Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 08.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Анелия Груева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 14634 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от  КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.С.К. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той претърпял значителни неимуществени вреди, произтичащи от болки, страдания и неудобства и имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение на травмите, които бил принуден да направи. Неимуществените вреди били последица от телесни увреждания, в следствие на ПТП, което било реализирано на 02.09.2016г. на пътен участък от ул. „Витиня“ в гр. София. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на велосипедист, пострадал бил настигнат и ударен от лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********поради незаконосъобразните действия на водача му и получил счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия крак. Споменатите обстоятелства били установени в хода на ДП № 11403/2016г. по описа РТП- КАТ при СДВР. Имуществените вреди произтичали от направения от ищеца разход за лечение на получените при ПТП травми, който разход възлизал на сумата от 1 900 лева, заплатена на 13.09.2016г. Според ищеца, справедливото обезщетение за понесените болки и страдания било оценимо на 80 000 лева. При изложените фактически твърдения, но и след направените от ищеца в първото открито съдебно заседание и приети от съда уточнения в обстоятелствената част на иска – относно датата на отправяне на писмената претенция пред застрахователя на 29.09.2016г. и датата на неговия писмен отговор на 05.10.2016г., ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 80 000 лева, за претърпените от него неимуществени вреди, да му заплати сумата от 1135 лева мораторна лихва върху сумата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до предявяването на иска и законната лихва върху същата сума, считано от  деня на предявяването на иска на 24.11.2016г. до датата на окончателното плащане, да му заплати сумата от 1900 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, да му заплати сумата от 26,97 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до предявяването на иска на 24.11.2016г. и законната лихва върху същата сума, считано от  деня на предявяването на иска до датата на окончателното плащане. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА с включен ДДС.

Предявената претенция е оспорена от ответника З.К.„Л.И.“ АД, който не отрича настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „БМВ  520Д“, с рег. № ********но оспорва предявените срещу него претенции за изплащане на обезщетение и законна лихва, като неоснователни. Чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че поради допуснати нарушения на своите собствени задължения по ЗДвП и допуснатите груби нарушения на чл.79 и 80 от ЗДвП – пострадалият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния разултат. Велосипедът бил управляван близо до средата на пътното платно, а не възможно най- близо дясната му граница, велосипедът бил необозначен със светлоотразители и светлини, а велосипедистът се движил без светлоотразителна жилетка. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-768 от 02.09.2016г. на ПП- СДВР при МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 02.09.2016г. около 19.50 часа, на пътното платно на бул. „Европа“, в гр. София на ул. „Витиня“ е бил реализиран удар между лек автомобил марка „БМВ  520Д ” с рег. № ********управляван от С.И.С.и движещия се по пътното платно велосипед, управляван от П.С.К..

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № ЗМ 5133МТ-11403/2016г. по описа на СРТП- ОР-СДВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·        Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в Протокола за оглед на местопроизшествие, а именно: на 1,7 метра до 2,20 метра в ляво, измерено от десния край на платното за движение на ул. „Витиня“ с посока на движение на участниците от кв. „Сухата река“ към Аерогара „София“. Пътният участък на мястото не е регулиран със специални пътни знаци, поради което за него са прилагат общите правила за движение, вкл. за скоростта на автомобилите.

·        Изчислената от вещото лице скорост на движение на лекия автомобил марка „БМВ  520Д ” с рег. № ********по време на удара е приблизително около 19-20 км/ч., а на велосипеда– около 12 км/ч. Ударът е нанесен след като движещият се в същата посока лек автомобил застига движещия се на около 1,7 – 2, 20 метра от левия край на пътното платно велосипед и удря с предната дясна част лявата част на велосипеда.

·        Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме велосипеда от достатъчно разстояние, ако лекият автомобил се е движил с включени светлини, които са били регулирани правилно (от гледна точка зоната на осветеност) .Велосипедистът би имал възможността да възприеме приближаващия се автомобил.

·        Налице са данни, обосноваващи извод, че велосипедистът се е движил без светлини – светлоотражатели или други и без светлоотразителна жилетка, тъй като подробното описание на ПТП в протокола за оглед, не съдържа нито преки, нито косвени данни за намирането на такива вещи или оборудване около мястото на инцидента.

·        Процесното ПТП е било технически предотвратимо от обективна и от субективна страна, във всяка от всеки от двамата водачи – при посочените по- горе хипотези: ако при управление на лекия автомобил, водачът на „БМВ  520Д ” с рег. № ********бе предприел аварийно спиране, което би било ефективно поради относително ниската му скорост или ако бе предприел заобикаляне на велосипеда или ако велосипедистът бе управлявал велосипеда възможно най- близо до десния край на пътното платно, вместо на фактически измереното при огледа разстояние от 1,7 метра до 2,20 метра в ляво от десния край на платното. Според вещото лице, във всеки случай, при наличието на светлоотразителна жилетка и светлини - велосипедистът би бил в значителна степен по- видим за водача на автомобила.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „БМВ  520Д  с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № ИЗ 15266 от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД - София и амбулаторни листове, които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·        В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил травматично увреждане – закрито счупване на лявата голямопищялна костна левия долен крайник, в горната й част. Не се установява никакво друго увреждане.

·        Споменатото увреждане се намира в конкретния случай в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието;

·        След постъпване здравно заведение, ищеца е бил подложен на оперативно лечение за открито наместване на счупената кост и стабилизиране с остеосинтетична плака и допълнително приложена имобилизация. На 14.09.2016г. пострадалият е бил изписан от ечебното заведение.

·        Неработоспособността на пострадалия в следствие на получената от процесното ПТП травма е в рамките до 8 месеца. На практика болките и страданията са били по- интензивни само в рамките на три месеца (първоначално два и при рехабилитация още един), докато през останалите пет месеца ищецът не е търпял интензивни болки, но е имал изрични предписания да не стъпва на оперирания крак.

·        От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  една година и състоянието на пострадалия е възстановено. Няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреждания и такива не се очакват т.е. прогнозата за възстановяване е категорично благоприятна.

В показанията си, разпитаната свидетелка В.Р.А.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия от момента на настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че е съпруга на ищеца и възприела състоянието му след инцидента за пръв път в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София. След като бил изписан от болницата, пострадалият се върнал в общия дом на него и свидетелката и тя била принудена да му помага, тъй като той изпитвал сериозни битови затруднения, поради невъзможността да се движи. Това състояние продължило около четири месеца и половина. В момента, ищецът можел да ходи, да се придвижва самостоятелно, но с инцидентни спорадични болки в контузения крак. И до момента свидетелят се притеснявал от обективните затруднение да работи и да осъществява социални контакти.

Съдържанието на приложения на стр. 75 от делото документ „Вносна бележка“ от 13.09.2016г. сочи, че в датата на издаването на документа – вносителят Анна Михова е внесла по сметка на УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София в брой сумата от 1 900 лева,               с изрично посочено основание „заплащане на имплант от Н.Д. за П.С.К.“.

Съдържанието на приложените на стр. 141, 149 и 150 от делото документи мотивира извода, че на 27.09.2016г., чрез адвокат Н.Д., ищецът е отправил извънсъдебна претенция, адресирана до застрахователя ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от процесното ПТП. Необходимо е да се отбележи, че претенцията не указва банкова сметка, ***етението. Претенцията е получена на 29.09.2016г. което се установява от известие- обратна разписка. На 05.10.2016г. ответникът е изискал писмено документи, удостоверяващи настъпването на събитието и размера на вредите.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По претенците с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ  520Д  с рег. № ********– да обезщети ищеца за причинените вреди.

Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е предоставено от ответното застрахователно дружество.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на процесния лек автомобил „БМВ  520Д  с рег. № ********в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението - като източник на потенциалната опасност т.е. щом е могъл, водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от гледна точка на водача на автомобила– защото точно в тази насока са изводите на съдебната авто- техническа експертиза, които съдът кредитира. Отделно ще бъде разгледан въпросът, че поведението на другия участник в настъпването на ПТП – пострадалия велосипедист – също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Именно пострадалият е лицето, което е управлявало велосипеда при настъпването на процесното ПТП, а този извод се основава на ангажиращата съда доказателствена тежест на приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-768 от  02.09.2016г.

Няма спор между страните, а при огледа на местопроизшествието са несъмнено установени посочените в експертното заключение на съдебната автотехническа експертиза четири факта със съществено значение: първо - че ударът между велосипеда и автомобила е настъпил в тъмната част от денонощието (на свечеряване), второ- че преди удара двете участващи ППС са се движили в една посока и с приблизително еднаква скорост (около 19-20 км/ч за автомобила и около 12 км/ч за движещия се пред него велосипед), трето- че ударът е настъпил на разстояние от 1,70 до 2,20 метра в ляво от десния край на пътното платно (т.е. където се е движил велосипеда, в момента на застигането му от автомобила и последвалия удар) и четвърто – че не е констатирано при огледа използването на светлоотразителна жилетка от пострадалия велосипедист (няма нито преки, нито косвени данни за това).

Внимателният анализ на споменатите факти обосновава извода, че пострадалия велосипедист също е допуснал доста груби нарушения на правилата за движение,  довели до значително увеличение на благоприятстващи факти за настъпването на ПТП, като се отчита факта, че се е движил при тъмнина (на свечеряване) без светлини и без светлоотразители на велосипеда, както и без светлоотразителна жилетка, но и на значително по- голямо от разумното и възможно разстояние от десния край на пътното платно. Всички тези нарушения са повлияли доста негативно за настъпване на ПТП (понеже велосипедистът и велосипедът са трудно възприемчиви и не е са видим в тъмнината) и от възникване на удар при контакт (понеже велосипедистът се е движил твърде изнесен в лявата част на платното).

На практика, опасното поведение на велосипедиста е определено от факта, че се е движил върху онази част от платното с местоположение, което е предписано за движение на автомобил, вместо възможно най- близо до края на платното и така че да няма възможност да бъде избегнат удара, ако бъде застигнат от автомобил, поради приблизително еднаквата скорост на двамата участници в произшествието и еднаквото им местоположение върху пътната лента. Настоящият състав на съда счита, че всеки водач на МПС с практически умения на пътя добре би разбрал, че при застигане на двуколесно ППС в тъмнината, за водача на лек автомобил се създава значително по- висок риск от удар, тъй като двуколесните ППС са неустойчиви във вертикалната ос, с малки странични габарити и високоманеврени (в ляво и в дясно). При това,  съдът споделя всички наведени от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушения на чл. 72 от ЗДвП, чл. 80 от ЗДвП, чл. 81, т. 4 от ЗДвП, защото самоделното съставно ППС се е движило без да използва светлоотразителни знаци и без да е оборудвано със светлини, обозначаващи местонахождението му на пътното платно, а придвижването е било осъществено далече от дясната граница на платното за движение. Поведението на пострадалия е не само незаконосъобразно, но и твърде укоримо от гледна точка на житейския разум, тъй като той сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, предприемайки напълно неоправдан риск за здравето и живота си. Грубите нарушения, които пострадалия е допуснал мотивират извода за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, чиито обем съдът преценява на една трета.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството и характера на телесното увреждане, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП, както и наличието на причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените от ищеца травми.

 А доколкото причиняването на травми осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмата (само една травма, затрудняваща придвижването) и продължителността на лечебно- възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но само малка част от него е прекарана в интензивни болки).

Пострадалият е млад мъж, в социално активна възраст, но при това не бяха събрани достатъчно доказателства за това, ищецът да е бил лишен от съществено важни от субективна страна социални активности (няма данни пострадалия да е упражнявал професия или да е осъществявал някаква конкретна активна социална дейност преди инцидента).

Прави впечатления, че в резултат от инцидента, не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалия, а този факт определя счупването на тибията на левия долен крайник като травма с умерена степен на тежест.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението - трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2016г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани с лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди от счупване на кост на долния ляв крайник е оценим на сумата от 30 000 (двадесет хиляди) лева.

Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана с една трета, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и съобразно значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 80 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за периода - считано от датата предявяването на иска, до деня на окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, съдът допусна изслуша и прие заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, която кредитира.

Експертното заключение установи, че направеният разход в размер на сумата от 1900 лева е бил обективно необходим, за да бъде осъществен и успешно завършен лечебно- възстановителния период т.е. че е налице пряка причинно- следствена връзка между заплащането на разхода от една страна и причиняването на вредите при процесното ПТП.

Когато необходимостта за заплащане на медицинските разноски са резултат от причиняване на деликт, те следва да бъдат признати като имуществени вреди и ответникът следва да бъде задължен да изплати застрахователно обезщетение и за тези вреди, стига те действително да са заплатени от пострадалия. В конкретния случай прави впечатление, че сумата за заплащане на медицинско изделие е фактически внесена от неустановеното по делото трето лице А.М., но пък е направена за сметка на друго трето лице.

Разходът от 1 900 лева очевидно не е направен от ищеца, а макар да е извършено плащане - няма данни именно за това, че ищеца е понесъл в крайна сметка вреди в резултат от споменатото плащане. По тази причина, претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху сумите на претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и муществени вреди;

Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

При това обаче, общата разпоредба на чл. 380 от КЗ предвижда изрично задължение за предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на банкова сметка, ***ието. Но според ал.3 на цитираната разпоредба, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца, както в конкретния случай, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

В конкретния случай, доколкото изобщо може да се приеме тезата за изпадане на застрахователя (ответник) в забава – то неизпълнението на задължението на ищеца, да посочи своевременно банкова сметка, ***ите на собствената му забава и така лишава ищеца от надлежна материална легитимация, да получи претендираната мораторна лихва, за периода преди предявяването на иска.

На това самостоятелно основание, претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни.

 

 

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски, над сумата от 50 лева, която е внесъл, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 360 лева. Дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 800 лева. Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо сумата от 1019 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК само действително заплатената държавна такса в размер от 50 лева.

Процесуалният представител на ищеца адв. Н. Н.Д. е претендирал, а с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 ЗА  той в действителност се явява надлежно легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, съразмерно с уважената част от иска и с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1130 лева. Възнаграждението е платимо именно на този адвокат, тъй като той е представлявал ищеца по делото.

Настоящият състав на съда обаче, намира за неоснователни и доводите за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението, което е присъдил на основание чл. 38 от ЗА. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да начисли данъка е доставчикът - лице, което извършва икономическа дейност, сключвайки с платеца на данъка облагаеми сделки, означени като „облагаеми доставки“. Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането и не по  рано, именно защото данъкът е косвен и точно по тази причина, съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да „присъжда“ все още неначислен ДДС, доколкото при постановяване на първоинстанционното решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е заплатено.  Съдът не би могъл да „облага предварително“ с ДДС адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, преди облагаемата доставка, а ако „присъди“ все още неначислен ДДС, съдът би създал очевидна и сериозна предпоставка за данъчно нарушение, понеже законът предвижда задължително издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС. Такъв данъчен документ не е бил представен за сумата адвокатския хонорар. Ето защо, съдът счита, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума без ДДС.  Начисляването на ДДС не е функция на гражданския съд, а на правните субекти, която са длъжни да изплатят сумата на адвокатския хонорар и данъчните органи, които следят за законосъобразност на облагането с данък върху добавената стойност /ДДС/, са длъжни да се съобразят с този факт. Парадоксално е да се изисква от гражданският съд нарушение на установените в закон данъчни процедури.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.  Изрично посочените разноски в съдържанието на списъка са 240 лева за събиране на доказателства и  360 лева са дължими за юрисконсултско възнаграждение. При това конкретно искане, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да получи, съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза на 456 лева.           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК ********и адрес                   - гр. София, бул. „Ч.********, да заплати на П.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ  – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 02.09.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ  520Д ” с рег. № ********заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска на 24.11.2016г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата, над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 80 000 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.К. срещу З.К.„Л.И.“ АД  иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ  - сумата от 1900 лева (хиляда и деветстотин лева), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 02.09.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ  520Д ” с рег. № ********заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска на 24.11.2016г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от П.С.К. срещу З.К.„Л.И.“ АД  искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД  - за сумата от 1135 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до датата на предявяването на иска и за сумата от 26,97 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до датата на предявяването на иска на 24.11.2016г.

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, да заплати на П.С.К., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща разноски за внесена съдебна такса в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1130 лева (хиляда сто и тридесет лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално представителство на П.С.К. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА П.С.К., да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 456 лева (четиристотин петдесет и шест лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1019 лева (хиляда и деветнадесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Плащането на задълженията към П.С.К. може да бъде извършено рез превод по банкова сметка (***) IBAN:***, която е открита на името на ищеца при „Централна кооперативна банка“ АД.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                         СЪДИЯ: