П
Р О Т О К О Л
гр. Варна, 12.11.2019
год.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВИ
СЪСТАВ в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
При участието на секретаря Христинка Илиева сложи за разглеждане гр. дело № 13150 по описа за 2019 година докладвано от съдията.
На именното повикване в 13.03 часа се явиха:
================================================================
Молителят Т.П.И., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв.Мая Николова, редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Ответникът Н.И.С., редовно
призована, не се явява, представлява се от адв.Цветан Георгиев, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
================================================================
Адв.Николова: Да се даде ход на делото.
Адв.Георгиев: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
Адв.Николова: Поддържаме молбата за защита.
Адв.Георгиев: По отношение на разпита на
свидетелите, както колегата поиска в предходно съдебно заседание, моля втория
ни свидетел Ведат Шукри Хасанов да бъде призован, защото е на работа и отказва
да се яви без призовка, за да може да оправдае отсъствието си от работа. Ако
колегата иска може да отложим разпита за следващото съдебно заседание, а ако не
желае да разпитаме свидетелите, които са се явили.
Адв.Николова: Ние водим двамата си свидетели и
моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.
Адв.Георгиев: Водим един свидетел, но моля да
бъде разпитан и другия.
СЪДЪТ,
като взе предвид, че е допуснал до събиране гласни доказателства
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно
заседание водените от ищцовата страна свидетели Милка Георгиева И. и Галин Маринов Маринов.
Вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ
пристъпи към разпит на свидетеля, като снема самоличността му:
Милка Георгиева И., л.к.№ *********/19.07.2012 г.,
на 52 години, българин, български гражданин, семейно положение омъжена,
неосъждана, майка на молителката Т.И., предупредена за възможността да откаже
да дава показания, желае да дава показания, без дела със страните по спора,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори
истината.
На
въпроси на съда – свидетелят Милка И.: Т. има едногодишен син, който днес има рожден
ден. Детето е от Ивелин Малчев Димитров. Живяха заедно откакто тя забременя до
21 юли. Живяха в моя дом на ул.Кокиче в гр.Варна. Домът ми е къща с двор. На
два етажа е къщата. Те се помещаваха на долния етаж, аз и съпруга ми на горния
етаж. Ивелин работеше и в момента работи в Добрич. Сутрин тръгваше в 6 часа и
вечер в 6 се прибираше, петък, след работа се прибираше у дома, в събота ако
работеше, пак се прибираше и в неделя беше у дома. Имаха малки проблеми, но
бяха преодолими. С майката на Ивелин аз се запознах когато Ивелин обяви, че
дъщеря ми е бременна. Той обяви, че е бременна, донесе бутилка уиски, почерпи,
казаха, че ще имат съвместно дете, зарадвахме се като родители, тогава я видях.
На изписването тя идваше, и Таня като беше бременна идваше на посещение, след
като се роди детето пак идваше. Добри бяха отношенията докато тя поиска от
дъщеря ми да даде Мартин да го гледа тя, под претекст, че дъщеря ми има нужда
от почивка. Това стана юни месец, когато тя е във ваканция. Тя работи като
домакин. Понеже дъщеря ми отказа отношенията се влошиха, тя заплаши дъщеря ми
по телефона, че ще вземе детето. На 21 юни, беше неделя, първо дойде Ивелин,
тогава вече се бяха разделили. Те се разделиха някъде към 15 юли т.г., защото Таня
отказа да даде детето на майка му да го гледа, но една майка не може да си
раздели децата. Едно малко дете, което е на година да бъде на 50 км., а тя да
се грижи за големия син, който е първи клас. На 21-ви дойде някъде към пет и
половина, Т. му каза влез, бебето спеше. Започнаха да си разговарят двамата. Аз
им казах: седнете да се разберете, няма да ви пъдя, ще говорите в къщи нормален
разговор. Докато аз кажа това майка му дойде, без никой да я кани тя нахлу в
двора ми и като почна да вика „дай ми Мартин“. Дъщеря ми каза „Мартин спи“,
„спи ли, то вечно ли спи, не аз ще вляза ще го събудя“. Вратата на къщата е
затворена и дъщеря ми е пред вратата. Тя я хвана за лявата ръка и я блъска в
бетонната мивка, която имаше железа. Тя казва „не може да влезеш, детето ми
спи“. Тя каза „кой ти каза, че няма да вляза“. Тогава тя почна да вика „искам
си пералнята“, Ивелин я купи подарък на дъщеря ми, „искам пасатора, искам си
сушилнята, искам си столчето за колата“. Тях ги дадохме. Пералнята, нали е
закачена към водата, мъжа ми я откачи и двамата с Иво я занесоха в колата.
Докато им давахме техните вещи Н. обиждаше дъщеря ми, че е неморална майка,
курва и прочие. Съпруга ми чу, слезе и каза „ти кого обиждаш и нападаш в
собствената ми къща, много те моля напусни двора ми“. През това време аз звъня
на 112, идват полицаите, снемат показания, присъстваха, когато вещите се
предават, написаха документ, всички се подписаха и така приключи. Аз присъствах
на схватката, а Ивелин през цялото време стоя и гледа как майка му нанася побой
на майката на детето му. Н. хвана дъщеря ми, стисна я по ръката и я блъсна,
имаше синина на ръката и оток на крака. Имаше период, че не може да взема
Мартин на ръце. Вече прекратиха отношенията, Таня хубаво, че взе ограничителна
заповед, защото преди да вземе заповедта той идваше с две коли хора. За нас
тези хора са непознати. Снима къщата ми, аз къщата ми не съм я давала за
продан, дава на строителна фирма да правят оглед, дава местоположение на къщата
ми. Аз се страхувам за моя живот, за живота на внуците ми, на дъщеря ми, на
съпруга ми, още повече, че той притежава пистолет. Страхувам се, че няма да
почне да стреля. Има друго дело за домашно насилие срещу Ивелин, което вече
върви и от този момент прекъснаха отношенията с Ивелин. След като си взе нещата
Н. повече не е идвала и не се е обаждала.
Адв.Николова: Нямам въпроси.
На въпроси на адв.Георгиев –
свидетелят Милка И.:
Къщата долу има две стаи, кухня и коридор, горе имам една голяма стая с кухня и
коридор. Дъщеря ми има и друго дете от предишна връзка. От Ивелин е Мартин. Ние
сме отделно, аз имам вход за горе, те имат вход за долу, двора е общ. Това, че
сме вечеряли заедно, мисля че не е проблем. Те си живеят долу, ние с мъжа ми
горе. Ивелин работи в Добрич, не знам точно сервиз ли е, където се правят
технически прегледи на коли. Всеки ден той нощува в нашата къща, сутрин става и
си пътува за работа. Той живя около година в нашата къща. Изнесе се някъде към
15 юли, тогава отношенията прекъснаха, той тогава се изнесе от къщата. Даже в
деня, когато си вземаха нещата, половината му тоалетни принадлежности и дрехи
останаха в къщи и дъщеря ми му ги изпрати по „Еконт“.
На въпроси на СЪДА – свидетелят
Милка И.: На
15-ти си взе част от дрехите, на 21-ви си взе друга част и последните ги
изпрати дъщеря ми по „Еконт“
На въпроси на адв.Георгиев –
свидетелят Милка И.:
До 15 юли имаха добри отношения, имаха леки търкания, нещо елементарно.
Неговата майка искаше да вземе детето през лятната ваканция, юни месец, когато
излизат децата във ваканция понеже тя е отпуска. Когато стана спора аз бях в
къщи, на мивката на втория етаж, имам прозорец и виждам централния вход на
двора. Видях, че Иво влиза, Таня каза „влез“, седнаха на пейката. Аз слязох
долу и казах „не викайте, влезте в къщата“. Те не викаха, аз само ги
предупреждавах. Съпругът ми беше с мен на втория етаж. Ивелин, когато говореше
с дъщеря ми, нямаше скандал, нормален разговор. Съпругът ми излезе в момента, в
който чу Н. като казва на Таня „ти ли ще ми казваш, че аз няма да вляза“. Аз в
този момент слизах по стълбите. Не е нормално един човек след като не е канен
да влиза в къщи. Когато Н. хвана дъщеря ми за ръката аз слизах по стълбите,
дъщеря ми стоеше на вратата, където спеше Мартин. Стълбите са външни.
Страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Съдът
освобождава свидетеля.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на
свидетеля, като снема самоличността му:
Галин Маринов Маринов, л.к.№ *********/23.11.2018 г., на
29 години, български гражданин, семейно положение женен, неосъждан, без родство
и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на СЪДА – свидетелят Галин
Маринов: Т.,
Ивелин и майка му ги познавам. Т. ми е приятелка от около 2 години, семейни
приятели сме, познава се със съпругата ми, децата играят заедно, аз имам 4
деца. Ивелин го познавам, като отивам в тях няколко пъти сме се виждали, пили
сме кафе с него. За първи пъти видях Ивелин
още като се вземаха с Таня, преди около година, като се ожениха, тогава
разбрах за него, тогава се запознахме. Той правеше ремонт в тях, строеше, даже
последния път пихме кафе вън на двора, беше лятото, бях отишъл да занеса на
големия син диня. Заедно живееха Ивелин и Таня. Той пътуваше, ходеше на работа
в Добрич, пътуваше, петък, събота неделя беше при нея, и можехме да се виждаме,
през останалото време той ходеше на работа. Ние малко се поотдръпнахме, тя беше
много разстроена и не исках да я притесняваме. Имахме уговорка да водим децата
на кино в МОЛ-а обаче, когато се обадих, че наближава часа, тя беше много
разстроена и каза, че се отменя всичко, че се скарали с нейната свекърва. На
другия ден аз бях с жена ми и децата ми и тя дойде на нашата площадка и каза,
че нейната свекърва я стискала, имаше синини на ръката и крака. Оттогава не
живеят заедно. До тогава си бяха семейство. Повода е, че свекърва й искала да
вземе детето, тя беше много разстроена, тя почнала да я дърпа, стискала й
ръката, бутнала я, крака й беше синкав.
Адв.Николова: Нямам въпроси.
На въпроси на адв.Георгиев –
свидетелят Галин Маринов:
С Таня се познаваме от около две години, семейни приятели с Таня бяхме. След
като тя заживя с Ивелин, той не е приказлив човек, но той ме познава добре,
ходил съм в тях, кафе сме пили, хляб сме яли, но моята приказка и приказката на
жена ми е с Таня. Излизали сме с Таня и малкото дете на площадки, но Ивелин не
е бил с нас. Той не е контактна личност, излизал е със жена си и децата си, но
с нас не е излизал. Нищо лошо не сме видели от него. През седмицата сме
излизали с Таня и децата, ходили сме на море, на зоопарка, на морската градина,
на нашата детска площадка ако е лошо времето. Ивелин през деня е на работа през
седмицата. След 6 часа не сме излизали с Ивелин. Аз също ходя на работа. Знам,
че те са семейство. Последно го видях в този дом през лятото правеше ремонти.
След това не съм го виждал. Последно го видях, месец не мога да кажа кога, в
края на юли беше станал проблема, това с динята беше половин месец по-рано, бях
обещал на малкия, събираха малки топчета от Лидъл и отидохме на гости да ги
занесем. Не знам с какво е пътувал мъжа й на работа. Не съм забелязал кола пред
къщата. Нашите теми са за децата, какво ще наготви, какво е казала свекърва й.
Ние живеем на „Мадара“, тя е на „Кокиче“. Като разстояние е близо, в един
квартал, не е съседна улица. Познавам родителите на Таня, баща й ми подари
матрак, от палети направи спалня. Тяхната къща е голяма. Долу, където сме пили
кафе, е нормално голямо пространство, чисто подредено, горе имат друга стая.
Малко граждани има в града със сяти зеленчуци на двора.
Страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Съдът
освобождава свидетеля.
СЪДЪТ,
като взе предвид, че е допуснал до събиране гласни доказателства
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно
заседание воденият от ответната страна свидетел Ивелин Малчев Димитров.
Вписва същият в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ
пристъпи към разпит на свидетеля, като снема самоличността му:
Ивелин Малчев Димитров, л.к.№ *********/07.03.2014 г., на
41 години, българин, български гражданин, семейно положение неженен, неосъждан,
син на ответницата Н.С., предупреден за възможността да откаже да дава
показания, желае да дава показания, без дела със страните по спора, предупреден
за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на СЪДА – свидетелят Ивелин
Димитров: С Т.
се запознахме 2018 г., януари месец. Отначало изглеждаше всичко нормално с
добри намерения, мислех както и аз. Срещахме се в нейна братовчедка, в
с.Дончево, идвах от Добрич с колата,
изкарвахме уикенда и после се прибирах в Добрич. От време на време идваше тя в
Добрич. Лятото я пратих на почивка с майка ми във Велинград. Като забременя 3-4
месец започнаха нейните претенции, започнаха лъжите. Отдавах го на хормоните,
мълчах си, но нещата продължиха до октомври месец, когато стана един от
скандалите. Писа на едната ми братовчедка, писа на другата братовчедка. В началото
на октомври, може би 10 октомври, в тях беше гръмнала ел.инсталацията. Казах:
ако трябва да извикам ел.техник да оправим инсталацията. Баща ми каза „аз ще я
оправя“, така продължи един месец и Т. на 12 ноември, като влезе да ражда, вечерта
говорих с баща й и майка, то е опасно - висят кабели навсякъде, казах „имам
човек, който може да оправи инсталацията“. „Нямаме възможност да платим“, „аз
ще платя“ и извиках човека, оправихме тока. Т. роди, изписаха я от болницата и
всичко започна добре, докато й изпратиха еднократната помощ 600 лв., като я
изписаха каза „аз ще ти дам за инсталацията“. А излъга уж, че майка й превела
парите. Поскарахме се, премълчах си заради детето. Взех я за коледа в Добрич на
банкета на фирмата. Шефовете казаха, че може да си вземем жените, приятелките,
но трябва да им платим. Отидохме на банкета, запознах я с колегите ми, с техни
приятелки и съпруги. На Нова година дойдох, бях в тях на Нова година. На 31-ви
срещу 1-ви Мартин се събуди към 7 часа, играхме, после той заспа и аз го сложих
до нея. Като се върнах от кухнята Мартин плачеше, а тя даже не се обърна. Тя
стана в 10 часа и даже не попита „Мартин нахранен ли е“, излезе, направи си
кафето, изпуши си цигарата. Попитах каква е причината да не се обърне да види
детето, тя каза „боли ме крака“. След обеда излязох с Мартин на разходка, и ние
каза ще дойдем; запалихме колата отидохме на Морска гара, разходихме се. На
другата седмица в събота идвам, не знам какво са си говорили с майка си, но тя беше зле настроена срещу мен, повишаваше тон,
Мартин „имал“ режим, но на него не му се спи, играе му се, те се опитват да го
приспят. Майка й дойде тогава казах да се разберат с майка ми. На другия ден
дойде майка ми говориха с майка й – нека да не се бъркат. „Т. има разходи“ каза
майка й. Аз купувам мляко, памперси, от нищо не е лишено детето, но не да ми
казва майка й „когато си даваш тука заплатата тогава ще се опитваш да държиш
някаква реч“. Октомври месец Т. ми каза „в моята къща ще става аз каквото кажа.“,
тогава разбрах, че нещата не вървят. Аз търсех тук работа, мислех да се местя,
но когато тя ми каза така, а аз имах хубава работа в Добрич и казах „ще пътувам“.
През това време аз живеех в Добрич, тя живееше тук. През това време майка ми я
вземаше, водеше я на разходка. Като идва тук майка ми, излизаше с Таня. Майка ми
я уважаваше като собствена дъщеря. В събота понеже работя до обяд, и след обяд
към 4-5 часа идвах тук във Варна, понякога неделя вечерта, понякога понеделник
сутринта се прибирах в Добрич. На 21 юли приключи връзката ни, като стана този
инцидент, но още преди това разбрах, че нещо не е наред – не споделяше с мен и
видях, че нещо в нашата връзка не вървеше така до 21 юли. Аз й казах, предната
седмица правихме навеса, аз казвах на баща й „давай да го направим“. Направихме
го на другата седмица. Връщам се на 11 юли. Беше четвъртък, беше ден за
консултация на Мартин и към един и половина звъня, всеки ден аз към 10 часа
звъня понеже тя ставаше късно, да ми каже как са. На 11 юли към един и половина
й звъня, каза „ще ходим на плаж, майка ми почива тя ще го гледа“. В 7 вечерта й
звъня и я попитах „какво стана с консултацията, какво каза личната лекарка на
Мартин“. „ А, добре е Мартин, 72 см, 10 кг. и 200“, сопна ми се. В петъка
звъннах на д-р Граматикова и я попитах Мартин идва ли на консултация, тя каза „от
13 или 15 юни не е идвал на консултация“.
Звъннах на Т. и я попитах „защо ме излъга“. Тя каза, че е ходила да носи
направление на големия син. Попитах „защо ме излъга“ - затвори ми телефона.
След 2-3 часа й звъннах и я попитах „отиде ли днес на консултация“. Тя каза „лошо
ми е, не съм“. В събота идвам и правим навеса, и й казвам „освободих се във
вторник“, защото консултациите са във вторник и четвъртък, „искам да присъствам
на консултацията“. „Ама аз ще ходя при социалните“. Казах „искам вторник да дойда“.
Тя млъкна, аз млъкнах. Само един случай: играя с Мартин и той повръща голямо
парче хамбургски салам. Има пасатор, купил съм, и я питам „защо го даде на
парчета, не можа ли да го пасираш“. Вечерта седнахме да ядем, тя му къса месо,
да свиквал да дъвче. Врати и прозорци отворени, тя започва да къпе детето в
мивката, там където мие мазните чинии. В понеделник й звъня, тя каза „ние се
стягаме ще ходим при личната лекарка“. Събота и неделя на Мартин му тече сопол,
тя казва „а, туй са капките, дето му ги слагам“. В понеделника казах „настоявам,
искам да дойда, да видя какво ще каже докторката“, прати ме „при майка ми“ и
затвори телефона. На 21 юли тръгвам от Добрич девет и половина, понеже тя спи
до 10, аз тръгвам от Добрич и се обаждам по пътя „идвам от Добрич“, „няма да се
съобразявам с теб, отивам на рожден ден“. Отидох до тях, беше заключено навсякъде.
Звъннах й „аз съм пред вас, къде си“. „Аз съм на семейно мероприятие, не съм
длъжна да се съобразявам с теб, няма какво да чакаш, ние ще се върнем късно, пали
и си отивай, не чакай, каза „върви на …няма да споменавам къде. Чаках до четири
часа, баща й се върна, бил в Бургас, дойде със служебната кола. Даже не го
попитах за Таня и му казах „отивам на гости в братовчедка ми за час-два и пак
ще дойда“. Към пет и половина отидох в тях и те бяха се прибрали, простираше хавлиите.
Попитах майка й и баща там ли са, майка ми да дойде да се разберат. С отиването
казвам „добър ден, къде е Мартин“. „Той спи“. Майка й и баща й викат „не се
карайте“. На баща си вика „мен до 18 може да ми казваш какво да правя. Ти не
можеш да ми държиш в мойта къща тон“. Седнах на пейката, запалих цигара, мълча
си, да се поуспокои малко. Дойде майка ми, казва „Таня да се разберем какво ще
правим, детето страда и ще страда“. Тя застана на вратата, запали цигара и каза
„на мен ми се живее“. Майка ми пита „къде е Мартинчо да го видим как спи“,
защото многократно искаме да го видим, а той все спи. Аз съм й купил телефон,
но той е изключен, не го чувала. Звъня по телефона „включи си интернета, покажи
ми Мартин“. Питам „какво стана“ – „имах много работа“. Къщата, тук е мивката, Т.
застана пред вратата и я затвори, аз бях до мивката, и майка ми я пипна по
ръката, тя почна да вика „не ме докосвай“, и блъска майка ми и започва да я
удря. Баща й веднага слезе. Баща й удари майка ми по гърба и тогава аз започнах
да викам „ти видя ли кой кого удря“. Майка ми се разплака, „не ви е срам,
идваме от Добрич, не може ли да го събудите“. И тогава майка ми реши: давай да
си прибираме багажа - пералня, ел.уреди, телефони. Те се обадиха на 112,
дойдоха полицаите, дори те видяха, че Т. хвърли ютията през прозореца и
полицаите й направиха забележка. В жалбата, която тя пише в прокуратурата, пише,
че големия син Пламен е присъствал. Когато отидох Пламенчо отиде да играе със
съседското дете у тях. Не мога да се
сетя какво точно пише, в общи линии това, което е написано няма нищо вярно. Нямаше
падане, никой не е падал. За синини, да подчертая, многократно аз съм я питал „защо
са ти сини краката“. Казва „ами от Мартин“. Има синини от вътрешната страна на
бедрата, от външната страна. Казва „тук се ударих“, „там се ударих“. Нямаше
нищо поставено до мивката, никакви железа. Единствено върху мивката бяха двата
пепелника. Няма как да се сложат тези железа там. Аз правех ремонт на мивката
отдолу, но имаше само една ПВЦ тръба, няма как тя да се удари, беше направена с
тиксо, и сега сигурно е с него. Нищо такова няма. Занесох си две тениски, едни
къси панталонки, един анцуг за да имам с какво да работя там. Единствено, което
съм ходил е събота и неделя. Най-дългия период - до понеделник сутринта, който
съм оставал там. След тази случка контакти между майка ми и Т. нямаше. Майка ми
остана страшно много разочарована. В момента майка ми не е добре след този
случай, но това е мой проблем. Майка ми е нямала никакъв допир с Т. до сега,
нито дори по телефона. Мога да изкарам разпечатки на разговорите на майка си. Точно
на 21-ви стана абсолютно всичко. Двете ми тениски, аз не съм казал да ми ги
връща, тя ми ги сложи в чувала и ми казва „изчезни, ще те смачкам“ и ме е
заплашвала, имам и свидетели.
На въпроси на адв.Георгиев –
свидетелят Ивелин Димитров:
Имам много връзки с други хора от нейния квартал. Братовчедка ми живее от
другата страна на дерето, освен това имам приятелче в другия край в блока,
Стоянчо се казва, имам и друг приятел Стоян се казва. За мивката –
непосредствено до вратата е мивката, има стена, това е стълбището, което отива
горе, където в момента живеят майка й и баща й, непосредствено до стъпалата е
монтирана тази мивка. Монтирана е на около една педя от дясната страна на
вратата. Когато застанеш с гръб към вратата тя е от дясната страна. Къщата има
долу две стаички, коридор, а горе е направено като кухненски бокс и стая. До
втория етаж се стига чрез външни стъпала. Банята и тоалетната са външни общо за
двата етажа. Когато започна разговора между майка ми и Т. и майка ми я пипна по
ръката, тя тогава извика „не ме докосвай“, баща й със страшна сила слезе по
стълбите, тя блъсна майка ми, баща й удари майка ми и я стисна за врата. Единия
свидетел изобщо го нямаше там. Там бяхме аз, майка ми, баща й, нейната майка и
тя. Първо моята майка я докосна, тя извика и когато слизаше баща й със страшна
сила с поглеждането обръщам се към тях, в това време Т. блъсна майка ми и
започна да я налага. В момента, когато майка ми пипна Т. за ръката нямаше никой
друг. Когато дойдоха полицаите Т. беше нервна. Полицаите казаха „ти не можеш да
му забраниш да си вижда детето. Тя казва „в петък подадох молба“, „в крайна сметка
има ли нещо подадено срещу този човек“, „в понеделник ще бъде подадено и в
петък ще получи“. Казах на полицаите телефона, аз го изплащам и искам да го
върне. Полицаят говори с нея, дойде и каза „имала информация и искала да я
свали“. Баща й каза „аз във вторник ще идвам в Добрич и ще донесе телефона“.
Във вторник той не дойде, аз му звъннах, той каза „Таня ще го изпрати по Еконт“.
Не направиха оплакване пред полицаите, че са били бити. Полицаите поискаха само
личните ни карти. Даже направиха забележка на Т. дето хвърли ютията през
прозореца. Не са ми направили протокол.
На въпроси на адв.Николова –
свидетелят Ивелин Димитров: Не
сме живели заедно с Т.. Помагах на баща й за ремонта, защото той имаше перде на
окото и нормално като нормален човек, даже аз настоях да направим покрива,
защото капеше в къщата. Нямам спомен да съм заявявал пред съдебни органи или
пред полицаи, че живеем с Т. на семейни начала. Майка ми беше извън двора, с Т.
бяхме до вратата.
На въпроси на СЪДА – свидетелят Ивелин
Димитров: Нямало
е искане майка ми да взема детето. Майка ми е казала „ако искаш дай детето да
си починеш, ако искаш можем да дойдем до Варна да ти помогнем“. Тя лъже майка
ми, лъже мен, лъже техните. Силно казано е, че имало конфликт по този повод.
Страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Съдът
освобождава свидетеля.
Адв.Николова: Представям нови писмени доказателства,
които са новооткрити. Представям сведение от Ивелин Димитров от досъдебно
производство, водено срещу същия и копие от искова молба разписана от него, с
което той е заявявал, че живее на семейни начала с нея. В двата документа е
посочена дата на съвместно съжителство 21.07.2019 г. Нямам други искания по
доказателствата.
Адв.Георгиев: Считам, че са неотносими към настоящото
производство тези писмени доказателства. Същите са дадени в хода на други
производства и нямат касателство към настоящото, моля да не бъдат допускани. Моля
призован свидетеля Ведат Шукри Хасанов на адрес гр.Добрич, Студентско общежитие
№ 2, вх.Б, ет.2 а п.13, като с неговите показания ще установяваме къде е живял
и къде е пребивавал сина на ответницата като има ключово отношение е тяхното
съвместно, тъй като ответната страна че е живял постоянно, а той твърди само
събота и неделя. Държим да бъде разпитан, той е съсед на Ивелин и с неговите
свидетелски показания можем да установим къде преимуществено и обичайно е пребивавал
Ивелин. Нямаме други искания по доказателствата.
Адв.Николова: Доколкото в днешно съдебно заседание
представих писмени доказателства относно изявления на самото лице Ивелин живее
или не на семейни начала, считам че няма нужда да изслушваме друг свидетел.
СЪДЪТ намира, че при наличие на
съществени различия между показанията на свидетелите се налага извършване на
очна ставка между свидетелите Ивелин Малчев Димитров и Милка Георгиева И. като
събирането на това доказателство, респ. кредитирането показанията на
свидетелите е от значение за допустимостта на производството и следва да бъде
проведена преди приключване на съдебното дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАНОВЯВА извършване на очна ставка
между свидетелите Ивелин Малчев Димитров и Милка Георгиева И..
.....................
Свидетелят Ивелин Малчев Димитров
остава в съдебна зала.
В залата влиза свидетелят Милка
Георгиева И..
На
въпрос на СЪДА: Живяха ли заедно
Ивелин и Т. като семейство.
Свидетелят Милка И.: Живяха
заедно Ивелин и Т. като семейство.
На въпрос на СЪДА: Пътуваше ли Ивелин до работа или идваше само в съботите и
неделите, пътуваше ли от Варна до Добрич за работа.
Свидетелят Милка И.: Пътуваше.
Свидетелят Ивелин Димитров: Идвах събота и неделя, понеделник си отивах.
Това беше.
Свидетелят Милка И.:*** живяхте ли?
Свидетелят Ивелин Димитров: На село сме ходили уикендите,
какво сме живели. Два пъти - февруари и април месец, за заговезни, аз добре
помня, какво сме живели, по три дена, по два дена това какво е.
Свидетелят Милка И.: А това какво е, не е ли
съжителство?
На въпрос на СЪДА: Имаше ли багаж на Ивелин във Вашия дом.
Свидетелят Милка И.: Имаше багаж на Ивелин при нас:
бельо, чехли, къси панталонки, фланелки.
Свидетелят Ивелин Димитров: Анцуг забравихте да кажете, с
който се преобличах да работя.
Свидетелят Милка И.: Така е.
Свидетелят Ивелин Димитров:
Две-три скъсани тениски за работа.
Свидетелят Милка И.: Да, всичко ли да изброя, чорапи.
Свидетелят Ивелин Димитров:
Чорапи съм нямал.
Свидетелят Милка И.: Да, защото беше лятото.
На въпрос на СЪДА: До кога живяха заедно.
Свидетелят Милка И.: До 15 юли, тогава се разделиха. Просто
той не дойде вечерта. Идваше през седмицата. Аз не съм се месила в отношенията.
Свидетелят Ивелин Димитров: На 15-ти, беше понеделник, на 17-ти
срядата имах обаждане от нея – сочи
Милка, „защо се карате“. Аз бях на работа, звъннах и казах „нека Т. да вземе
решение какво ще лъже, кого ще лъже и още колко ще лъже“. „Ама ти, каза, се
сърдиш за няма нищо“. Това, че Мартин не отива на консултация, закъснява с
ваксините, това нищо ли е за вас. За мене е нещо. Тя го каза с друга гледна
точка „не искам майката ти да идва тук, не искам караници“. Аз казах „майка ми
иска да разговаря с теб, кой кого е лъгал, какво е лъгал, там да се оправят и
да сложим точка на спора“.
Свидетелят Милка И.: Кога Мартин е закъснявал за
прегледи, Мартин след 12-ти винаги е воден на консултация. Мартин няма една
пропусната имунизация, няма един пропуснат преглед.
Свидетелят Ивелин Димитров: На 11-ти къде беше Т., ти ще
кажеш, ти гледа Мартин.
Свидетелят Милка И.: Таня заведе Пламен на плаж. На
другия ден заведе Мартин.
Свидетелят Ивелин Димитров: На другия ден Таня беше на работа
и й беше лошо в петъка и го заведе в понеделника.
Свидетелят Милка И.: Има ли значение. Тя винаги след 12-ти
го води. Къде му е картона. Живяха заедно. Как направи детето като не сте
живели. Те нямат брак.
Свидетелят Ивелин Димитров: Щяхме и да сключваме брак и се
подготвяхме за сватба.
Свидетелят Милка И.: Аз казах, че няма да правим
сватба. Хората живеят заедно за да имат дете. Не може за една вечер да кажеш,
че го направихте Мартин. Не можеш да ме оспориш, че не е така.
Свидетелят Ивелин Димитров: А няма ли трафик-камерите да
кажат кога е пътувала колата до Добрич и до Варна.
Свидетелят Милка И.: В понеделник разбрах, че няма да
живеят заедно, в неделя става това нещо. То лошо ми става, нервите ми не
издържат.
Съдът
прекратява очната ставка
Освобождава
свидетелите
Адв.Николова: Нямам други доказателствени
искания.
Адв.Георгиев: Освен да бъде разпитан последния
ни свидетел нямаме други искания.
СЪДЪТ, въз основа на наведените от
страните твърдения и събраните до момента доказателства намира за установено по
необходимия изискуем от закона начин, че към датата на твърдения инцидент Ивелин
Малчев Димитров и молителката Т.П.И. не са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство. Този извод се потвърждава от показанията и на тримата
разпитани по делото свидетели. Свидетелката Милка И. твърди, че съжителството е
продължило до 15 юли, а свидетеля Димитров отрича въобще да е бил в такова
съжителство. Показанията на третия разпитан по делото свидетел са за съпружеско
съжителство до лятото на 2019 г. като същите не противоречат на показанията на
свидетелката Милка И.. Третият разпитан по делото свидетел твърди, че
последното му посещение, при което Ивелин Димитров и Т.И. са живеели като
семейство е било около две седмици преди датата на инцидента. Тъй като към
21.07.2019 г. Ивелин Димитров и Т.И. не са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство то молбата за защита се явява подадена срещу лице, което не е сред
изброените в чл.3 от ЗЗДН и се явява процесуално недопустима. ЗЗДН урежда
възможност за получаване на бърза и надеждна защита на лица, които са
пострадали от акт на насилие, но извършен не от всеки, а само от лицата,
посочени в чл.3 от същия закон. Подаването на молба за защита срещу лице, което
не е сред кръга на лицата, посочени в чл.3 от Закона води до недопустимост на
производството, което налага прекратяване на същото. Съобразно твърдения в
молбата за защита производството се явява процесуално допустимо, но съдът дължи
проверка по допустимостта на всяко производство до приключването на същото.
След събиране на гласните доказателства в настоящото производство се установи,
че не са налице всички изискуеми от закона процесуални предпоставки за
допустимостта му.
Предвид
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 13150
по описа на ВРС за 2019 г., 41 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок, считано от
датата на днешното съдебно заседание.
ОСЪЖДА Т.П.И. с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати по сметка на ВРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса при
прекратяване на производството по ЗЗДН.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14.58 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Св.ТОДОРОВ/
СЕКРЕТАР:
