Решение по дело №398/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р    Е   Ш    Е    Н   И    Е  № 289

 

гр. Кюстендил, 15.11.2019 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :        РОСИЦА САВОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :         ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                    СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                                     

            При участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №398 по описа за 2018 г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид :

С.Д.Х., ЕГН**********, с адрес: ***, обжалва Постановление от 17.08.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство, издадено от ДСИ при КРС по изпълнително дело №123/2018 г. по описа на СИС при КРС.

С обжалваното постановление държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 и т.8 от ГПК, като е приел, че длъжникът К.М. е представил по делото разписка от взискателя С.Х. от 08.06.2011 г., от която било видно, че сумата от *** лева, предмет на принудителното изпълнение, е изплатена преди датата на образуване на изпълнителното дело – 05.07.2011 г., както и че в хода на производството не са извършвани принудителни изпълнителни действия повече от две години.

 Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното постановление. Сочи, че процесната сума от *** лева не му е изплатена преди датата на образуване на изпълнителното производство и че същият не е издавал и подписвал такава разписка. Отрича положеният върху разписката подпис да е негов. Оспорва се и изложеният от ДСИ довод, че по изпълнителното производство не са извършвани изпълнителни действия повече от две години. Иска отмяна на обжалваното постановление и продължаване на действията по принудително изпълнение.

            В законоустановения срок не е постъпило възражение по жалбата от страна на длъжника.По същество се оспорва основателността на жалбата.

            По делото са постъпили мотиви от ДСИ Б. С., чрез които се излагат доводи за законосъобразност на обжалваното постановление.

Кюстендилският окръжен съд счита, че жалбата е допустима, доколкото същата е подадена в срок, от надлежна страна – взискател в производството и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК действие на ЧСИ.

По същество съдът намира следното:

Делото е насрочено в открито съдебно заседание предвид необходимостта от събиране на доказателства при усл.на чл.195,ал.1 , пр.ІІ ГПК.За изясняването му от фактическа страна съставът на съда е счел за необходимо да бъдат изготвени  съдебно графологични експертизи – единични и тройна- предвид оспорване поради това, че експертът по първата единична не е работил , изследвайки оригинала на посочената разписка.Задачата е била да се  даде отговор на въпроса: Подписът в приложената по делото Разписка от 08.06.2011 г., находяща се на лист 18 от представеното ИД №*****/2016 г. по описа на ЧСИ Н. С., положен ли е от  взискателя С.Д.Х.. Изследвайки представения в хода на производството оригинал, чрез заключението, изготвено от вещите лица А.Г., В.С. и А.С. се установява, че подписът в разписката с дата 08.06.2011г.относно получаване на сумата от ***лв., посочена като изплатена от ответника по жалбата /длъжник в изпълнителното производство К.М./ на взискателя С.Д.Х. , е положен от последния.

Изпълнителното дело е било образувано на 05.07.2011г. по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 29.09.2010г.по ч.гр.д.№45499/2010г.на СРС- за сумата ****лв.ведно със законната лихва от 20.05.2010г., както и разноски в размер на ***лв.Същото е под №570/2011г.на ЧСИ Н. П..

Покана за доброволно изпълнение е връчена на М. на 13.07.2011г., който е депозирал възражение на 06.10.2011г. Видно от определение от 10.01.2012г.,/влязло в сила на 13.02.2012г./,със същото е оставено „без разглеждане“ депозираното възражение.

Молба , изходяща от взискателя за продължаване на производството е постъпила на 20.09.2016г./л.25 от цитираното изп.дело/, след което са изискани и прилагани единствено справки – до депозиране на молба от взискателя за прехвърляне на изп.дело на ЧСИ Н. С.- срвн.молба от 08.12.2016г., при което е образувано на  16.12.2016г. – изп.дело №290/16г.на ЧСИ Н.С..

По това дело е входирана молба от 21.12.2016г.за извършване на публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението.

Видно от писмо изх.№01291/ 29.06.2017г.на ЧСИ С. до Службата по вписванията-гр.Кюстендил, е наложена възбрана върху имот на К.М.,***.

По молба от 07.02.2017г.на взискателя , с постановление от 06.08.2018г.ЧСИ Н.С., прекратявайки изп.дело №290/2016г.,е изпратил същото на ДСИ Б. С., като е образувано на 16.08.2018г.изп.дело №123/2018г., по което е постановено на 17.08.2018г.атакуваното постановление за прекратяване на изп.производство.

Въз основа на горната фактическа обстановка , съдът намира следното от правна страна:

В т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че перемпцията настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановление само прогласява настъпилото прекратяване, като  в настоящото производство се изследва изричен  акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, т.е.необходимо е да се изследва въпросът дали е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 Уредената в чл.433, ал.1, т.8 ГПК т. нар. „перемпция“ урежда предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. В случая предопределящо е, че е релевантно не всяко искане до съдебния изпълнител, а именно искането за извършване на изпълнително действие, т.е. осъществяване на изпълнителен способ, водещ до принудително удовлетворяване на притезанието – предмет на изпълнението. При изпълнение на парични вземания, какъвто е настоящият случай, изпълнително действие по смисъла на  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ, чието осъществяване ще доведе до осребряване на имуществен актив на длъжника, напр. насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и пр. Обратно – действия с подготвителен или спомагателен характер, които не са част от конкретен изпълнителен способ, не съставляват изпълнително действие по смисъла на разглежданата норма. От такъв порядък са проучването на длъжниковото имущество, извършването на справки, снабдяването с документи и др.

 Същественото в случая е, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл.116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга формулировка.

В случая от образуване на изпълнителното дело на 05.07.2011г. до  входиране на молба от 21.12.2016г.за извършване на публична продан, т.е.в рамките на по-дълъг от предвидения в закона двугодишен срок, взискателят не е поискал съдебният изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение, представляващи изпълнителен способ, чието осъществяване би довело до осребряване на имуществен актив на длъжника / налагане на възбрана и опис и оценка на имоти, собственост на длъжника и пр./. Предопределящото в случая е, че взискателят не е демонстрирал едно активно поведение, насочено към удовлетворяване на паричното му притезание, сезирайки съдебния изпълнител с искания за прилагане на различни изпълнителни способи, като до визираната дата на поискано от тази страна изпълнително действие е бил  изтекъл предвиденият в чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен срок и съответно т. нар „перемпция“  е настъпила по право.

Отделно от това, за  жалбоподателя С.Д.Х. е доказателствената тежест съгласно чл.193 ГПК да установи, че не е подписал – каквото е направеното от тази страна възражение -  изследвания от графологичните експертизи документ, имащ по същество характера на разписка за получаване на търсената от него сума.Както се посочи, това оспорване не е успешно, т.е.следва да се приеме доказване и на предпоставките на чл.433,ал1,т.1 от ГПК - че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Поради неоснователността на жалбата на ответника по нея се дължат разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, са в размер на ****лв.

 

            Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

Р    Е    Ш   И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  С.Д.Х., ЕГН**********, с адрес: ***, против Постановление от 17.08.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство, издадено от ДСИ Б. С.  по изпълнително дело №123/2018 г. по описа на СИС при РС- Кюстендил.

ОСЪЖДА С.Д.Х. / с посочени данни/  да заплати на К.С.М., ЕГН **********,***,  разноски за настоящото производство в размер на ****лв.

Решението  не подлежи на обжалване .

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

                                                                         2.