РЕШЕНИЕ№ 261229
гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 4188 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД против А.А.Й. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед от
12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав,
както следва: за сумата от 4 791, 99 лв. – представляваща предсрочно изискуема
главница – за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., по договор за
потребителски кредит № PLUS-11857858/16.11.2015 г., сключен между ответника и “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
приложение № 1 от 13.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2 168, 79 лв. - договорна
лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 693, 37
лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е
кредитор на ответника в качеството му на цесионер по силата на сключен на
13.12.2017 г. договор за цесия с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Договорът бил сключен между кредитора
на длъжника - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито универсален правоприемник
е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД. По силата на последния в полза на цесионера било прехвърлено вземането на
цедента по Договор за потребителски кредит № ****-***** от **.**.**** г., като
в този договор изрично била предвидена възможността за прехвърляне на вземането
на кредитодателя в полза на трети лица. Твърди, че цедентът изрично го
упълномощил в качеството му на цесионер да уведоми от негово име длъжника за
осъщественото прехвърляне на вземането. По силата на изричното упълномощаване
ищецът изпратил от името на стария кредитор три уведомления до длъжника, които
се връщали като непотърсени. Уведомленията били изпратени до адреса на
длъжника, посочен в сключения договор за кредит. Посочва, че към исковата молба
прилага препис от уведомлението до длъжника за осъщественото прехвърляне на
вземането от цедента, което следва да се връчи ведно с препис от исковата
молба, като ответникът – длъжник следва да се счита уведомен. В този смисъл се
позовава на практика на Върховния касационен съд. Поддържа, че длъжникът следва
да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, дори в производството по
делото да е представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител. Вземането произтичало от сключен с длъжника договор за
потребителски кредит, по силата на който в полза на длъжника била предоставена
сумата от 600 лв., платима на погасителни вноски съобразно установен към
договора погасителен план, като всяка погасителна вноска била формирана, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора и – посочен в него. При сключване на договора била сключена и
застраховка при застрахователна премия от 1 612, 80 лв., платима на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Премията била разсрочена на равен
брой месечни вноски, съответстващи на погасителните вноски по кредита. Застрахователната премия, в размер на 1612,
80 лв., била разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните
погасителни вноски. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се
съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент - в размер на 210 лв.,
платима от кредитополучателя при заплащане на кредита. Сочи, че общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 12 431, 04 лв., от които -
договорна лихва в размер на 6 431, 04 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.11.2019 г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от 258, 98 лв., при първа
погасителна вноска с падеж на 20.12.2015 г. Твърди, че кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради
което и на основание чл. 5 от Условия към договора за кредит, цялото вземане по
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо - при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. В случая, поради допусната от страна на длъжника
забава в плащането на две месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, считано от 20.10.2017 г. - падежът на двадесет и
трета погасителна вноска. Поддържа, че доколкото кредитодателят представлява
небанкова финансова институция, в случая не следва да намерят приложение
постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК ма ВКС и
предсрочната изискуемост следва да се счита обявена и без изпращане на
уведомление до длъжника. Твърди, че длъжникът е заплатил по кредита сумата от
общо 5 470, 26 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва от 4
262, 25 лв. и главница от 1 208, 01 лв. По така изложените съображения се моли
за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът А.А.Й., чрез назначения му от съда особен
представител – адв. М. - П., е депозирал в законоустановения за това срок
отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Счита, че договорът за цесия не е породил своето правно
действие по отношение на длъжника, тъй като последният не е бил уведомен за
прехвърляне на вземането, нито към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, нито към момента на подаване на исковата
молба. Посочва, че съгласно константната съдебна практика задължително условие,
за да е противопоставим на длъжника договор за цесия, е последният да бъде
известен за наличието на нов кредитор. Счита за неправилни поддържаните в
исковата молба твърдения, че получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стабилизира легитимацията
на цесионера като титуляр на спорното право. Твърди, че личното получаване от
длъжника на исковата молба и приложените към нея документи не може да бъде
заместено от получаването на същите от назначен особен представител, тъй като
особеното представителство е форма на процесуално представителство, което има
за цел да гарантира правото на защита на отсъстващата страна по конкретен
правен спор. Сочи, че представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник,
който не е бил открит на своя постоянен или настоящ адрес. Поддържа, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не е настъпила, тъй
като длъжникът не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Сочи, че по делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането е достигнало до длъжника. Счита, че към
момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на
останалите непогасени вземания по договора, поради което не е настъпила и
забава за заплащането им от претендирания начален момент. Оспорва размера на
дължимите суми, както и началната дата на изискуемостта им. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
брачен състав, както следва: за сумата от 4 791, 99 лв. – представляваща предсрочно изискуема
главница – за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., по договор за
потребителски кредит № ****/**.**.**** г., сключен между ответника и “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
приложение № 1 от 13.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2 168, 79 лв. - договорна
лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 693, 37
лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски заем № **** – ******, сключен на **.**.****г. между А.А.Й. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата от 6 000 лв. – главница, срещу
насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 12 431, 04 лв.
на 48 равни месечни погасителни вноски от по 258, 98 лв., с падеж на първата
вноска на 20.12.2015 г. и на последната вноска – 20.11.2019 г. Установено е
задължение за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и застрахователна премия
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 1 612, 80 лв.
В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 32, 42 % и годишен
процент на разходите от 40, 76 %. В
договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът
на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.
Договорът е сключен при отнапред установени Общи
условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя
– длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в
сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на
заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и
предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът
заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и
се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане директно ма
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, която сума подлежи на връщане на
равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
Представен е застрахователен сертификат № *** ***** ,
издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане – клон България“ =в полза на застрахования потребител - А.Й. и
подписан от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на
плащанията“ и „Злополука“. В клаузата на чл. 7 от Общите условия по застраховка
„Защита на плащанията“ е установено, че еднократната застрахователна премия се
финансира от договорителя и се изчислява като процент върху сумата на
отпуснатия кредит, умножена по продължителността на кредита в месеци.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили, че продавачът
прехвърля на купувача определено портфолио от вземания, произтичащи от договори
за кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си. В
договора е установено, че вземанията се индивидуализират с Приложение № 1,
неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото
е представено Приложение № 1 от 13.12.2017 г. към договора, в което е посочено
вземането по договора за кредит в размер на сумата от 7 154, 56 лв.,
включващ изтеклите лихви до датата на подписване на приложението, като
задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен
граждански номер.
Приложението към договора за цесия е сключено на
18.04.2018 г., като е посочено, че последното се сключва с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България. Въпреки, че заличаването „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е вписано в Търговския регистър на 24.04.2018 г., това дружество
се е преобразувало чрез вливането му в БНП Париба Пърсънъл Файненс на
05.12.2017 г., видно от вписването по партидата на прекратеното дружество в
Търговския регистър, което обстоятелство е настъпило преди датата на вписаното
заличаване. Поради което следва да се приеме, че посоченото приложение, в което
вземането е индивидуализирано, е породило права и задължения между страните.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на
вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото
вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три
имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича
вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на
сключване на приложението към договора.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е
произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с
изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представените по делото обратни
разписки, последните са се върнали с отбелязване „непотърсена“.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата
молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд
- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не участва лично в
производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и приложенията към
нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата
молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е
получено от ответника, а не от назначения му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от
сключен между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му
действаща към момента на сключване на договора за кредит – ред., ДВ, бр. 57 от
28.07.2015 г., доколкото заемното правоотношение, представлява такова по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и правото на отказ от договора - чл. 11 от Общите условия.
По така
изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит отговаря
на формално установените изисквания по Закона за потребителски кредит за
минимално необходимо съдържание.
Ищецът претендира вземането на основание настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, считано от 20.10.2017
г. В уточнителна молба, депозирана в хода на производството по делото
кредиторът е изложил твърдения за настъпил падеж на всички задължения по
договора за кредит, поради изтичане на уговорения срок за изпълнение на
задълженията по кредита на погасителни вноски.
От представения по делото договор за потребителски
паричен кредит, в който е обективиран погасителен план се установява, че
падежът на последната вноска по договора е настъпил на 20.11.2019 г. – след
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от който
момент следва да се счита предявена и исковата молба по чл. 422 ГПК – арг. чл.
415, ал. 4 ГПК.
В случая в производството по делото не са налице данни
за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит,
чрез изпращане на уведомление до длъжника, преди депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 1.1. от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от
дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. В т.1.2. от цитираното тълкувателно решение е прието, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно доколкото в хода на производството по
делото е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора за
кредит, това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, както по отношение на вземането за главница, така и по
отношението на вземането за възнаградителна лихва, тъй като последната е
заявена в производството по издаване на заповедта за изпълнение и e за период след сочената от кредитора дата ба обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит.
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
длъжникът е извършил плащания по договора за кредит в размер на сумата от общо
4 735, 48 лв., с които е погасено задължение за главница в размер от 1 409, 61
лв., застраховка по договора в размер на 604, 80 лв., договорна лихва от
2 649, 15 лв. и разноски за събиране от 71, 62 лв. Установено е, че задълженията
по договора за кредит са останали непогасени до размер на сумата от 4 791,
99 лв. - главница, формирана от главница от 4 590, 39 лв. и застраховка от
201, 60 лв., както и сумата от 2 168, 79 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2017 г. до. 20.11.2019 г., формирана както следва – сумата от
1 611, 85 лв. за периода от 20.06.2017 г. до 20.09.2018 г. и сумата от
556, 94 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 20.11.2019 г. Вещото лице е
посочило, че застрахователната премия е за 48 вноски по 33, 60 лв. или за
сумата от 1 612, 80 лв., като впоследствие - след двадесет и петата вноска
задълженията са анулирани, поради което след заплащане на сумата от 604, 80 лв.
остава задължение в размер от 201, 60 лв.
Вещото лице е установило, че сумата, предмет на
договора за кредит е усвоена от страна на длъжника – потребител на 17.11.2015
г. Уточнено е, че в полза на потребителя е заплатена сумата от 4 405, 16 лв.,
тъй като от главницата в размер от 6 000 лв. се приспада сумата от
1 384, 84 лв. за рефинансиране на предишен кредит и сумата от 210 лв. –
такса ангажимент
Следователно и съдът
като съобрази заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което заключение цени като безпристрастно и компетентно дадено,
намира, че заемната сума по договора за кредит е усвоена от страна на потребителя
чрез изплащането й на 17.11.2015 г.
Поради което за ответника се е породило
насрещното му задължение за връщане на заемната сума, заплатена за финансиране
закупуването на стоки, ведно с възнаграждението за кредитора.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
В полза на кредитора е възникнало вземането за
главница в размер от 4 590, 39 лв., към което следва да се включи и това
за финансираната от страна на кредитодателя застрахователна премия в непогасен
размер от 201, 60 лв. Включване на застрахователната премия при формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното
вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Следователно искът за главница следва да се уважи в
пълния му предявен размер за сумата от общо 4 791, 99 лв. – чистата
стойност на предоставената заемна сума и вземането за застрахователна премия.
Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията
на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в
него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно
ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
От заключението на вещото лице се установява, че длъжникът не е
заплатил задължението си за възнаградителна лихва в размер на сумата от
2 168, 79 лв. за периода от 20.06.2017 г. до 20.11.2019 г. Предмет на
исковото производство е вземането за възнаградителна лихва по издадената
заповед за изпълнение, което се претендира, а именно за сумата от 2 168,
79 лв. за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. Доколкото вещото
лице е установило, че претендираната сума от общо 2 168, 79 е дължима за
периода от 20.06.2017 г., а не от 20.09.2017 г., следва с оглед диспозитивното
начало да се присъди сумата, равняваща се на сбора от непогасените вноски за
възнаградителна лихва за заявения период от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. или
за сумата от 1 804, 98 лв., като предявения иск следва да се отхвърли над
така установения размер от 1 804, 98 лв. до пълния му предявен размер от
2 168, 79 лв.
Обстоятелството, че възникналото от
процесния договор за потребителски заем парично задължение е изпълнено, подлежи
на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
който смисъл съдът е разпределил надлежно доказателствената тежест с доклада по
делото. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В производството по
делото ответникът не установи този правнорелевантен факт.
По така изложените съображения предявените искове за
установяване на вземанията на ищеца – цесионер за главница и възнаградителна
лихва, следва да бъдат уважени до установените от съда размери.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение задължението си за заплащане на главницата на месечни вноски с
установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща
падежа на всяка вноска до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.10.2018 г. Следователно обезщетението за
забава следва да се присъди от датата, следваща датата на падежа на първата
непогасена вноска 21.06.2017 г., но с оглед принципа на диспозитивното начало и
доколкото ищецът претендира обезщетение за забава от датата, от която вземането
е обявено за предсрочно изискуемо, следва обезщетението да се присъди за
претендирания период от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г. От заключението на вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, посочило размерът на
обезщетението за забава върху всяка непогасена вноска по кредита, се
установява, че за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., последното
е за сумата от 439, 91 лв. По
така изложените съображения в полза на ищеца следва да се присъди лихва за
забава в общ размер от 439, 91 лв.,
като предявеният иск следва да се отхвърли до пълния му предявен размер от 693,
37 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен
състав – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 203, 08 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 186, 70 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 175, 35 лв., депозит
за назначаване на особен представител на ответника – 697 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсутско възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
определне за сумата от 120 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 1 112, 35 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 1 022, 64 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но в случая разноски не следва да се
присъждат, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, следните суми: сумата от 4 791, 99 лв. – представляваща главница за периода от
20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., по договор за потребителски кредит № ****
-*****/**.**.**** г., сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 13.12.2017
г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; сумата от 1 804, 98 лв. - договорна лихва за периода
от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 439, 91 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до окончателното й
изплащане, за които вземания е издадена Заповед от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над 1 804, 98 лв. до пълния му предявен
размер от 2 168, 79 лв. и предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 439, 91 лв.
до пълния му предявен размер от 693, 37 лв.
ОСЪЖДА А.А.Й. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 186, 70 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав и сумата от 1 022,
64 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 4188/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
След
администриране на решението, делото да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив,
съгласно разпореждане от 30.10.2020 г. по .гр.д. № 917/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, за произнасяне по молба на особения представител на ответника. В
писмото да се посочи, че решението на съда не е влязло в сила, поради което
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, незабавно, след
отпадане на необходимостта от последното.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П / АННА ДЪБОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.