МОТИВИ
към
присъда№ 14/ 28.04.2021 г. по НЧХД № 16/2021 г. по описа на
РС- Ардино.
Производството
е образувано по тъжба на М. ДУРГУТОВ М., ЕГН: **********,***, който в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Т.Ю.И., ЕГН: **********,***, за това, че за периода от
17.10.2020 г. до 21.03.2021 г. включително, в град Ардино, при условията на
продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния през
непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите, а именно на:
17.10.2020
г.,18.10.202 г., 07.11.2020 г., 08.11.2020 г., 21.11.2020 г., 22.11.2020 г.,
05.12.2020 г., 06.12.2020 г., 19.12.2020 г. 20.12.2020 г., 02.01.2021 г.,
03.01.2021 г., 16.01.2021 г., 17.01.2021 г., 06.02.2021 г., 07.02.2021 г.,
20.02.2021 г. 21.02.2021 г., 06.03.2021 г.,
07.03.2021 г., 20.03.2021 г. и 21.03.2021 г., като родител- настойник
/майка/ на МУРАД М.М., с ЕГН: **********, на която са
й били предоставени родителските права над малолетното дете и неговото
местоживеене е било определено да бъде при нея, а на бащата М.Д.М. е бил
определен режим на лични контакти и срещи с детето, осуетила изпълнението на
ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г.
имащо силата на влязло в сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113
по описа на Районен съд- Ардино за 2020 г., между нея и частния тъжител М.Д.М.
е била постигната съдебна спогодба по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК,
относно режима на лични контакти и срещи на бащата М.Д.М., ЕГН:********** с
детето му МУРАД М.М., ЕГН: **********,
деяние,
което съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
Частният тъжител М.М., чрез своя повереник - адвокат
Х. ***, поддържа обвинението. Сочи че подсъдимата Т.И. е извършила
престъплението описано в частната тъжба по чл. 182, ал. 2 от НК, като същото е
доказано, както от обективна така и от субективна страна. Посочва, че от представените
писмени и събраните гласни доказателства, се установява по един категоричен и
несъмнен начин, че подсъдимата И. след 14.10.2020 г. до 21.03.2021 г.,
включително е правила умишлено всичко възможно да осуети изпълнението на
постановения режим на лични отношения и контакти на малолетното дете Мурад М. с
неговия баща- частния тъжител М.М., не е осигурявала
обективна възможност на частния тъжител за срещи и контакт с детето, изтъквала
е обективни причини за неосъществяване на тези срещи и контакти в определения
съдебен период, излагала е аргументи, че детето било отчуждено от неговия баща
и не желаело срещи и контакти с него, поради което такива не били осъществявани
от 14.12020 г., когато с ПРОТОКОЛНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо
силата на влязло в сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на
Районен съд- Ардино за 2020 г., между нея и частния тъжител М.Д.М. е била
постигната съдебна спогодба по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, относно
режима на лични контакти и срещи на бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му
МУРАД М.М., ЕГН: **********. В ход по същество
обвинението се поддържа, като се намира
за изцяло доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че подсъдимата е действала
с пряк умисъл и продължава да действа с такава с ясното съзнание, че
ограничава родителските права на бащата за срещи и контакти с
малолетното дете, като по този начин осуетява изпълнението на цитираното
определение, което има силата на съдебно решение.
По отношение на
наказанието частния тъжител взема становище, че в конкретния случай се касае за
продължавано престъпление, тъй като подсъдимата осъществявала състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, с
повече от две деяния през непродължителен период от време, осъществяващи
поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
посочени в частната тъжба, споделя наличието на законовите предпоставки на чл.
78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата с
налагане на административно наказание „Глоба“, но предоставя това на съда. Не
се предявява граждански иск. Претендират се направените в производството
разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Подсъдимата Т.Ю.И. се
явява лично в съдебно заседание и се представлява от надлужно
упълномощен процесуален представител- адвокат Ш. ***. Не се признава за виновна
по предявеното и обвинение. Дава обяснения, в които не отрича, че е осуетявала
изпълнението на съдебното определение по Гр. Дело № 133/2020 г. по описа на РС-
Ардино в частта относно режима на лични отношения и срещи на частния тъжител с
детето Мурад М., но като основание за това излага мотиви, че детето било твърде
малко /на около четири години/, че през последните три години частния тъжител
въобще не се е интересувал от детето, че детето не го възприемало като негов
баща и не желаело по никакъв повод да се среща с него.
При последната си дума не
се признава за виновна и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Процесуалния представител
на подсъдимата в ход по същество излага няколко аргумента за постановяване на
оправдателна присъда. На първо място, че обвинението не било правилно
квалифицирано от частния тъжител с оглед данните за продължавано престъпление,
поради което неговата подзащитна била лишена от
правото си за адекватна защита. На второ място, че обвинението не било доказано
по един категоричен и несъмнен начин, така, както е било повдигнато и на трето
място, че били доказани единствено инцидентни откази на подсъдимата да изпълни
съдебното определение по Гр. Дело № 133/2020 г. по описа на РС- Ардино в частта
относно режима на лични отношения и срещи на частния тъжител с детето Мурад М..
Моли се за оправдателна присъда, като се претендират направените разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата
Т.Ю.И. и частният тъжител М. Дургутов М. заживели на
семейна начала през 2015 г. в град Ардино. От съвместното им съжителство на 28.06.2016
г. се родило малолетното дете Мурад Мюмюнов М.. Няколко месеца по- късно
родителите на детето се разделили, подсъдимата напуснала семейното жилище, в
което двамата живели под наем и с малолетното дете отишла да живее в дома на
своите родители в град Ардино, ул. „Бели брези“ № 2. След фактическата раздяла
отношенията между двамата родители били влошени и доста обтегнати. В края на
лятото на 2020 г. подсъдимата депозирала против частния тъжител искова молба в
РС- Ардино с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, по която
молба е било образувано Гр. Дело № 113/2020 г. по описа на този съд. В първото
по делото заседание по него, проведено на 14.10.2020 г., на основание чл. 234,
ал. 1 от ГПК, страните по делото депозират съдебна спогодба, с която уреждат
доброволно всички въпроси по заведените искове по Гр. Дело № 113/2020 г. с
правно основание чл. 127, ал. 2 и последващите
обективно съединени искове към този иск, както и особения иск по чл. 127, ал. 2
от СК, и молят съдът да одобри тази спогодба като непротиворечаща на закона и
на морала и да прекрати производството по гр. Дело № 113/2020 г по описа на РС-
Ардино, което е било и направено. Определение по Гр. Дело№ 113/2020 г. по описа
на РС- Ардино, постановено в ОСЗ, с което се одобрява постигнатата между
страните по гражданското дело съдебна спогодба на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК и се прекратява производството, е влезнало в законна сила от същата дата-
14.10.2020 г. Съобразно съдържанието на тази съдебна спогодба одобрена от съда
между страните и настоящото производство, наред с другите клаузи, съобразно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права над
малолетното дете Мурад Мюмюнов М. са били предоставени на неговата майка и
подсъдима в настоящото производство Т.И., местоживеенето на детето е било
определено при нея, като на бащата и частен тъжител в това производство М.М. е бил определен режим на лични срещи и контакти с детето
след влизане на определението по Гр. Дело № 113/2020 г. по описа на РС- Ардино,
както следва:
„Да го взема при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч в събота, до 18.00 ч в
неделя, с преспиване, както и един месец през годината, който не съвпада с годишен
платен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от и в
дома на майката“.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно определение,
постановено по Гр. Дело № 113/2020 г. по описа на РС- Ардино, постановено при
условията на чл. 234, ал. 1 от НК, частният тъжител на 17.10.2020 г. и на
18.10.2020 г. направил за пръв път безуспешни опити да осъществи определения
режим на лични срещи и контакти с малолетното си дете, тъй като майката на
детето и подсъдима в настоящото производство Т.И., отказвала да изпълни
съдебното определение и да предаде детето на бащата за определените дни и
време. Това се повторило и през следващите няколко опита на частния тъжител да
осъществи срещи и контакти с детето си, поради което около два месеца след влизане
в сила на съдебното определение по Гр. Дело № 113/2020 г. на РС- Ардино, той
потърсил съдействие по телефона от Отдел „ЗД“ при Д „СП“- Ардино в лицето на
св. А.Р.- началник на отдела, която след телефонен разговор с подсъдимата
определила среща следващата седмица на бащата с детето, в присъствието на
майката в отдела и която среща се осъществила безпроблемно. През следващия
месец- месец и половина подсъдимата отново отказвала предаването на детето на
неговия баща в дните определени за срещи и контакти, и след многократни
телефонни уговорки от страна на социален работник при Отдел „ЗД“ при Д „СП“-
Ардино, подсъдимата за втори път предоставила в отдела детето за осъществяване
на срещи и контакти с частния тъжител в присъствието на социален работник. До
втората среща в Отдел „ЗД“ при Д „СП“- Ардино, не са налице данни да доброволно
изпълнение от страна на подсъдимата на съдебното определение в частта му
относно осъществяване на лични срещи и контакти на частния тъжител с детето,
което е било и основание за многократно търсене на съдействие от негова страна.
На 09.01.2021 г. при поредния ден
/събота/ от определения режим на срещи и контакти с детето, частният тъжител се
обадил на подсъдимата и помолил да осъществи такива с него, като заявил, че ще
иде до жилището, където живеела подсъдимата, за да вземе детето. Малко по-
късно, около 09.00 ч. той, заедно със св. Екрем Хасан, отишли пред блока, в
който живеела подсъдимата и след обаждане, че са пред входа на жилищната сграда,
подсъдимата свалила детето за среща със своя баща. В момента, в който детето
тръгнало към частния тъжител, подсъдимата направила забележка на детето за
неправилни действия от негова страна, то се върнало при майка си, било прибрано
в апартамента от негови близки и срещата не била осъществена, а между
подсъдимата и частния тъжител моментално възникнал словесен скандал за
осуетяване на срещата с детето, въз основа на който на следващия ден
подсъдимата Т.И. *** молба с правно основание чл. 8, вр.
чл. 5, вр. чл. 4 и чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, както и
постановяване на мерки за незабавна защита по
чл. 18, вр. чл. 9 от ЗЗДН. Мярката за
постановяване на мерки за незабавна защита е била отхвърлена в деня на
депозирането й със определение по образуваното Гр. Дело № 5/2021 г. по описа на
РС- Ардино, като неоснователна и недоказана. С Решение № 26, постановено на
18.02.2021 г. по същото производство,влязло в законна сила, е била отхвърлена и
молбата на подсъдимата с правно основание чл. 8, вр. чл 5, вр. чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
След този инцидент на 09.01.2021 г.
и разгледаното дело за домашно насилие, Отдел „ЗД“, Д „СП“- Ардино, предприемат
действия по насочване на двамата родители към ЦОП- Ардино, за да могат да
ползват услугата „Консултативна дейност“ и психологическа и педагогическа
работа с детето, поради установяване на остра конфликтност между двамата
родители, оказваща въздействие върху психическото и емоционално състояние на
малолетното дете. От 09.03.2021 г. в
ЦОП- Ардино е започнала консултативна дейност с двамата родители поради
проблемна комуникация между тях, във връзка с подаден сигнал за родителско
отчуждение и прекъсната емоционална връзка между частния тъжител и малолетното
дете Мурад М. и системно неизпълняване на съдебно решение от страна на майката
и подсъдима в настоящото производство- Т.И. във връзка с определения режим на
лични срещи и контакти на частния тъжител с детето. Въпреки началото на тези
консултации и срещи от 09.03.2021 г., до 21.03.2021 г. включително, подсъдимата
е правила всичко възможно да осуети срещите на частния тъжител с малолетното
дете, т. е не е изпълнявала доброволно съдебното определение по Гр. Дело №
113/2020 г. по описа на РС- Ардино, в частта му касаеща
режимът на лични срещи и контакти на лишения от права родител с малолетното му
дете.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за
безспорно установено въз основа на приетите по делото писмени доказателства
представени от страните в производството и изискани служебно от съда, които
съдът намира за ненужно да ги анализира, тъй като установените от тях факти не
се оспорват от страните, с изключение на неизпълнението от страна на
подсъдимата на ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
14.10.2020 г. имащо силата на влязло в
сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино
за 2020 г., между нея и частния тъжител М.Д.М. е била постигната съдебна
спогодба по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, относно режима на лични
контакти и срещи на бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му МУРАД М.М., ЕГН: **********., както от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
От показанията на св. А.Р., които съдът кредитира
изцяло като обективни, безпристрастни, логични, професионално обосновани и
подкрепящи се от останалите доказателства по делото, се установява по един
категоричен и несъмнен начин, че за времето от 17.10.2020 г. до 21.03.2021 г.
подсъдимото лице Т.Ю.И. съзнателно не е изпълнявала доброволно ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо силата на влязло в сила съдебно
решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино за 2020 г.,
между нея и частния тъжител М.Д.М. е била постигната съдебна спогодба по чл.
127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, относно режима на лични контакти и срещи на
бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му МУРАД М.М.,
ЕГН: **********.
Много ясно свидетелката посочва,
че е била сигнализирана нееднократно в този период от частния тъжител за
възпрепятстване от страна на подсъдимата по всякакъв начин на осъществяване на
срещи и контакти със сина му в рамките на определения режим на лични срещи и
контакти с него, за което постоянно се е търсило съдействието на социалната
служба. Свидетелката посочва също така, че многократно, след всяко едно
обаждане от страна на частния тъжител за съдействие за среща с детето му в
рамките на определения режим, тя е осъществявала контакт и с подсъдимата И., с
молба да изпълни съдебното решение и да даде възможност на бащата да се види
със своето дете, но тя винаги намирала оправдание това да не се случи, под
предлог, че била на работа и отсъствала от дома, а друг не можел да дава детето
на бащата, че детето било разстроено и плачело, че не искало де се среща с баща
си, че отсъствала с детето от населеното място и др. Свидетелката потвърждава,
че през посочения в обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК период, не и е известно
по какъвто и да е начин подсъдимата Т.Ю. да е изпълнила поне веднъж доброволно ПРОТОКОЛНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо
силата на влязло в сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на
Районен съд- Ардино за 2020 г., относно режима на лични контакти и срещи на
бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му МУРАД М.М.,
ЕГН: **********. Нещо повече, свидетелката опровергава твърденнията
на подсъдимата, че в детето Мурад М. съществувало отчуждение и неприемственост
към неговия баща М.М. от неговото раждане. Точно
обратното, свидетелката посочва, че при принудително извършената среща в края
на м. Ноември 2020 г. в Отдел „ЗД“ при Д“СП“- Ардино в нейно присъствие, в
присъствието и на двамата родители, детето по никакъв начин не показало стрес,
отчуждение, антипатия или неприемственост към своя баща, а точно обратното-
било спокойно, комуникирало с него съобразно интелектуалното си израстване и
контакта с този родител преминавал спокойно и без напрежение. В заключение този
свидетел посочва, че съобразно служебните си професионални възприятия от
двамата родители- частния тъжител и подсъдимата, проблем между който и да е от
двамата родители на малолетното дете с него, което да е основание да не се
осъществява контакт между този родител и детето, няма, а проблемът се явява
личностен между двамата родители и то изострен до крайност в отношенията им, и
който рефлектира фатално върху личностното и социално израстване на роденото от
съжителството им малолетно дете.
От показанията на св. Т.Я.-*** се
установяват подобни, дори същите обстоятелства посочени от св. Р., които съдът кредитира изцяло като обективни,
безпристрастни, логични, професионално обосновани и подкрепящи се от останалите
доказателства по делото.
Свидетелката посочва, че при осъществените срещи между
бащата и детето в присъствието на майката, в ЦОП- Ардино, детето е било
спокойно, без проява или признаци на отчужденост към своя баща, комуникирало е
нормално с него, показвало е признаци на привързаност както към единия, така и
към другия родител, като дори е протекло нормално вземане на детето от детската
градина единствено от неговия баща в присъствието само на св. Я., без
присъствието на подсъдимата. И тази свидетелка посочва, че от доста време и към
момента между подсъдимата Т.И. и частния тъжител М.М.
са налице изключително обтегнати конфликтни отношения на личностна основа,
които се проявяват до степен на враждебна крайност и параноичност,
и които отношения най- вероятно са били причина за тяхната фактическа раздяла
непосредствено след раждането на детето им и влияят пряко върху неговата
личност.
Съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни,
логични, професионално обосновани и подкрепящи се от останалите доказателства
по делото и показанията на св. М.И.- Социален работник в ЦОП- Ардино.
Показанията на св. И. са доста обемни, но изключително подробни във връзка с
извършената консултативна дейност със страните по делото в качеството им на проблемни
родители и с малолетното дете в ЦОП- Ардино. И тази свидетелка посочва, че между
двамата родители от доста време е налице проблемна, до критичност комуникация,
по различни междуличностни въпроси, които при подсъдимата И. са достигнали до
ниво на страх от контакт на частния тъжител с роденото от съжителството им дете
след тяхната раздяла, но без конкретни доказателства за това. Св. И. също
посочва, че при осъществените консултативни срещи в ЦОП- Ардино малолетното
дете Мурад М. е проявил привързаност и приемственост към своя баща- частния
тъжител, приемал го е нормално като негов родител, без прояви на отчужденост
или неприемственост. Свидетелката посочва, че тези контакти между баща и дете
до този момент се развиват позитивно и ако продължат, ще дадат един още по-
добър резултат за неговото социално, психологическо и нравствено развитие в
положителна насока. Св. И. отрича да е установила отчуждение както от страна на
детето към неговия баща, така и обратно, като прави извод, че това състояние на
детето към момента и отношението му към частния тъжител е свързано единствено с
липса на по- чест и ефективен контакт между тях. Друго, което посочва свидетелката
е, че и двамата родители на детето имат нормален родителски капацитет, но
същият не е във възможност по обективни причини да бъде развит взаимно във
връзка с възпитанието и отглеждането на детето, поради, както бе посочено по-
горе на наличие, на проблемна, до степен критичност комуникация, по различни
междуличностни въпроси между страните по делото, които при подсъдимата И. са
достигнали до ниво на неоснователна крайност.
От показанията на св. Садие Мурадова Мехмедова майка
на частния тъжител се установяват обстоятелства, които се потвърждават от
показанията на посочените по- горе свидетели, които не са в родствена връзка
със страните по делото, а именно, че от няколко години частния тъжител и
подсъдимата са във фактическа раздяла и живеят разделени, както и че частния
тъжител до настоящият момент не е имал възможност да осъществи определения от
съда с протоколно определение по Гр. Дело № 113/2020 г. по описа на РС- Ардино,
режим на лични срещи и контакти със сина му и неин внук Мурад М..
От показанията на св. Екрем Хасан, племенник на
частния тъжител се установява, че той е станал пряк очевидец на 09.01.2021 г.,
когато частния тъжител е отишъл пред дома на подсъдимата И., за да вземе детето
си за осъществяване на определения режим на лични срещи и контакти с него, и
който е бил осуетен от подсъдимата, след като същата установила, че детето има
желание да иде при своя баща, чрез разколебаване на действията му.
Показанията на свидетелите Шенай Хасан и Бирхан М. не се кредитират от съда. От една страна тези
показания се явяват пристрастни, с оглед установената родствена връзка с всяка
една от страните по делото, от друга, не се подкрепят от нито едно писмено или
гласно доказателство и се явяват дадени в интерес на някоя от страните.
Горната фактическа обстановка се установява и от приетите
и приложени по делото писмени доказателства, а именно:
Постановление на РП- Кърджали, ТО- Ардино от
23.02.2021 г. за отказ за образуване на наказателно производство от ОХ по пр.пр № 2526/2020 г. и Пол. Пр. № 1/20201 г. по описа на РУП-
Ардино, копие от Протокол, от проведено на 14.10.2020 г. ОСЗ по Гражданско дело
№ 113/2020 г, по описа на РС- Ардино, писмо № 0901- 11-00-0177/06.04.2021 г. на
Д „СП“- Ардино, Решение № 126 от 18.02.2021 г. и мотиви по Гр. Дело № 5/2021 по
описа на РС- Ардино, Писмо до Т.И. *** дата- не се четат/, Сигнал от ЦОП-
Ардино до Д „СП“- Ардино /рег. Номер и дата- не се четат/.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната приета за установена фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимата Т.Ю.И., ЕГН: **********,***, със своите
действия е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че за периода от 17.10.2020 г. до 21.03.2021 г.
включително, в град Ардино, при условията на продължавано престъпление,
извършено с повече от две деяния през непродължителен период от време,
осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, а именно на:
17.10.2020 г.,18.10.202 г.,
07.11.2020 г., 08.11.2020 г., 21.11.2020 г., 22.11.2020 г., 05.12.2020 г.,
06.12.2020 г., 19.12.2020 г. 20.12.2020 г., 02.01.2021 г., 03.01.2021 г.,
16.01.2021 г., 17.01.2021 г., 06.02.2021 г., 07.02.2021 г., 20.02.2021 г.
21.02.2021 г., 06.03.2021 г., 07.03.2021
г., 20.03.2021 г. и 21.03.2021 г., като родител- настойник /майка/ на МУРАД М.М., с ЕГН: **********, на която са й били предоставени
родителските права над малолетното дете и неговото местоживеене е било
определено да бъде при нея, а на бащата М.Д.М. е бил определен режим на лични
контакти и срещи с детето, осуетила изпълнението на ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
14.10.2020 г. имащо силата на влязло в
сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино
за 2020 г., между нея и частния тъжител М.Д.М. е била постигната съдебна
спогодба по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, относно режима на лични
контакти и срещи на бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му МУРАД М.М., ЕГН: **********;
Безспорно е установено по делото,
че подсъдимата е майка и родител настойник на малолетното дете Мурад Мюмюнов М., на която с ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
14.10.2020 г. имащо силата на влязло в
сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино
за 2020 г. са били предоставени родителските права над детето, местоживеенето
му е било определено по неин постоянен или настоящ адрес, а на лишения от
родителски права баща и частен тъжител в настоящото производство- М. Дургутов М. е бил определен режим на срещи и контакти с
малолетното дете както следва:
„Да го взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 9.00 ч в събота, до 18.00 ч в неделя, с
преспиване, както и един месец през годината, който не съвпада с годишен платен
отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от и в дома на
майката“,
като подсъдимата Т.И. не е изпълнявала протоколното
определение, което в случая се явява с характер на съдебно решение, за периода
от 17.10.2020 г. до 21.03.2021 г. включително, във връзка с осъществяването на
лични срещи и контакти на частния тъжител с малолетното дете, въпреки, че е
била длъжна да осигури лични контакти на частния тъжител с детето в определения
от съда режим за това, още повече, че този режим е бил одобрен от съда по
предложение на двамата родители при условията на чл. 234, ал. 1 от ГПК, при
разглеждането на Гр. Дело № 113/2020 г. по описа на РС- Ардино.
Установява се категорично също така от обективна
страна, че престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е било осъществено от
подсъдимата през посочения период непрекъснато при условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две
деяния през непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите такива.
От обективна страна за начална дата на периода на
деянието следва да се приеме 17.10.2020 г., съботата, непосредствено след
влизане в сила на ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
14.10.2020 г. имащо силата на влязло в
сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино
за 2020 г., а за крайна– 21.03.2021 г., както е посочено в обвинителната
част на тъжбата и малко преди завеждането й в РС- Ардино.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимата Т.Ю.И. умишлено, при
форма на вината- пряк умисъл. Подсъдимата напълно е съзнавала противоправния и общественоопасен
характер на осъществяваното деяние, и с
поведението си проявено при пълно съзнаване на извършваното от нея, е искала и целяла настъпването на тези обществеопасни последици, непосредствено ги е преследвала,
като това се установява по несъмнен начин при анализ на всички доказателства и
приетата фактическа обстановка по делото, във връзка с осъщественото от нея
престъпно деяние.
Следва да се посочи, че същата няма как да не съзнава,
че прекъсвайки всякаква връзка на тъжителя М. с малолетното дете Мурад М., тя
препятства не само той да осъществява лични срещи и контакти с детето, като по
този начин не изпълнява процесното съдебно решение,
но и умишлено цели пълно прекъсване на емоциалната
връзка между дете и родител и то в много ранна фаза от физическото,
психическото и социално развитие на детето.
Като причини, способствували
за извършване на престъплението съдът отчита социалната култура и на двете страни
по делото, която определя близка до средната такава, но обособена в затворена
социална среда, самата социалната среда, възпитание и начин на живот на
подсъдимото лице, труден характер, прояви на крайни реваншистки действия в
отношенията й с други членове на обществото и особено с тези, с които е имала
по- близки отношения, в частност, с частния тъжител, породени от липса на
нормална, съвременна, директна комуникация и общуване с другия човек, а
приоритетна такава във виртуална среда, липса на проява на разбиране към
другата страна, респективно предприемане на компромисни действия в такива
ситуации, стремеж към доминиране, водещи до вземане на крайни решения, без
осъзнаване на техни бъдещи фатални последици.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Т.Ю.И., ЕГН: **********,***,
за
ВИНОВНА, в това, че за периода от 17.10.2020 г.
до 21.03.2021 г. включително, в град Ардино, при условията на продължавано
престъпление, извършено с повече от две деяния през непродължителен период от
време, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, а именно на:
17.10.2020
г.,18.10.202 г., 07.11.2020 г., 08.11.2020 г., 21.11.2020 г., 22.11.2020 г.,
05.12.2020 г., 06.12.2020 г., 19.12.2020 г. 20.12.2020 г., 02.01.2021 г.,
03.01.2021 г., 16.01.2021 г., 17.01.2021 г., 06.02.2021 г., 07.02.2021 г.,
20.02.2021 г. 21.02.2021 г., 06.03.2021 г.,
07.03.2021 г., 20.03.2021 г. и 21.03.2021 г., като родител- настойник
/майка/ на МУРАД М.М., с ЕГН: **********, на която са
й били предоставени родителските права над малолетното дете и неговото местоживеене
е било определено да бъде при нея, а на бащата М.Д.М. е бил определен режим на
лични контакти и срещи с детето, осуетила изпълнението на ПРОТОКОЛНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо
силата на влязло в сила съдебно решение, с което по Гр. Дело № 113 по описа на
Районен съд- Ардино за 2020 г., между нея и частния тъжител М.Д.М. е била
постигната съдебна спогодба по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, относно
режима на лични контакти и срещи на бащата М.Д.М., ЕГН:********** с детето му
МУРАД М.М., ЕГН: **********,
деяние,
което съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебния
състав разгледал делото по същество, преди произнасяне на присъдата,
анализирайки всички приети писмени и събрани гласни доказателства по делото,
достигна до единствен извод, че подсъдимата през процесния,
посочен в обвинението период, не е изпълнила задължението си, да предаде
малолетното дете на другия родител, лишен от родителски права в периодите и по
начина посочени в ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо силата на влязло в сила съдебно
решение, по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино за 2020 г., което
съставлява осъществено престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК,
извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Не се
съдържат доказателства по делото, а и такива не бяха събрани в проведеното
съдебно следствие по делото, че за посочения процесен
период 17.10.2020 г.- 21.03.2021 г., подсъдимата да е изпълнявала постановения
режим на лични срещи и контакти на частния тъжител М.М.
с неговото дете- Мурад М., съобразно ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020
г. имащо силата на влязло в сила съдебно
решение, по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино за 2020 г. Всички
доказателства по делото сочат точно обратното, че подсъдимата през процесния период е действала умишлено, несъобразявайки се и
пренебрегвайки установения в Р. България правов ред и спазването на
законите в Държавата, внушавайки си, че
след като с ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.10.2020 г. имащо силата на влязло в сила съдебно
решение, по Гр. Дело № 113 по описа на Районен съд- Ардино за 2020 г., с което
на нея са й били предоставени родителските права над малолетното дете и е било
определено неговото местоживеене при нея, другият родител- баща на детето е
лишен от всякакви други родителски права към това дете, освен изплащането на
дължимата месечна издръжка.
Ето защо и на основание чл.
300, чл. 303, чл. 305 и чл. 310, ал. 1 от НПК, подсъдимата беше призната за
виновна, за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78а ОТ НК:
Разпоредбата
на чл. 182, ал. 2 от НК, обвинението по която се преследва по частен път,
предвижда, когато родител или
друг сродник, който не изпълни или по
какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете, се наказва с пробация и
глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване
от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Установено е категорично по делото, че подсъдимата Т.Ю.И. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в
НК наказание за престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е пробация и глоба
от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи- с лишаване от
свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на това, при
императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, и съобразно предвиденото наказание по чл.
182, ал. 2 от НК, съдът намира, че спрямо подсъдимата Т.Ю.И., са налице всички
законови предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“.
Подсъдимате пълнолетна, предвиденото наказание за деянието по чл. 182, ал. 2 от НК е пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи -
с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК изключения от приложното поле на чл.78а, ал. 1 от НК.
Поради това подсъдиматаИбрямова следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА
НА ЧЛ.78А ОТ НК:
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл. 78, ал. 1 от НК граници, като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде
отчетен значителния период на бездействие на подсъдимата– повече от пет месеца,
пълното прекъсване на връзката на детето с бащата и съответно, принудителното
осъществяване на контакт между тях чрез намесата на държавните и общински
социални структури.
От друга страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете добрите характеристични данни на подсъдимата,
чистото съдебно минало, добро поведение в обществото и не на последно място,
макар и в условията на обтегнати отношения с другия родител, добро отношение и
постоянни грижи към детето.
При посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства,съдът намери, че на подсъдимата Т.И. следва да бъде определено
административно наказание „Глоба” в размер, ориентиран към минимума по чл. 78а,
ал. 1 от НК, поради което и определи такова в размер на 1 000 лева, като счете,
че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното деяние и ще
съдейства в максимална степен за осъществяване предупредително и превъзпитаващо
въздействие на наказанието спрямо дееца и спрямо останалите членове на
обществото.
Относно направеното възражение на процесуалния
представител на подсъдимата за постановяване на оправдателна присъда, с оглед
неправилно квалифициране на повдигнатото с частната тъжба обвинение, при
първоначална липса на квалифициращия състав на чл. 26, ал. 1 от НК към
обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК, водещо до ограничаване на правото на
подсъдимия за адекватна защита по това обвинение, съдът от една страна следва
да отбележи, че Тъжбата
съдържа визираните в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК задължителни
реквизити- данни за подателя, данни за лицата, срещу които се подава тъжбата,
обстоятелства за извършено престъпление от частен характер, което се преследва
по реда на частното обвинение, поради което са налице условия за допустимост.
От друга страна- Както е известно, нашият
законодател е счел, че за осъществяване на наказателно преследвано по някои от
по-леките престъпления срещу личността и собствеността не е необходимо да
ангажира държавата в лицето на прокуратурата, а да предостави реализирането на
наказателната отговорност на преценката на пострадалия. Делата за тези престъпления се образуват по
подадена частна тъжба от пострадалия, който повдига и поддържа обвинението по
тях. Доколкото частната тъжба е процесуалният документ, въз основа на който се
инициира наказателно преследване за извършено престъпление срещу определено
лице, законодателят изисква тя /тъжбата/ да отговаря на определение изисквания
за форма и съдържание по чл. 81, ал. 1 от НПК. Освен, че трябва да е писмена и
да съдържа данни за лицето, от което изхожда и за лицето, срещу което се подава,
в тъжбата трябва да са описани обстоятелствата за престъплението, по повод на
което се подава. За какво точно
квалифицирано престъпление се е потъжил пострадалият,
се определя от съдебния състав на компетентния съд разглеждащ делото, въз
основа на фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Именно тези фактически обстоятелства
очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване
по делото. Изискването в тъжбата да са описани факти има съществено значение за
осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и
за правилното приложение на материалния закон /чл. 146 ал.2, съотв. чл. 147 ал.2 от НК/- Решение №48/09.06.2020 по
дело №142/2020 на ВКС, НК, II н.о.
При
този изход на делото, предвид признаването на подсъдимата Т.Ю.И. за виновна и
нейното освобождаване от наказателна отговорност чрез приложението на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ще
следва същата да бъде осъдена да заплати на частния тъжител М.М. направените деловодни разноски в това производство за
процесуално представителство, така както са били заявени.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: