Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 841 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Специални телове и гвоздеи“ АД, депозирана против наказателно
постановление № 38-0000311/28.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3
ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно, тъй като е необосновано предвид факта, че приетите от наказващия
орган фактически положения не се подкрепят от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, а така също и
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения излага
подробни съображения, във връзка с наведените с жалбата твърдения. На първо
място се релевират доводи във връзка с твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно липсата на посочване на дата и място на
извършване на нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено, което
според процесуалния представител на жалбоподателя е довело до съставянето на
АУАН в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН и издаване на наказателното
постановление в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място се релевират
доводи, че нормите на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 и чл. 7а, ал. 2, пр. 2 ЗАП са
бланкетни, тъй като препращат към други разпоредби на закона и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане, които регламентират конкретните
изисквания към водачите управляващи превозните средства за осъществяване на
превоз, каквато разпоредба е и тази на чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП и в
обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив е следвало да бъде направена
и съответната привръзка, като неизпълнението на това изискване представлява
съществен порок на издадения акт, поради липса на изискуеми елементи от състава
на съответното нарушение и липса на описание на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.
На следващо място се излагат съображения, че както в АУАН, така и в НП липсва
ясно и точно посочване на конкретния превоз, който се твърди, че е бил
извършван, както и че в наказателното постановление са изложени твърдения за
две допуснати нарушения – на 19.03.2018г. и на 21.03.2018г., за които е
наложено едно наказание, като е в нарушение на принципа на чл. 18 ЗАНН и това е
довело и до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере за
кое нарушение е санкционирано, което представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП. На последно място се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 96г ЗАП предвижда отговорност
за този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и подзаконовите нормативни актове да
управлява превозно средство за обществен превоз, а описаното нарушение не
покрива състава на това нарушение, тъй като не кореспондира с описаното в
разпоредбата на чл. 96г ЗАП.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 260395/07.03.2019г. от длъжностно лице при ОО „АА” град Русе, за това, че при
извършена на 07.03.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Специални
телове и гвоздеи” АД, притежаващо лиценз № 06244 за превоз на товари за
територията на Р. България, издаден от МТИТС било установено, че транспортното
предприятие е допуснало осъществяването на превоз на товари с водач М.Б.Б., ЕГН
**********, извършен на дата 19.03.2018г. и 21.03.2018г., съгласно пътни листи
и заповеди за деня, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, които факти,
актосъставителят е субсумирал като нарушение на дружеството по чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 ЗАвП.
АУАН е
подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са депозирани
в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа
на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с
фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН
и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Посочената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител К.И.Ц. и писмените доказателства – заверени преписи на Заповед №
27, издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за
условията и реда за извършване превоз на товари за собствена сметка, Заповед №
29, издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за
условията и реда за извършване превоз на товари за собствена сметка, пътен лист
№ 2981612/19.03.2018г., пътен лист № 2981613/21.03.2018г., копие на
свидетелство на водач, превозващ опасни товари на водача М.Б.Б., СУМПС на
водача М.Б.Б., Карта за квалификация на водача М.Б.Б., Карта на водача М.Б.Б. и
Удостоверение за психологическа годност № 200534, издадено на 26.10.2013г.,
валидно до 26.10.2016г.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират с приетата за установена фактология.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на нарушителя.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
Както в
АУАН, така и в НП нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр, за което е
ангажирана отговорността на дружеството е описано чрез посочване на всички
обективни елементи на състава на нарушението и в пълно съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички необходими
факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането на същите под
дадената от страна на наказващия орган правна квалификация.
Дружеството
жалбоподател, в качеството му превозвач, извършващо превоз за собствена сметка,
е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Именно това е нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството и самата разпоредба съдържа диспозиция предписваща
определено поведение, поради и което съдът намира за неоснователни доводите
развити с жалбата, касаещи непълнота при описание на нарушението, предвид това
че самата разпоредба е бланкетна и препраща към друга правна норма. С наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП се определят единствено и само изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване като доказването, че водачът отговоря на
тези изисквания се извършва именно с издадено на същия Удостоверение за
психологическа годност и отговорността на дружеството е ангажирана именно за
извършен превоз с водач, който не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност към датите на извършване на посочените превози и според
настоящият съдебен състав, така описано нарушението по никакъв начин не е
препятствало възможността на дружеството да разбере, за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност и по този начин да е нарушено
правото му на защита, чрез посочване на всички факти от състава на нарушението
и правна квалификация на същите.
Изрично
както в АУАН, така и в НП са посочени, както кога е извършено нарушението, чрез
посочване на датите на извършените превози – 19.03.2018г. и 21.03.2018г, така и
датата на която е констатирано същото, а именно 07.03.2019г., а така също и
мястото, където е извършено - град Русе, бул. „Трети март“ № 46.
Не е
нарушено правото на защита на дружеството, като в обстоятелствената част на
АУАН и НП не е отразено, какъв е видът на осъществения превоз, а именно, че се
касае за превоз за собствена сметка. Както в АУАН, така и в НП наказващият
орган се е позовал именно на издадените заповеди и пътни листи, от които
безспорно се установява, че се касае за извършен превоз за собствена сметка.
Неоснователни
са и доводите, че са налице две нарушения, тъй като са извършени два превоза и
по този начин е нарушено правото на защита на дружеството да разбера, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност. Както беше посочено
по-горе в мотивите дружеството е санкционирано, именно за неизпълнение на
вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз
на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и сам по себе
си факта, че един водач е извършил повече от един превоз не обосновава извод,
че се касае за различни нарушения, а има значение единствено и само при
определяне тежестта на нарушението.
Цитираното
в писмената защита Решение на Административен съд – Русе от 08.05.2018г.,
постановено по КАНД № 98/2018г. е неотносимо към настоящия казус, тъй като касае
съвсем различно нарушение.
По
изложените мотиви съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото
си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното
лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
В същия
смисъл, досежно необходимото съдържание на НП е и Решение от 26.04.2018г. на
Административен съд – Русе, постановено по КНАД № 94 по описа на съда за 2018г.
Не
представлява съществено процесуално нарушение, липсата в НП на мотиви, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за
наличие на предпоставките за „маловажен случай” винаги е задължителна, но
нейното обективиране в наказателното постановление не е, доколкото такъв
реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от процесуалния
представител на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Дружеството
жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 06244 за превоз на товари на
територията на Република България и е със седалище и адрес на управление в
Република България.
Доказването
на психологическата годност на водачите, с които превозвачите извършват превоз,
се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност,
издадено при условия и ред, определени от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Видно
от съдържащите се в административнонаказателната преписка и приобщени по делото
заверени преписи на
Заповед № 27, издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за
условията и реда за извършване превоз на товари за собствена сметка, Заповед №
29, издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията
и реда за извършване превоз на товари за собствена сметка, пътен лист №
2981612/19.03.2018г., пътен лист № 2981613/21.03.2018г. и Удостоверение за
психологическа годност № 200534, издадено на 26.10.2013г., валидно до
26.10.2016г., дружеството, в качеството му на превозвач е извършило
превоз за собствена сметка с водач М.Б.Б., който водач не е отговарял на
изискванията за психологическа годност, тъй като към датата на извършване на
превозите не е имал валидно Удостоверение за психологическа годност, като
издаденото му предходно такова е било със срок на валидност до 26.10.2016г., а
превозите са били извършени на 19.03.2018г. и 21.03.2018г.
Правилно
е издиране и приложена и санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП,
в която имуществена санкция е в абсолютен размер, какъвто именно размер на
имуществената санкция е наложен с наказателното постановление.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид, поради и което нарушението, не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Касае се за
две превоза, като същевременно с това Удостоверението за психологическа годност
на водача, с които дружеството е извършило същите е било валидно до 26.10.2016г.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В същия
смисъл са и Решение от 12.06.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНХД № 115 по описа на съда за 2019г. и Решение от 07.06.2019г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 99 по описа на съда за 2019г.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000311/28.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „СПЕЦИАЛНИ ТЕЛОВЕ И ГВОЗДЕИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление град Русе, бул. „Трети март“ № 46, на основание чл. 96г,
ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по
чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: