№ 152
гр. гр.Несебър, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100966 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Е.Х.” ООД срещу ответника Р.В.К. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 4749,86 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за
2019г. и 2020г. (по 2374,93 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/443-08.08 от 04.08.2008г., както и за
присъждане на сумата от 577,90 лева – лихва за периода 15.02.2019г. – 09.07.2021г. и 337,11 лв. –
лихва за периода 15.02.2020г. – 09.07.2021г. Ищецът сочи, че между страните бил сключен
цитираният договор. Излага, че по силата на договора се задължил да извършва целогодишна
техническа поддръжка, организационно и административно управление на комплекса срещу
заплащане на месечна такса от 1,10 евро без ДДС за кв. м. площ на собствения на възложителя
имот. Сочи, че таксата следвало да се заплаща до 15.02 на текущата година. Развива съображения в
насока, че дружеството изпълнявало задължения си по договора. Твърди, че ответникът не
заплащал таксите. С тези доводи моли предявеният иск да бъда уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
Ответникът Р.В.К. е получил лично препис от исковата молба и приложенията към нея на
07.09.2021. (съобщение на л. 21 от делото). С разпореждането по чл. 131 ГПК Кузнецов е
предупреден и за последиците по чл. 238 ГПК. В дадения срок от ответника не е депозиран
отговор на исковата молба. За съдебното заседание на 13.12.2021г. ответникът е уведомен с
призовка, връчена на 29.11.2021г. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като е установено, че
ответникът (въпреки че е предупреден за последиците по чл. 41 ГПК) е напуснал адреса си и не е
1
уведомил съда за нов актуален адрес. От изложеното може да се направи извод, че въпреки
редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване ответникът не са се е явил в
съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Същевременно в първото по делото съдебно заседание ищецът (чрез пълномощника си) е поискал
постановяването на неприсъствено решение. Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са
налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – Договор
за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/443-08.08
от 04.08.2008г. Така описаните доказателства установяват при липса на възражения от ответника
за неизпълнение на договора или за погасяване на вземанията на ищеца (по начина, предвиден в
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е
разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница в размер на 4749,86 лв., представляваща сбор от такси по
Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС-S1-
PD/443-08.08 от 04.08.2008г. за поддръжка за 2019г. и 2020г., ведно с лихвите за посочените в
исковата молба периоди.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски – 239,99 лв. – платена държавна такса и 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.В.К., гражданин на Руската Федерация, дата на раждане: ******г., с адрес в
с.Равда, к.к.Е. бл. А вх. ***********, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „Е.Х.” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ул. Г.В. № 41, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 4749,86 лв, представляваща сбор от такси за поддръжка 2019г. и 2020г. (по 2374,93 лв.
за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/443-08.08 от 04.08.2008г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
915,01 лева – лихва за забава периода 15.02.2019г. – 09.07.2021г., от които 577,90 лева върху
главницата за 2019г. за периода 15.02.2019г. – 09.07.2021г. и 337,11 лв. върху главницата за 2020г.
за периода 15.02.2020г. – 09.07.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 839,99 лв. ,
представляваща направени по делото разноски, от които 239,99 лв. – платена държавна такса и 600
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3