№ 56
гр. Ямбол, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М. П. К.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Д. от гр.***, подадена от пълномощника
му адв.М.Г., против Решение №260268/09.06.2021г. по гр.д.№2511/2019г. по описа на
Ямболски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
въззивника против Ц. И. А. от гр.*** иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 11 000лв. и
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 545,28лв.- законна лихва върху главницата от 11
000лв. за периода 30.03.2017г.-11.07.2019г.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на ЯРС, поради
нарушение на процесуалния закон и необоснованост, довели и до нарушение на
материалния закон. Оспорен е извода на районният съд, че по делото не е установен факта на
предаване на сумата от 11 000лв. от ищеца на ответницата. В нарушение на процесуалните
правила районният съд отказал да допусне разпита на свидетел за установяване на
правнорелевантните факти относно продажбата на имота, упълномощаването на
ответницата, размяната на пари между ищеца и ответницата, и между ищеца и собственика
на процесния имот, като съдът не обсъдил и установените с приложено гр.д. №3818/2019г.
по описа на ЯРС факти, че между страните е имало договор, че е имало размяна на пари, че
ответницата Ц.А. е получила сумата и е предала парите или част от тях на упълномощителя
си С. Ж. Ж. и предадената сума съвпада със сумата, за която С. Ж. преди това е продал
същия имот на майката на Ц.А., т.е. че той е върнал това, което е получил и отказва да плати
това, което е получила Ц.А., като тези обстоятелства сочат, че безспорно има сума, която
ответницата Ц.А. е получила за продажбата на имота, но неправилно съдът приел, че
мотивите на решението по посоченото гр.д. №3818/2019г. по описа на ЯРС не формират
сила на присъдено нещо. Съдът по никакъв начин не коментирал и представените по делото
и неоспорени писмени доказателства, установяващи, че на датата, на която е подписан
предварителния договор, е изтеглен кредит точно в посочения размер по предварителния
договор и че е налице безспорна връзка между подписването на договора и тегленето на
1
сумата. Въззивникът счита, че първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства по
делото и е налице пълна липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение и
основание за отмяна на решението, като съдът не се произнесъл и по алтернативно
предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното
първоинстанционно решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което
предявените искове по чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД бъдат уважени изцяло, с присъждане на
разноските по делото, а в случай на отхвърляне на главните искове моли съдът да разгледа
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
С писмения отговор въззиваемата Ц.А., чрез особения представител адв.Г.Г., е
оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Поддържани са
съображения, че по делото въззивникът не е представил доказателства в патримониума на
ответницата да са постъпвали парични суми в брой или по банков път и че не е доказано
разместване на имуществени блага, при което П.Д. да е обеднял за сметка на ответницата.
Заявено е искане за определяне на възнаграждение за особения представител пред
въззивната инстанция.
В. о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.Г. поддържа жалбата и пледира за
уважаването й, като представя и подробна писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез особения представител адв.Г.Г., моли за потвърждаване
на обжалваното решение на ЯРС, поддържайки основното възражение, че делото е
изградено на твърдения на ищеца, за установяването на които по делото не са събрани
каквито и да е доказателства.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищеца П. Д. Д. от
гр.***, с която против ответницата Ц. И. А. от гр.*** са предявени два обективно
кумулативно съединени иска - главен за връщане на сумата 11 000лв., част от общата сума
20 000лв., платена от ищеца по предварителен договор за продажба на недвижим имот в гр.
***, с която сума ответницата се е обогатила с оглед неосъществено основание -
несключен/необявен окончателен договор за продажба и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2 545,28лв.- законната лихва за забава върху главницата от 11 000лв. за
периода 30.03.2017г.-11.07.2019г.
В исковата молба ищецът е поддържал, че между него и ответницата Ц.А., в
качеството й на пълномощник на С. Ж., бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в гр. *** (парцел XII-543 в кв.57 по плана на града, ведно с
масивна жилищна сграда от 65кв.м.), в изпълнение на който договор ищецът заплатил на
пълномощника на продавача продажната цена за имота в размер на сумата 20 000лв. По-
късно продавачът на имота С. Ж. отказал за изпълни задълженията си по предварителния
договор и върнал на ищеца чрез парични преводи от чужбина част от продажната цена в
размер на сумата 8 108,88лв., а по образуваното пред ЯРС гр.д.№3818/2018г. заявил, че не е
упълномощавал Ц.А. за сключване на договор от негово име и с постановеното по това дело
съдебно решение съдът отхвърлил предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на
окончателния договор. Според твърденията на ищеца, той се свързал с ответницата по
телефона, при което тя признала, че е получила парите за имота, потвърдила
упълномощаването от страна на С. Ж., но отказала да върне парите на ищеца, поради
неуредени отношения с Ж., което породило правния интерес на ищеца да иска връщането на
процесната сума по исков ред на основание чл.55, ал.1 ЗЗД или алтернативно на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД.
В настоящото исково производство ответницата не е намерена на нейния
постоянен и настоящ адрес, поради което в процеса е представлявана от назначения й по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Г.Г.. С депозирания отговор на исковата
2
молба особеният представител на ответницата е оспорил иска с основното възражение, че по
делото не е установено плащане от страна на ответника и постъпване на суми в
патримониума на ответницата, при което не е доказано разместване на блага.
От фактическа страна по делото е установено, че на 30.03.2017г. между страните е
подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. ***- парцел
XII-543 в кв.57 по плана на града, ведно с масивна жилищна сграда от 65кв.м., който договор
е с нот.заверка на подписите на страните. Ответницата Ц. И. А. е действала като
пълномощник на продавача С. Ж. Ж.. Според приетото в чл.3 и чл.4 от предварителния
договор, сключилите договора страни са се съгласили продажната цена на имота да е в
размер на сумата 20 000лв., която да бъде платена по банков път на продавача, чрез неговия
пълномощник, в деня на подписване на договора.
От приложеното по делото гр.д.№№3818/2016г. по описа на ЯРС е установено, че
предмет на същото са били предявените от ищеца П.Д. против С. Ж. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД
за сключване на окончателен договор за имота в гр.Стралджа, а при отхвърляне на този иск -
искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за връщане на сумата 11 000лв. и за заплащане на
договорна неустойка в размер на 3 000лв. В това производство ответникът С. Ж. -
продавачът по предварителния договор, е оспорил представителната власт на
пълномощника Ц.А., поддържал е, че не я е снабдявал с пълномощно да го представлява за
продажбата на собствения му имот и е оспорил получаването на каквито и да е суми от
ищеца. С постановеното по това дело и влязло в сила съдебно решение, ЯРС е отхвърлил
всички предявени от П.Д. претенции по съображения, че предварителният договор е
сключен от лице без представителна власт и договорът е в състояние на висяща
недействителност, която не е потвърдена, при което не е породил правни последици, а
ищецът не е доказал, че е платил цената на имота в размер на сумата 20 000лв.
В настоящото производство ищецът също не е ангажирал доказателства за
извършено от него плащане на продажната цена за имота по предварителния договор, което
плащане да е извършено в полза на ответницата Ц.А. по банков път, в брой или по друг
начин. Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел Й.К. е поддържал показания,
според които той е присъствал на разговор между ищеца, ответницата и собственика на
имота С. Ж., при който разговор се е уговаряло прехвърляне на имота пред нотариус.
Свидетелят е отрекъл да е присъствал при подписване на договор и при броене на пари, а от
ищеца разбрал, че той е дал 20 000лв. за спорния имот, като отново от ищеца научил, че от
тези платени за имота пари Стоян му е върнал сумата от 8 000лв.
От представените от ищеца писмени доказателства - операционна бележка и 2бр.
банкови извлечения, всички издадени от ДСК е установено, че Д. П. Д., за който не е спорно,
че е син на ищеца, е сключил с ДСК договор за заем от 23.03.2017г. за сумата 20 000лв., от
която сума на 30.03.2017г. е изтеглил в брой 18 500лв. По делото липсват данни и
доказателства синът на ищеца от сумата по заема да е платил на ответницата в брой или по
банков път дължимата от баща му цена за имота в гр.Стралджа или да я е предал на баща си,
който от своя страна да я е превел по банков път или да я е заплатил на ответницата.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е квалифицирал
главната претенция на ищеца по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - връщане на получено при начална
липса на основание и е отхвърлил същата, както и акцесорната претенция като
неоснователни, тъй като е приел, че ищецът не е доказал предаване на сумата от 11 000лв. в
полза на ответницата.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният главен иск въззивната инстанция квалифицира по чл.55, ал.1, пр.2
ЗЗД - за връщане на част от платено по предварителен договор за продажба, поради
неосъществено основание- невъзможност да бъде сключен окончателен договор с продавача
по предварителния договор.
За да даде тази квалификация на иска съдът съобрази разрешението по т.1 от
ППВС №1/28.05.1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, според което по
втория състав на чл.55, ал.1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено - при двустранни договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки
3
под отлагателно условие - когато то не се сбъдне и др. ЯОС съобрази и трайната практика на
ВКС (Решение №1171/16.10.2008г. по гр. д. № 5324/2007г. на ВКС, V г. о., Решение
№52/01.09.2015г. по т. д. № 538/2014 г. на ВКС, второ т. о. и др.) приемаща за приложима
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД при нереализиран окончателен договор за продажба с
продавача по предварителен договор за продажба. А съобразно приетото в Решение
№267/07.12.2018г. на ВКС по гр.д.№2088/2018г., IV г.о., когато изпълнението е получено от
пълномощник на кредитора, но то подлежи на връщане поради липса, отпадане или
неосъществяване на основанието, изпълнилият задължението може да иска връщане на
даденото от кредитора, ако пълномощникът е бил надлежно овластен (защото в този случай
последиците от изпълнението настъпват направо в патримониума на кредитора - чл.36, ал.2
ЗЗД) или ако разполага с доказателства, че кредиторът е потвърдил в надлежната форма
извършените от негово име действия и актът на потвърждението е достигнал до него. Когато
изпълнилият несъществуващото или отпаднало задължение не разполага с доказателства за
представителната власт на пълномощника, според приетото в соченото решение на ВКС,
той може да претендира връщане на даденото само от този, който го е получил – от
пълномощника без представителна власт.
Такъв е именно разглежданият случай. Ищецът претендира връщане от
ответницата на престираното й като пълномощник на продавача по предварителен договор,
който договор не е реализиран като окончателен, с твърдението, че е платил в поза на
ответницата. По този иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже плащането, получаването на сумата от ответницата и неосъществяването на
основанието, а в тежест на получилата изпълнението ответница е да докаже основанието да
получи изпълнението и надлежната си представителна власт.
Правилни са изводите на районния съд, че в случая ищецът не е изпълнил тази
възложена му в процеса доказателствена тежест. Безспорно е установено сключването на
предварителния договор от ответницата Ц.А. в качеството й на пълномощник на продавача
по този договор и невъзможността за сключването на окончателния договор, тъй като
ответницата е действала като мним пълномощник на продавача. Липсват обаче каквито и да
е доказателства за плащането от страна на ищеца на цената за имота по предварителния
договор. Както правилно е приел и районният съд, ищецът не е представил доказателства да
е превел продажната цена по уговорения в договора начин - по банков път в полза на
продавача или в полза на ответницата като негов пълномощник. Не са събрани и
доказателства сумата да е платена в брой или по друг начин. Представените от ищеца
доказателства са само за това, че синът му е сключил с банка договор за заем на сумата 20
000лв., от която сума в деня на сключване на предварителния договор синът Д.Д. е изтеглил
18 500лв., но липсват каквито и да е данни за реално плащане цената на имота - било от
ищеца или от сина му, който да е предал/платил изтеглената сума на ищеца или направо на
ответницата. За извършено плащане не могат да служат като доказателство показанията на
разпитания пред въззивната инстанция свидетел, тъй като макар същият да е възприел
договарянето на бъдещата продажба на имота, същият не е очевидец и не е присъствал на
предаване на сумата за цената на имота и черпи сведения за това от самия ищец, чиито
твърдения на общо основание подлежат на доказване по делото. Също недоказано по делото
е и твърдението на ищеца, че от платената от него цена на имота в размер на 20 000лв.
продавачът С. Ж. му е върнал 8000лв., тъй като по образуваното гр.д.№3818/2018г. Ж. е
посочил, че с платената от него на ищеца сума в размер на 8 000лв. той е изпълнил друго
задължение - на дядо му към ищеца, но не е получавал цена за собствения си имот.
Правилно при тези фактически данни районният съд е формирал изводите си за
недоказаност на твърдяното от ищеца плащане в полза на ответницата, което е основание за
отхвърляне на претенцията за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, а при
отхвърляне на главната претенция следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихви
по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че при отхвърлянето на иска по
чл.55, ал.1 ЗЗД районният не се е произнесъл по претенцията му с правно основание чл.59
ЗЗД и неоснователно е искането на въззивника Д. въззивната инстанция да се произнесе по
такъв иск. В правната теория и трайната и непротиворечива практика на ВКС, която
настоящият състав на ЯОС споделя е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба,
с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да
посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума - да индивидуализира
претендираното право, като посочи съдържанието му. Ищецът не е длъжен да сочи правната
4
квалификация на предмета на делото, а дори да е посочил такава, тя не обвързва съда, който
трябва сам да определи вярната квалификация на претендираните права, възражения,
реплики, дуплики. В случая от изложените в исковата молба факти и обстоятелствата се
налага извод, че процесната сума се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД – като
получена от ответницата като мним представител на продавача по предварителен договор,
поради неосъществено основание – несключване на окончателния договор. Искът е един и
намира правното си основание в нормата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като с него ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответницата при наличие на правоотношение
и с оглед на бъдещо основание, което не е осъществено. Няма предявен от ищеца иск по
чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като съгласно теорията относно материята на неоснователното
обогатяване и съдебната практика, искът по чл.59, ал.1 ЗЗД има субсидиарна правна природа
и същият е допустим само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити
(чл.59, ал.2 ЗЗД).
Въззивната инстанция констатира, че неправилно районният съд е квалифицирал
иска по първия състав на чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД (за връщане на даденото при начална липса на
основание), но това не е основание за обезсилване на постановеното от ЯРС решение, тъй
като правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по
него решение, само когато с решението съдът е нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и се е произнесъл извън определения от страните предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената
от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността на решението
му. В случая ЯРС не е излязъл извън предмета на спора и се е произнесъл по искането на
ищеца за връщане на даденото на ответницата, или съдът е постановил допустимо съдебно
решение. Тъй като решението като краен резултат съвпада с правните изводи и
разрешението на спора, дадено от въззивната инстанция, същото е правилно и като такова
следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски и такива не му се
присъждат. Разноски не се присъждат и на въззиваемата страна, тъй като същата не е
направила разноски по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260268/09.06.2021г. по гр.д.№2511/2019г. по описа
на Ямболски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5