МОТИВИ по НОХД № 230 по описа на
Окръжен съд гр. Търговище за 2018 година.
Подсъдимият
А.Х.А. *** ЕГН-********** е предаден на съд за това, че на 09.08.2017г.
около 17.05часа на второкласен път ІІ-48 гр. Омуртаг – гр. Котел в
непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“ на прав участък от пътя на
км. 7+500м Омуртагска община, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Сузуки-Вагон с рег. № СН … КА, собственост на Х. *** е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП – като бил длъжен
излизайки от път от крайпътна територия да пропусне превозните средства, които
се движат по този път и е последвал удар с правомерно движещият се лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег. № Х … АТ, управляван от правоспособният водач Г.Д.Т.
и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица С.И.Т., с ЕГ№ **********,
от гр. Димитровград и на Г.Д.Т., с ЕГ№ ********** *** - престъпление
по чл.343,
ал.3, б. „б“ във връзка с ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК.
Представителя на
Окръжна прокуратура поддържа
обвинението, счита същото за доказано, като изразява становище, че подсъдимия
следва бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” в минимален размер,
изтърпяването на което да бъде отложено на осн. Чл.66
ал.1 от НК за срок от четири години. Относно предвидената в закона комулативна санкция, представителя на прокуратурата
предлага подсъдимия да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок не по малък от четири години.
В
качеството на частни обвинители в
процеса бяха конституирани наследниците на пострадалите, както следва: Т.Г.Д. ***
/дъщеря на починалите/ ,и М.Г.Т. *** ЕГН-********** /син/ – и двамата чрез
редовно упълномощен - адв.З.К. ***, поддържат
обвинението като безспорно доказано, пледира се за налагане на наказание ЛОС около
десет години, като кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление“ да бъде определено в по-голям срок.
Подсъдимия,
и неговия защитник-адв.Й.Й.
от ТАК, пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият
А. не се признава за виновен, счита ,че настъпилото ПТП е следствие високата
скорост на другия автомобил.
След
като се запозна в детайли с всички доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А. *** е
притежавал свидетелство за управление на МПС с категория „В“, като през месец
май на 2017година закупил чрез договор от св.Х. *** лек автомобил „Сузуки-Вагон“ с ДК№ СН … КА, като собствеността на
автомобила не била прехвърлена по надлежния ред, и същият останал регистриран
на първоначалния собственик- Ч..
На 09.08.2017 год. около 17.00 часа
подсъдимият управлявал автомобила „Сузуки-Вагон“ с ДК№ СН … КА по второкласен път II-48- от гр.Омуртаг по посока гр.Котел.
По същото време пътната настилка е била суха, видимостта е била добра. Когато
управлявания от А.А. автомобил наближил
бензиностанция „Вяра 1“ЕООД /км.7+500м/,подсъдимия отклонил автомобила в
дясно от пътното платно, като спрял на
пътната отбивка в дясно, за да изчака преминаването
на движещите се в насрещното и в неговата лента автомобили. Целта на подсъдимия
била пропускане на автомобилите движещи се по пътното платно в двете посоки, и
последствие да предприеме маневра „завиване на ляво“ , пресичане на цялото
пътно платно и навлизане на територията на бензиностанцията. Няколко минути
по-късно, около 17.05ч. подсъдимият потеглил с управлявания от него автомобил,
като излязъл от отбивката на пътното платно,
свивайки в ляво с цел пресичане на
пътното платно срещу северния вход – изход на бензиностанция „Вяра 1“ЕООД.
По същото време, в същия участък от
пътя, в посока от гр.Омуртаг към гр.Котел се движел управлявания от правоспособния
водач на МПС - Г.Д.Т. *** лек автомобил
„Форд Мондео“ с ДК№Х….АТ със скорост от 90км.ч. В
автомобила, до него на предната седалка пътувала и съпругата на Г.Т.- С.И.Т..
В този участък от пътя, за водача на лекия автомобил „Форд Мондео“ с
ДК№Х…..скоростта на движение е била ограничена с пътен знак на 70 м.ч.
Три секунди след предприемане на маневрата – завиване на
ляво и навлизане в пътното платно от
управлявания от подсъдимия лек автомобил „Сузуки-Вагон“ при движението със
средна скорост 18/км/час траекторията му на движение се пресякла с тази на
движещия се „Форд Мондео“ и е настъпил удар между тях в средата на пътното
платно. Ударът за управлявания от подсъдимия автомобил е страничен, кос, а за
другия автомобил - „Форд Мондео“ е бил челен ексцентричен, като първоначално в
контакт влизат ляв калник и ляво колело на „Сузуки-Вагон“ , и предната дясна
част на „Форд Мондео“, Следствие първоначалният
удар между двата автомобила, л.а. „Форд Мондео“ се отклонил и продължил
движението си вляво към бетонова
конструкция на рекламна туба, където се е реализирал втори удар /челен
ексцентричен, като в контакт първоначално е влязла лявата част на предната му
броня/.След настъпилия удар в бетонната
конструкция, управляваният от пострадалия Т. автомобил преустановил движението си. Лекият автомобил „Сузуки-Вагон“ след удара е
започнал движение на транслация и ротация по часовата стрелка и е спрял зад
автомобила „Форд Мондео“ като задните му гуми са били допрени до бордюра на
затревената площ на бензиностанцията.
В
резултат на настъпилото ПТП и силните деформации в предната част на л.а. „Форд Мондео“ Г.Т. и С.Тенева са получили тежки физически наранявания.
Въпреки силният удар между двата автомобила, подсъдимия получил леки
наранявания и успял без чужда помощ да
излезе от автомобила който управлявал, като останал на местопризшествието.
Настъпилото
ПТП не останало незабелязано от работещия по същото време на бензиностанция „Вяра-1“ ЕООД- св. М.Х., поради което и същият сигнализирал за
автопроизшествието на телефон 112. На мястото на настъпилото автопризшествие пристигнал автопатрул на РУ-Омуртаг, а по
късно и автомобили на ЦСМП, с които двамата пострадали били превозени до „МБАЛ“
гр.Търговище, където въпреки положените медицински грижи, починали в резултат на получените тежки
травми.
От заключението на
вещото лице д-р Г. по извършената в хода на досъдебно производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 75/2017 г./л.40 от ДП/ е видно, че е извършен оглед и
аутопсия върху трупа на Г.Д.Т.-***, като е констатирано, че от настъпилото ПТП
същият е получил съчетана черепно
мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв
под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, счупване на гръдната кост и ребра в дясно /II-X/ с разкъсване на съдово
бронхиалният сноп в хилуса на дясното белодробно
крило, свободно излята кръв в гръдната кухина, анимия
на вътрешните органи, разкъсно контузни
рани по лицето, и двата долни крайници, счупване на двете кости на лявата подколеница, кръвонасядания и
охлузвания по лицето и гръдният кош.
Като причина за настъпилата смърт на Г.Д.вещото
лице посочва-получените съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травми довели до травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки и разкъсването на съдово бронхиалният сноп в
хилуса на дясното белодробно крило с масивен
кръвоизлив в гръдната кухина. Вещото лице е категорично, че смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна.
От заключението на
вещото лице д-р Г. по извършената в хода на досъдебно производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 74/2017 г./л.43 от ДП/ е видно, че е извършен оглед и
аутопсия върху трупа на С.И.Т.- на 67 години от гр.Димитровград, като е
констатирано, че от настъпилото ПТП същата е
получила тежка съчетана гръдна и
коремна травми с натрошаване на ребра в
ляво с разместването им, разкъсване на съдово бронхиалния сноп в областта на хилуса на лявото белодробно крило, контузия на сърцето,
разкъсване на черния дроб, свободно излята кръв в гръдната кухина- 1000мл.
свободно излята кръв в коремната кухина 500мл, счупване на дясната раменна
кост, счупване на костите на лявата подколеница, кръвонасядания около счупените ребра, кръвонасядания
на лявата слепоочна област на главата и по клепачите на дясното око, разкъсно контузни рани по лявото
бедро и лявата подколеница.
Като причина за
настъпилата смърт на С.И.Т. вещото лице посочва
- получените тежка съчетана
гръдна и коремна травми с натрошаване
на ребра в ляво, разкъсване на съдово бронхиалния сноп на лявото белодробно
крило , разкъсване на черния дроб довели до масивни кръвоизливи в гръдната и
коремната кухини. Вещото лице е категорично, че констатираните увреждания са
причинени приживе, което се установява от констатираните кръвоизливи в гръдната
и коремната кухини и са причинени от
силни удари в части на автомобила вътре в купето.
В хода на досъдебното
производство е извършена съдебно-автотехническа експертиза
/л.61 от ДП/, изготвена от инж.С.С., инж.П.П. и инж.Н.А... От заключението на същата е видно, че произшествието
е настъпило на прав пътен участък, извън населено място, в район на бензиностанция
намираща се източно от пътното платно, като видимостта в двете посоки е била не
по малка от 200 метра. Пътното платно е покрито с едрозърнест асфалт, без
недостатъци, и е с обща широчина – 7.2м., като източната пътна лента в района на настъпилото ПТП е с
широчина – 3.8м., а западната към отбивката е с
широчина 3.4м. Движението в района е било регулирано с пътен знак
„Б1“-„пропусни движещите се по пътя с предимство“. Като основна причина за настъпилото ПТП
вещите лица отчитат неправилна преценка на пътната обстановка от водача на
лекия автомобил „Сузуки Вагон“, който намиращ се на отбивка,
предприема маневра „завиване на ляво и пресичане на платното за движение“ преди
да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
в това число и за движещия се в западната рента в посока от север на юг лек
автомобил „Форд Мондео“.Експертизата е категорична, че техническото състояние и
на двата автомобила преди настъпилото ПТП е било добро, скоростта на движение
на л.а. „Форд Мондео“ в района на ПТП и към момента на удара между двата
автомобила е била 90.0км.ч., а скоростта му към момента на удара в бетоновия
постамент е била 81.3км.ч. Опасната му зона за спиране при установената скорост
от 90.0км.ч. е била 76.6метра. Скоростта
на движение на л.а. „Сузуки“ оправляван от подсъдимия
към момента на удара е била 7м. в сек. /25.2км.ч. Експертизата е категорична,
че водачът на „Форд Мондео“ е нямал възможност и време да преустанови
движението си преди настъпване на удара.
След изискване
на справка относно разположените пътни знаци в района на настъпилото ПТП, от Областно пътно управление ***, се установи по
безспорен начин, че в участъка от разклона за с.Станец, до при 7+289 преди
разклона за с.Веренци при км.8+584 има въведено ограничение на скоростта
/70км.ч/ с поставен пътен знак В26./Л.80 от делото/.
С оглед на горното, съдът разпореди изготвяне на допълнителна
тройна АТЕ ,при която след като се
съобразят данните, че „ В участъка на пътя от разклона за с.Станец
при км 7+289 преди разклона за с.Веренци при км.17+584 има въведено ограничение на
скоростта /70км.ч./ с поставен пътен знак В26
при км 7+530 и при км.7760 ,
да изготвят нова скица, и
определят къде би се намирало мястото на удара между автомобилите ако автомобил“Форд Мондео“ се е движил със
скорост 70 км.ч. Ако автомобил“Форд Мондео“ се е движил със скорост 70 км.ч., в
кой момент възниква КПС, на какво разстояние от мястото на удара са се намирали
автомобилите при възникване на критичната пътна ситуация, къде би се намирал
л.а. „Форд Мондео“, когато л.а. „Сузуки
Вагон“ е започнал маневрата завой на ляво и когато е навлязъл в лентата за
насрещно движение? Ако автомобил“Форд
Мондео“ се е движил със скорост 70 км.ч., какви възможности са имали водачите
на процесните автомобили да предотвратят настъпване
на ПТП. Ако автомобил“Форд Мондео“ се е
движил със скорост 70 км.ч. каква би била
опасната зона за спиране на същия автомобил, с оглед на това, би ли се
променил механизма на ПТП, и причините за настъпването му.
От изготвената
допълнителна тройна АТЕ /л.97 от делото/, се установява по безспорен начин, че при
изготвянето на първоначалната експертиза не е отчетено, че ограничението на
движението на л.а.“Форд Мондео“ от пътен знак В26, който ограничава скоростта
на движението в тази посока ППС на 70км.ч.
Експертите са категорични, че ако л.а.“Форд Мондео“ се е движил със
скорост от 70км.ч. опасната му зона за спиране би била 51.4кмч. При евентуална
промяна стойността на скоростта на
движение на „Форд Мондео“ от 90км.ч. на
70км.ч., ПТП отново би настъпило, като би се променило мястото на удара,
като в момента когато л.а.“Сузуки“ е
навлязъл в западната пътна лента по която се движи л.а.“Форд“, управляваният от
пострадалия автомобил се е намирал на разстояние
14.4метра от МУ /мястото на удара/, разстояние по малко от опасната му зона за
спиране -51.4метра. От експертизата се установява, че ако л.а. „Форд Мондео“ се бе движи със скорост от 70км.ч, разликата в механизма на
настъпилото ПТП е в динамиката на удара, а именно в интензитета и
концентрацията на силите спрямо МЦ на автомобилите при удара, довели до последваща транслация и ротация в движението на
автомобилите до окончателното им преустановяване на движението. При движение на
л.а.“Форд“ със скорост от 70км.ч. първоначално в контакт биха влезли челната
част на л.а. „Форд“ и предната лява вна л.а.
„Сузуки“, докато при движение с 90км.ч. първоначалният контакт на автомобилите
е с челните страни. Съобразявайки определените опасни зони за спиране на автомобилите
при скорост 90км.ч. и 70км.ч. н л.а. „Форд“, експертите дават категорично
заключение, че водачът на „Форд Мондео“ при движение със скорост от
70кмч. Има възможност да преустанови движението на автомобила преди МУ, при
условие , че задейства аварийно спирачната система на автомобила в момента,
когато л.а.“Сузуки“ започва движението си, докато при движение на л.ца.“Форд Мондео“ с 90.0км.., -няма такава възможност.
Въпреки горното, вещите лица са категорични, че основната причина за
настъпилото ПТП и при двете скорости на л.а. „Форд“ е неправилната преценка на
пътната обстановка от водача на л.а.“Сузуки“, който започва движение и навлиза
в западната пътна лента без да пропусне движещият се с предимство по нея л.а.
„Форд Мондео“. Съобразявайки скоростта на двата автомобила, експертизата дава
заключение, че при управлението на л.а.
„Форд“, със скорост по-висока с 20кмч. От максимално разрешената, водачът на
автомобила се е лишил от възможността да преустанови движението на автомобила
преди мястото на удара, ако бе задействал аварийно спирачките, в момента когато
л.а“Сузуки“ започва движението си. Като забележка, експертите са допълнили, че4
„водачът на л.а. „Форд Мондео“ няма възможност и време да преустанови
движението на автомобила преди мястото на удара чрез аварийно задействане на
спирачките при движение с 90км.ч. и при движение със 70км.ч в момента, когато
л.а. „Сузуки“ Вагон“ започне навлизане в западната пътна лента, по която се
движи л.а. „Форд“, но движението на управлявания от пострадалия л.а. „Форд“ със скорост по висока с 20км.ч от максимално разрешената е в
причинна връзка с настъпилите вредоносни последици. В
съдебно заседание инж.С. дава категорично заключение-че удар пак ще има,
само,че съприкосновението между двата автомобила щеше да бъде в различни части.
На проведеното ДП е назначена експертиза в областта на
техниката, за установяване манипулирани ли са иззетите видоезаписи
от охранителните камери на
бензиностанция „Вяра 1“ЕООД. В
заключението си /л51 от ДП/, вещите лица
категорично установяват, че на
предоставеният компакдиск
не се установяват следи от манипулация, от наличния видеофайл са експортирали
кадри проследяващи движенията на двата автомобила преди и след уд0ара помежду
им.
От изготвените съдебно химически експертизи /л.28 и
л.30 , 34 и 35 ДП/, се установява, че в
кръвните проби на Г.Т. и тази на А.А. не се доказва
концентрация на алкохол и присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени
като етилов алкохол.
От приложените по делото справки за двамата водачи на
МПС/л.190 и 191 от ДП/ е видно, че към 09.08.2017 г. подс. А. и пострадалия Г.Т. са били правоспособни водачи .Подсъдимия е бил наказван за неспазване
правилата за движение по пътищата през 2010г. и 2011г по административен ред
два пъти – по чл.182 ал.2 т.5 и по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП /превишена скорост/,като
през 2015г. по отношение на същия е издадена ЗППАМ-чл.171т.2б“и ЗДвП. Пострадалия
Г.Т. също е наказван за превишаване на скоростта –чл.21 ал.1 от ЗДвП, като са
му наложени две глоби с фиш -2013г и 2016г.
Изложените фактически обстоятелства се
доказват по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото,
заключенията на назначените експертизи /съдебно-медицински, автотехнически ,химически и техническа, приложените
писмени документи, веществените доказателства.
Свидетелските показания в основната им
част съдът намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се,
кореспондиращи едни с други и относими към
предмета на доказване. Свидетелските показания обаче са относими към изясняване на фактите относно
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – натовареност на движението,
ориентировъчен час на събитието, обстановката и разположението на автомобилите, обстоятелствата относно поставеният обезопасителен колан от пострадалия Т., така и липсата на
поставен колан от пострадалата С.Тенева. Налице са свидетелски показания относими и към поведението на самия подсъдим непосредствено
след настъпване на произшествието
Съдът кредитира гласните
доказателствени източници с изключение на обясненията на св. Д.М.К. /Д.М.К./, доколкото
от тях се установяват релевантни за делото факти, приети за установени по-горе.
По отношение показанията на свидетелите, които са пристигнали по-късно на
мястото на произшествието, както и показанията на близките на починалите лица,
съдът ги съобрази в кореспондиращите им части с останалите писмени и гласни
доказателства. От показанията св.Д.
/дъщеря на двамата пострадали, /л.62/ се
установява, че родителите й са били на почивка в к-с „Дружба“, като на връщане към гр.Димитровград са решили да посетят свои роднини в гр.Търговище. Преди да
потеглят от гр.Търговище св.Д. разговаряла с по телефона с родителите си,
същите били в добро здравословно състояние, баща й бил дисциплиниран водач на
МПС и познавал добре този път, тъй като му се налагало често да пътува до
гр.Търговище. От свидетелските показания на разпитания св.М. /л.68/ - служител
в бензиностанция „Вяра-1“ се установява , че по също време е бил на работа, но
е бил в сградата и е гледал новините по телевизора. Чул силен трясък, станал от
стола и през прозореца видял настъпилото ПТП. Същият заявява-„уплаших се много,
даже една две минути седях вътре….обадих се на 112“, твърди, че първо са
пристигнали служителите на КАТ,а в последствие и две линейки. От свидетелските показания на св.Ст.С. /л.62/
и св.Ан.Т. ***/ се установява, че по време на настъпилото ПТП, същите била на
работа- автопатрул в близост до гр.Омуртаг, след обаждането на дежурния , в рамките на десет минути са
пристигнали на мястото на автопроизшествието- в17.05ч.. С пристигане на място,
са запазили автопризшествието, като св.С. заявява-
„жената се намираше в задната част на автомобила, беше свита на кълбо“, „водача
беше заклещен под волана, под таблото, къртихме врати срязах колана…той беше с
колан“., „жената беше контактна, докато мъжа не говореше“. С. допълва, че
пострадалата се е возила на предната седалка, защото от удара облегалката е била изкъртена“.
Свидетелските показания на св. С. се подкрепят и от показанията на неговия
колега- св.Т.. Същият допълва-„жената беше от удара на задната седалка“, „мъжът
беше заклещен отпред“, колегата извади нож и изряза коланите“. Свидетелят
заявява, че и двамата пострадали са били живи, но не са били контактни,
помогнал пострадалата да бъде качена в пристигналата линейка. Веднага след като
пристигнали на мястото на ПТП, Св. Т. провел беседа с подсъдимия /л.98 от ДП/-като
възпроизвежда обясненото от подсъдимия- „водача А. каза, че идвал от
гр.Омуртаг, искал да влезе в бензиностанцията която се намира в ляво, имало
голям трафик от пред и от зад, отбил в дясно на отбивката,
пропуснал няколко коли, минали две
комбайни и тогава реши да преминава вляво и не забелязал движещият се в дясното
платно по посока гр.Котел л.а „Форд Мондео“. В качеството на свидетел по делото
бе разпитана и св.Д. –Георгиева /служител в Спешна помощ-гр.Омуртаг /л.66/. В
показанията си Георгиева заявява, че след като са получили сигнал за настъпило
ПТП , за около 10 минути са се придвижили с линейката до мястото на
автопризшествието, като на място забелязали пострадали мъж и жена. Веднага
извадили пострадалата жена, и потеглили
за гр.Търговище, мъжът бил заклещен от кормилото… Жената била контактна и говорила, свидетелката се обадила да бъде
изпратена втора линейка за пострадалия мъж. По отношение собствеността и
управлявания от подсъдимия автомобил,
съдът изслуша в качеството на свидетел Х.Ч. /собственик на л.а.“Сузуки Вагон“ /л.67/. Същият заявява, че заедно с
подсъдимия пред нотариус и изготвили договор за продажба на автомобила, като на
трети май му предал автомобила, но въпреки това последния не я регистрирал на
свое име. По искане на подсъдимия, в качеството на свидетел бе разпитан св.Д.М.К.
/Д.М.К./. В показанията си свидетелят
заявява, че присъствал на настъпилото
ПТП, като по същото време е пътувал с още седем човека в управляван от него бял
„бус“ и се е налагало да зареди гориво в бензиностанциа „Вяра 1“. Свидетелят заявява, че когато
пристигнали на бензиностанцията ПТП е
било настъпило, пътуващите с него слезли и започнали да помагат на пострадалите, по същото време подсъдимия бил
до автомобила на пострадалите. “Те полицаите бяха на място, линейката също беше
там , А. беше до колата, до човека, правеше първа
помощ на човека“. По-късно в показанията си свидетелят заявява, че с подсъдимия са селски от с.Ябланово…
Съобразявайки всички доказателства по делото, съдът не кредитира свидетелските
показания на св.Д.К.- „ че подсъдимия е помагал на пострадалите при изваждането от л.а. „Форд Мондео“, тъй като
тези му показания са изключително вътрешно противоречиви, както и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Нито един от останалите
свидетели по делото не заявява, че на мястото на настъпилото ПТП са присъствали
и други хора които да са предложили
помощ или да са помагали при изваждане на пострадалите от лекия автомобил „Форд
Мондео“. За присъствието на
свидетеля в районна на бензиностанция „Вяра 1“, не може да се
направи извод и от видеофайла на
приложения като веществено доказателство компактдиск. Единствено, подсъдимия в
дадените в проведеното съд9ебно
следствие обяснения /л.116/ заявява- „пострадалата я изкарахме от задната
врата, през това време дойде Джамал-мой роднина“, „отворихме дърпахме вратата и
изкарахме човека“ . От свидетелските
показания на св. Д.М.К. и от обясненията на подсъдимия става ясно, че двамата
са роднини, селски /живеят в с.Ябланово/, който факт в допълнителна степен не
дава категоричност, и основание да бъдат кредитирани показанията на св.К..
Описаните от същия свидетел действия не се подкрепят от свидетелските показания
на св.С. , св.Т. и св.Д. Георгиева..
С
оглед пълното изясняване на обективната истина по делото, съдът изслуша и
обясненията на подсъдимия /л.115/. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия
в частта им в която същият описва, е отбил в страни от пътя и е изчакал
движещите се по пътното платно да преминат, след което да завие на ляво и да навлезе в
бензиностанцията , където е следвало да зареди гориво. Не се оспорва, че след
като е спрял, подсъдимият е изчакал преминаването на две коли и комбайн, погледнал на огледалата
за обратно виждане, подал мигач и предприел завиване на ляво по посока
бензиностанцията. В т.см.-„завивам към лявата лента, после един метър ми остана
да влизам, ме удари отзаде“. „аз казах да се обадят
на 112“. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която
същият заявява, че управляваният от пострадалия автомобил се е движил със
скорост от 160-180км.ч., тъй като същите му твърдения противоречат на
установената скорост от изслушаната
тройна АТЕ. Съдът не кредитира и не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и в частта им,че същият е помогнал при изваждането на пострадалите
от л.а.“Форд Мондео“ и натоварването им в
пристигналите линейки -„Като дойде Бърза помощ-линейката, аз
помогнах“,“ние първо изкарахме жената“,“аз я хванах“,“сложихме я на носилката ,
и я вдигнахме горе в линейката“ тъй като тези обяснения не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, а и противоречат на заявеното от самия
подсъдим, че е бил в недобро
здравословно състояние – същият заявява -„аз слязох и усетих силна болка в
гърдите“,Захариев му казал-„ти си ударен дай да те караме на рентгена-закараха
ме“, „след удара ме боляха гърдите, кормилото ме ударило в гърдите“, „и мен ме взеха в болницата в Омуртаг“.
Заключенията на изготвените по делото
експертизи – съдебномедицински, автотехнически, съдебно-химически
и техническа – съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. А самите експертизи са приобщени към материалите по делото по
надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие; скица на ПТП; фотоалбум от ПТП, справка за съдимост,
удостоверения за наследници, медицински документи относно общото здравословно състояние на
подсъдимия, писмо от Областно пътно управление и приложена към него скица .
Писмените доказателствени източници
в кредитираната част са приложени и приети като доказателства, намират се в
отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не се
оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез
прочитането им.
След анализ
на доказателствената съвкупност съдът констатира, че събраните в
досъдебната фаза приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на
процеса доказателствени източници в основната си част кореспондират помежду си.
От тях, и от допълнителната АТЕ се
извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. А.Х.А. от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав по чл.343, ал.3
б.“б“, вр. ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК, като на 09.08.2017г.
около 17.05часа на второкласен път ІІ-48 гр. Омуртаг – гр. Котел в
непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“ на прав участък от пътя на
км. 7+500м Омуртагска община, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Сузуки-Вагон с рег. № СН …. КА, собственост на Х. *** е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП – като бил длъжен излизайки
от път от крайпътна територия да пропусне превозните средства, които се движат
по този път и е последвал удар с правомерно движещият се лек автомобил „Форд
Мондео“ с рег. № Х … АТ, управляван от правоспособният водач Г.Д.Т. и по непредпазливост
е причинил смъртта на повече от едно лица С.И.Т., с ЕГ№ **********, от гр.
Димитровград и на Г.Д.Т., с ЕГ№ ********** ***.
От обективна страна категорично от
събраните доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс.А. е управлявал процесният
лек автомобил „Сузуки Вагон” в нарушение на правилата за движение по
пътищата. Подсъдимия е нарушил правилото за движение по чл.37 ал.3 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че при управлението на автомобила,
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайна пътна територия,
като двор, препятствие, гараж,, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път.
Същевременно движещият се правомерно
по пътното платно автомобил „Форд Мондео“ е бил управляван от пострадалия със
скорост по висока от законово допустимата- при ограничение на скоростта в този
участък от пътя на 70км.ч., пострадалия Т. е управлявал лекия автомобил със
скорост от 90км.ч. Въпреки това, експертизата е категорична, че основната причина за настъпилото ПТП и при
двете скорости на л.а. „Форд“ е неправилната преценка на пътната обстановка от
водача на л.а.“Сузуки“, който започва движение и навлиза в западната пътна
лента без да пропусне движещият се с предимство по нея л.а. „Форд Мондео“. По тези съображения,настъпилото ПТП е пряка последица от виновно нарушената от подсъдимия
разпоредба на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира за
несъмнено доказано от приобщените по делото доказателства, че
пътнотранспортното произшествие и
причинените в резултат на него смърт на постр.Г.Т.
и постр.С.Тенева са пряка последица от
допуснатото от подс. А. нарушение на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото са
установени настъпилите в резултат на ПТП общественоопасни последици. И
двамата пострадали са получили тежки, несъвместими с живота травми и
са починали. Според заключенията на съдебномедицинските експертизи, смъртта на
всеки един от двамата пострадали е настъпила като пряка и непосредствена
последица на получените в резултат на възникналото пътнотранспортно
произшествие тежки травматични увреждания и настъпилите в резултат на тях
усложнения.
Установените по безспорен начин факти,
описани по-горе, подкрепени от доказателствената наличност обосновават
безусловно извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек
автомобил „Сузуки Вагон” и нарушението на правилата за движение по пътищата, са
довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр.Г.Т. и постр.С.Т.
Правилна с оглед на тези констатации е квалификацията на деянието по чл.343,
ал.3 б.“б“, вр. ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК .
Деянието е извършено от подс.А. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към
настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици в резултат
на извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, подробно
описано по-горе, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
При така установената конкретика съдът намери подс.А.А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази
събраните по делото доказателства и възприетата по-горе фактическа обстановка.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът прие подценяването от страна на подсъдимия -на пътната обстановка и
интензивността на движение в районна на настъпилото ПТП.
При индивидуализацията на наложеното на подс. А.
наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазване на
човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на установените правила за
управление на МПС. Тази опасност принципно е взета предвид от законодателя при
определяне санкционната част в специалната разпоредба на материалния закон. Към
датата на деянието разпоредбата на чл. 343, ал.3б. Б вр.
ал.4 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15год. , а
в особено тежки случаи от пет до петнадесет години „лишаване от свобода“.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието,
оказано от подсъдимия на разследващите органи във фазата на досъдебното
производство, чистото съдебно минало на подсъдимия, недоброто му здравословно състояние-
пенсионер по инвалидност, след настъпилото ПТП общото му здравословно състояние
се е влошило в допълнителна степен. Въпреки, че
не се установиха по безспорен и категоричен начин реални действия от
страна на подсъдимия да помогне на
двамата пострадали, важно е да се отчете желанието на същия да помогне и
направените усилия в тази посока, които обстоятелства разкриват отношението на
подсъдимия към случилото се, непосредствено след инцидента.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства следва да вземат предвид допуснатите от подсъдимия
като водач на МПС предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от приложената по делото справка подс. А. е бил наказван за неспазване правилата за движение по пътищата през
2010г. и 2011г по административен ред два пъти – по чл.182 ал.2 т.5 и по чл.183
ал.4 т.7 от ЗДвП /превишена скорост/,като през 2015г. по отношение на същия е издадена
ЗППАМ-чл.171т.2б“и ЗДвП. Съдът намира, че нарушенията от 2010 и 2011 г. са
отдалечени значително във времето от момента на настъпване на ПТП, предмет на
настоящото дело, поради което не би следвало да имат решаващо значение относно
личностната характеристика на подсъдимия. В близък план е налице едно единствено
нарушение – това пред 2015 г., което не може да обоснове извод за водач –
системен нарушител на правилата за движение по пътищата в лицето на подсъдимия.
Такъв извод не може да се формира и при съпоставяне на целия стаж като водач –
от 1988 г. до датата на деянието – 09.08.2017г. Допуснати 3 нарушения на
правилата за движение за такъв дълъг период шофьорски стаж, две от които
значително отдалечени във времето от настоящото нарушение, според съда не
определят подсъдимия като лице, системно неспазващо правилата. Така посочените
обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за извършеното
престъпление следва да се определи при условията и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на три години „лишаване от
свобода”.
При определяне на конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода“
съдът изходи от приложимия към инкриминираната дата материален закон. Съгласно
общата част на действащия НК наказанието се съобразява основно с обществената
опасност на деянието и дееца, като по делото не е спорно, че подсъдимият не е
лице, отличаващо се с обществена опасност. Действително е налице висока степен
на обществена опасност на деянието, но същата е отчетена от законодателя в
разпоредбата от специалната част на НК, по която подсъдимият е предаден на съд.
В посочения смисъл, съдът счита, че така отмереното наказание „лишаване от
свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно
наложеното му наказание 3 години „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът
съобрази чистото съдебно минало на подс.А., възрастта му – на 62 години, както и
изключително влошеното му здравословно състояние. Видно от приложените на
/л.122, 142, 164, 167 от ДП/ Епикризи издадена от клиника по кардиохирургия
по отношение на подсъдимия е поставена диагноза –„ИБС Триклонова
коронарна болест. Състояние след преживян STEMI с ПТКА на ЛАД-03.2018г.- хипертония 3-та степен“, като му е осъществена
оперативна процедура-„Аорто-коронарен байпас на три
коронарни артерии“, а като минали и придружаващи заболявания са отбелязани
–„Захарен диабет тип 2, и Дислипидемия“.
Съдът прецени подсъдимия като личност, която
сама по себе си не разкрива значима обществена опасност, доколкото извън това
престъпление липсват данни за други противообществени или дисциплинарни прояви.
По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същият да бъде
дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 5 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. При горната си
преценка съдът съобрази и настъпилият тежък обществено опасен резултат- смъртта
на пострадалите, но също и приема, че този тежък обществено опасен резултат на
самостоятелно основание не е достатъчен, за да се изключи безусловно
възможността за приложение на чл.66 ал.1 от НК. В настоящият случай смегчаващите вината обстоятелства преобладават над
обективно наличното само едно на брой отегчаващо обстоятелство /наложените по
административен ред предходни санкции за нарушения на ЗДвП/, като обуславят
извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл.36 НК с
приложение на института на условното осъждане. Принудителното изолиране на
подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и обществено
оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето му . С определеният му
максимален изпитателен срок от пет години , ще бъде постигнат необходимия
баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната
функция на наказанието.
В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК
съдът лиши подсъдимия А. от правото да управлява МПС за срок, надвишаващ срока
на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено за срок от 5 години. Съдът
съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която, когато лишаването
от права се налага едновременно с наказание „лишаване от свобода”, неговият
срок може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години. В
конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от права за срок малко над
наложения размер на наказанието „лишаване от свобода“, ръководен от факта, че
подсъдимият е все пак наказван, макар и само 3 пъти, за нарушения на правилата
за движение по административен ред.
Определените размери на наложените наказания съдът
намира за справедливи и съответстващи на тежестта и обществената опасност на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно на
подсъдимия към спазване на законите, установените правила и добрите нрави.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други подобни деяния, а
освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Съдът се разпореди иззетите
като веществени доказателства автомобили, след влизане в сила на присъдата, да
бъдат върнати, както следва: лекият автомобил „Сузуки Вагон” с рег. № СН …
КА, след влизане на присъдата в сила, да се върне на подсъдимия, а лекият автомобил
„Форд Мондео“ с рег.№Х … АТ да се върне на наследниците на пострадалите.1бройCDдиск без
стойност, след влизане в сила на присъдата следва да бъде унищожен.
Съдът осъди подсъдимия А.А.
да заплати на всеки един от частните обвинители Т.Г.Д. *** ЕГН-**********, и М.Г.Т. ***
ЕГН-*********** сумата от по 1 000 /хиляда лева/ представляваща направени разноски от частните обвинители за
адвокатско възнаграждение.
По правилата на процеса
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на МВР сумата от 1 907.96лв
представляваща сума изразходвана за вещи лица на ДП,както и по сметка на ВСС
сумата от 1281.20 лева за направени по делото разноски за изготвяне на
допълнителна САТЕ и явяване на вещи
лица.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: