Определение по дело №89/2021 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_260134

гр. Варна, __16.03.2021г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА 

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                             

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№89 по описа за 2021г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№261948/22.12.2020г. на АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ АД, ЕИК *********, Шумен, чрез ю.к.В.П., против решение №260022/01.12.2020г., постановено по ТД №109/2020г. по описа на Окръжен съд-Шумен, ТО, в частта, в която е уважен иска и ответното дружество /въззивник/ е осъдено да заплати на ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК *********, гр.Русе, сумата от общо 63 405.24 лева, от които 56 500.44 лева, представляващи неизплатена част от дължима цена за продадени стоки /стр. материали/ по фактури: № **********/29.03.2019г., № **********/31.07.2019г., № **********/31.10.2019г. и № **********/30.11.2019г. както и сумата 6 904.80 лева, представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките, считано от падежа на всяка една фактура до предявяване на иска на 06.02.2020г., след отчитане на частично извършени плащания и погасяване чрез прихващане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 63 405.24 лева до претендирания с исковата молба размер от 64 269.18 лева, решението не се обжалва.

Излага се, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. На първо място въззивникът сочи, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно момента на узнаване от ответника едностранното увеличаване от ищеца на единичните цени на доставяните материали както и неправилно приложение презумпцията на чл.301 ТЗ. Съдът приел, че узнаването е факт с получаване на всяка една фактура и включването ѝ в дневник на покупките и отчетен регистър. Въззивникът не спори, че в количествено отношение фактурите не са оспорени, но не и по отношение на стойността, на която ищецът е фактурирал доставките. Счита, че съдът неправилно приел за преклудирано изявлението му по чл.301 ТЗ в отговора на исковата молба. В подкрепа на твърденията си въззивникът сочи, че по делото е представено писмо, достигнало до ищеца на 24.01.2020г., с което ответникът е възразил относно завишаване цените на доставените строителни материали като е поискал издаване на кредитни известия с намаляване на данъчната основа по издадените от ищеца фактури. Искането е обосновано с констатирано при счетоводно приключване на годината в края на 2019г. разминаване на единичните доставни цени на строителните материали. Твърди се, че в законовия срок по ЗДДС, ищецът не е издал кредитни известия за намаляване стойността на доставките по фактурите. Въззивникът сочи, че по делото е установено, че процесните фактури не са подписани от упълномощено от ответника лице както че отразената в тях цена не съответства на договорените между страните единични цени на материалите. За сметка на това се въвежда довод, че възражение срещу завишаване на цените и действията от името на лице без представителна власт, изхожда от представляващия ответника. На следващо място, такова противопоставяне се твърди, че е извършено от ответника в писмо от 10.02.2020г., достигнало до ищеца, представено с отговора на исковата молба. Поради въведените и пред първата инстанция, а и доказани възражения на ответното дружество срещу увеличаване на доставните единични цени, въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ. Твърди, че поради липса на валидно съгласие увеличаването на същите цени не може да породи валидни правни последици по отношение на ответника. 

На следващо място въззивникът твърди, че решението е необосновано, тъй като направените правни и фактически изводи на съда не съответстват на събраните доказателства. Неправилно съдът е приел, че с изявление на лице без представителна власт се обвързва ответното дружество по отношение на по-високите продажни цени в противовес на правилно установеното, че същото лице не е било надлежно упълномощено за тези действия от ответника. Съдът неправилно приел, че с полагане подписи на двете страни върху фактурите и протоколите е материализирано изявление за съгласие с увеличената цена. По делото е установено и съдът е констатирал промяната на фактурираните цени спрямо договорените единични цени на доставяните материали. Поставеният за решаване въпрос касае възможността за едностранна промяна на тези цени в противоречие с изричната клауза на чл.3, ал.2 от договора между страните, която предвижда промените в единичните цени на материалите да се извършват въз основа на писмено съгласие на двете страни. /цит.съдебна практика на ВКС/ Въззивникът твърди, че между страните са договорени твърди единични цени на доставките като липсва анекс или споразумение, с което по взаимно съгласие страните да са договорили различни, по-високи цени. Въз основа на изложеното претендира отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете за сумата от 63 405.24 лева ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, вкл. след произнасяне на въззивния съд по направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане и възражение по размера на мораторната лихва. Претендират се и сторените по делото /за две инстанции/ разноски, вкл. ю.к.възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна –ищец в производството ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД, чрез адв.Н.С., за неоснователност на въззивната жалба. Страната поддържа, че решението се основава на пълен и съвкупен анализ на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Според въззиваемата страна, съдът правилно е приел за дата на узнаване и съответно момент за оспорване по чл.301 ТЗ на действията без представителна власт, датата на получаване на съответните фактури, съответно тяхното осчетоводяване чрез включване в дневника на покупките, ползването на данъчен кредит, частичното им заплащане и погасяване на друга част чрез прихващане. Твърди се, че са налице всички основания за прилагане презумпцията на чл.301 ТЗ с оглед търговския характер на правоотношението. Поддържа, че не е установено по делото, че към която и да е релевантна дата - получаване и осчетоводяване на фактурите или съставяне и подаване на справка –декларация по ЗДДС – ответникът е упражнил възражение срещу действията на лице без представителна власт. Твърди се, че ответникът е приел с конклудентни действия извършените доставки на материали - асфалтови смеси от различен тип като същевременно се е съгласил с фактурираните единични цени, съотв. е потвърдил промяната им. Възраженията си ответникът твърди да е направил година след приемането на доставките /през ян.2020г./, при това по повод допуснато обезпечение на исковете чрез запор на банковите му сметки. По изложените съображения въззиваемата страна претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените разноски.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен за въззивна инстанция процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването и съобразно изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК. В срок е постъпил и отговор на насрещната страна, който също отговаря на изискванията съгласно чл.263, ал.1 ГПК.

Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при доклада на делото /т.2, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/

Воден от горното, съдът 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№261948/22.12.2020г. на АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ АД, ЕИК *********, Шумен, чрез ю.к.В.П., против решение №260022/01.12.2020г., постановено по ТД №109/2020г. по описа на Окръжен съд-Шумен, ТО, в частта, в която ответното дружество /въззивник/ е осъдено да заплати на ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК *********, гр.Русе, сумата от 63 405.24 лева, от които 56 500.44 лева, представляващи неизплатена част от дължима цена за продадени стоки по фактури № № **********/29.03.2019г., № **********/31.07.2019г., № **********/31.10.2019г. и № **********/30.11.2019г. както и сумата 6 904.80 лева, представляващи мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките, считано от падежа на всяка една фактура до предявяване на иска на 06.02.2020г. като се вземат предвид частично извършените плащания и погасяване чрез прихващане ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението както и разноските по делото в размер на 6 472.57 лева, съразмерни на уважената част от иска.

НАСРОЧВА производството по ВТД 89/2021г. на ВнАС, ТО в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. от 15.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ ведно с преписи от определението, въззивникът с препис от отговора на ВЖ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: