М О Т И В И
към присъда № 211 от 30.11.2016 година
по н.о.х.дело № 3323 на Старозагорския районен съд
по описа за 2016 година:
Обвинението
против подсъдимия И.Г.А., ЕГН **********, е за това, че на 24.06.2016 год. в
гр.Стара Загора без надлежно разрешително държал рисково наркотично вещество – 0,1538 грама Ривотрил (Rivotril), съдържащ наркотично действащ компонент -
клоназепам, на стойност 2,71 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а,
ал.5 във връзка с ал.3, т.2, предложение първо от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „глоба” в размер на 1000
лева.
Защитникът адв.В.Д.
твърди, че извършеното от подзащитния му деяние не съставлява престъпление
поради своята малозначителсност, и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият И.Г.А. признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съжалява за
извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
И.Г.А. е осъждан, както по смисъла на НК, така по реда на чл.78а от НК, включително
и за престъпление по чл.354а от НК, като настоящото му деяние се явява
извършено:
в
условията на реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла
в сила присъда) с деянията, извършени от него през периода 19.05.2016 год. –
13.07.2016 год. и предмет на осъжданията му по н.о.х.дела № 2327/20016 год. и №
2747/2016 год. на РС-Стара Загора, влезли в сила през периода 19.08.2016 год. –
06.2016 год.;
в
изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по
н.о.х.дело №1434/2014 год. на РС-Стара Загора, приведено впоследствие в
изпъленние.
На 24.06.2016г. св.К.С.Д. – разузнавач в Първо РУ на МВР гр.Стара
Загора, взела участие в извършване по делегация на процесуално-следствено
действие „претърсване и изземване” в дома
на подсъдимия в гр.Стара Загора, ...., в хода на което била намерена и иззета
една таблетка с надпис „ROCHE 0,5”, загъната във фолио
с надпис „DAVODOFF”, за която
подсъдимият обяснил, че е „Ривотрил” и е за негова лична употреба.
С определение от 27.06.2016 год. по ч.н.дело № 321/2016 год. РС-Чирпан
било одобрено претърсването и изземването в дома на подсъдимия, извършено по
досъдебно производство № 375-зм-255/2016 год. на РУ на МВР гр.Чирпан, от което досъдебно
производство впоследствие били отделени материалите относно иззетата таблетка,
тъй като държането й било извършено в гр.Стара Загора.
От заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство физико-химическа експертиза № 452 от 15.09.2016 год. и фармакологична
експертиза от 01.10.2016 год. се установява, че:
таблетката, иззета при извършеното в дома на подсъдимия претърсване,
е „Rivotril” с нетно тегло 0,1538 грама със
съдържание на активно вещество „клоназепам”, което е бензодиазепиновопроизводно,
действащо на централната нервна система;
медикаментът „Ривотрил” (Clonazepam) като лекарствен продукт,
съдържащ рискови вещества от Приложение № 3 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП, е в
списъка на лекарствените продукти, които се предписват само по лекарско
предписание на зелена рецепта или болничен лист съгласно чл.11 от Наредба №
4/04.03.2009 год. на МЗ (ДВ, бр.21/2009 год.), съхранява се и се отпуска само
от лицензирани за това аптеки;
медикаментът „Ривотрил” (Clonazepam) с код по МКБ-G 40.6 и G 40.7 от списъка на
заболяванията, за които се издава „Рецептурна здравна книжка на хронично
болния”, която се заверява в РЗОК и в която се записват всички предписания на
лекаря за отпускането му;
към настоящия момент медикаментът „Ривотрил” (Clonazepam) не се
внася в България, поради спрян внос и е заменен с „Клонарекс”;
пазарната стойност на иззетата таблетка „Ривотрил” е колкото цената на една фабрична
вторична опаковка в българска аптека, а именно – 2,71 лева.
В случая подсъдимият не притежава Рецептурна здравна книжка на
хронично болния, в която да е записано отпускането на процесната 1 брой таблетка
„Ривотрил” (Clonazepam).
С оглед на малкото количество наркотично вещество, предмет на
престъплението, ниската му стойност и ниска концентрация на наркотично
действащ компонент, извършеното от
подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяния от този вид и следователно представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (показанията на св.К.С.Д., обективирани
в протокола за разпитите й от 12.10.2016 год., заключенията на съдебните
физико-химическа експертиза № 452 от 15.09.2016 год. и фармакологична
експертиза от 01.10.2016 год., протокол за претърсване и изземване от 24.06.2016 год.,
определение от 27.06.2016 год. по ч.н.дело № 321/2016 год. на РС-Чирпан,
приемо-предаватален протокол от 28.07.2016 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 14.10.2016 год.), както и от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства (справка за съдимост на подсъдимия с
преписи на бюлетините му за съдимост и справка от затвора за търпените от него
наказания), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях – т. е. съставомерните факти и обстоятелства,
поради което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 24.06.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият И.Г.А.
без надлежно разрешително е държал рисково наркотично вещество – 0,1538 грама Ривотрил (Rivotril), съдържащ наркотично действащ компонент -
клоназепам, на стойност 2,71 лева, като случаят е маловажен, с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.354а,
ал.5 във връзка с ал.3, т.2, предложение първо от НК.
В случая следва изрично да се отбележи, че въпреки малкото
количество наркотично вещество, предмет на престъплението, ниската му стойност и
ниска концентрация на наркотично действащ
компонент, обуславящи маловажност на случая, извършеното от подсъдимия деяние
не попада в обхвата на чл.9, ал.2 от НК, в каквато насока е пледоарията на
защитника, поддържана и от подсъдимия, тъй като последният вече е бил осъждан
за престъпления по чл.354а от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които е било
извършено, а също и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – глоба до 1000 лева;
малкото количество
наркотично вещество, предмет на престъплението, ниската му стойност и ниска
концентрация на наркотично действащ
компонент, изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното
и доколкото се касае за наказание от имуществен характер - фактът, че подсъдимият
не получава доходи и не притежава имоти и МПС, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да бъдат
отчетени като такова обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на
поцедурата по Глава двадесет и седма от НПК);
предходните
осъждания на подсъдимия, включително и за същото по вид престъпление, и фактът,
че подсъдимият е извършил настоящото си деяние в изпитателния срок на предходно
наказание „лишаване от свобода”, които съдът отчете като отегчаващи
отговорността му обстоятелства;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.5 от НК, изключваща приложението на предходните алинеи за
предвидените в Особената част на НК наказания по чл.37, ал.1, т. 2-11 от НК,
сред които е и наказанието „глоба”.
Воден
от гореизложеното, съдът определи на подсъдимия И.Г.А. наказание при условията на чл.54 от НК
и превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „глоба” в
размер на 300 лева.
Тъй
като подсъдимият е извършил настоящото си деяние в условията на реална
съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда) с
деянията, предмет на осъжданията му по н.о.х.дела № 2327/20016 год. и №
2747/2016 год. на РС-Стара Загора, съдът:
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира наказанията
„лишаване от свобода”, наложени на подсъдимия по н.о.х.дела № 2327/2016 год. и
№ 2747/2016 год. на Старозагорския районен съд, като му определи и наложи едно
общо наказание „лишаване от свобода”, а именно най-тежкото от тях – „лишаване
от свобода” за срок от десет месеца в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим на изтърпяване, каквото всъщност е било наказанието
„лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.дело № 2327/2016 год. на
Старозагорския районен съд;
на
основание чл.25, ал.2 от НК приспадна при изпълнение на така определеното и
наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца”
на подсъдимия изтърпяната до момента част от наказанията „лишаване от свобода”,
наложени му по н.о.х.дела № 2327/2016 год. и № 2747/2016 год. на Старозагорския
районен съд;
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира наложеното с
настоящата присъда наказание „глоба” на подсъдимия с наказанията „глоба”,
наложени му по н.о.х.дела № 2327/2016 год. и № 2747/2016 год. на Старозагорския
районен съд, като му определи и наложи едно общо наказание „глоба”, а именно
най-тежкото от тях - „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, каквито именно са
били наказанията „глоба”, наложени му по н.о.х.дела № 2327/2016 год. и №
2747/2016 год. на Старозагорския районен съд;
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.3 от НК присъедини така
определеното и наложено общо най-тежко наказание „глоба в размер на 1000 (хиляда) лева” към
определеното и наложено на подсъдимия с настоящата присъда общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца”.
С оглед на
постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата
в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 170,69
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: