Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1164
/ 19.8.2020г.
гр. Перник, 19.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при секретаря Р Ризова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07767/2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за разглеждане при условията на
субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, вр.чл.
59 вр. чл.86 ЗЗД
От НД МЕНИДЖМЪНТ ООД с ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр.Перник ул.Р.Димитров бл.80 В ет.6 ап.71 предст.от
Лъвчо Данаилов
СРЕЩУ
С.М.С. ЕГН ********** ***
За сумата 300лв. –непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 23874 от 09.02.2018г. по който е предоставен
потребителски кредит от 600лв. ,
ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на исковата молба 02.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, и разноските по делото.
Ответникът С.М.С. ЕГН ********** ***
депозира „Възражение“ от 07.02.2020г. с
характера на отговор в срока по чл.131 ГПК, като излага мотиви, че: „Няма
депозирани нови възникнали обстоятелства и доказателства по делото, които да
дават основания за промяна на влязло в сила решение на ПРС, потвърдено от ПОС,
с оглед на което разглеждането на исковата молба е недопустимо“.
При така изложеното възражение-отговор, съдът
е разпоредил да се извърши служебна
справка относно посочените твърдения.
Изпратил е препис от същите – на ищцовата
страна за становище.
Ищците са депозирали следното становище по
допустимостта, с дата 18.02.2020г.:
Не отричат
наличието на предходно гр.дело № 6622 / 2018г. ПРС между същите страни,
но не е налице тъждество в предмета и петитума на двата иска.
Предходното гр.дело е касаело правен спор от
Договор за потребителски кредит обезпечен със запис на заповед , а настоящето
производство е с пр.основание чл.55 и 59 ал.1 ЗЗД – неоснователно обогатяване.
Районен
съд-Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От предходно водено между същите
страни гр.дело № 6221/2018г. ПРС / с приложено към него ч.гр.д.№ 02780/2018г. по описа на РС-Перник /има постановено решение № 55 от
14.02.2019г. което е било обжалвано пред ПОС и същото е било потвърдено с
решение № 311 от 09.08.2019г.по вт гр.дело №316 / 2019 ПОС
От посочените предходно водени и приключени със сила на пресъдено нещо
гр.дела между същите страни се установява, че:
по заявление на ищцеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника -за заплащане на сумата 600 лв. представляваща главница по запис на заповед, издаден на
09.02.2018г. с место на издаване гр. Перник и предявен за плащане на 20.03.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.04.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноски: 25лв.
платената държавна такса в заповедното производство и 200лв.
адв.възн. по представено пълномощно на адв.Камелия Т. ВТАК, като срещу заповедта изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от ответника, като след това
в указания му едномесечен ищцовото дружество е предявило иск по чл. 422
за установяване на вземанията си, като освен това, при завеждане на
установителиня иск от заявителя – за установява наличността на вземането срещу
ответника, последният с отговора е
предявил НАСРЕЩЕН ИСК, по който е налице само подробно становище-изложение с
твърдения, че кредитоискателят е бил психически затормозен по повод търсената
сума от първоначалния иск.
Решение № 55 от 14.02.2019г. по гр.дело 622182018г. ПРС е било
потвърдено от ПОС с мотиви, че установителния иск се явява неоснователен и
недоказан, като видно от мотивите:“Договорът за потребителски кредит, макар и
съставен в изискуемата се от закона писмена форма за действителност и подписан
от ответника, е недействителен на основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.8 ал.2 от ЗПК“
При това положение, чл.23 от ЗПК изрично сочи, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение, именно за чистата стойност на предоставения на
лицето кредит, респективно-получен и усвоен от него,както и при приспадане на
евентуално частично върнати суми – за остатъка - може да се предяви иск с правно основание
чл.55 ЗЗД – за неоснователно обогатяване до размера на получения, усвоен и
невърнат размер.
В този смисъл е и съдебната практика, вкл. и на ВКС.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
По
главния иск
Предявеният иск е с
правно основание чл.55 вр.59 ЗЗД, като са налице елементите на фактическия
състав, а именно:
-ответникът е получил
сумата 300лв., за което в о.з. на 28 .07.2020г. заявява, че е положил
подпис и ги е получил.
-след като ПОС е
сложил край на спора като е потвърдил решението на ПРС , че договорът е
недействителен, то процесните 300лв. останали дължими, се явяват дължими на
основание неоснователно обогатяване до тази сума от ответника, и подлежат на
връщане, т.е. има резултат на разместване на имуществени влага – за получена
сума без основание, поради което е длъжен да я върне.
ППВС № 1 от
28.05.1979г. дава разяснения по прилагането
на чл.55 ЗЗД, вкл. и за получено нещо въз основа на нищожен акт / за
какъвто е обявен Договора за потребителски кредит, по който е била получена
сума 600лв., от която 300лв. е била върната и 300лв. остатък е предмет на
настоящето производство/
Освен това чл.34 ЗЗД предвижда, че когато договорът е признат
за нищожен, всяка от страните връща на другата полученото.
Фактическият състав на
чл.59 ЗЗД също включва разместване на блага в патримониума на ищеца и ответника,
връзка между обедняване на ищеца и обогатяване на ответника до размера на
исковата сума, липса на правно основание за имущественото разместване и липса
на правна възможност за защита на този, който е дал сумата.
По размера- 300лв. не
се спори, поради което съдът приема, че това е релевантния размер.
Що се касае до
завеждане на насрещен иск, то това става по правилата на чл.127 и сл. ГПК , с
внасяне на д.такса, приложения и преписи за връчване на страните и т.н., което
в това производство не е направено, но съществува правна възможност да стане в
отделно исково производство.
Поради горното, съдът счита, че следва да уважи така предявения иск .
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски в размер 25лв.д.такса и 360лв.адв.възн.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА : НД МЕНИДЖМЪНТ ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Р.Димитров бл.80 В ет.6 ап.71 предст.от Лъвчо Данаилов сумата 300лв. –с която неоснователно се е обогатил – получена на 09.02.2018г. и непогасена , ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на исковата молба 02.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото. КАКТО И РАЗНОСКИ В РАЗМЕР : 25лв.д.такса и 360лв.адв.възн.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: