РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500003 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата по спора Т. П. Г., ЕГН -
********** срещу Решение № 3644 от 04.11.2022 г., пост. по гр.д. № 641/2021 г. на РС –
Пловдив.
С решението е отхвърлен главния иск на ищцата Г. срещу ответниците Т. В. С., ЕГН
– ***, Б. С. Й., ЕГН - ********** и В. С. Й., ЕГН – ********** за прогласяване
нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
№ 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г. на нотариус рег. № 233 в частта му за сумата 3 000
евро, съставляваща част от продажната цена от 37 000 евро, която част съставляваща
заплатено обзавеждане на недвижимия имот - поради липса на съгласие и противоречие с
добрите нрави, отхвърлен е и евентуалния иск срещу същите ответници за унищожаването
на договора в тази му част поради измама, отхвърлено е искането за осъждането на
ответниците да заплатят на ищцата сумата 5 867, 49 лв. – левовата равностойност на 3 000
евро както следва: 2 933, 74 лв. - от Т. В. С.; 1 466, 87 лв. – от Б. С. Й. и 1 466, 87 лв. – от В.
С. Й..
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането - за отмяна на решението и
постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на главния иск, при неговото
отхвърляне – на евентуалния, както и за уважаване на искането й за присъждане на
процесните суми от ответниците, съставляващи стойността на вещите и мебелите в
апартамента, включени в продажната му цена. Претендира присъждане на направените за
двете инстанции разноски.
От въззиваемите са депозирани отговори за неоснователност на жалбата. Считат, че
1
решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират
разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Т. П. Г. срещу Т. В.
С., Б. С. Й. и В. С. Й. обективно субективно съединени искове както следва:
Главен иск – за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и противоречие с
добрите нрави на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
№ 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г. в частта му за сумата 3 000 евро – левова
равностойност 5 867, 48 лв.,, съставляваща част от продажната цена от 37 000 евро, която
част съставляваща заплатено обзавеждане на недвижимия имот;
Евентуален иск – за унищожаване на същия договор в същата му част – поради
измама;
За осъждането на ответниците да заплатят на Г. сумата 3 000 евро, с левова
равностойност 5 867, 48 лв. както следва: 2 933, 74 лв. - от Т. В. С.; 1 466, 87 лв. – от Б. С. Й.
и 1 466, 87 лв. – от В. С. Й..
Ищцата твърди, че през м. декември 2015 г. чрез посредничеството на трето за спора
лице – „ Адрес недвижими имоти „ АД търсила да закупи Апартамент в гр. ***, с изричните
изисквания да има две самостоятелни спални помещеиня, да е старо строителство – отпреди
1995 г., да е необзаведен, местонахождението му да е в гр. ***, широк център или район ***.
Посредникът чрез служителя си А.Й. й предложил апартамент № *** в гр. ***, район ***,
*** за сумата 37 000 евро. При огледа на същия ищцата констатирала, че в него е налично
пълно обзавеждане – датиращо от 70 – те години на миналия век, което тя изрично заявила
да не желае и настояла отново че уговорката им е за необзаведен апартамент. Й.
организирал среща с ответниците - собственици на апартамента, на която среща последните
я уверили, че обзавеждането не е включено в продажната цена от 37 000 евро, както и че то
ще бъде изнесено от апартамента преди изповядването на договора, изключая кухненските
шкафове, радиатор и гардероб с портманто в коридора - за които ищцата пожелала да
останат, като и досежно тях уговорката им била да няма заплащане.
На 14.01.2016 г. с казания по горе нотариален акт бил изповядан договора за
покупко-продажба на апартамента. При предаването му на следващия ден, ищцата
констатирала, че голяма част от вещите в него били изхвърлени пред входа на блока –
откъдето впоследствие били разграбени от трети лица, а друга немалка част – освен вещите,
които пожелала да останат, била оставена в жилището, като тях ищцата раздала и
изхвърлила.
Впоследствие, при среща с ответницата В. Й. последната й признала че продажната
цена на апартамента включвала и наличното в него обзавеждане – както изхвърленото от
продавачите, така и оставеното в апартамента. Такова признание направил пред ищцата и
брокера А.Й., като й заявил че го е премълчал, тъй като и той, и продавачите се страхували
да не се откаже тя от сделката в случай апартамента й се продава обзаведен.
С оглед така изложеното твърди че договорът за покупко-продажба в частта му за
заплатените от нея на ответниците 3 000 евро – съставляващи според ищцата стойността на
продадените й движимите вещи - обзавеждане, е нищожен поради липса на съгласие от
нейна страна за закупуването на тези вещи и/или поради противоречие с добрите нрави -
неравностойност на престациите, евентуално – унищожаем поради въвеждането й в
заблуждение от ответниците и от третото лице – брокера, че вещите не са предмет на
облигацията.
С допълнителна молба / л. 27 и следв. от първоинстанционното дело / ищцата
индивидуализира вещите, които – според нея, са й продадени и чиято стойност възлиза на
2
3 000 евро.
Ответниците са депозирали в срок отговори за неоснователност на исковете.
Поддържат че движимите вещи в апартамента, съставляващи обзавеждането на същия, не са
били предмет на договора за покупко – продажба по казания нотариален акт, нито на друг
договор за покупко-продажба, в продажната цена на апартамента тези вещи не са включени,
за последната в размера й от 37 000 лв. е било без значение дали ищцата ще задържи
вещите, респ. част от тях, или ще ги изхвърли. Обзавеждането било старо – от 70 – те години
на миналия век и не било изнесено от апартамента преди обявяването му за продажба
поради нежеланието им да се ангажират с неговото изнасяне. Това било сторено след
сключването на предварителния договор с ищцата поради изричното нейно искане да й
предоставят апартамента празен – изключая няколко вещи, които тя пожелала да останат.
Ответницата В. Й. отрича да е правила твърдяното от ищцата признание.
По делото е безпротиворечиво установено следното:
На 15.12.2015 г. ищцата е сключила договор с „ Адрес недвижими имоти „ АД, с
който е възложила на дружеството посредничество за придобиване на апартамент в гр. ***,
като твърдяните от нея изисквания досежно имота не са посочени в договора.
На 28.10.2015 г. ответниците чрез В. С. Й. са сключили договор със същото
дружество, с който са му възложили посредничество за продажба на собствения им
апартамент № *** в гр. ***, район ***, *** за сумата 41 500 евро.
На 21.12.2015 г. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на
казания апартамент, като са определели продажната цена в размер на 37 000 евро. Съгласно
чл. 1.3 от договора апартаментът се продава в следния вид: Всички помещения да останат
само на подови настилки, като наличните в жилището мебели и уреди да бъдат премахнати
– изключая кухненските шкафчета, радиатора и гардероб с порт-манто в коридора, като
изрично е посочено че допълнително плащане за тези вещи не се дължи, същите са
включени в договорената цена за имота от 37 000 лева.
На 14.01.2016 г. страните са сключили окончателния договор за покупко – продажба
на апармамента,обективиран в нот. акт № 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г., нотариус
рег. № 233. Предмет на договора е жилище/апартамент с инедтификатор 56784.531.4622.4.6
по КККР на гр. Пловдив с административен адрес ***, ведно с прилежащата му изба № ***
и 1,284% от общите части на сградата, продажната цена е 37 000 евро с левова
равностойност 72 365,71 лева.
Разпитан като свидетел А.К. Й. депозира показания, че за периода 2014 г. – 2019 г. е
бил *** в „ Адрес недвижими имоти „ АД и е посредничил на ищцата по сключения между
нея и дружеството договор през декември 2015 г.. Бил посредник и на продавачите и ги
убедил че исканата от тях цена от 41 500 евро е нереалистична и те се съгласили на 37 000
евро. Макар в договора да не било посочено, че ищцата търси апартамент без обзавеждане,
свидетелят си спомня че при огледа на процесния изрично заявила, че не желае
обзавеждането, тъй като има собствени мебели, които държи на склад. В предварителния
договор всичко това било описано, като свидетелят си спомня че продавачите изнасяли
вещи от апартамента. Разлика в цената нямало, и със и без обзавеждането цената била една
– договорените 37 000 евро.
Свидетелят М.Х.Х. депозира показания че в периода 2015 г. – 2016 г. работила като
*** в „ Адрес недвижими имоти „ АД и посредничила на ответниците по сключения между
нея и дружеството договор през октомври 2015 г.. Спомня си, че купувачката на
апартамента им пожелала същият да бъде изпразнен, изключая 2 – 3 неща, които пожелала
да останат. Спомня си също, че първоначалната обявена по искане на продавачите продажна
цена била по висока, впоследствие била намалена, но тази цена не касаела обзавеждането.
3
Свидетелят А.Д.Г. депозирала показания, че познава ответниците от повече от 10
години. Знае че те имали наследствен апартамент на ***, който през 2015 г. продали, като
преди това по желание на купувачите изнесли намиращите се в него вещи, част от които
били дадени от тях на свидетеля – запазени стари столове и черги. След изнасянето
апартамента бил почти изцяло „ оголен „. Не знае за каква цена е продаден.
Свидетелят Р.С.Г. депозира показания че с ищцата се познават от 60 години. Знае че
Т. искала да купи апартамент и закупила процесния чрез брокер. Искала апартамента да е
необзаведен. Предложили й обзаведен, но продавачите се съгласили да изнесат
обзавеждането и ищцата го купила за 37 000 евро, които смятала че са само за апартамента.
В деня след покупко-продажбата Т. и брокера се срещнали пред блока, за да й бъдат дадени
ключовете. Видяла изхвърлено обзавеждане пред входа, както и оставени вещи горе в
апартамента и това породило у нея съмнения, че е платила и за обзавеждането – и за
оставеното, и за изхвърленото, тъй като никой не би оставил свои вещи на улицата или в
чуждо жилище, ако не са му платени / в този смисъл и обясненията на ищцата в съдебното
заседание /. Затова потърсила купувача В. Й. и същата й признала, че апартамента е
продаден с обзавеждането. После се срещнала и с брокера и той потвърдил казаното от Й..
Свидетелката заявява, да не е присъствала на тези срещи, на предходните такива с
продавачите и брокера във връзка със закупуването на апартамента, нито на изнасянето на
обзавеждането, и всичко казано по горе да знае единствено от ищцата.
Свидетелят М.Г.К. депозира показания, че с ищцата са съседи и колеги. Т. й
споделила, че е била измамена във връзка с покупката на апартамента. Конкретно, че е
искала необзаведен такъв, а са й продали обзаведен, като в продажната цена е било
включено и обзавеждането. Това признали пред Т. една от продавачките и брокера.
Назначена е СТЕ, според заключението на която пазарната стойност на процесния
апартамент към 24.11.2015 г. възлиза на 37 674 евро, като за периода 01.10.2015 г. –
01.01.2016 г. няма данни за отделни оферти на обзаведени и необзаведени апартаменти.
След съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства районният
съд е отхвърлил исковете, решаващите мотиви за което са по делото да не е установено
продажната цена на апартамента от 37 000 евро да е формирана с наличните в него движими
вещи – обзавеждане, напротив установено е че тези движими вещи са извън предмета на
договора за покупко-продажба на жилището, съответно стойността им не е включена в
цената на жилището, в т.ч. и вещите, които ищцата е пожелала да останат.
Въззивницата поддържа този извод на първоинстанционния съд да е неправилен като
необоснован, формиран в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. В нарушение на чл. 20 от ЗЗД съдът не е тълкувател
действителната воля на страните по договора във връзка и най вече със сключения между
тях предварителен договор за закупуването на апартамента и вещите в него, не е изследвал с
дължимата задълбоченост фактите и обстоятелствата, при които този договор е сключен,
поведението на страните преди и към момента на сключването му, водените между тях
преговори и поставените условия, изпълнението на поетите с договора задължения. Съдът
кредитирал показанията на свидетелите М.Х. и А.Й., без да отчете тяхната противоречивост
и нелогичност, както и факта, че същите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са
служители на агенцията за недвижими имоти, чрез чието посредничество е сключена
сделката. Същевременно не е кредитирал показанията на ангажираните от нея свидетели
Р.Г. и М.К., чиито показания са ясни и точни относно предмета на договора и злоупотребата
от страна на ответниците – продавачи с доверието й като купувач. Не е отчел и че в
отговорите на исковата молба ответниците всъщност са признали, че обявения за продажба
имот е бил обзаведен и в продажната му цена е включена стойността на намиращите се там
вещи и мебели. Кредитирал е и заключението на назначената СТЕ, което е неясно,
необосновано и некомпетентно, като и в същото не се съдържат отговори на поставените от
4
нея въпроси. В грубо нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се произнесъл
по искането й за допускане на трети неин свидетел /сестра й Т. П. Г. / и отказал да допусне
разширена СТЕ със същата задача. Съдът също така не се възползвал от предоставената му
от чл. 174 от ГПК възможност да постанови очна ставка между ищцата и свидетелите Й. и
Х. с оглед противоречието в техните показания, обяснения и твърдения. Затова в хипотеза
на чл. 266 ал. 3 от ГПК се иска допускане до разпит на свидетеля Т. П. Г., назначаване на
тройна СТЕ и постановяване на очна ставка между въззивницата и свидетеля Й. и между
въззивницата и свидетеля Х.. По така изложените доводи иска отмяна на решението и
уважаване на исковете, като настоява договорът в атакуваната му част да е нищожен,
евентуално унищожаем на възведените основания.
Въззиваемите настояват че продажната цена за имота от 37 000 евро е договорена
между страните независимо от наличното в апартамента обзавеждане, датиращо от 70 – те
години на миналия век. Тоест цената е формирана без значение дали вещите и мебелите в
апартамента ще останат в него след продажбата му, като и същите не са били предмет на
договор за покупко-продажба. При сключването на предварителния договор въззивницата
изрично заявила, че желае да освободят апартамента от наличните в него мебели – изключая
посочените такива в предварителния договор, невключени в цената му, което те и сторили.
Въззивницата не е заплащала нито изхвърлените от жилището вещи и мебели, нито
оставените в него такива. Възразяват срещу заявените доказателствени искания, като считат
че същите правилно са отказани от първостепенния съд като неотносими към спора, като и
очна ставка между въззивницата и свидетелите не е искана по делото. По така изложените
доводи считат, че решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендират разноски за въззивното производство.
Заявените в жалбата искания за ангажиране на доказателства са отказани от
настоящата инстанция. Очна ставка между въззивницата и казаните свидетели не е искана,
тоест твърдяната хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК не е налице. Допускане до разпит на
свидетеля Т. П. Г. и назначаване на тройна СТЕ са отказани от съда, но и в този случай
хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК не е налице, тъй като отказът му не съставлява нарушение
на процесуалните правила.
Жалбата е неоснователна, а решението – правилно по изложените в него мотиви,
които настоящата инстанция напълно споделя.
Ищцата – при лежаща върху нея доказателствена тежест, не установи твърденията, на
които основава иска си, а именно че цената на процесния апартамент е формирана с
включване в нея на движимите вещи – налично в апартамента обзавеждане, нито че тези
вещи са предмет на сключена между страните облигация за покупко-продажбата им за цена
от 3 000 евро, съответно че платените от нея 37 000 евро са за обзаведен, а не за необзаведен
апартамент. Писмените доказателства са в насока, обратна на тези й твърдения, а
показанията на свидетелите Г. и К. пресъздават единствено разказаните им от ищцата
субективни нейни възприятия и основаните на тях нейни съждения, тези свидетели не са
присъствали на договореностите между страните и брокера относно сключването на
процесния договор, нито на последващи такива между тях. От друга страна, казаните
писмени доказателства и показанията на свидетелите Й. и Х. категорично опровергават
ищцовите твърдения и установяват, че обзавеждането не е продадено на ищцата от
ответниците, както и че за последните то не е имало материална стойност, поради което и
по настояване на ищцата в по голямата си част е било изхвърлено или раздадено от тях на
трети лица, изключая пожеланите от ищцата вещи – описани в предварителния договор,
които съгласно същия не са се отразили на договорената за апартамента продажна цена.
Тоест ответниците не са целели продажба и на обзавеждането и не са го включили в
продажната цена по договора. Предмет на облигацията е само недвижимия имот, а сам по
себе си факта, че апартаментът й е предаден с част от мебелировката – която не е желаела,
5
обосновава извод същите да не са изпълнили изцяло задължението си по т. 1.3, изречение
първо от предварителния договор, но не и извод че ищцата е заплатила тези вещи чрез
включването на стойността им в продажната цена на апартамента. Още по малко такъв
извод се обосновава досежно изнесените от продавачите движими вещи от жилището.
Показанията на свидетелите Й. и Х. правилно са били кредитирани, защото те се основават
на лични и непосредствени впечатления, логични и последователни са, не са нито вътрешно
противоречиви, нито е налице противоречие между тях, напротив – те се подкрепят и
допълват взаимно. Дори и да се приеме хипотеза на чл. 172 от ГПК, същата сама по себе си
не е основание за некредитиране на показанията. В тези случаи те се преценят с оглед
всички други данни по делото, като се има предвид възможна тяхна заинтересованост. По
делото липсват доказателства в насока, компрометираща показанията на казаните свидетели.
Същите не се опровергават, нито разколебават от показанията, дадени от свидетелите на
въззивницата, като показанията на Й. и Х. са в съответствие и с ангажираните по делото
писмени доказателства. Заключението на СТЕ е без значение, тъй като противоречието с
добрите нрави ищцата не обосновава с неравностойност на престациите, съставляващи
пазарната стойност на апартамента от една страна и заплатената за него продажна цена – от
друга / каквато неравностойност не е налице според вещото лице /, а с твърдение че чрез
продажната цена на апартамента е заплатила и движими вещи, които не е била съгласна до
купи и като така е налице липса на добросъвестност от страна на продавачите - молбата й
на л. 21 – 22 от първоинстанционното дело. Неверни са твърденията на въззивницата, че
този факт бил признат от въззиваемите посредством депозираните от тях отговори по чл.
131 от ГПК. Не се установява и твърдяното от нея признание на факта, направено преди
завеждане на делото от въззиваемата В. Й..
Липсата на твърдяното от въззивницата плащане в размер на 3 000 евро за движими
вещи, престирано чрез продажната цена на недвижимия имот в размер на 37 000 евро
обосновава извод за неоснователност на главните искове за частична нищожност на
договора в частта му досежно заплатената продажна цена от 3 000 евро / 5 867, 48 лв. / на
възведените основания, както и на евентуалния иск за унищожаването му в същата част на
основание чл. 27, предложение второ от ЗЗД. Съответно неоснователни са и претенциите за
осъждането на въззиваемите да й заплатят / върнат / получени 3 000 евро / 5 867, 48 лв. / -
съобразно квотите си в съсобствеността.
В горния смисъл и приетото от районния съд в решението за отхвърляне на исковете.
Фактическата обстановка е правилно установена, правните изводи на съда са в съответствие
със събрания доказателствен материал и правилната негова преценка, правилно е приложен
и материалния закон. Затова жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
се потвърждава.
Въззиваемите не представят доказателства за направени за настоящата инстанция
разноски, съответно такива не им се присъждат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3 644 от 04.11.2022 г., пост. по гр.д. № 641/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7