Определение по дело №40997/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41293
Дата: 11 октомври 2024 г. (в сила от 11 октомври 2024 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110140997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41293
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110140997 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. С. Д. срещу „И.А.М.“
АД и „Ф.Б.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание както следва: иск с
правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И.А.М.“ АД с искане да се
прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4939603 от 30.10.2023 г.; иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
срещу „Ф.Б.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г., както и частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Ф.Б.“ ЕООД да върне на ищеца сумата от 5 лв. –
частична претенция от 1 033,56 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. ищецът сключил договор за паричен
заем № 49396031 с „И.А.М.“ АД, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер
на 2 500 лв., видът на вноската – двуседмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от
договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на
следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „И.А.М.“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на
гаранция № 49396031 с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да
обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата. За така сключения договор ищецът се
задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита в
размер на 1 033,56 лв. Ищецът сочи, че е погасил изцяло сумите по процесния кредит.
Счита, че договорът за заем е нищожен и че изискването за предоставяне на
обезпечения - поръчители или банкова гаранция, представлява неотменимо изискване за
получаване на кредита и е било изначално неизпълнимо за ищеца, поради което и не
оставало друг избор освен сключването на договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“
1
ЕООД. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на
гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани
лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи
плащане на възнаграждението, както и не обезпечава настъпили за ответниците вреди.
Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на
действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и развива
подробни съображения в тази насока – че срещу дължимостта на възнаграждението за
гаранта липсва насрещна престация, налице е неравноправно третиране на потребителя,
който е бил лишен от избор, възнаграждението води до значително увеличаване на общия
размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И.А.М.“ АД,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът счита, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е представено адвокатско пълномощно в полза на
процесуалния представител на ищеца, както и документ за внесена държавна такса. Развива
подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение. Счита, че възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е
част от общия разход по кредита. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на
договора за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б.“ ЕООД,
с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
твърди, че искът за нищожност на договора за предоставяне на гаранция е недопустим, тъй
като с осъдителния иск ищецът би получил аналогична защита. Ответникът излага
твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора,
поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът „И.А.М.“ АД е релевирал възражение за нередовност на исковата молба,
което е неоснователно, тъй като по делото е представено както пълномощно в полза на адв.
Д. М. /л. 6/, така и документ за внесена държавна такса /л. 24/.
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е релевирал възражение за недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне
на гаранция. Съдът намира възражението за неоснователно. За всяка от страните по
договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му,
респективно на отделна клауза от същия, едновременно с иск за връщане на даденото по
нищожния договор или клауза, за да обвърже ответната страна със сила на пресъдено нещо.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „И.А.М.“ АД е да докаже
сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че
част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое
от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем е нищожен на заявените
с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да докаже основателността на
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
2
последици от сключването на договора.
В доказателствена тежест на ищцата по установителния иск срещу „Ф.Б.“ ЕООД е да
докаже, че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен поради заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е да докаже основателността на
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че е заплатил на ответника „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 5 лв., а в тежест на ответника е да
докаже, че същата е получена на валидно правно основание.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен Договор за паричен заем 4939603
от 30.10.2023 г. със соченото от ищеца съдържание; че между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на гаранция 4939603 от 30.10.2023 г. със соченото от
ищеца съдържание.
Съдът указва на страните, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че служебно следи за
недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и
обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради
което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
По доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като с
исковата молба вече са представени процесните договор за паричен заем и договор за
предоставяне на гаранция, а относно извършените плащания – в тежест на ищеца е да
докаже тези факти, за които съдът уважи искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
поставените от ищеца задачи, тъй като исковете се оспорват по основание и размер.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
БНБ за снабдяване с информация за всички кредити, сключени между страните, е
неотносимо към предмета на настоящото дело и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. от 09,45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговорите на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за задачата и да се призове за
открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4