РЕШЕНИЕ

№ 1075

гр.Бургас, 07.08.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 13  юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 294 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподатели са С.К.Н. с ЕГН ********** и Ж.Н.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***. В производството жалбоподателите се представлява от пълномощник – адвокат Т.Н. ***, с представено пълномощно по делото.

Орган, издал административния акт (АО), е секретар на Община Бургас. Същият се представлява от юрисконсулт С.Д..

Предмет на оспорване е изричен отказ, обективиран в писмо № 94-01-33440/23.12.2019 г., на секретаря на Община Бургас да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху имот, представляващ: дворно място с площ от около 500 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 07079.705.639, по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-35/26.04.2016 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Бургас, общ. Бургас, кв. Банево, ул. „Места“ № 6, с площ по кадастрална карта от 443 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, представляващ УПИ ІV-639, в кв. 44 по плана на кв. Банево, гр. Бургас, урегулиран от 478 кв.м. и свидетели, които да бъдат разпитани в охранителното производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. В писмото е посочено, че по отношение на имота е възстановена собствеността по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В. А. И.и имотът е отписан като държавна собственост. Посочено е още, че молителите са били вписани в актовите книги като ползватели на имота, но на основание §4, ал. 1 от ЗСПЗЗ това право е прекратено. При тези съображения е отказано извършването на исканата административна услуга.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че в производството, с което е сезиран, органът е следвало единствено да удостовери дали общината има право на собственост върху имота или не, а не да извършва преценка за наличие на друго право на собственост. Иска се отмяна на изричния отказ и връщане на преписката на АО за произнасяне с конкретни указания. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. 

Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа тезата, че оспореният акт не е отказ за извършване на исканата услуга, а отразява липсата на основание за образуване на процедура по извършване на исканата услуга. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Административният орган е бил сезиран с молба за издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 от ЗОС, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно отказ да се издаде такъв документ, което по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията представлява извършване на административна услуга. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК това волеизявление, или отказът такова да бъде направено, представлява индивидуален административен акт, респективно подлежи на оспорване по реда на АПК. В хода на съдебното производство, във връзка с определение № 7115/10.06.2020 г., постановено по адм.д. № 5017/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 357/21.02.2020 г. по настоящото дело, двамата жалбоподатели потвърждават извършените от адвокат М.Г. *** процесуални действия по подаване на жалба пред съда, както и извършените от нея действия пред административния орган. Следователно жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лица които са адресати на административния акт и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

С искане № 94-01-33440/01.10.2019 г., подадено от адв. М.Г. от имот на С. и Ж. Н., е поискано от кмета на Община Бургас да завери молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на молителите на поземлен имот с идентификатор № 07079.705.639 по КК и КР на гр. Бургас (подробно описан по-горе). Към искането са приложени съответната молба-декларация, със отразени заверки от страна на Областна управа – Бургас и дирекция „ЗПДТР“ при Община Бургас, както и удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.

С искането е представено и нотариално заверено пълномощно, от което се установява, че С.Н. упълномощава адв. Г. със следните права (л. 2 от пълномощното) „…Да ме представлява пред община Бургас и областна управа – Бургас и заверява от мое име молба-декларация пред съответните служители, че имотът не е общинска или държавна собственост…“

По повод направеното искане за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, от Община Бургас е изискана информация от дирекция „УОС“ към общината. В писмо с № 94-01-33440/2/06.11.2019 г. главен архитект и директор на дирекция „УТ“ е представил отговор, че няма наличие на общинска собственост в УПИ ІV-639 в кв. 44 по действащия план на кв. Банево, гр. Бургас, или имот с идентификатор 07079.705.639 по КК и КР на гр. Бургас.

След направена справка и проучване по отношение на имота предмет на искането, от Община Бургас са събрани писмени доказателства, представени по делото – разписен лист, решение на Поземлена комисия № 8545а от 1993 г., извадка от плана на кв. Банево от 1993 г., акт за държавна собственост и заповед от 09.03.1995 г. на Министерство на финансите за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Въз основа на посочените писмени доказателства, административният орган е установил, че по отношение на процесния имот е възстановено право на собственост на наследниците на В.И., а в последствие имотът е станал предмет на доброволна делба и през 1990 г. е записан на името на Д. И.З.. При тези данни органът е посочил, че правото на жалбоподателите за ползване върху имота е прекратено на основание §4, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което искането е оставено без уважение. Отказът за извършване на исканата услуга е обективиран в оспореното по делото писмо. Последното е изпратено на адв. М.Г. и е получено от нея на 30.12.2019 г. Срещу постановения отказ е подадена жалба до съда от името на С. и Ж. Н., подписана от адв. Г..

В становище на директора на дирекция „УОС“ по повод постъпилата жалба в допълнение е посочено, че искането за заверка на молба-декларация не съдържа волеизявление на един от молителите – Ж.Н.. В тази връзка е посочено, че липсата на волеизявление за своене е пречка за провеждане на производство по обстоятелствена проверка и издаване на нотариален акт по същата.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Относно компетентността на органа, издал отказа, страните по делото не спорят. Доколкото в ЗОС и друг нормативен акт не се съдържа специално правило относно органа, компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение по чл.62 ал.4 от ЗОС - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, то на общо основание по чл.23 ал.1 от АПК компетентен в този случай е кметът на съответната община. Последният на основание чл.43 ал. 4 от ЗМСМА има правомощие да възлага на секретаря на общината различни функции. В настоящия случай административния акт е издаден от лице, надлежно оправомощено по заместване със заповед № 3942/19.12.2019г.на кмета на община Бургас. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

За да се проведе нотариалното производство по реда на  чл.587 ал.2 от ГПК е необходимо лицето подало молба – декларация до нотариуса да представи удостоверение, че недвижимият имот, предмет на обстоятелствената проверка не е държавна публична или общинска публична собственост, както и да посочи трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариус. Обстоятелството дали един имот е общинска собственост или не, както и данните на посочените от заявителя свидетели се удостоверяват, респективно заверяват от съответната общинска служба, на основание чл.62 ал.4 от ЗОС. Именно в това се изразява административната услуга, с чието извършване е бил сезиран органът в настоящото производство. С извършване на исканата услуга не се създават права и задължения, а единствено се удостоверява наличието или липсата на определени факти от значение за упражняване на права и по-конкретно правото на жалбоподателите да искат да бъде признато правото им на собственост върху процесния недвижим имот по реда на  чл.587 ал.2 от ГПК. В случая административният орган не следва да извършва проверка чия собственост, различна от общинска, е конкретният имот, както и дали заявителят има правен интерес да инициира производство по обстоятелствена проверка, а единствено да удостовери дали имотът е общинска собственост или не, както и да завери (да удостовери идентичността) данните на конкретно посочените от заявителя свидетели. При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, административният орган, действащ в условията на обвързваща компетентност е длъжен да извърши исканата административна услуга – заверка на молба-декларация. Същото, следва да извърши органът и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация се отбелязва, че имотът е общински, респ. каква част от него е общинска собственост и въз основа на какъв акт. Аналогично органът следва да процедира и при заверката на данните относно посочените от заявителя свидетели. Тук органът не определя самите свидетели, а единствено удостоверява достоверността на посочените индивидуализиращи ги данни. Решението на въпроса дали са налице материалноправните предпоставки жалбоподателите да бъдат признати за собственици на имота, описан в молбата-декларация на основание обстоятелствена проверка, както и дали са налице данни за собственост на други лица, различни от общината, не е в правомощията на кмета на общината. Решаването на този въпрос е изцяло от компетентността на нотариуса, който в производството по чл.587 от ГПК е длъжен да извърши преценка за наличието на посочените обстоятелства, въз основа на която да издаде или да откаже издаването на констативен нотариален акт.

С оглед на изложеното следва извод, че административният орган, при наличие на изискуемите предпоставки, е бил длъжен да издаде исканото удостоверение, като в него отрази наличието или не на общинска собственост върху имота, който е заявен, както и да завери достоверността на данните, по отношение на посочените свидетели. В чл.62 ал. 4 от ЗОС като единствена предпоставка за предоставяне на исканата услуга е посочено заплащането на съответната такса, следователно посочените в оспореното писмо мотиви не са основание за отказ да бъде издадено исканото удостоверение.

Въз основа на изложеното съдът намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество от съда, поради което административната преписка следва да бъде върната на органа за произнасяне по отправеното искане. На основание чл.57 ал.2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Следва да се отбележи, че искането за заверка на молба-декларация е подадена от пълномощник, който е имал представителна власт единствено по отношение на жалбоподателя С.Н., но не и на второто лице – Ж.Н.. С оглед на това, при новото разглеждане на преписката, органът следва да укаже на жалбоподателката Ж.Н., че по отношение на нея искането е нередовно, поради липса на представителна власт, и да ѝ даде възможност да поправи нередовностите.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателите разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

    ОТМЕНЯ по жалба на С.К.Н. с ЕГН ********** и Ж.Н.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, изричен отказ за извършване на заверка на молба-декларация, обективиран в писмо № 94-01-33440/23.12.2019 г., на и.ф. секретаря на община Бургас.

ВРЪЩА на секретаря на община Бургас преписката за произнасяне по искане с № 94-01-33440/01.10.2019 г. на С.Н. и Ж.Н., съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона, като определя на органа 7-дневен срок за произнасянето, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати С.Н. 25лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати Ж.Н. 25лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :