М О Т И В
И
към присъдата, постановена на 23.01.2020г.
по НОХД №1262/2019 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по д.п.
№3140/2019г. по описа на 4-то РУ при ОД МВР Варна срещу Г.Х.Д., ЕГН ********** – за
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
16.11.2018г. -17.04.2019г. в гр.Д. Ч., Варненска област, в условията на
продължавано престъпление, използвала данни от платежен инструмент - дебитна
карта „Виза Електрон" №4390 5835 6678 7532 на „Сосиете Женерал
Експресбанк" ЕАД, издадена на името на М.В.Т., на ATM устройства на „Банка
ДСК" ЕАД и „Сосиете Женерал Експресбанк", като извършила шест броя
тегления на парични суми, всичко на обща стойност от 697.99 лева, без
съгласието на титуляра М.В.Т., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Делото е
разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а
именно - съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция,
предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимата признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна, сочи, че фактите по делото са безспорно установени и
признати от подсъдимата. По отношение определянето на наказанието пледира за наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да мотивират
съда да приеме хипотезата на чл.58а,ал.4 от НК. Счита, че с оглед данните по отношение
личността на дееца адекватно би било наказание около девет месеца Лишаване от
свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Моли да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.
Адв.Бр.Б.
- защитник на подсъдимата заявява, че въпреки
изразеното признание на фактите намира за неточна квалификацията на деянието
възведена в обвинителния акт. Излага доводи, че с оглед фактите по делото
доверителката му е осъществила състав на престъпление по чл.206 от НК или
евентуално по чл.217 от НК. При това положение защитете пледира за налагане на
наказание „Глоба“, като подсъдимата бъде оправдана по първоначално възведеното
обвинение по чл.249 от НК.
Подсъдимата
при упражняване правото си на лична защита заявява, че напълно се присъединява
към изнесеното от защитата, а в последната си дума моли за наказание по-леко от
„Лишаване от свобода“.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимата.
Окръжен съд - Варна, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
Пострадалата Т. изпитвала
недостиг на парични средства през лятото на 2018г.. По този повод решила да
ползва „бърз“ кредит от фирма“Виктория 111“ ЕООД. За целта помолила свой
приятел-св.Е. да и стане поръчител. На 19.09.2018г. двамата посетили офис на
фирмата в гр.Д. Ч., Варненска област. Св.С. В. Х. управлявал фирмата, а главен касиер бил
св.М. Х., който се занимавал също и с мониторинг върху работата на служителите
в офисите, в които се отпускали кредитите. В същия офис, като касиер работела и
подсъдимата Д. от 31.08.2017г.. Тя посрещнала свидетелите Т. и Е. и бил
проведен разговор, по повод искането за кредит. Впоследствие Д. изготвила
договор за потребителски кредит №101565 от дата 19.09.2018г. По силата на
договора се отпускала сумата от 200 лева под формата на кредит, на св.Т., с
лихва 37.68% и погасителен план в рамките на два месеца, за връщането на заема.
Св.Е. ставал гарант за изпълнението на договора. Било изготвено и пълномощно,
по силата на което св.М.Т. предоставяла банкова си карта "Виза
Електрон" на подс.Д.. В пълномощното било отразено, че Т. дава и ПИН-кода
си на Д., но единствено с възможността последната да тегли парични суми до
пълното погасяване на потребителския кредит, но не и над този размер. Цялата
сума, която трябвало да се възстанови на кредитора „Виктория 111"
ЕООД-Ямбол, била в размер на 262.01 лева. Процесната карта - "Виза
Електрон" с №4390 5835 6678 7532 била издадена по притежавана от
пострадалата разплащателна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк" ЕАД,
клон Д. Ч., с IBAN ***,
разкрита на 25.07.18г. по силата на договор от същата дата. По картовата сметка
всеки месец се превеждали по 140 лева от Дирекция „Социално подпомагане"
на гр.Провадия, като парични обезщетения за майчинство на свидетелката. Около
месец след изтеглянето на заема, Т. отпътувала за Федерална Република Германия.
На 16.10.2018г. Д. отишла на ATM устройство на „ПИБ" в гр.Д. Ч., Варненска
област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката М.Т. в устройството и
въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така обвиняемата изтеглила
с банковата карта на св.Т. сумата от 140 лева.Тази сума послужила за частично
погасяване на кредита,чиято първа вноска била на 27.10.18г. На 16.11.2018г. Д.
отишла на ATM устройство на Банка „ДСК" в гр.Д. Ч., Варненска област. Тя
поставила дебитната карта на свидетелката Т. в устройството и въвела съответния
ПИН-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.Т.
сумата от 140 лева. На 18.01.2019г. Д. отишла на ATM устройство в гр.Д. Ч.,Варненска
област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката М.Т. в устройството и
въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата
карта на св.Т. сумата от 20 лева. Малко по-късно на 18.01.2019г. Д. отново
поставила дебитната карта на свидетелката в устройството и въвела съответния
ПИН-код. Операцията била отново успешна. Така изтеглила с банковата карта на
св.Т. сумата от още 250 лева. През м.февруари 2019г. св.Т. помолила своята
майка - св.В., да отиде да прибере банковата и карта, тъй като заема бил върнат
заедно с лихвите. Св.В. отишла до офиса в гр.Д. Ч., където била посрещната от подс.Д..
Тя отказала да предаде картата, като посочила, че ще я предаде само лично на
св.М.Т.. На 20.02.2019г. Д. отишла на ATM устройство на „СЖ Експресбанк" в
гр.Д. Ч., Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката Т. в
устройството и въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така
изтеглила с банковата карта сумата от 140 лева. На 19.03.2019г. Д. отишла на
ATM устройство в гр.Д. Ч., Варненска област. Тя поставила дебитната карта на
свидетелката Т. в устройството и въвела съответния пин-код. Операцията била
успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.М.Т. сумата от 130 лева. На
17.04.2019г. Д. отишла на ATM устройство в гр.Д. Ч., Варненска област. Тя
поставила дебитната карта на свидетелката в устройството и въвела съответния
ПИН-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на свид.Т.
сумата от 140 лева. В целия период на теглене на суми Т. не била на територията
на Р.България. Тя се прибрала от Ф.Р.Германия на 30.04.2019г.. Майка и я
уведомила за отказа на подс.Д. да върне картата, поради което Т. отишла да
получи дебитната си карта лично. На същата дата банковата и карта била върната
от подсъдимата. Веднага след това Т. отишла до едно ATM устройство, за да
провери останалата по сметката парична наличност. На квитанцията, която
получила след проверката, установила, че няма наличност по тази сметка. Т.
останала много изненадана и отишла в офиса на „СЖ Експресбанк" ЕАД - клон Д.
Ч., за да установи колко пъти и какви суми са теглени чрез дебитната карта при
нейно отсъствие от страната. На място тя поискала от обслужващата я банка
извлечение от сметката си. Получила го и установила, че по нейната сметка били
реализирани множество операции, каквито тя не била извършвала в рамките на
времето, откакто била дала картата си на Д.. Т. поискала обяснение от подсъдимата
и и показала разпечатката. Д. не и дала логичен отговор. Впоследствие
свидетелката М.Т. се свързала със св.М. Х.. Последният направил проверка в
офиса в гр.Д. Ч., Варненска област, и констатирал, че подсъдимата теглила от
банковата сметка на М.Т., от нейно име и без нейно знание и съгласие суми,
които надвишавали дължимото по кредита заедно с лихвите по него. В тази връзка Д.
била освободена от длъжност от фирмата за „бързи кредити". Подадено било
заявление за извършеното престъпление от страна на М.Т. ***.
Съгласно приложена справка от фирма „Виктория 111" ЕООД(л.141 по д.п.)
кредита на св.Т. е бил погасен на две вноски - на 27.10.18г. и 29.11.18г.. Това
станало чрез изтеглянето от страна на подс.Д. на паричните суми от банковата
сметка на длъжницата, и внасянето им в счетоводството на фирмата кредитор.
Видно от протокола за разпознаване от 07.08.19г. (л.23 по д.п.)св.Е.
разпознал Д. като лицето, което отпуснало кредита на св.М.Т..
Видно от протокола за разпознаване от 12.08.19г. св.С. В. разпознала Г.Д.
като лицето, от което трябвало да получи банковата карта на дъщеря си.
Видно от
протокола за разпознаване от 03.09.19г. св.М.Т. разпознала Г.Д.,като лицето, на
което дала на 19.09.18r. банковата си карта.
Видно от
заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза с
№122/11.09.19г. (л.43-62 по делото) е следното: на снимковия материал от
17.04.19г., на който се вижда изтегляне от лице от женски пол, на пари от
банкомат, е подс.Г.Д..
От
заключението на банковата съдебно-счетоводна експертиза (л.68-72 д.п.) се
установява, че задължението на св.М.Т. по договора за кредит е било в размер на
262.01 лева (главница и лихви). Изтеглените парични средства над тази сума са в
размер на общо 697.99 лева - тоест, над дължимото по кредита.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, като се позова на направените самопризнания на подсъдимата
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а
именно: показанията на св.Tодорова,
св.В., св.Е., св.Х., видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза, банкова
съдебно-счетоводна експертиза, протокол за разпознаване
на лица и предмети, справка съдимост и др..
При преценката на събраните
доказателствени средства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,
тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и на
другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по
досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че Г.Х.Д., ЕГН ********** в периода
16.11.2018г. -17.04.2019г. в гр.Д. Ч., Варненска област, в условията на
продължавано престъпление, използвала данни от платежен инструмент - дебитна
карта „Виза Електрон" №4390 5835 6678 7532 на „Сосиете Женерал
Експресбанк" ЕАД, издадена на името на М.В.Т., на ATM устройства на „Банка
ДСК" ЕАД и „Сосиете Женерал Експресбанк", като извършила шест броя
тегления на парични суми, всичко на обща стойност от 697.99 лева, без
съгласието на титуляра М.В.Т., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
С деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, свързани с правилното функциониране на паричната и
кредитната система в страната.
По отношение наведените доводи за
осъществен различен състав на престъпление , в частност по чл.206 и чл.217 от НК.
Видно от фактическата
установеност по делото се касае за дейност, с която се посяга върху
обществените отношения свързани с правилното функциониране на паричната и
кредитната система в страната. В диспозитива на чл.249, ал.1 НК е отразено, че
предмет на това престъпление може да бъде истински платежен инструмент.
Дебитната карта представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК. Именно използването на такъв /без знанието и съгласието на лицето, което е
управомощено да осъществява платежни операции с него/ съставлява престъпление
по този текст и е основание за носене на наказателна отговорност.
Престъплението е на формално извършване и размерът на изтеглената сума, както и
това дали въобще е изтеглена сума, няма отношение към съставомерността. Т.е.,
не се изисква настъпването на определен престъпен резултат, като имуществената
вреда за пострадалия е отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство и от
значение за размера на наказанието. В конкретния случай съгласието на титуляря
на платежния инструмент - Т., е дадено само за дължимото по договора за заем -
262,01лв. и е установено нейно изрично волеизявление в този смисъл, а не въобще,
респ., за друг брой ползвания на дебитната карта извън тази сума. С факта, че
свидетелката е дала съгласие и данните от платежния инструмент разрешавайки на
подсъдимата да тегли само тази сума с картата й, е достатъчен да бъде направен
извод, че тя е разрешила на подсъдимата да я ползва не както намери за добре, а
единствено за тази сума. Т.е. съгласието на титуляра се е разпростирало само
върху сумата от 262,01лв., докато подс.Д. използвайки данните от платежния
инструмент - дебитна карта издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк", без
знанието и съгласието на титуляра на сметката е изтеглил отделно 697,99 лева.
Престъплението е осъществено с пряк умисъл, подсъдимата е съзнавала, че
титулярът не е съгласен тя да използва данните от дебитната карта и тегли сума
в инкриминирания размер, но въпреки това е осъществила транзакциите, което е
демонстрация на явно незачитане на нейната воля. Субективните елементи на
състава и психичното отношение на подсъдимата към така реализираното
престъпление, се проектират в обективираните негови действия. От субективна страна
подсъдимата е извършила деянието при форма на вината "пряк умисъл",
тъй като е осъществила същото със съзнанието за непозволена банкова транзакция
с чужди парични средства, за механизма на придобиването на които е имала
представи. Прекият умисъл на подсъдимата е обхващала съзнанието, че дебитната
карта представлява платежен инструмент, че използва данните от нея, за да тегли
парични средства, без за това да има съгласието на титуляра и без да му ги
предаде. Съзнавала е наличието на всички признаци на състава, като представите
за тях формират интелектуалния и волеви моменти на нейния умисъл. С оглед наведените
доводи за осъществен състав на друго престъпление следва да се посочи, че то не
може да се квалифицира като престъпление срещу собствеността – Глава V
предвид
установената съдебна практика - напр. Решение № 432 от 06.12.2012г. на ВКС по
н.д. №1274/2012г., 2 н.о., Решение №261/26.05.2010г. по н.д. №201/2010г. на ВКС
1 н.о., Решение №511 от 20.11.2013г. на ВКС по н.д. № 1712/2013г., 3 н.о.,
Решение №625 от 04.01.2011г. на ВКС по н.д. № 646/2010г. 3 н.о.. Неправомерното
използване на данни от процесния платежен инструмент за сумата от 697,99лв.,
без съгласието на титуляра, е дало възможност инкриминираната сума да премине
във владението на дееца, като деянието е престъпление против паричната и кредитната
система, регламентирано в чл.249 от НК.
По отношение вида и размера на наложеното
наказание:
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК,
съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата трябва
да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Съдът намери,
че по отношение на подсъдимата Д. са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, което обуславя и приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК независимо от приложената диференцирана процедура. Това е така
защото са налице едновременно следните обстоятелства: касае се за лице в млада
възраст - под 25 години, неосъждано, работи и към момента, изразява разкаяние и
съжаление за случилото се, възстановява в хода на съдебното производство причинената
макар и несъставомерна /не от необходимост за специална съдебна процедура/ щета
на пострадалата. При отчитането на тези обстоятелства
и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко
спрямо извършеното. ВОС намери, че наказание под предвидения минимум, а именно
в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“ е адекватен на стореното от
подсъдимата, като липсва необходимост и с оглед финансовото и състояние, от
налагане на кумулативно предвиденото наказание Глоба. Съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимата да изтърпява
ефективно наложеното и наказание "Лишаване от свобода" и да се
откъсва от естествената и социална и професионална среда, като спрямо нея
успешно може да бъде приложен института на условното осъждане, чийто законово изискуеми
предпоставки са налице. За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е
предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. Налице са и трите
предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с липсата на наложителност
за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед поправянето на
осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки
са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната
превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята
съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без
ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Д., за
постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същата и преимуществено за
нейното поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване от свобода"
да бъде изтърпяно. Изолирането и от обществото и поставянето и в затворническа
среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона,
доколкото конкретната характеристика на подсъдимата сочи на възможност за
постигане на тези цели и докато тя е на свобода. Ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" в допустимия от закона тригодишен
срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимата да
коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон,
доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една
санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото
се налага, то в конкретния случай именно, чрез прилагането на условното
осъждане по отношение на подсъдимата ще се постигнат в максимална степен целите
на наложеното и наказание.
Настоящият съд счита, че наложеното
на подсъдимата наказание в максимална степен би изпълнило целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се осигурява възможност на подсъдимата
да не се изолира от естествената и социална среда. Спрямо обществото се
обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като наложеното на подсъдимата
наказание има самостоятелно значение, при отчитане на конкретната тежест на нейната
проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото.
ВОС осъди подсъдимата да заплати
разноските по делото
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :