РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. Пловдив, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
в присъствието на прокурора Пресиян Георгиев Георгиев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330103483 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от A. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. *********чрез адв. С.Д.
против Прокуратурата на Република България, с адрес: град *********представлявана от
*******, за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000,00 лева /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
сериозно засягане на достойнството й и преживените физически и психически страдания,
настъпили в резултат на водено срещу нея наказателно производство по чл. 206, ал.1, вр. 26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 12.09.2016г. срещу ищцата е
образувано досъдебно производство по прокурорска преписка № *******на РП –
******затова, че в периода от 2009 до 2014г. в гр. П., при условия на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи, а именно сумата от 1330
лева, собственост на Д. Г. М.от гр.П., която владеела и пазела. С Постановление от
18.07.2017г. е прекратено досъдебното производство № ******., срещу което е подадена
частна жалба пред РС – П.. По образуваното частно наказателно дело № 5922/2017г., по
описа на I-ви наказателен състав е постановено Определение от 19.09.2017г., с което е
отменено Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.07.2017г. и
делото е върнато на РП-П. за изпълнение на дадените с него указания. С Постановление от
11.09.2020г., по прокурорска преписка № ***** РП – П.отново е прекратила досъдебното
производство № 393/2016г. водено срещу ищцата, като същото не е обжалвано.
Твърди се, че воденото срещу ищцата наказателно производство е продължило 4
1
години, като в този период тя не била в състояние да полага необходимите и обичайни
грижи за семейството си. Същата ограничила контактите с близките си хора и се е
самоизолирала. Твърди, че съпругът и синът й отказали да говорят с нея докато не
приключи досъдебното производство и не се установи, че поведението й не съставлява
престъпление. Това тяхно поведение я накарало да приеме случващото се още по – тежко.
Измъчвала се от непрекъсната тревожност, притеснение и душевен дискомфорт, освен това
изпитвала силно чувство за срам и притеснение от съседите. Воденото срещу нея досъдебно
производство станало достояние на съседите й, тъй като многократно били връчвани
призовки на адреса. На провежданите общи събрания, тогавашния управител на Етажната
собственост запознал всички живущи във входа, че е извършена ревизия на касата, държана
от ищцата, и че са налице липси, за което ще се търси наказателна отговорност от нея. Това
влошило още повече състоянието й, засилило непрекъснатата тревожност и безпокойство,
което изпитвала. Към процесния период ищцата работела към ТД на НАП – П. и това
довело до узнаване от страна на работодателя за воденото срещу нея досъдебно
производство, тъй като всичките пъти, когато била призовавана на разпит се налагало да
излезе от работа.
Твърди се, че в резултат на тези незаконни действия ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на достойнството й, довело до
изживяване на физически и психически страдания. В следствие на дългия период, през
който се водело наказателното производство, тя изпитвала силни притеснения, страдала от
безсъние, появил се срам от факта, че може да бъде обвинена и още повече да се явява в
съда в това качество, както и притеснение от факта, че може да бъде осъдена. Всичко това
довело до емоционално - поведенчески промени в психиката на ищцата, довели до нейната
раздразнителност, тревожност, несигурност в личен план, затвореност, отчужденост и
накърнено достойнство.
Въз основа на гореизложените твърдения моли предявения иск да бъде уважен
изцяло. Претендира разноски, за които е представен списък. Подробни съображения се
излагат от пълномощника на ищцата- адв. В.Й. в писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура -
П., е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че
представените доказателства не установявали претърпените от ищцата вреди в личен и
професионален план, които да са резултат от воденото срещу нея наказателно производство.
Ищцата не била привлечена в качеството на обвиняема, нито пък спрямо нея е взета мярка
за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Същата е участвала в
производството само като свидетел. Счита, че не е налице основния елемент от фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обосноваващ незаконността на действията на
правозащитните органи, а именно: повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия. Твърди, че ищцата търпяла
неудобство, но доколкото не се касаело до незаконно обвинение, негативните последици
попадали извън обхвата на специалната хипотеза на отговорност регламентирана по
ЗОДОВ. Обстоятелството, че досъдебното производство е образувано срещу ищцата не
било достатъчно да обоснове хипотезата на „незаконно обвинение“. Счита , че до
привличането в качеството на обвиняем лицето не търпи вреди по смисъла на ЗОДОВ, тъй
като въз основа на събраните доказателства срещу него все още не е формиран извод за
виновността му в извършване на престъпление и всички негативни последици от това.
Абсолютна предпоставка за ангажиране на отговорността на правоохранителните органи е
спрямо лицето да бъде повдигнато обвинение по предвидения в НПК ред и в последствие
производството да е прекратено, за да се обоснове извод за незаконност на обвинението.
Оспорва предявения иск от ищцата като недоказан, тъй като не били представени
доказателства нито за твърдените вреди, нито за съществуването на пряка причинно –
следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата. Оспорва размера на
2
предявения иск и моли за отхвърлянето му. Подробни съображения се излагат от
представител на ответната Прокуратура в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното ДП № ******по описа на Сектор
ИП-П. и пр. пр. № 690/2016г. по описа на Районна прокуратура- П.се установява, че с
Постановление от 12.09.2016г. срещу ищцата е образувано досъдебно производство по
прокурорска преписка №*****. на РП – . затова, че в периода от 2009 до 2014г. в гр. П., при
условия на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими
вещи, а именно сумата от 1330 лева, собственост на Д. Г. М. от гр.П., която владеела и
пазела. С Постановление от 18.07.2017г. е прекратено досъдебното производство № .....,
срещу което е подадена частна жалба пред РС – П. По образуваното частно наказателно
дело № 5922/2017г., по описа на I наказателен състав е постановено Определение от
19.09.2017г., с което е отменено Постановлението за прекратяване на досъдебно
производство от 18.07.2017г. и делото е върнато на РП-П. изпълнение на дадените с него
указания. С Постановление от 11.09.2020г., по прокурорска преписка № *****, РП – П.
отново е прекратила досъдебното производство №*****г. водено срещу ищцата, като
същото не е обжалвано. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
цитираното Постановление е влязло в сила на 07.11.2020г.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищцата ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. Г.Н. и св. С.М..
От показанията на св. Н. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 23.09.2021г.
се установява, че е съпруг на ищцата. Знае за воденото срещу нея досъдебно производство,
което започнало през септември 2016г. по времето, когато била домоуправител и след
направена ревизия били установени липси от касата. От тогава съпругата му не се чувствала
добре. Получила безсъние,стрес, постоянно плачела, ограничила контактите си и не искала
да разговаря с него, била изнервена, избухлива и състоянието й продължавало да се влошава
и до днес. Двете им деца също променили отношението си към нея и повярвали, че има
липси и тези обвинения още повече я тормозели. Дори стой решил, че е виновна в началото,
като й направили ревизия. Съседите също спрели да им говорят. Наложило се съпругата му
често да отсъства от работа, когато я викали на разпит и дори призовки получавала там.
От показанията на св. С.М. /протокол от съдебно заседание, проведено на
18.11.2021г./ се установява, че познава ищцата от 1980г., от когато живеели в един вход.
Знаела за воденото срещу нея наказателно производство, също давала показания в
полицията. Свидетелката присъствала на общо събрание, на което домоуправителят
съобщил за липси. От тогава повечето от съседите променили отношението си към ищцата.
Гледали я подозрително. Това се отразило много на ищцата, която се променила-била
притеснена, едва се движела, имала проблеми със сърцето, губила равновесие, вдигала
нивата на кръвната захар. Ищцата й споделяла, че не смее да си напазари, защото когато
отиде в кварталните магазини я питали „ти не си ли вече в затвора”.
Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, като тези на св. Н. цени в
светлината на чл. 172 от ГПК, тъй като същите споделят пред съда непосредствените си
възприятия относно емоционалното състояние на ищцата по време на воденото срещу нея
досъдебно производство и в този смисъл показанията им съставляват първичен източник на
доказателства, а и същите взаимно си кореспондират и допълват.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищцата е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е
прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява
престъпление. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не се споделят от съда
съображенията на представителя на ответната страна, че щом лицето не е привлечено в
качеството на обвиняем, то не търпи вреди и не може да се ангажира отговорността на
Прокуратурата по реда на ЗОДОВ, тъй като цитираната съдебна практика е изгубила
значение. Напротив константната и актуална съдебна практика тълкува понятието
„обвинение” по-широко и приема, че образуваното срещу определено лице наказателно
производство само по себе си е достатъчно за да търпи същото вреди от незаконно
обвинение, щом производството е прекратено в последствие.
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. Н. и св.
М., който описват промяната в емоционалното състояние на ищцата след образуваното
срещу нея наказателно производство – стрес, притеснение, изнервеност, здравословни
проблеми и други негативни изживявания.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като свидетелските показания са основно в тази насока. Настоящият
съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от
естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но
справедливият според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на
сумата от 4000 лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този
размер, а за разликата до пълния претендиран от ищците размер от 5000 лева искът ще се
4
отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че повдигнатото спрямо ищцата обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на
НК и спрямо същата не е взета мярка за неотклонение или друга мярка на процесуална
принуда. В същото време следва да се отчете продължителния период на воденото срещу
ищцата наказателно производство,което е продължило четири години и през целия този
период ищцата е преживявала стрес, напрежение и всички негативни емоции, които
провокира едно наказателно производство, в това число и негативното отношение на близки
и съседи. По тези съображения съдът намира, че едно обезщетение в размер на около 1000
лева за всяка година от периода на воденото срещу ищцата наказателно производство или в
общ размер на 4000 лева е справедливо и ще обезвъзмезди неимуществените вреди които е
преживяла. При определяне размера на същото съдът стигна до извод, че твърденията за
влошаване на здравословното състояние на ищцата, макар да се установяват от гласните
доказателства не може да се приеме, че е настъпило в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение, поради което не се отчете от съда.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата претенция, на
ищцата се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, което възлиза на сумата от 640 лева, като изцяло й се дължи и
заплатената държавна такса в размер на 10 лева и такса за съдебно удостоверение- 5 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на A. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******* сумата от 4000
лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в засягане на достойнството и преживени психически страдания,
настъпили в резултат на водено срещу нея наказателно производство по чл. 206, ал.1, вр. 26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 5000 лева отхвърля предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град ******, да заплати
на A. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******** от общо 655 лева /шестотин петдесет и
пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена ДТ в размер
на 15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева, изчислено съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5