№ 6027
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110135102 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на ФИРМА, ЕИК ********,
представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС спрямо В. П. СТ., ЕГН ********** ,
с адрес: АДРЕС с назначен по делото особен представител.
Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. страните са сключили договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB с
кредитен лимит 1000 лв., за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM
(банкомат) или ПОС.
Сочи се, че непогасени суми по договора са в размер на 676,95 лева, от
които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10. 1 от Раздел
X на ОУ в размер на 575,88 лева и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от
Договора и т. 11.1. от Раздел XI на ОУ, считано от 01.01.2020 г. до 30.10.2020
г., в размер на 101,07 лева. Излага се, че за всички операции, извършени с
картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на
гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената
фиксирана годишна лихва в размер на 19%, при условие, че до датата на
падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички
отчетени разходи през съответния отчетен период. След изтичането му се
сочи, че длъжникът е получавал извлечение по карта и бил задължен да
1
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10. 1 от ОУ като е
следвало да погасява минималната погасителна вноска по б. и) на т. 1. 1 от ОУ
и т. 6 от договора освен ако не е сторил това в гратисния период и не бил
погасил пълния размер на разходите си.
Минималната погасителна вноска била сумата, която титулярът по
картата бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера
на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния
период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисионни.
При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярът на картата имал задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна
лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта.
Излага се още, че кредитът е обслужван до 01.2020г., като след тази
дата вноски не са били правени. Размерът на МПВ е в размер на 29,30 лева и
с падеж до 17.02.2020 г. а съгласно чл. 13.2.1. от ОУ дължимата сума по
кредита е станала автоматично изцяло и предсрочно изискуема с изтичане на
150 дни забава без нужда от уведомяване. Твърди се още, че за исковите суми
съдът е бил сезиран със заявление по реда на чл.410 от ГПК, заповедта по
което е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен
и настоящия иск, а именно за установяване на вземания в полза на ищеца за
сумата от 575,88 лв., представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS Club и предоставяне на
кредитен лимит от 19.08.2016г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до
изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 101,07 лв. за периода
от 1.1.2020 г. до 30.10.2020 г. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. Д., депозира такъв, в който оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Твърди, че подписът върху процесния договор
не е на ответника, както и излага, че ответникът не е бил уведомен за
неизпълнението на договора. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. Моли за отхвърляне на иска като ангажира
2
доказателства вкл. и искане по чл.190, ал.1 от ГПК.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 19.08.2016 г.,
сключен между ФИРМА като издател и В. П. СТ. като титуляр, ФИРМА се е
задължило да издаде на титуляра В. револвираща международна кредитна
карта, като титулярът има право да използва кредитен лимит в размер на 1000
лв., който може да бъде усвояван при условията и реда на Общите условия на
ФИРМА за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти „DINERS CLUB“. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на
кредитния лимит е до 31.08.2017 г., като същият може да се подновява
автоматично при условията и по реда на Общите условия. Съгласно т. 6 от
договора, за всички операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен
период, титулярът има право на гратисен период със срок, съгласно
действащите Общи условия на издателя, през който период издателят не
начислява уговорената с договора лихва. Към датата на подписване на
договора гратисният период е със срок до 45 дни. На основание т.7 от
договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
задълженията, при условията на т. 6 от договора, титулярът заплаща на
издателя върху непогасените суми годишна лихва, съгласно действащата към
датата на прилагане Тарифа на издателя за таксите, комисионните и лихвите
за издаване и обслужване на кредитни карти „Diners Club“. Към датата на
подписване на договора, за срока, посочен в т. 3 от същия, годишната лихва,
начислявана от издателя, е в размер на 19 %.
От протокол от 31.08.2016г. с подписи и на двете страни се установява,
че В. е получил кредитна карта и пин към нея.
Следователно, по делото се доказва по безспорен начин, че между
ищеца и В. е налице договор за издаване на кредитна карта с посоченото в
исковата молба съдържание, в изпълнение на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв. В този
смисъл стореното от представителя на ответника възражение, че подписът за
3
титуляр за В. не е негов съдът намира за неоснователно с оглед представения
в оригинал договор, а и с оглед заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението В.
през периода от 21.10.2016г. до 08.01.2020г. е усвоявал от предоставената му
карта сума като за целия посочен период е извършил плащания от 8454.37
лева, с които са погасени лихвите до 31.12.2020г. и част от главницата. Към
датата на изготвяне на заключението неплатената сума за главница е 575.88
лева и лихва от 101.07 лева. Или при обстойно изследване движението по
сметката от вещото лице и даденото заключение за ползване на сума от
картата и връщане по нея съдът намира, че дори и да не е подписан договора
и протокола за приемане на картата от ответника, то с факта на ползване на
суми от сметката чрез предоставената му карта В. изрично е приел условията
на договора и неговото сключване, което дава основание на съда да приеме,
че страните са били обвързани от заемно правоотношение, по което е
останала неплатена главница от 575.88 лева и лихва от 101.07 лева.
Няма доказателства за сторено плащане на остатъка и лихвата, поради
което при тези факти и от правна страна съдът намира исковете за доказани и
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло – както за
главницата, така и за лихвата.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства или в общ размер на 800 лева – сбор от държавна
такса по двете производства – 100 лева, 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт в двете производства, 300 лева за възнаграждение на вещо лице
и 300 лева за такова на особен представител.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК
********, представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС, че В. П. СТ., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС с назначен по делото особен представител на
основание чл.415 ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД дължи на
4
ищеца сумата от сумата от 575,88 лв., представляваща главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS Club и
предоставяне на кредитен лимит от 19.08.2016г. ведно със законна лихва от
30.10.2020г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 101,07
лв. за периода от 1.1.2020 г. до 30.10.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.11.2020г. по гр.д. №
53238/2020г. по описа на СРС, 144- ти състав и
ОСЪЖДА В. П. СТ., ЕГН ********** , с адрес: АДРЕС с назначен по
делото особен представител на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплати на
ФИРМА, ЕИК ********, представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС сумата от
800 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 35102/ 2021г. и
ч.гр.дело № 53238/ 2020г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5