РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
гр. Пловдив,
21.03.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора Данаила Станкова като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 82
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********, чрез адв.Б., против
решение № 2238/29.11.2022 г. на ПРС по АНД № 6394/22 г.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на същото с доводи, че обжалваното
НП е съставено в нарушение на материалния закон и при допуснати СПН.
Сочи се, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и не е
обсъдил задълбочено изложеното в първоинстанционната жалба, съответно мотивите
са кратки по обем без да бъде разкрита обективната истина.
В крайна сметка се иска отмяна на
обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представява.
Ответникът по касационната жалба също не се представлява
пред касационната инстанция.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита жалбата за неоснователна
и моли съда да я остави без уважение, а решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е решение № 2238 от
29.11.2022 г. по АНД № 6394 по описа за 2022 г. на ПРС, с което е потвърдено НП
№ 22-3389-000292/20.10.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ
06 Пловдив, с което на И.Н.И. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 м. за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Противно на твърдяното в касационната
жалба въззивната инстанция е обсъдила в цялост фактите по делото като са
изложени и обосновани мотиви, съотнесени към конкретиката на процесния случай. Същите
са точни, ясни и подробни в достатъчна степен, за да обосноват правилност на
обжалваното решение.
Безспорно е установена промяната на
собствеността върху процесното МПС и незаявяването за вписване на това
обстоятелство в законоустановения срок. При наличието на тези елементи от ФС
прекратяването на регистрацията настъпва автоматично – чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от
придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Обсъдената правна
уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че
водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред в какъвто смисъл са и мотивите на обжалваното решение.
По смисъла на чл.
18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.),
регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от
собственика или служебно.
Според чл. 18б,
ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията
на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По аргумент от чл.
18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10,
както е приел и РС, съответно няма допуснато нарушение в тази връзка при
издаването на НП.
Правилата на ЗДвП
и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и
момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване
в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи
нарочно съобщаване.
От момента на
прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на
нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Необосновани са и
доводите за издаване на процесното НП в нарушение на чл.57 от ЗАНН за липсата
на време, място и начин на извършване на нарушението. В самото НП е налице
пълно описание на нарушението в съответствие с изискванията на въпросната
норма.
При това положение
правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на оспорващия. Санкциите за извършеното нарушение са към
законоустановения минимум, поради което не подлежат на корекция от съда.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение №
2238 от 29.11.2022 г. по АНД № 6394 по описа за 2022 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: