№ 70
гр. Враца, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20241400100430 по описа за 2024 година
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
главен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за установяване съществуването на вземане
на ищеца за арендна вноска и акцесорен положителен установителен иск по
чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
на ищеца за неустойка за забава върху претендираната главница.
В исковата молба ищецът Република България, представлявана от
министъра на земеделието и храните, действащ чрез пълномощника си -
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, твърди, че съгласно
Договор за аренда № ***, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. №
1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2, сключен между министъра на земеделието
и храните, БУЛСТАТ ***, чрез директора на областна дирекция „Земеделие" –
Враца, от една страна като арендодател, и ответницата М. П. А. от гр. Враца,
от друга страна като арендатор, е предоставена на арендатора за временно
възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) от 722,602 дка в
землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Поддържа, че според
клаузите на договора за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна
вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.3., е уговорено, че арендаторът се
задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка
следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по
1
т.5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на
платежен документ и да представи на арендодателя запис на заповед в размер
на останалите 50 % от годишната арендна вноска, с падеж 31.01. /31 януари/
на текущата стопанска година. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от
арендодателя с Нотариална покана с peг. № 2216/22.05.2023 г. на Р. С.,
нотариус с район на действие - Районен съд - Враца, която е връчена на
ответницата на 10.07.2023 г. с уведомление, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК;
договорът е прекратен на 25.07.2023 г., към който момент е изтекъл 14-
дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква, че до
момента на подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора за аренда, като за стопанската 2022/2023 г. му
дължи заплащане на авансова арендната вноска в размер на 40 749,17 лв. с
падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска - доплащане за стопанската 2022/2023 г. с
падеж 31.01.2023 г. в размер на 40 749,17 лв. Твърди също, че с оглед т. 30 от
сключения договор за аренда, при неизпълнение на арендното плащане в
договорения срок арендаторът му дължи обезщетение в размер на 0.3 % на
ден, като за първата вноска с падеж 01.10.2022 г. дължи обезщетение за всеки
просрочен ден до окончателното й изплащане, т.е. дължи обезщетение за
периода от 04.10.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на 21 882,75 лв., а за втората
вноска с падеж 31.01.2023 г. - в размер на 7 212,75 лв., начислена за периода от
01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. или общо сумата 29 095,50 лв. /дължима сума за
обезщетение/. Поддържа, че гореописаните суми не били доброволно
изплатени от арендатора М. А., поради което е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било
образувано ЧГД № 3015/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. По
образуваното дело била издадена заповед за изпълнение № 1799/07.12.2023 г.
и изпълнителен лист. След връчване на същата на длъжника, М. А. е подала
възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от
ГПК с дата 29.04.2024 г., което обуславя правния му интерес от предявяване на
установителен иск за вземанията си.
Моли съда, да признае за установено, че ответницата М. П. А. дължи на
Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните,
сумата от общо 110 593,84 лв., включваща сумата 81 498,34 лв. - главница по
договора за аренда, както и обезщетение върху тази сума от 29 095,50 лв.,
начислено към 31.03.2023 г., както и да осъди ответницата М. П. А. да му
2
заплати разноските по ЧГД № 3015/2023 г. в размер 2 211.88 лв. държавна
такса за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, и сторените разноски по
настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответницата М. П. А., ЕГН **********, от гр. Враца, в срока по чл.131
от ГПК, в отговора на исковата молба, уточнен с молба вх. №
7725/18.10.2024г. по отношение на направените възражения за прихващане,
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че
съгласно чл. 6 от договора, същият влиза в сила от стопанската 2021/2022 г.,
въпреки че е сключен на 13.04.2022 г., а стопанска година съгласно § 2, т. 3 от
ЗСПЗЗ е започнала на 01.10.2021 г., а арендуваните имоти са предадени във
фактическата й власт на датата на сключване на договора, според протокол-
опис № 100 от 13.04.2022 г., тоест по средата на стопанската 2021/2022 г.
Посочва, че за да се сключи договора за аренда е заплатила след приспадане
на депозита за участие в търга за имотите по договора сумата 58 867.98 лв.,
или общо за първата стопанска година (2021/2022г.) е заплатила цялата
арендна вноска от 66 238.19 лв., колкото е уговорено в чл. 5.2 от договора,
поради уговорката, че на основание чл. 24а, ал. 9 ЗСПЗЗ арендно плащане се
дължи само за площта от арендуваните имоти, попадаща в допустимия слой за
подпомагане, изчислена на 690.917 дка. При това положение се оказва, че за
периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до датата на сключване на
процесния договор и предаване на арендуваните имоти, платеното като
годишна арендна вноска се явява дадено без основание, защото за този период
арендатора не е ползвал имотите. Изтъква, че под заплахата да изгуби
внесения депозит за участие в търга за процесните имоти, е сключила договора
и е заплатила на 100% арендната вноска за стопанската 2021/2022 г. Твърди
също, че арендуваните недвижими имоти не са могли да бъдат реално
ползвани и за периода от сключване на договора до края на първата стопанска
година по него поради действия и бездействие на директора на ОД
"Земеделие" - Враца, на който министъра на земеделието е делегирал
съответните права по управление на земите от ДПФ на територията на
Областната дирекция. Арендуваните имоти се оказват извън площта на
масивите за ползване, видно от Заповед № 50 от 17.01.2022 г. на директора на
ОД "Земеделие" - Враца за разпределяне на масиви за ползване в землището
на с. ***, общ. Враца за стопанската 2021/2022 г., а поради отдаване под наем
3
със Заповед № 96 от 21.02.2022 г. на същия орган на полските пътища в
масивите за ползване, се е оказала във фактическа невъзможност да достигне
до отделните имоти, за да ги обработва в реалните им граници. Отделно от
това при оглед на имотите след сключване на договора е установила, че в тях
реално са извършени вече земеделски обработки и доколкото успява да
разбере от лицата, на които са разпределени за ползване масивите, в които
попадат арендуваните с процесния договор имоти. По горните причини,
защото арендуваните имоти не са включени в площта на масивите и не са
декларирани за ползване в реални граници, се е оказала в невъзможност и да
кандидатства за субсидии и други видове безвъзмездна финансова помощ
като земеделски производител с арендуваните недвижими имоти пред ДФЗ,
респективно не извлича никаква полза от сключения договор за първата
стопанска година от действието му. Поддържа, че е поискала от насрещната
страна по договора да подпишат анекс към него, с който извършеното арендно
плащане за стопанската 2021/2022 г. да бъде прието за плащане за следващата
стопанска година, но такъв не е подписан. Вместо това директорът на ОД
"Земеделие" - Враца е развалил договора, поради виновното му неизпълнение
от нейна страна по отношение на арендното плащане, като на основание чл.
24 от договора е върнал арендуваната земя и я е лишил от възможността да
прибере продукцията от засетите и необрани насаждения към датата на
прекратяването на договора, с което се е обогатил неоснователно за нейна
сметка, извършила за своя сметка съответните разходи за обработки и засяване
на арендуваните земи. Поради това прави възражение за неизпълнен договор
от страна на ищеца за стопанската 2021/2022 г., поради неизпълнение на
основно задължение по договора да осигури спокойното и безпрепятствено
ползване на арендуваните имоти за срока, както и предаването им в състояние
годно да бъдат ползвани според предназначението им, тъй като не цялата
площ на имотите е включена в допустимия слой за подпомагане. Счита, че
арендатора няма задължение да привежда негодната за подпомагане
земеделска земя от арендуваните имоти в годна, поради което и без основание
от него се изисква плащане на аренда за цялата площ на имотите за
следващите първата стопански години. Прави също така и възражение, че
частта от платената годишна арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. за
периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г. се явява дадено без основание, което
подлежи на връщане. В тази връзка прави и възражение за прихващане на
4
претендираното арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещното
вземане на ответницата за недължимо платената годишна арендна вноска за
стопанската 2021/2022 г. в размер на 66 238.19 лева, поради невъзможността й
да ползва арендуваните имоти през конкретната стопанска година във връзка с
късното сключване на договора (тоест липсата на основание за плащане на
рента за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до 13.04.2022 г.),
както и неизпълнение на задължението на ищеца да обезпечи спокойното и
безпрепятствено фактическо ползване на имотите. Под формата на
евентуалност от неуважаване на това възражение до посочения размер, то
иска възражението за прихващане да се счита за упражнено по отношение на
насрещното й вземане за недължимо платена рента за периода от 01.10.2021 г.
до 13.04.2022 г., в размер на 35 386.65 лева, съразмерно на периода от
началото на стопанската година. Също така прави и възражение за
прихващане на претендираното от ищеца арендно плащане за стопанската
2022/2023 г. с насрещно нейно вземане за сумата 108 390.30 лева
(представляваща средните разходи на декар от по 150 лв. за засяване и
отглеждане на пролетни култури), с която ищецът неоснователно се е обогатил
за нейна сметка в резултат на спестените разходи за реколтиране на
земеделската продукция в арендуваните имоти, която не е могла да прибере,
поради преждевременното прекратяване на договора преди изтичане на
стопанската година и неправомерно връщане на фактическата власт върху
арендуваните имоти, преди изтичане на стопанската година. Това възражение
за прихващане основава на обстоятелството, че ищецът е развалил договора за
аренда преди изтичане на стопанската 2022/2023 г. и си е върнал фактическата
власт над арендуваните имоти преди тя да има техническа възможност да
прибере реколтата от земеделските култури, засадени върху арендуваните
имоти. На следващо място ответницата възразява и срещу размера на
претендираното годишно арендно плащане за 2022/2023 г., тъй като в самия
договор не било ясно как е определен общия размер на годишното арендно
плащане след като в чл. 5.1. са посочени няколко различни суми за декар, без
да се уточнява коя е приложимата и как се прилагат (за отделни имоти, за
отделни стопански години или друго). Счита, че претендираното от ищеца
годишно арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. в размер на общо 81
498.34 лв., е повече от уговореното общо плащане по чл. 5.1 и чл. 39, че не
било ясно какъв е приложеният коефициент за инфлация и кой е съответния
5
12-месечен период, за който е изчислен. Оспорва приложения коефициент,
независимо от размера му и твърди, че индексираното не е извършено
правилно, респективно не се установява размер на годишното арендно
плащане, различен от първоначално уговорения. Ответницата оспорва
предявения иск по основание и поради факта, че след прекратяване на
договора (25.07.2023 г.) ищецът няма право да претендира арендно плащане
поради отпадане на основанието, на което се дължи такова, тоест за периода
след прекратяване на договора за края на стопанската 2022/2023 г.
ответницата не дължи арендно плащане. Оспорва също и действителността на
клаузата за неустойка по чл. 30 от договора като противоречаща на добрите
нрави, тъй като уговореният размер от 0,3% на ден без краен срок създава
възможност за калкулиране на огромна по размер неустойка (при над 100% на
годишна база), което надхвърля в пъти законната лихва, приета като основа за
определяне на предполагаемото обезщетение на кредитора от невъзможността
да ползва дължимата му се парична сума съгласно чл. 86 ЗЗД и несъмнено не
отговаря на присъщите на неустойката функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, поради което счита клаузата за нищожна. Моли
съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск, като й
присъди направените по делото разноски.
В писмено становище вх. № 8078/31.10.2024г. ищецът оспорва
направените от ответницата и приети от съда за съвместно разглеждане в
настоящото производство (с определение № 894/24.10.2024г.) възражения за
прихващане. Твърди, че арендната вноска за стопанската 2021/2022 г. е
дължима от страна на ответницата, въпреки че процесният договор е бил
сключен след започване на стопанската година - 01.10.2021 г., а именно
13.04.2022 г. Поддържа, че ответницата е била запозната с условията и срока
на процесния договор, още преди самото му сключване, тъй като при
обявяването на тръжната процедура всеки желаещ да участва в търга и да
наеме/вземе под аренда земи от държавния поземлен фонд, е имал
възможност да се запознае с всички документи и условия относно начин на
ползване, форма на отдаване (наем/аренда), срок на предоставяне, и т.н, от
обявени в Областна Дирекция „Земеделие" - Враца, Общинските служби по
земеделие на територията на област Враца, места както и на интернет
страницата на ОД „Земеделие" - Враца. Освен това при подаване на заявления-
оферти, участниците подписват декларация по чл. 47з, ал. 1, т. 6 и 9 от
6
ППЗСПЗЗ за съгласие с клаузите на образеца на съответния договор, като в т. 4
от същата участникът декларира че е запознат с условията за участие в търг, с
проекта на договора, като е съгласен при спечелване на търга да сключи
договор при условията, които са посочени в проекта на договора. На следващо
място посочва, че ответницата по никакъв начин не е била възпрепятствана да
прибере и реализира своята земеделска продукция до изтичане края на
стопанската година, независимо че договора е прекратен на 25.07.2023 г., тъй
като на същата е начислена арендна вноска за цялата 2022/2023 стопанска
година. Позовава се и на чл. 31, ал. 1 от Закона за арендата (ЗА) с оглед
обстоятелството, че в настоящия случай процесният договор е прекратен по
вина на арендатора, поради неспазване на договорните отношения, а именно
поради забавяне на плащането на две последователни арендни вноски – чл. 28,
ал. 1 от ЗА. Моли съда да отхвърли направените от ответницата възражения за
прихващане като неоснователни.
В хода на производството, в съдебно заседание от 29.01.2025г.
ответницата М. А. е поискала спиране на производството по делото до
постановяване на влязло в сила решение по друго такова, индивидуализирано
чрез входящ номер на исковата молба (вх. № 9469/27.01.2025г.) пред СГС.
Видно от същата, М. А. е предявила срещу Българската държава,
представлявана от министъра на земеделието и храните, иск за прогласяване,
на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД нищожността на неустойката,
уговорена в т.30 от Договор за аренда № ***, вписан в Служба по вписванията
- гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., поради накърняване на добрите нрави.
Ищцовата страна се е противопоставила на исканото спиране на делото.
В подкрепа на искането за спиране на делото с молби вх. №
895/05.02.2025г. и вх. № 1250/18.02.2025г. ответницата е представила като
доказателства удостоверение, издадено от СГС по гр.д. № 913/2025г. и копия
от определение № 1977/31.01.2025г., както и от съобщение за връчването му
на ищцата по това дело М. А..
В посоченото удостоверение е отразено, че пред СГС е висящо гр.д. №
913/2025г., образувано по искова молба от М. П. А. против Българската
държава, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД с искане да бъде прогласена нищожността
на неустойката, уговорена в т.30 от Договор за аренда № ***, вписан в Служба
по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., поради накърняване на
7
добрите нрави. Посочено е още, че производството по делото се намира във
фазата по проверка на исковата молба по реда на чл.129 ГПК.
Видно е, от представеното копие от определение № 1977/31.01.2025г., че
СГС е прекратил производството по гр.д. № 913/2025г. и е изпратил делото по
подсъдност на ОС-Враца. Липсват данни дали определението е влязло в
законна сила, но от служебна справка в ЕИСС съдът установи, че към
04.03.2025г. – датата на приключване на устните състезания по настоящото
дело, в ОС-Враца не е образувано дело с посочените страни и предмет.
Съдът намира, че преди да се произнесе по съществото на спора дължи
произнасяне по искането на ответницата за спиране на делото.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в
същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Използваната от законодателя терминология –
„се разглежда“, а не просто „е образувано дело“ предпоставя обуславящо
производство, за развитието и приключването на което не са налице, към
момента на осъществяваната преценка за преюдициалност, съмнения. За
преценка връзката на преюдициалност е от значение както яснотата относно
предмета на обуславящото дело /основание и петутим/, така и липсата на
обективно съществуващи пречки за неговото развитие - липса на
положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки за
допустимостта на иска. Подлежащите на отстраняване пречки за разглеждане
на делото предпоставят оставяне на исковата молба без движение, но до
материализирането на положителна преценка на разглеждащия обуславящото
дело съд, за тяхното преодоляване, е налице основателно съмнение в
бъдещото развитие на производството. Независимо от формалното му
образуване като дело, във фазата на преценка редовността на исковата молба,
неприключила с даден ход на производството, не е налице висящо обуславящо
дело, с изискваната от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК характеристика. Съдът по
обусловеното дело няма правомощието да преценява редовността на исковата
молба, съгласно изискванията на чл. 127 – 128 ГПК, нито допустимостта на
обуславящия иск, съобразно всички положителни и отрицателни процесуални
предпоставки за това, доколкото би се явил обвързан и от влязло в сила
решение по недопустим обуславящ иск. Съдът, разглеждащ обусловеното
дело, обаче, има задължението да следи дали обуславящото дело е във фаза по
преценка на редовността на исковата молба и допустимостта на иска, както и
правото да откаже спиране на обусловеното дело, до приключването на тази
фаза на обуславящото дело. Отказът за спиране не препятства възобновяване
на искането, след преодоляване на пречките за развитие на обуславящото
производство. В този смисъл са Определение № 93 от 24.02.2020 г. на ВКС по
ч. т. д. № 230/2020 г., I т. о., ТК и Определение № 452 от 19.08.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1949/2016 г., I г. о., ГК.
С оглед изложеното, доколкото от представените доказателства не се
8
установява по гр.д. № 913/2025г. на СГС да е приключила фазата по преценка
редовността на исковата молба и допустимостта на иска, само на това
формално основание молбата за спиране на производството по настоящото
дело, до приключване на гр.д. № 913/2025г. на СГС, предявена от ответницата
М. А., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, се явява преждевременна и следва
да се остави без уважение. Нещо повече, в случая обуславящото гр.д. №
913/2025г. на СГС е прекратено поради местна неподсъдност на спора, а ново
такова дело със същите страни и предмет, не е образувано към релевантния
момент - 04.03.2025г. – датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело в ОС-Враца.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до
приключване на гр.д. № 913/2025г. на СГС, поради което молбата на
ответницата М. А. следва да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението по изготвената комплексна съдебно-
агротехническа и икономическа експертиза намери за установено от
фактическа страна, следното:
Установи се по делото, от представения Договор за аренда № ***,
вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт
132, Том 2, че след проведен през 2022 г. търг за отдаване под наем или аренда
на земеделски земи от ДПФ, открит със Заповед № РД 46-122/22.03.2021 г. на
министъра на земеделието и храните, проведена втора тръжна сесия съгласно
Заповед № 85/17.02.2022 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" -
Враца и Протокол от 10.03.2022 г. на комисията за класиране на кандидатите,
ответницата М. П. А. е обявена за спечелила процедурата за отдаване под
аренда на земеделски земи от ДПФ за землището на с.***, общ. Враца.
Установи се също, че за участието си в търга, на 04.03.2022г.
ответницата М. П. А. е подала декларация по чл. 47з ал. 1, т. 6, 9 от ППЗСПЗЗ
за оглед на имоти, в която е декларирала, че е запозната с условията за участие
в търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ и с проекта на
договор за наем/аренда и всички произтичащи от това права и задължения,
както и че е съгласна, при спечелване на търга, да сключи договор за
наем/аренда, при условията посочени в проекта на договора. Декларирала е
също, че преди провеждането на търга е извършила оглед на имотите от ДПЗ и
е запозната с вида на обекта, неговите характеристики и действителното му
9
състояние към момента.
На основание чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ между министъра на
земеделието и храните, чрез директора на областна дирекция „Земеделие" –
Враца, от една страна като арендодател, и ответницата М. П. А. от гр. Враца,
от друга страна като арендатор, е сключен Договор за аренда № ***, вписан в
Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2,
по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора за временно
възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в
размер 722,602 дка, находяща се в землището на с. ***, общ. Враца, подробно
индивидуализирана в договора в 45 пункта с номера на имоти, площ,
категория, местност, вид и граници и съседи, срещу което арендаторът се е
задължил да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по договора
(чл.1). Договорът е сключен за срок от 5 стопански години и влиза в сила,
считано от стопанската 2021/2022 година. Съгласно чл. 2 от договора
арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в
състояние, което отговаря на ползването му. Според чл. 2.1 арендуваният
обект се предава с протокол-опис, подписан между страните при сключването
да договора, представляващ неразделна част от договора и съдържащ точно
описание на вида на арендувания обект, неговите характеристики с оглед
предназначението по договора, както и действителното му състояние към
момента на предаването, а според чл. 2.3 протокол-опис се съставя и при
връщане на обекта по договора. Съгласно чл. 4 от договора арендатора дължи
на арендодателя годишно арендно плащане за съответната стопанска година,
като арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен
от НСИ, за съответния 12-месечен период (чл.4.1). В чл. 5.1 от договора са
определени арендните плащания, както следва: за землище с.*** 91 лв./дка, 93
лв./дка, 96 лв./дка, 97 лв./дка и 99 лв./дка, или общо за арендуваните земи
69 242, 42 лв. В чл.5.2 от договора е предвидено, че на основание чл. 24а, ал. 9
ЗСПЗЗ за първата 2021/2022 стопанска година арендаторът дължи арендно
плащане в размер 66238, 19 лв. само за частта от арендувания имот, попадаща
в допустимия слой за подпомагане, изчислена на 690.917 дка. Според чл. 5.3
от договора, арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-
късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от
годишната арендна вноска по чл. 5.1, да представи на арендодателя запис на
заповед в размер на останалите 50 % от годишната арендна вноска, с падеж
10
31.01. на текущата стопанска година, като след заплащане на тези суми да
представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен
документ. Съгласно чл. 7 арендодателят предоставя на арендатора
земеделската земя в състоянието, в което се намира, като осигурява
безпрепятственото й използване, а съгласно чл. 14 арендаторът е длъжен да
извършва арендното плащане в уговорените размери и срокове. Страните са
договорили също, че при неизпълнение на арендното плащане в договорения
срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума
за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане (чл. 30 от договора). В
чл. 32 от договора са посочени случаите, в които същият се прекратява, сред
които – при неизпълнение на договорните задължения по искане на
изправната страна (чл. 32.5).
Видно от представения с исковата молба протокол-опис № 100 от
13.04.2022 г. арендодателят е предал на арендатора арендуваните земи,
описани, съгласно договора, който протокол е подписан от упълномощен
представител на арендатора.
Установено е по делото и се признава от ищцовата страна (в писмената
защита по делото), че при сключване на договора за аренда на 13.04.2022г.
ответницата е превела сумата 58 867, 98 лева, представляваща първата
годишна арендна вноска с приспаднат депозит за участие в търга в размер
7370, 21 лв.
Установи се също, от представената Заповед № 50/17.01.2022г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Враца, издадена на основание чл.37в, ал.12 и
сл. ЗСПЗЗ, че е одобрено ползването на масивите в землището на с.***
съгласно доброволно сключено споразумение от 17.01.2022г. за стопанската
2021-2022г., както и че ответницата М. П. А. не е участвала в това
разпределение. Със Заповед № 96/21.02.2022г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Враца, издадена на основание чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ, са
определени цени на имотите – полски пътища, включени в разпределените
масиви за ползване на ползвателите в землището на с.*** за стопанската 2021-
2022г., и към площта на определените масиви за ползване за ползвателите са
добавени и площите на имотите – полски пътища. И в тази заповед не
фигурира името на ответницата М. П. А..
От писмо от 30.12.2024г. на ДФ „Земеделие“ се установява, че
ответницата М. П. А. е кандидат по директни плащания и че е декларирала
11
имоти за директни плащания през 2022г., както и че площите, декларирани по
схемите и мерките за директни плащания не се заявяват по кадастрални имоти
или имоти по КВС.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че от директора
на ОД"З" - Враца до ответницата М. А. е изпратена нотариална покана рег. №
2216/22.05.2023 г. по регистъра на нотариус Р. С., с рег. № 026 на НК и район
на действие РС-Враца. Видно от приложеното по делото заверено копие от
тази покана, на ответницата е предоставен 14-дневен срок от получаването й
да заплати доброволно описаните в поканата задължения по процесния
договор за аренда № *** Ответницата е предупредена, че при неизплащане
изцяло на посочените суми в указания срок, договора за аренда ще се счита
развален от деня, следващ четиринадесетия ден от получаването на
нотариалната покана. Арендаторът е поканен, в случай че не заплати сумата,
да се яви в 7-дневен срок, считано от момента на разваляне на договора в
Областна дирекция "Земеделие" - Враца за съставяне на протокол-опис за
връщане на обекта по договора. Видно от съставения констативен протокол от
11.07.2023 г. и щемпел върху поканата, нотариусът е удостоверил, че
екземпляр от нотариалната покана е връчен на адресата при условията на чл.
47 ГПК на 23.06.2023 г.
Въз основа на заявление, подадено от МЗХГ, чрез директора на ОД
"Земеделие" – Враца, е извършено вписване вх. рег. № 4562/07.08.2023 г., акт
№ 73, том 3, дв. вх. рег. № 4559 на СВ-Враца на прекратяването на сключения
между страните договор за аренда № ***, поради неизпълнение от страна на
арендатора на задължението за заплащане на дължимите арендни вноски.
По делото е приложено ч.гр.д. № 3015/2023 г. на РС-Враца, образувано
въз основа на подадено на 21.11.2023г. заявление от ищеца в настоящото
производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М.
П. А.. По това дело на 07.12.2023г. съдът е издал Заповед № 1799 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумите: 40
749,17 лв. лева - главница, представляваща авансова арендна вноска за
стопанската 2022/2023г. с начислен коефициент на инфлация и падеж
01.10.2022г. по Договор за аренда № 100 от 13.04.2022г.; 21 882, 75 лв. – лихва
за забава върху авансовата арендна вноска за стопанската 2022/2023г. за
периода от 04.10.2022г. до 31.03.2023г.; 40 749,17 лв. лева - главница,
представляваща остатък от арендна вноска в размер на 50% за стопанската
12
2022/2023г. с начислен коефициент на инфлация и падеж 31.01.2022г. по
Договор за аренда № 100 от 13.04.2022г.; 7 212, 75 лв. – лихва за забава върху
остатъка от арендна вноска в размер на 50% за стопанската 2022/2023г. за
периода от 01.02.2023г. до 31.03.2023г. С възражение, подадено в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, длъжницата е оспорила вземането по издадената заповед,
което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково
производство.
По делото е разпитан като свидетел П. Ц. А. - баща на ответницата М. П.
А., който я е представлявал като пълномощник при участието в търга и при
сключване на процесния договор за аренда; същият помагал на дъщеря си като
земеделски производител, тъй като тя била завършила образованието си в
Аграрния университет в гр. Пловдив. От показанията на същия се установи, че
преди провеждането на търга му е била дадена информация от ОД
„Земеделие“, като на имотите били направени сечения - колко и каква част от
всеки един имот е обработваема земя. За тази част, която не е обработваема
земя, не се заплаща арендно плащане, а ако пък се разработи - за следващата
година се плаща, иначе остава в минус на земеделския производител.
Свидетелят твърди, че документално са били запознати с имотите – имало е
цифрова фотокарта от предходната година, на която се виждала
обработваемата и необработваемата част на всеки един имот; документите,
които им били предоставени от ДФ „Земеделие“ съответствали на изнесеното
в документацията. Твърди също, че не са ходили до имотите, тъй като до тях
нямало пътен достъп, което било видно и от заповедта за одобряване на
споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ за ползване на земеделски земи или
окрупняването на земята и гледането в нереални граници и от заповедите на
директора на ОД „Земеделие“ -Враца, поради което никой от участниците в
търга не могъл да се запознае със състоянието на имотите на място. До самите
масиви имало достъп. Свидетелят мисли, че тези имоти не били включени в
масивите за ползване. Твърди също, че предаването на имотите с протокол не
е било извършено на място, било една формалност, оформена в ОД
„Земеделие“ и на въпросните протоколи за предаване имало негов подпис.
Реално физическо предаване на имотите не могло да има, тъй като не могло да
се стигне до имотите, защото директора на ОД „Земеделие“ -Враца одобрил
пътния достъп и пътищата били разпределени на други ползватели. След
сключване на договора и след подписването на въпросния протокол, пролетта
13
на 2022 г., края на м.април и м.март, свидетелят отишъл до масива, в който
били имотите и установил, че всеки един от масивите бил засят с определена
култура и бил обработен, съответно имало машини, които се приготвяли за
засаждане или дозасявали дадена култура. В част от масивите, в които били
арендуваните имоти, била засадена пшеница, в друга част се засявали
царевица или слънчоглед. Свидетелят твърди също, че след това отишъл до
ОД „Земеделие“ и провел работна среща с тогавашния директор – С. Д., и
директор на дирекция „Поземлени отношения“ В. Б., в която обсъдили
проблемите; те казали, че ще обсъдят проблема с юристите и с отдела, който
се занимава с това нещо, за да сключат анекс и прехвърлят заплатената сума
за следващата година, но анекс не бил сключен. Свидетелят няколко пъти се
опитал да говори с ползвателите на арендуваните имоти, за да ги освободят,
но това не се случило; не били и компенсирани от ползвателите. След това се
опитвали да преговарят отново с ОД „Земеделие“, за да приспадне това тяхно
задължение към тях със задължение, което имали към дирекцията, но и това
не се случило, тъй като договора за аренда бил прекратен. Свидетелят твърди
също, че за стопанската 2021/2022 г. нищо не са ползвали, тъй като нямали
достъп до имотите си, а за стопанската 2022/2023 г. всички арендувани имоти
били засадени и обработени, но по средата на годината договора за аренда бил
прекратен и не могли да си приберат продукцията.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си, при което следва
да бъдат ценени при постановяването на решението. При преценка на
показанията му съдът отчита възможната негова заинтересованост от изхода
на делото, предвид близката родствена връзка с ответницата и
обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с останалия
доказателствен материал, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
По делото е разпитан като свидетел и С. М. Д. – бивш директор на ОД
“Земеделие“ – Враца, сключил процесния договор за аренда от името на
ищеца в качеството му на негов пълномощник, чиито показания съдът цени
като обективни, последователни, логични и непротиворечиви. Същият не си
спомня да е имало проблеми с този договор за аренда при сключването му,
предполага, че е сключен след втора тръжна сесия, тъй като явно не е бил
отдаден под аренда след първата тръжна сесия и затова е сключен през
м.април 2022 г. Свидетелят разясни, че имотите от ДПФ, които се отдават под
аренда чрез търг, се включват в масивите, ако търговете са проведени преди
съответните срокове за създаване на масивите, тъй като стопанската година е
14
от 01 октомври. Свидетелят няма спомен някой да е водил с него разговори за
сключване на анекси към този договор за аренда и поясни, че директора на ОД
„Земеделие“ няма право еднолично да сключва такива анекси. Не му е
известно също да е имало искане за сключване на анекс от страна М. А. -
никога не е говорил с нея, а с неин пълномощник е говорил за първи път през
2023 г. и разговора не е бил във връзка с този договор за аренда.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно-агротехническа и икономическа експертиза, което съдът
приема като професионално и компетентно изготвено, изготвено след
изследване на материалите по делото и направени справки в ДФ „Земеделие“,
се установи, че след 13.04. независимо от годината, технически не е възможно
да се засеят и реколтират едногодишни полски култури, поради изтекли
агротехнически срокове за предпосевни и сеитбени обработки на
едногодишни зърнени или технически култури. Според заключението частта
от дължимото годишно арендно плащане за периода от сключване на договора
- 13.04.2022 г. до 30.09.2022г. вкл. - края на стопанската 2021/2022 г. (171 дни),
е 31 031,37 лв. Вещото лице е посочило, че е съобразило чл.4.1. от договора,
предвиждащ индексиране на арендното плащане с коефициента на инфлация,
определен от Националния статистически институт за съответния 12-месечен
период, като за индексирането е използвало Калкулатор на инфлацията,
публично достъпен на интернет страницата на НСИ. От заключението се
установява също, че за стопанската 2022/2023 г. общото годишно арендно
плащане по договора е 81 498,34 лв., която сума е увеличена с коефициента на
инфлация от 17.7%., а частта от това арендно плащане за периода от
01.10.2022 г. - началото на стопанската 2022/2023 г., до 25.07.2023 г. – датата
на прекратяване на договора (297 дни), е 66 314,16 лв. Според вещите лица за
стопанската 2022/2023 г. в имотите, предмет на договора за аренда, са били
отглеждани царевица за зърно, пИ.рен /пролетен/ ечемик, тритикале и са
поддържани земи под угар. Агротехническите срокове за прибиране на всяка
от отглежданите култури са: за царевица за зърно - месец септември, за
пИ.рният ечемик и за тритикалето - от началото до средата на месец юли, като
в последните 5-6 години във връзка с изменящите се климатични условия в
резултат на глобалното затопляне, сроковете за прибиране на едногодишните
зърнено-житни и технически култури е с 10 до 15 дни по-рано от
установените традиционно агротехнически срокове според биологията на
всяка оглеждана у нас земеделска култура. Разходите за декар са съответно: на
15
царевицата за зърно 114,64 лева, за пИ.рният ечемик - 142,38 лева и за
тритикалето - 106,53 лева.
В съдебно заседание вещото лице – агроном, изготвило
агротехническата част на експертизата, поясни, че в получената справка от
Държавен фонд „Земеделие“ е отразено, че бенефициента (ответницата по
делото) е заявила пред Държавен фонд „Земеделие“ за стопанската 2022-2023
година над 900 дка площ общо различни земеделски култури, голяма част от
които попадат в споразумения, като декарите на имотите, за които е сключила
договора за аренда, са малко повече от 700. Вещото лице заяви също, че ДФ
„Земеделие“ не може да даде информация за точните декари на отглежданите
култури, за които е сключен договора за аренда и за които не е сключен
договор, тъй като в системата ИСАК номерата на имотите вече са
трансформирани и няма как да се установи кои точно земи са в обхвата на
договора за аренда и кои земи не са обхваната от този договор. Когато имотите
са включени в споразумение и чертаейки ги в ИСАК номерата им се
трансформират. При споразуменията имотите са включени в масиви и не може
да се определи за каква площ от тях е сключен договор за аренда. Според
вещото лице за стопанската 2022-2023 година е имало сключени споразумения
за землището на с.***, но от него също не може да се определи точно колко
декара са били засети с отделни култури. Вещото лице поясни също, че
посочените в заключението суми като разходи за декар, са средни разходи за
декар по технологична карта за съответната култура. В технологичната карта
се включват абсолютно всички мероприятия, които се извършват по
отношение на дадена култура, като се започне от предсеитбени обработки,
торене, сеитба, закупуване на семена, разходи на труд и прибиране на
реколтата. При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало
технологични карти за всички култури, изготвени от Националната служба за
съвети в земеделието за стопанската 2022-2023 година. Вещото лице поясни
също, че за да се направи точна технологична карта за конкретна култура и за
конкретен земеделски стопанин, то агронома, който я прави, би трябвало да
разполага с данни по фактури за вида ползвана земеделска техника, за
закупеното количество органични минерални торове, посевни семена и
съответно фактури за направени разходи, ако има такива, за наемна техника по
вид и разходни норми, които фактури земеделския стопанин трябва да
предостави на агронома. Без такива конкретни данни по фактури за
16
закупените активи, не е възможно да се изготви точна технологична карта.
Не се твърди от ответницата и по делото не са представени никакви
доказателства за заплащане на претендираните от ищцовата страна суми по
договора за аренда.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо. Искът е положително установителен. Целта на
предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила
на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта
за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК
съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен
лист.
По главният иск за установяване съществуване на вземане за арендна
вноска в размер 81 498, 34 лв. за стопанската 2022/2023 г.
За уважаването на предявения главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл.8, ал.1 ЗАЗ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от него вземане,
т.е. наличието на валидно облигационно отношение между него, като
арендодател и ответницата, като арендатор, произтичащо от договор за аренда
на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно заплащане,
възникнало за ответницата задължение за арендно плащане за процесния
период и в претендирания размер; изпълнение на задължението на
арендодателя за предаване на арендатора на земеделските земи, описани в
договора в състояние, което отговаря на ползването по договора, настъпила
изискуемост на вземането за арендно плащане и размера на вземането.
С оглед оспорването от ответницата на предявеният иск в тежест на
същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на
претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
Установи се от представените доказателства и не се оспорва от
ответницата, че между страните по делото е било налице облигационно
17
правоотношение по валидно сключен Договор за аренда № ***, вписан в
Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2,
съгласно който ищецът, като арендодател, е предоставил на ответницата, като
арендатор, за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния
поземлен фонд, находяща се в землището на с. ***, в размер 722, 602 дка за
срок от пет стопански години, считано от стопанската 2021/2022 г. Установи се
също, от представения по делото протокол-опис № 100 от 13.04.2022 г., който
представлява неразделна част от договора за аренда, че арендодателят е
изпълнил задължението си по чл.2 от договора да предаде на арендатора
земеделските земи в състояние, което отговаря на ползването им в договора,
който протокол не може да бъде оспорван от страните след подписването му,
съгласно чл. 2.2 от договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че Договор за аренда № *** е
действал към 01.10.2022 г. – началото на стопанската 2022/2023 г. С оглед
изпълнението на задължението от арендодателя по чл.2 от договора,
ответницата-арендатор е дължала насрещната престация - да извърши
арендното плащане за арендуваните имоти в размера и в срока, определени в
чл. 5 от договора за същата стопанска година и чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
По делото не се твърди и не се установи ответницата да е заплатила на
ищеца арендната цена за 2022/2023 стопанска година.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на
сключения договор за аренда на земеделска земя за 2022/2023 стопанска
година, което следва да се вмени във вина на ответницата-арендатор.
Относно размера на дължимото арендно плащане за посочената
стопанска година следва да бъдат съобразени клаузите на чл. 5.1 и чл.39 от
процесния договор, според които годишното арендно плащане за втората и
всяка следваща стопанска година до изтичане на срока на договора общо за
арендуваните земи е 69 242, 42 лв., чл.4.1. от договора, предвиждащ
индексиране на арендното плащане с коефициента на инфлация, определен от
Националния статистически институт за съответния 12-месечен период, както
и чл.5.3 предвиждащ годишната арендна вноска да се плаща на две равни
вноски – на 01.10.2022 г. и на 31.01.2023 г.
От заключението по изпълнената комплексна съдебно-агротехническа и
икономическа експертиза се установява, че за стопанската 2022/2023 г. общото
годишно арендно плащане по договора е 81 498,34 лв., която сума е увеличена
18
с коефициента на инфлация от 17.7%., определен от Националния
статистически институт за съответния 12-месечен период. С оглед изложеното
размерът на дължимото арендно плащане по договора за 2022/2023 стопанска
година е в претендирания размер от общо 81 498,34 лв., включващ авансова
арендна вноска от 40 749,17 лв. с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска от 40
749,17 лв. с падеж 31.01.2023 г. - доплащане.
Неоснователни са наведените от ответницата възражения срещу размера
на претендираното годишно арендно плащане за 2022/2023 г., тъй като в
договора за аренда са посочени както размера на годишното арендно плащане
за втората и всяка следваща стопанска година до изтичане на срока на
договора общо за арендуваните земи, така и начина на индексирането му.
Основателно е обаче възражението на ответницата за недължимост на
арендно плащане за периода след прекратяване на договора (25.07.2023 г.), до
края на стопанската 2022/2023 г., поради отпадане на основанието, на което се
дължи такова.
Както бе посочено, договорът за аренда е прекратен едностранно от
арендодателя, считано от 25.07.2023 г., към който момент е изтекъл 14-
дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Отпадането на
облигационната връзка е с действие занапред поради характеристиката на
сделката на такава с продължително и периодично изпълнение при
съобразяване на отделните престации по договора за аренда /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/.
Ето защо до отпадането на облигационната връзка – 25.07.2023 г., арендаторът
дължи извършването на арендно плащане за предадената му за ползване
съобразно договора земеделска земя. Арендната вноска се дължи само за
времето от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г. вкл. (297 дни) и размерът на
дължимото следва да бъде определен пропорционално на уговорената
годишна арендна вноска с оглед периода на ползване до прекратяване на
облигационната връзка. От заключението по изпълнената комплексна
съдебно-агротехническа и икономическа експертиза се установява, че
размерът на дължимото арендно плащане за посочения период, индексирано с
коефициента на инфлация, определен от НСИ, за съответния 12 месечен
период, възлиза на 66 314, 16 лв. Тъй като съгласно чл.5.3 от договора за
аренда годишната арендна вноска се плаща на две равни вноски – на
01.10.2022 г. и на 31.01.2023 г., то дължимото арендно плащане по договора за
2022/2023 стопанска година в установения размер от общо 66 314, 16 лв.,
19
включва авансова арендна вноска от 40 749,17 лв. с падеж 01.10.2022 г. и
арендна вноска от 25 564,99 лв. с падеж 31.01.2023 г. - доплащане.
По изложените съображения главният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ е основателен и доказан до
посочения размер от 66 314, 16 лв., представляваща дължимо арендно
плащане за времето от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г. – датата на прекратяване
на договора за аренда, включващо авансова арендна вноска от 40 749,17 лв. с
падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска от 25 564,99 лв. с падеж 31.01.2023 г. –
доплащане, и в този размер следва да се уважи, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер на главното вземане от 81 498, 34 лв. и за
периода от 26.07.2023 г. до 30.09.2023 г. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По акцесорният иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за неустойка за забава върху претендираната
главница.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД е да докаже че между страните е възникнало облигационно отношение, по
силата на което за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
неустойка в претендирания размер поради неизпълнение в срок на поети от
последната задължения за заплащане на арендна вноска.
В тежест на ответницата е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
По делото се установи, че за 2022/2023 стопанска година ищецът–
арендодател е изпълнил задължението си да предостави на арендатора за
временно ползване обекта на договора, а арендаторът не е извършил
арендното плащане в уговорените срокове (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ). За забава в
арендното плащане, страните са предвидили в чл. 30 от договора заплащане на
неустойка за забава, определена в размер на 0. 3% върху дължимата сума за
всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответницата е въвела и съответно съдът е
приел за разглеждане в настоящото производство възражение за нищожност на
клаузата за неустойка по чл.30 от договора за аренда. Доводите на ответницата
за недействителност на посочената клауза за неустойка са противоречие на
добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,3% на ден без краен срок
създава възможност за калкулиране на огромна по размер неустойка (при над
100% на годишна база), което надхвърля в пъти законната лихва, приета като
основа за определяне на предполагаемото обезщетение на кредитора от
невъзможността да ползва дължимата му се парична сума съгласно чл. 86 ЗЗД
и несъмнено не отговаря на присъщите на неустойката функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което счита клаузата за
20
нищожна.
С оглед въведените твърдения за нищожността на клаузата за неустойка,
възражението е по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД – за нищожност поради
противоречие с моралните норми. Предпоставките на чл. 26, ал. 1 предл. 3-то
от ЗЗД следва да се установят към момента на сключване на договора и са
налични - само ако към този момент неустойката може да се приеме за
нищожна съобразно посоченото в т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК и
последователно в съдебната практика. Неустойката по договор не е нищожна
само поради това, че е уговорена без краен предел и фиксиран срок, до който
се начислява, както и, че не представлява нарушение на добрите нрави фактът,
че тя надхвърля размера на претърпените от забавеното изпълнение вреди.
Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката
накърнява моралните норми, означава индиректно да се стимулира длъжника
към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на
възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка
да бъде прогласена за нищожна. Непосочването в договора на краен срок, до
който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в
по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по
договора. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради
обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи
неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на
неизправната по договора страна.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави и сам по себе си уговорения размер на
дължимата неустойка не е основание за прогласяване за нищожността й. Т.е.
няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на
парични задължения (договорна лихва) над размера на законната лихва.
Затова и неоснователен е довода на ответницата, че вредите на арендодателя–
ищец от забавеното изпълнение на плащането на арендатора–ответник следва
да се съизмерят със законната лихва за периода, като се има предвид, че освен
основната цел на неустойката да възстанови вредите от забавата, тя има и
обезпечителна и санкционна такава. В случая предвид характера на договора
(сключен след проведена тръжна процедура) по който страна е държавата и са
предоставени земи от държавния поземлен фонд (държавни имоти, за
стопанисването и управлението на които в интерес на гражданите,
териториалните общности и цялото общество, задължение има съответната
държавна администрация), както и предвид уговорения подневен размер на
неустойката без фиксиран срок, се налага извода за уговорен с договора
превес на обезпечителната и на наказателната функция на неустойката.
Именно с оглед значимия интерес на кредитора – държавата да изисква
стриктно изпълнение на плащането в срок, тази клауза е включена в проекта за
договор и е съставлявала част от условията по тръжната процедура, писмено
21
съгласие с които ответницата е декларирала още при участието си в нея. Тя е
заложена и като санкция за арендатора за неспазване на договорените срокове
за авансово плащане, като времето, през което тя ще се начислява зависи от
неизправния длъжник, който може да ограничи размера й при изпълнение. В
случая неустойката не е нищожна поради накърняване на добрите нрави
въпреки че не е уговорен краен срок, до който да се начислява, тъй като не е
нарушен принципа на справедливостта и не са създадени условия за
неоснователно обогатяване, тъй като неустойката не е излязла извън
обезпечителните и обезщетителните си функции, която са й придадени от
страните. В този смисъл, възражението на ответницата за нищожност е
неоснователно, а неустоечната клауза по т. 30 от договора за аренда е
действителна.
За пълнота на изложението следва само да се изтъкне, че прекомерната
неустойка поначало е действително задължение, което може само да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло, при това намаляването би следвало да
се осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника в
съдебното производство, т.е. прекомерната неустойка не се намалява по право
или служебно от съда, а само ако правото на намаляване бъде упражнено от
длъжника. При липсата на заявено искане от страна на длъжника за
намаляване на неустойката, съдът не може служебно да я намали. Иначе, би се
стигнало до възлагане на съда служебно да замества една от страните
/неизправната/, чрез промяна в правната сфера на изправната страна по
договора (така решение № 223/19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г. на ВКС, І т.
о.). Доколкото по настоящото дело, ответницата не е заявила нито в
заповедното, нито в исковото производство в преклузивния срок искане до
съда за намаляване на неустойката поради прекомерност - възражение по чл.
92, ал. 2 ЗЗД, то не е предмет на делото и съдът не може да се произнася.
По изложените съображения, предявения иск за установяване на вземане
на ищеца за договорна неустойка за забава върху дължимите арендни вноски
по договора за стопанската 2022/2023 година, се явява доказан по основание.
Относно размера му приложение намират клаузата на чл.30,
предвиждаща размер на неустойката от 0.3% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден, и на чл.5.3 от договора, предвиждаща годишната арендна
вноска да се плаща на две равни вноски (падеж) – на 01.10.2022 г. и на
31.01.2023 г.
Установи се по делото, че размерът на авансовата арендна вноска с
падеж 01.10.2022 г. е 40 749,17 лв., а размерът на окончателната арендна
вноска с падеж 31.01.2023 г. е 25 564,99 лв.
Изчислен при условията на чл. 162 от ГПК размерът на неустойката за
забава от 0,3 % върху авансовата арендна вноска от 40 749,17 лв. с падеж
01.10.2022 г., за периода от 04.10.2022 г. до 31.03.2023 г. (179 дни) е 21 882,75
лв., а върху окончателната арендна вноска от 25 564,99 лева с падеж
31.01.2023 г., за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. (59 дни) е 4525,00 лв.,
или общо сумата 26 407,75 лв.
22
По изложените съображения акцесорният иск по чл. 422 ГПК, вр. с
чл.92, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан до посочения размер от 26 407,75 лв.,
представляваща неустойка за забава върху арендното плащане по договора за
2022/2023 стопанска година, включваща сумата 21 882,75 лв. - неустойка
върху авансовата арендна вноска от 40 749,17 лв., и сумата 4525,00 лв. -
неустойка върху окончателната арендна вноска от 25 564,99 лева, и в този
размер следва да се уважи, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер на неустойката от 29 095,50 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По възраженията за прихващане по чл. 298, ал. 4 ГПК:
С оглед частичното уважаване на предявените установителни искове,
подлежат на разглеждане противопоставените им от ответната страна
възражения за прихващане.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни вземания, до
размера на по-малкото от тях.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на касационната
инстанция – виж Решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 603/2010 г. на ВКС, II
т. о.; Решение № 148/20.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, II т. о.;
Решение № 215/28.08.2012 г. по т. д. № 895/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
36/24.03.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на ВКС, II т. о. и др., евентуалното
възражение за прихващане е процесуално средство на защита, при което за
разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява
насрещните вземания занапред, като ефектът на прихващането ще се прояви
след установяване със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на съдебното
решение съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и
ликвидност – чл. 298, ал. 4 ГПК, вземането, предявено с възражението за
прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно.
Процесуалните предпоставки за упражняване на възражението за прихващане
са наличие на висящ процес, правен интерес, обусловен от твърдяното с
възражението за прихващане вземане и право на компенсация. Като
процесуално действие възражението за прихващане е искане от съда за
разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на предявения иск. При
направено възражение за прихващане, съдът е длъжен да го разгледа, като
обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника,
тъй като ако се установи, че вземането на ищеца съществува, съдът следва да
се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното
вземане на ответника и въз основа на него да отхвърли изцяло или отчасти
23
предявения иск.
Основателността на направените възражения се обуславя от наличието
на материалноправните предпоставки за извършване на прихващане,
установени в чл. 103 от ЗЗД - две действителни насрещни вземания, без да е
необходимо да бъдат предмет на едно и също правоотношение; еднородност и
заместимост на дължимите престации; изискуемост и ликвидност на
вземанията (съдебната компенсация е допустима и когато насрещните
вземания или едното от тях са неликвидни); идентичност на субектите.
Тежестта да докаже предпоставките на фактически състав на компенсацията
носи ответника.
Съдът намира, че с отговора на исковата молба ответницата е направила
валидни възражения за прихващане със свои парични вземания, които е
конкретизирала по основание и размер, т.е. налице са съдебни евентуални
възражения за прихващане с неликвидни вземания на ответницата, които са
допустими, като направени в преклузивния срок по чл. 131 ГПК. При
наличието на всички процесуални предпоставки за допустимост на
възраженията, съдът следва да се произнесе относно съществуването и
изискуемостта на насрещните вземания на ответницата.
Първото от тези възражения е за прихващане на вземането на ищеца за
арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещно вземане на
ответницата за недължимо платената годишна арендна вноска за стопанската
2021/2022 г. в размер на 66238, 19 лева поради невъзможността й да ползва
арендуваните имоти през конкретната стопанска година във връзка с късното
сключване на договора (тоест липсата на основание за плащане на рента за
периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до 13.04.2022 г.), както и
неизпълнение на задължението на ищеца да обезпечи спокойното и
безпрепятствено фактическо ползване на имотите. Под формата на
евентуалност от неуважаване на това възражение до посочения размер, то
ответницата иска възражението за прихващане да се счита за упражнено по
отношение на насрещното й вземане за недължимо платена рента за периода
от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г., в размер на 35 386.65 лева съразмерно на
периода от началото на стопанската година.
Изложените в отговора на исковата молба и в молба вх. №
7725/18.10.2024г. твърдения, че при сключване на договора за аренда
ответницата е заплатила сумата 58 867.98 лв. (след приспадане на депозита за
участие в търга) за имотите по договора за първата стопанска година
24
(2021/2022г.), че сумата е предоставена на ищцовата страна без правно
основание, защото за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до
датата на сключване на процесния договор и предаване на арендуваните
имоти арендатора не е ползвал имотите, че с нея ищцовата страна се е
обогатила неоснователно за сметка на ответницата при първоначална липса на
основание, и направеното искане, сочат на първият фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на
полученото при първоначална липса на основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да
докаже само плащането на съответната парична сума. Когато ищецът е
установил плащането, ответникът следва да установи наличието на правно
основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната
причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу
него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен
начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното
връщане.
В настоящия случай, в тежест на ответницата бе да установи, при
условията на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ищцовата страна
на претендираната чрез възражението сума. При доказване на този факт, в
тежест на ищцовата страна бе да докаже твърдяното основание за
получаването на тази сума – правоотношение, възникнало от сключен между
страните договор за аренда, и да задържи получената въз основа на него
престация в патримониума си.
По делото се доказа, че при сключване на процесния договор за аренда
на 13.04.2022г. ответницата М. А. е заплатила на ищеца сумата 58 867.98 лв.
(след приспадане на депозита за участие в търга), представляваща първата
годишна арендна вноска за 2021/2022г. стопанска година. Получаването на
сумата се признава от ищеца по делото, поради което факта на получаване и
задържане на сумата от ищеца е доказан.
Спорен по делото във връзка с възражението е въпроса за наличието на
основание за получаването на процесната сума.
Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира наличието
на съществуващо между страните правоотношение, даващо възможност на
една от страните да иска предаването на дадена вещ или плащането на
определена парична сума, както и да задържи полученото, респ. задължение
25
на страната, която е дала престацията към страната, която е получила същата.
Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното
обогатяване, като съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага начална липса
на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува
правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. Именно затова
се дължи връщане на престацията на предоставилата я страна. Ако
основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и
правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали
поради унищожаване, разваляне, отменяне или прекратяване по други
причина на сделката), искът, респ. възражението, е неоснователен.
Със становището си по направеното възражение ищцовата страна е
навела доводи за получаване на процесната сума на основание сключения
между страните договор за аренда от 13.04.2022г., както и доводи, че
ответницата е била запозната с условията и срока на процесния договор, още
преди самото му сключване, за което е подала декларация по чл. 47з, ал. 1, т. 6
и 9 от ППЗСПЗЗ за съгласие с клаузите на образеца на съответния договор.
По делото се установи, че договора за аренда е сключен между страните
на 13.04.2022 г. след проведена втора тръжна сесия, т.е. шест месеца и 13 дни
след началото на стопанската година, която, съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ, е в
периода от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. В чл.6 на същия, обаче, страните са договорили, че договорът влиза в
сила, считано от стопанската 2021/2022 година, т.е. по взаимно съгласие
страните са придали действие на договора не от датата на сключването му -
13.04.2022 г., а от 1 октомври 2021г. Следователно, с оглед и нормата на чл.20а
от ЗЗД, предвиждаща, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили, клаузите на договора за аренда имат обвързващо действие за всяка
от страните по него и за периода преди неговото сключване, а именно от 1
октомври 2021г. – началото на стопанската 2021/2022 г., поради което
ответницата е дължала заплащане на арендната вноска за имотите в размера и
в срока, определени в чл. 5 от договора за същата стопанска година.
Според чл. 5.3 от договора, арендаторът се задължава при сключване на
договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да
заплати 50 % от годишната арендна вноска по чл. 5.1, а съгласно чл.39 от
договора арендаторът представя на арендодателя платежно нареждане за
платена арендна вноска в размер на 58 867.98 лв. (100% арендна вноска за
26
2021/2022 стопанска година) след приспаднат депозит в размер на 7370,21 и
приспаднатата сума от дължимата арендна вноска, съгласно чл.24а, ал.9
ЗСПЗЗ. Установи се също, че за участието си в търга, на 04.03.2022г.
ответницата М. П. А. е подала декларация по чл. 47з ал. 1, т. 6, 9 от ППЗСПЗЗ
за оглед на имоти, в която е декларирала, че е запозната с проекта на договора
за аренда и всички произтичащи от това права и задължения, както и че е
съгласна, при спечелване на търга, да сключи договора, при условията
посочени в проекта на договора.
Изложеното налага извода, че извършеното от ответницата плащане на
сумата 58 867.98 лв. е в изпълнение на нейно задължение по сключения между
страните договор за аренда от 13.04.2022 г., поради което плащането на тази
сума не е без основание, а има своето основание в посочения договор.
Не може да бъде споделено от настоящия състав и възражението на
ответницата за недължимо платена годишна арендна вноска за стопанската
2021/2022 г. поради невъзможността й да ползва арендуваните имоти за
периода от сключване на договора за аренда до края на тази стопанска година
в резултат на неизпълнение на задължението на ищеца да обезпечи
спокойното и безпрепятствено фактическо ползване на арендуваните имоти от
ДПФ, като необходимо условие за възникване на задължението за арендното
плащане за стопанската година.
Това свое възражение ответницата обосновава с твърдения, че не е
могла да ползва арендуваните имоти, съгласно предназначението им в техните
реални граници, поради незаконосъобразните действия на директора на ОД
"Земеделие" – Враца, състоящи се в издаване на заповед по чл. 37в, ал. 12 вр.
ал. 4 ЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване в землището на с. ***,
общ. Враца за стопанската 2021/2022 г., в резултат на която арендуваните
имоти се оказват извън площта на масивите за ползване, и на заповед за
отдаване под наем на полските пътища в масивите за ползване, в резултат на
която се е оказала във фактическа невъзможност да достигне до отделните
имоти, за да ги обработва в реалните им граници, както и поради реално
извършени в имотите към датата на сключване на договора земеделски
обработки от други лица, на които са разпределени за ползване масивите, в
които попадат арендуваните с процесния договор имоти.
Настоящият съдебен състав намира, че за процесната 2021/2022
стопанска година арендодателят е бил изправна страна по договора за аренда –
27
същият е изпълнил задължението си да предаде на арендатора имотите,
предмет на договора (видно от протокол-опис № 100/13.04.2022г.), при което
за него е налице основание да получи от последния арендната цена, доколкото
вземането на арендодателя за същата е обусловено от изпълнението на
основното му задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на
арендния договор. При доказано изпълнение на основното задължение на
арендодателя, за арендатора е налице основание за заплащане на арендната
цена.
Наред с това, както беше посочено по-горе, страните по арендния
договор са се договорили цялото годишно арендно плащане (100% арендна
вноска) за стопанската 2021/2022 година да става авансово (чл. 5.3 и чл.39 от
договора), т.е. задължението за авансово плащане на арендната цена за
посочената стопанска година произтича пряко от арендния договор, поради
което чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, регламентиращ, че арендното плащане се дължи в
първия работен ден след изтичането на стопанската година, не намира
приложение. Следователно осигуряването на необезпокоявано и
безпрепятствено ползване на земеделските земи през стопанската година
обективно не би могло да бъде условие за възникване на задължението за
арендното плащане, тъй като това задължение арендодателя следва да
изпълни в течение на стопанската година, която, съгласно § 2, т. 3 от ДР на
ЗАЗ, е в периода от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година, т. е. след като е получил арендното плащане.
От друга страна, неосигуряването на необезпокоявано и
безпрепятствено ползване на земеделските земи през стопанската година не би
могло да бъде и условие за връщане на вече платеното арендно плащане, като
платено без основание, тъй като, както бе посочено по-горе, за стопанската
2021/2022 година между страните е било налице валидно облигационно
отношение, произтичащо от сключения договор за аренда. Неизпълнението
само по себе си не прекратява облигационното отношение, нито за кредитора,
нито за длъжника, тъй като продължава да обвързва страните до момента на
неговото разваляне или до изпълнението му. В тази хипотеза арендаторът има
право на обезщетение, вкл. на обезщетение за вреди по общите правила за
неизпълнение (чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 ЗАЗ).
Следва да се изтъкне също, че към момента на сключване на договора за
аренда на ответницата са били известни твърдените от нея обстоятелства, че
28
арендуваните имоти са извън площта на масивите за ползване и че полските
пътища в масивите за ползване са отдадени под наем на други ползватели (тъй
като Заповед № 50 от 17.01.2022 г. за разпределяне на масиви за ползване в
землището на с. ***, общ. Враца за стопанската 2021/2022 г. и Заповед № 96
от 21.02.2022 г., и двете на директора на ОД "Земеделие" - Враца, са издадени
няколко месеца преди сключване на договора и са публикувани на сайта на ОД
"Земеделие" - Враца), както и обстоятелството, че в имотите реално са
извършени земеделски обработки от други лица (видно от твърденията й в
отговора на исковата молба), поради което, съгласно чл. 24 от ЗАЗ,
арендодателят не отговаря за тези недостатъци.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
ответницата не е доказала съществуването на вземане против ищеца за
връщане на недължимо платена годишна арендна вноска за стопанската
2021/2022 г. в размер на 66238, 19 лева поради невъзможността й да ползва
арендуваните имоти през конкретната стопанска година, евентуално за
недължимо платена рента за периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г., в размер
на 35 386.65 лева, съразмерно на периода от началото на стопанската година,
поради което възражението за прихващане на тези вземания с вземането на
ищеца за арендно плащане за стопанската 2022/2023 година е неоснователно.
Второто възражение е за прихващане на вземането на ищеца за арендно
плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещно вземане на ответницата за
сумата 108 390.30 лева (представляваща средните разходи на декар от по 150
лв. за засяване и отглеждане на пролетни култури), с която ищецът
неоснователно се е обогатил за нейна сметка в резултат на спестените разходи
за реколтиране на земеделската продукция в арендуваните имоти, която
ответницата не е могла да прибере, поради преждевременното прекратяване
на договора преди изтичане на стопанската година и неправомерно връщане
на фактическата власт върху арендуваните имоти, преди изтичане на
стопанската година.
Изложените в отговора на исковата молба и в молба вх. №
7725/18.10.2024г. твърдения, че в резултат на развалянето на договора за
аренда от ищцовата страна, чрез директора на ОД "Земеделие" - Враца, поради
виновното му неизпълнение от страна на ответницата по отношение на
арендното плащане, преди изтичане на стопанската 2022/2023 година и
връщането на арендуваната земя във фактическата власт на ищеца, на
29
основание чл. 24 от договора, ответницата е била лишена от възможността да
прибере продукцията от засетите върху арендуваните имоти и необрани
насаждения към датата на прекратяването на договора, с което ищецът се е
обогатил неоснователно за нейна сметка със спестените разходи за
реколтиране на земеделската продукция, и направеното искане, сочат на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД урежда състава, от който възниква вземане
за изравняване на неоснователното обогатяване. Този състав включва:
обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена
облага или в спестяване на разходи; обедняване на другата страна; връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. При хипотезата на
чл. 59, ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването.
В настоящия случай в тежест на ответницата бе да докаже, при условие
на пълно главно доказване, че е направила разходи за обработка и засяване на
арендуваните земеделски земи, в резултат на което е намаляло имуществото й
– обедняване; обогатяване на ищеца за сметка на ответницата със спестените
имуществени разходи, които са направени от ответницата, като е прибрал
реколтата; обогатяването на ищеца да е за сметка на ответницата; размера на
сумата, с която ответницата е обедняла и размера на обогатяването на ищеца.
Нито една от тези предпоставки не бе доказана в производството.
На първо място, не бяха ангажирани никакви доказателства, че именно
ответницата е обработила и засяла арендуваните земеделски земи.
Показанията на свидетеля П. А. относно този факт са твърде общи и
лаконични – същият само твърди, че за стопанската 2022/2023 г. всички
арендувани имоти били засадени и обработени. Същият не установи с какви
култури са засети имотите, нито пък каква площ от тях с какви култури са
засети. От заключението по изпълнената експертиза се установява само, че за
стопанската 2022/2023 г. в имотите, предмет на договора за аренда, са били
отглеждани царевица за зърно, пИ.рен /пролетен/ ечемик, тритикале и са
поддържани земи под угар, но и вещите лица не могат да установят точните
декари на отглежданите в тези имоти култури.
На следващо място, дори и да се приеме, че именно ответницата е
обработила и засяла арендуваните земеделски земи, то същата не установи
30
какви точно разходи е направила за това. От разясненията, които вещото лице
– агроном, изготвило агротехническата част на експертизата, даде в съдебното
заседание се установи, че по отношение на дадена култура се извършват
различни мероприятия, като предсеитбени обработки, торене, сеитба и
прибиране на реколтата, и съответно се правят разходи за всяко мероприятие,
в които се включват разходи за труд, за закупуване на посевни семена и
органични минерални торове, за ползвана земеделска техника и др.
Доказването на всички тези разходи става със съответни документи (най-често
фактури), каквито ответницата не представи по делото. Установените от
заключението средни разходи за декар за отделните култури (царевица за
зърно, пИ.рен ечемик и тритикале) сами по себе си не могат да установят
направените разходи по обработката и засяването на арендуваните земеделски
земи, тъй като, както бе посочено по–горе, ответницата не установи колко
точно от тези земи са били засети с всяка от тези култури.
Изложеното налага извода, че не бе доказана една от предпоставките на
неоснователното обогатяване – обедняването на ответницата, изразяващо се в
намаляване на имуществото й, в резултат на направени разходи за обработка и
засяване на арендуваните земеделски земи.
От друга страна, не се доказа и другата предпоставка на
неоснователното обогатяване – обогатяването на ищеца за сметка на
ответницата със спестените имуществени разходи, които са направени от
ответницата, като е прибрал реколтата.
От заключението на вещите лица се установи, че агротехническите
срокове за прибиране на всяка от отглежданите култури са: за царевица за
зърно - месец септември, за пИ.рният ечемик и за тритикалето - от началото до
средата на месец юли, като в последните 5-6 години във връзка с изменящите
се климатични условия в резултат на глобалното затопляне сроковете за
прибиране на едногодишните зърнено-житни и технически култури е с 10 до
15 дни по-рано от установените традиционно агротехнически срокове според
биологията на всяка оглеждана у нас земеделска култура. Както бе посочено,
договорът за аренда е прекратен едностранно от арендодателя, считано от
25.07.2023 г., поради което, същият е бил в сила в сроковете за прибиране на
реколтата от пИ.рния ечемик и от тритикалето. Поради това и арендуваната
земя е била във фактическата власт на ответницата-арендатор, която не е била
лишена от възможността да прибере реколтата от тези култури. От друга
31
страна, не се установи ответницата-арендатор да е изпълнила задължението си
по чл.24 от договора за аренда да върне арендуваната земя след предсрочното
прекратяване на договора, тъй като по делото не е представен протокол-опис
за връщане на обекта на договора, каквото е изискването на чл.2.3 от същия.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
ответницата не е доказала съществуването на вземане против ищеца за сумата
108 390.30 лева, с която ищецът неоснователно се е обогатил за нейна сметка в
резултат на спестените разходи за реколтиране на земеделската продукция в
арендуваните имоти, поради което възражението за прихващане на това
вземане с вземането на ищеца за арендно плащане за стопанската 2022/2023
година е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно
решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, по
възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението
само когато възражението е основателно, като с отхвърлянето на иска като
погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното и
активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск.
Изложеното налага извода, че ответницата-арендатор не притежава
вземания спрямо аренодателя, към които да прихване задължението си за
заплащане на дължимото от нея по договора към арендодателя за стопанската
2022/2023 година, поради което предявените установителни искове следва да
се уважат като основателни в установените размери.
По отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата на
разноски за държавна такса в размер 2211, 88 лв., като същият претендира и
юрисконсултско възнаграждение от 600,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
в исковото производство в размер 1854, 44 лева, съразмерно с уважената част
от исковете за главница и за неустойка, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 200, 00 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от
32
ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37
от ЗПП.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 3015/2023г. на ВРС заявителят
е направил разноски от 2211,88 лева държавна такса, но не е претендирал
същите със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
заповедният съд не му е присъдил тези разноски със заповедта за изпълнение.
С исковата молба, инициирала настоящото производство, ищецът за пръв път
е поискал присъждане на направените разноски от 2211,88 лева държавна
такса в заповедното производство, което не е допустимо, след като не е
направил такова искане със заявлението (т.12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед изложеното разноски на ищеца
в заповедното производство не следва да се присъждат.
Ответницата претендира разноски в исковото производство за
възнаграждение на вещите лица в размер 700, 00 лв., поради което, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да й се присъдят разноски в размер 113, 12
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за главница и неустойка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 29.01.2025г. на М. П. А. за
спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр.д. №
430/2024г. на Окръжен съд Враца, до приключване с влязло в сила решение на
производството по гр.д. № 913/2025г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. А., ЕГН
**********, от ***, че съществува вземането на Република България,
представлявана от министъра на земеделието и храните, действащ чрез
пълномощника си - директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, по
Договор за аренда № ***, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. №
1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2, за сумите: 66 314, 16 лв., представляваща
дължимо арендно плащане за времето от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г. – датата
на прекратяване на договора за аренда, включващо авансова арендна вноска от
40 749,17 лв. с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска от 25 564,99 лв. с падеж
31.01.2023 г. – доплащане; 26 407,75 лв., представляваща неустойка за забава
върху арендното плащане по договора за 2022/2023 стопанска година,
включваща сумата 21 882,75 лв. - неустойка върху авансовата арендна вноска
от 40 749,17 лв., и сумата 4525,00 лв. - неустойка върху окончателната
арендна вноска от 25 564,99 лева, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1799 от 07.12.2023г. по
ч. гр. д. № 3015/2023 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
33
главният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8,
ал. 1 ЗАЗ за разликата над сумата 66 314, 16 лв. до пълния предявен размер на
главното вземане от 81 498, 34 лв. и за периода от 26.07.2023 г. до 30.09.2023
г., както и акцесорният иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата
над сумата 26 407,75 лв. до пълния предявен размер на неустойката от 29
095,50 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Република България, представлявана от министъра на земеделието и храните,
действащ чрез пълномощника си - директора на Областна дирекция
„Земеделие“ - Враца, направените в настоящото производство разноски:
държавна такса в размер 1854, 44 лева и 200, 00 лева юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете за главница и за
неустойка.
ОСЪЖДА Република България, представлявана от министъра на
земеделието и храните, действащ чрез пълномощника си - директора на
Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. А., ЕГН
**********, от ***, направените в настоящото производство разноски за
възнаграждение на вещите лица в размер 113, 12 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете за главница и неустойка.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
34