Определение по дело №12/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. К. Л. с адрес:Г.Д. ,ул.”П. Л.”№13 против заповед за незабавно изпълнение ,изд. по чгр.д.№643/2009г. по описа на РС-Г.Д..

В жалбата се твърди,че жалбоподателят не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение ,тъй като не бил подписал в качеството на поръчител записа на заповед,послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.На следващо място в частната жалба се сочи,че заповедта за незабавно изпълнение не е надлежно връчена на жалбоподателя от ЧСИ Милица Велева,при която е образувано изп.дело №92/2009г. за принудително събиране на паричното вземане по заповедта за незабавно изпълнение.Поддържа се искане за спиране на незабавното изпълнение на заповедта.

По допустимостта на жалбата съдът намира следното:

Видно от представената от ЧСИ Милица Велева покана за доброволно изпълнение по изп.д.№92/2009г. ,ведно с нея на адресата-настоящия жалбоподател е изпратен подлежащия на принудително изпълнение акт,без да е описано кой е той.Призовката за доброволно изпълнение е изпратена с обратна разписка по пощата,но получаването й не е оформено по правилата на ГПК.В обратната разписка фигурира подпис на получател,но не е отразено дали е връчена лично на длъжника или на друго лице ,за което следва да се отбележи в какво качество я получава.При това положение с оглед отсъствието на данни за връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника,частната жалба следва да се приеме като подадена в срок.

По отношение на предмета на обжалване обаче в частната жалба се съдържа отбелязване,че е насочена против заповед за незабавно изпълнение.Заповедта за изпълнение обаче не подлежи на самостоятелно обжалване ,освен в частта за разноските,съгласно разпоредбата на чл.413 ал.1 ГПК.Доколкото жалбата е придружена с възражение по реда на чл.419 ал.2 ГПК ,съдът приема ,че следва да се разгледа като частна жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение .Поради това и предвид обстоятелството,че е подадена от легитимирано да обжалва лице ,съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.419 ал.2 ГПК частната жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения ,извлечени от актовете по чл.417 ГПК.

В случая жалбоподателят не сочи пороци на акта,послужил за издаване на заповед за незабавно изпълнение .Релевантни за производството са само недостатъци от външна страна –доколко актът по чл.417 ГПК съдържа необходимите или законоустановени реквизити.Записът на заповед ,както правилно е приел РС ,е редовна от външна страна ценна книга и поражда последиците на менителничния ефект.Когато записът на заповед е издаден с падеж ,за настъпване на изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване за плащане .По начало предявяването за плащане не е относимо за пораждане отговорността на длъжника и менителничния поръчител/авалиста/,а за да се установи момента на настъпване на изискуемостта на вземането .След като изискуемостта е настъпила по отношение на главния длъжник,тя се счита настъпила и по отношение на авалиста.Що се отнася до възражението на жалбоподателя,че не поемал валидно задължение за плащане като поръчител /авалист/ по менителничния ефект ,то е неотносимо за настоящето производство,тъй като както се посочи по-горе жалбата може да се основава само на съображения,извлечени от актовете по чл.417 ГПК.Посочените обстоятелства могат да бъдат предмет на изследване в производството по иск за установяване на вземането ,но не и в настоящето .

По отношение на искането за спиране на принудителното изпълнение,следва да се отбележи,че подаването на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение,основана на запис на заповед спира изпълнението по силата на закона.Разпоредбата на чл.420 ал.1 ГПК не оставя място за съмнение относно спирането на изпълнението в посочената по-горе хипотеза.Това действие на възражението срещу заповедта за изпълнение се проявява само в случаите,когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед /документ по чл.417 т.9 ГПК/,както е в настоящия казус .Когато заповедта е издадена въз основа на документи по чл.417 т.1-8 ГПК ,възражението срещу нея не спира принудителното изпълнение,но съдът може да го постанови , ако длъжникът представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД или ако длъжникът е подкрепил възражението с убедителни писмени доказателства. В случая следва да се счита,че с подаването на възражението действието му относно спирането на принудителното изпълнение е настъпило. Окръжният съд намира за нужно да посочи,че за яснота РС е следвало да постанови нарочен акт за спиране на изпълнението,макар законът да не го задължава да стори това.Необходимостта от нарочно определение за спиране на принудителното изпълнение при възражение срещу заповед за изпълнение,основана на запис на заповед произтича от съображения за еднаквост в уредбата на спирането на принудителното изпълнение и постигане на процесуална икономия и яснота по отношение на действията на принудителното изпълнение.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се потвърди. След влизане в сила на определението делото следва да се върне незабавно на РС-Г.Д. за спиране на принудителното изпълнение и изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК.

На основание чл.419 ал.1 и 2 ГПК,Благоевградският ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.07.2009г. на РС-Г.Д. по чгр.д.№643/2009г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение №938/24.07.2009г. против длъжника Н. И. Б. с ЕГН-* от с.О.,Благоевградска област и солидарно задължения Р. К. Л. с ЕГН-* с адрес:гр.Г.Д. ,ул.”П. Л.” №13 за плащане на сумата 17 600 евро на кредитора „.Е. със седалище и адрес на управление :гр.П. ,ул.”Бразовска” №57 ,представляваща парично задължение по издаден от длъжника запис на заповед от 08.02.2009г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на заявлението -07.07.2009г. до окончателното плащане ,както и сторените разноски по делото-688.50лв-д.т. и 2382лв-адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: