдебното производство,
което не му позволи да пътува извън Велинград за дълъг период от време.
Предвид на изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който
се оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че за да бъде присъдено
обезщетение по реда на ЗОДОВ е необходимо, да са налице и някои от
елементите на общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди /в
сл. неимуществени/, както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразни действия на лица от съответните правозащитни органи.
Следователно, необходимо е ищецът действително да е претърпял вреди и
2
тези вреди да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу
него обвинение. В настоящия случай се твърди, че липсват такива вреди,
доколкото изложеното от ищецът представлява по-скоро негови субективни
възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди. Излага се, че
липсват доказателства тези усещания да се дължат на действия на
разследващите. Сочи се, че в исковата молба се описват едни нормални
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които, принципно едно висящо наказателно
производство би могло да предизвика, поради репресивния си характер, но в
конкретния случай, нищо не сочи това да е било така и за ищеца. Твърди се,
че съгласно чл. 2, т.3 ЗОДОВ, обезщетение се дължи, когато наказателното
производството е прекратено поради това, че в конкретния случай не са
ангажирани доказателства постановлението за прекратяване на наказателното
производство да е влязло в сила. Излага, че в хода на ДП е установено, че в
действителност ищецът не е изпълнил направените поръчки. В тази връзка,
счита, че ПРБ би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Най-малкото, в случая, е приложим чл.5, ал.2 ЗОДОВ,
тъй като ищецът също е допринесъл и е станал причина за воденото срещу
него производство. Поддържа се, че искът е недоказан, а в условията на
евентуалност, че претенцията на ищеца е изключително завишена, като не е
съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република
България и на съдебната практика по аналогични случаи /вкл. и тази на
ЕСПЧ/. Твърди се интензитет на увреждането значително превишаващ
обикновените подобни случаи - което следва от претендираното обезщетение
в размер на 10 000 лв. В случая, обаче, наказателното производство срещу
ищеца е протекло единствено в досъдебна фаза, мярката за неотклонение е
била „подписка“ - най-леката МН, не са извършвани процесуални действия с
участието на ищеца /липсват данни за такива/. Тези обстоятелства не доказват
твърдения от ищеца интензитет на увреждането. В тази връзка
претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди
не е съобразено и с икономическия стандарт в страната. Така например, за
периода: 2021г. и 2022г., MP3 за страната е съответно 650 лв. и 710 лв.
Претендираното обезщетение е в десетки пъти по-високо от тази стойност.
Релевира възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
3
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е
било оправдано.
С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
срещу ищецът е било образувано наказателно производство- досъдебно
производство № 27/2019г., по описа на ОД МВР Ямбол и № 3204/2016г., по
описа на Районна прокуратура Ямбол, което било прекратено с
Постановление от 29.07.2019г., поради това, че извършеното деяние не е
престъпление с Постановление от 29.07.2019 г.. изложеното се установява и
от събраните по делото писмени доказателства. По спорния между страните
въпрос по отношение влизане в сила на процесното постановление от
приложеното за послужване досъдебно производство № 27/2019г., по описа
на ОД МВР Ямбол се установява, че същото е влязло в законна сила на
21.10.2019 г., поради което възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
При тези факти, съдът намира, че доколкото образуваното наказателно
производство е било прекратено поради това, че извършеното от ищеца
деяние не е престъпление, искът е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани, поради което възражението е
неоснователно.
За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по
4
смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението
си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала
вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна
на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна
изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени твърдения с отговора на исковата молба, поради
което съдът приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Ето защо съдът намира възражението
за неоснователно.
По иска за неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената
мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 209, ал.1 от НК) се наказва от
5
една до шест години, поради което е тежко по своя характер по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, производството е приключило за повече от две години, което е
един сравнително ратък период от време. По отношение на лицето е била
взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най- леката.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството
на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период (от момента, в който е налице "обвинение в извършване на
престъпление" до влизането в сила на процесното постановление), ищецът е
имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. Негативните емоции
и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е извършил,
не се нуждаят от конкретни доказателства. Съгласно константната съдебна
практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство,
търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са
специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат
установени. Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, но тези вреди са обичайните,
т.е. такива, каквито всеки, срещу когото е образувано наказателно
производство, обичайно понася. Ищецът не установи вреди над обичайното.
Не се установи воденото срещу ищеца наказателно производство да се е
отразило на трудовата му ангажираност, на образованието му, на
здравословното му състояние и на личния му живот в повече от обичайното
за лица, срещу които е повдигнато обвинение и се води наказателно
производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и доколкото от тях
безспорно се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството му на
обвиняем в извършване на тежко умишлено престъпление, като
производството срещу него е продължило повече от 2 години и 3 месеца и по
време на него, освен, че му е било повдигнато обвинени е разпитван в
качеството му на обвиняем два пъти, му е наложена мярка за неотклонение-
6
подписка, която не е била отменена до приключване на досъдебното
производство, а от друга страна същият е с чисто съдебно минало, счита, че
несъмнено се установява вследствие на упражнената наказателна репресия
срещу него ищецът да е изпитвал стрес, срам, притеснение, като тези
обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че справедливият
размер на обезщетението за преживените от него негативни изживявания се
явява на сумата от 4000 лв.. В останалата част до пълния претендиран размер
от 10000 лв. искът подлежи на отхвърляне, като недоказан.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, при съобразяване представените доказателства. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото в случая се
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА, което съдът на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя на сума в
размер на 700 лв.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Велинград, ул. „*****“ № 6, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.
209, ал.1, за което досъдебно производство № 27/2019г., по описа на ОД МВР
Ямбол и № 3204/2016г., по описа на Районна прокуратура Ямбол, е
прекратено с Постановление от 29.07.2019г., поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска- 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4000 лв. до
пълния претендиран от 10000 лв..
7
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Велинград, ул. „*****“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 10
лева, представляваща заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. М.- АК Пазарджик, личен № **********,
със служебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“, № 21,, бл. Б, ет. 1, ап.
10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 700 лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат в настоящото
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8