РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Смолян, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100766 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца „***“ АД, ЕИК**, със седалище и
адрес на управление ***, срещу ответника Л. К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, с
правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че
ответникът дължи към 19.05.2022 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) на „***” АД сумата от общо
15 506,76 лева (петнадесет хиляди петстотин и шест лева и седемдесет и шест
стотинки), от които: просрочена главница в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева),
ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното и погасяване,
Договорна лихва за периода 20.07.2019г. до 20.05.2022 г„ включително, дължима на
основание т. 7 от Договора за кредит, в размер на 5 426,32 лева (пет хиляди
четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), Непогасена законна
лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода от 03.05.2022 г. до
19.05.2022 г., включително, в размер на 44,44 лева (четиридесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки) и Разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 36 лева (тридесет и шест лева).
Между кредитора „***” АД и Л. К. Г. е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № 68РКО-А-0867 от 28.09.2007 г.. На основание Договора за кредит, Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева. Договорът за кредит е
сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването
му Кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общи условия на „***“
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „***”
и „**”, запознат е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между
него и Банката, във връзка със сключването и изпълнението на същия. Срокът за
ползване на овърдрафта е бил до 28.09.2009 г„ като се удължава автоматично всеки път
за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата
1
за прекратяване на Договора, съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от Общи условия на „***“
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „***”
и ,,**”(06niHTe условия). На основание Договора за кредит, Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева. Съгласно т. 7 от Договора за кредит, при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до
края на последния отчетен период, титулярят заплаща на Банката, след изтичане на
първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 13%; б) за всички останали
трансакции - 15%. Съгласно т. 8 от Договора за кредит, при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Предоставения банков кредит е изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в Банката. Погасяван е по посочена банкова сметка.
Кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2010г.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание
Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия на „***“ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип *** и **, приложими
към Договора за кредит („Общите условия“), Банката е изпратила на
Кредитополучателя покана с изх. № 237-51 от 14.01.2022 г., с която кани същия в
седем дневен срок от получаване да изпълни доброволно в пълен размер просрочените
си задължения, като в противен случай изрично е посочено, че след изтичане на срока
и без да бъде изпращано повторно уведомление Банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поканата е връчена на Кредитополучателя Л. К. Г. на 18.01.2022
г. от ЧСИ Д. с per. № ** на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд Смолян. На
основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия и поради
неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения от Банката срок, за
доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 03.05.2022 г.
Общият размер на претендираното вземане, включващо главница и лихви към
18.05.2022 г. /вкл./ е 15 506,76 лева (петнадесет хиляди петстотин и шест лева и
седемдесет и шест стотинки), от които: просрочена главница в размер на 10 000 лева
(десет хиляди лева), Договорна лихва, начислена за периода 20.07.2019г. до 20.05.2022
г., включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит, в размер на 5 426,32
лева (пет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки),
Непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за
периода от 03.05.2022 г. до 19.05.2022 г., включително, в размер на 44,44 лева
(четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) и Разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост в размер на 36 лева (тридесет и шест лева).
За „***“ АД, редовно призовано не се явява представител в съдебно заседание.
Исковете се подържат в писмена молба, внесена чрез юриск.П.
За ответника Л. К. Г. процесуалният му представител оспорва исковете по
съображенията в отговора на исковата молба.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника Л. К. Г. , се заявява, че е безспорна
договорната връзка между страните по договор за кредит овърдрафт. Срокът на
ползване на овърдрафта е до 28.09.2009 год. Сам ищецът в исковата молба признава
неизгодното за него обстоятелство, че от 19.02.2010 год. процесния овърдрафт е в
просрочие като това е и началната дата на забавата, а от 03.05.2022 г. е обявил
предсрочна изискуемост на цялото си вземане на длъжника-ответник, чрез отправянето
до него на нотариална покана на по-късна дата, с оглед, на което е инициирал и
2
образувал заповедно производство по смисъла на чл. 417 т. 2 ТПК. А на 19.05.2022 г. е
подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Практически процесният договор и действащите към датата на сключването му ОУ
предвиждат алгоритъм, при който на конкретни дати настъпва изискуемостта на
конкретно задължение на ответника по договора - за главница и лихви. Датите са
определяеми конкретни дати, от които ответникът е в забава, както по отношение
погашението на главницата по дълга си - усвоените на части суми по овърдрафта, така
и по отношение на задължението му за заплащане на договорни лихви и доколкото
вноските по кредита са срочни задължения, за да бъдат поставен длъжникът в забава не
е необходима покана. При положение, че срокът за изпълнение на задължението е
определен, или определяем, от съответната дата ответникът е в забава, като от тази
дата тече и погасителна давност за съответното вземане на кредитора. Договорът не
съдържа клаузи, даващи основание да се приеме извод, обратен на горния, нито пък
такъв се обуславя от действащите към датата на сключването му ОУ. Подаването на
заявление по реда на чл.417 ГПК за това вземане е следвало да бъде сторено най-късно
на 18.02.2015 год., но ищецът е предприел необходимото след тази дата, поради което
вземането за главница, което се погасява с 5- годишна давност /чл.110 ЗЗД/ е погасено,
а с погасяване на главницата се погасяват и акцесорните вземания /чл. 119 ЗЗД/ за
лихви и други разходи по процесния кредит, поради което на 19.05.2022 год., когато
РС-Смолян е бил сезиран със заявлението по чл.417 ГПК на ищеца, посочените в него
суми вече са били погасени по давност. По тези съображения ответната страна
прави възражение за изтекла погасителна давност, поради което и
претендираната главница и лихва и другите разходи по процесния кредит са
недължими. Нещо повече, последното плащане от ответника е на 08.02.2010г. След
този момент ответникът не е погасявал дори и частично задълженията си, което
действие да се квалифицира като евентуално признание на вземанията на банката ищец
и евентуално да обоснове извод за прекъсване на давността и да започне да се брои
нова давност. Отникът оспорва твърдението, че на 28.08.2020г. е направил плащане по
кредита в размер на 900 лв. Такова плащане не е извършвал.
В производството по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ЕПК, ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1
ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му, т.
е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" от ЗЗД е настъпил със задна
дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая 19.05.2022 год. С отговора се оспорват представените Общи условия на *** АД
- и двата варианта без дата. Към момента на сключване на процесния договор
представените като доказателства по делото два варианта на ОУ не са били действащи.
Ответникът не е бил задължен да извършва плащания на датите и за размерите,
твърдени от ищеца. На това основание ответникът счита, че незаконосъобразно
Банката е упражнила правото да превърне така цитирания договор за кредит в
предсрочно изискуем. Оспорва и съдържанието на поканата, в която не са
конкретизирани размерите на всяка една дължима погасителна вноска, формирана от
съответна главница и лихви и основанията за начисляването им. От страна на ищеца,
макар да са въведени твърдения, не са представени доказателства, за автоматичното
подновяване на договора, съобразно предвидените за това условия. Липсват
доказателства, че договора е бил продължен и изискуемостта на вземанията му е
настъпила в по-късен момент. Тъй като такива доказателства не са представени
ответникът заявява, че договора между страните е прекратен поради изтичане на срока
3
на 28.09.2009 г., от който момент за ищеца е възникнала възможността да реализира
вземанията си към ответника в случай, че последният не ги е погасил.
Ответникът прави възражение, че е недължима процесната сума от 5 426.32 лева,
представляваща просрочена договорна лихва за периода 20.07.2019 г. до 20.05.2022 г.,
претендирана от ищеца на основание т.7 от договора, като освен че е погасена по
давност по изложените по-горе съображения, а и поради нищожност на т. 7 от
процесния договор. Процесният договор е сключен по време на действието на Закона
за потребителския кредит в сила от 01.10.2006г., отм. на 12.05.2010 г. Съгласно чл.19,
ал.1, и 2 от същия закон при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Това правило е възпроизведено и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, в сила от 12.05.2006 г. С
така уговорената от страните плащане по т. 7 от процесния договор, на практика се
постига заобикаляне на ограничението на чл. 19 от ЗПК (отм.) и се въвеждат плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът им
надвишава нормативно установения предел, а именно законната лихва. В този смисъл
клаузата се явява нищожна в частта, която предвижда начисляване на лихва в размер
над законната, поради противоречие със закона.
Спорно по делото е обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на
задълженията по процесния договор, респективно от кой момент започва да тече
погасителна давност за тях. Установената дата на настъпилата по договора
изискуемост на вземанията, съгласно чл.114 от ЗЗД е денят, от който започва да тече и
погасителната давност за тях. Вземанията на кредитора по този договор, не са
периодични плащания, тъй като при договора за овърдрафт (както и при договора за
заем) е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски, представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, по аргумент по чл.66 от ЗЗД, т.е.
частични плащания на едно задължение, поради което в настоящия случай приложима
давност е петгодишната по чл.110 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, както и съдебната
практика, изразена в Решение № 38 от 26.03.2019г. постановено по т.д. № 1157/2018г.
на ВКС, II т.о., Решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 795/20Юг., IV г.о. и
др.
Вземанията за лихви са акцесорни и съгласно чл. 119 ЗЗД те се погасяват с
погасяването по давност на вземането за главницата. Поради това ответникът
поддържа становище за отхвърляне на иска на това основание. От представените по
делото Общи условия /макар и оспорени/, за които се твърди, че са действащи към
момента на подписване на процесния договор е видно, че съгласно раздел I, чл.1, б."з"
на същите за "падеж" на договора е предвидена датата, до която титулярът е длъжен да
погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска, като
за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако е неработен ден, следващия
работен ден.
В отговора се заявява, че ответникът не оспорва твърдението, че последната дата, на
която ответникът е изтеглил сума по овърдрафта е 13.02.2010 г. При тези
обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на действащите Общи условия,
изискуемостта на вземанията по процесния договор е настъпила с определената
месечна падежна дата - 05.03.2010 г., от когато тече и 5-годишната давност за
вземането. Ответникът не е направил плащане след тази дата, с което давността да е
прекъсната и от която дата да започне да тече нова петгодишната погасителна давност
за вземането за главница по аргумент от чл. 116, б."а" от ЗЗД, тъй като с плащането по
4
едно неделимо задължение се признава цялото. След тази дата титулярят нито е теглил,
нито е внасял суми по разплащателната сметка. Давността за главното вземане е
изтекла на 05.03.2015 г., като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(19.05.2022 г.) вземането вече е погасено по давност. В тежест на ищеца е да докаже
спиране или прекъсване на давността, което той не е сторил с исковата молба.
Твърдението на ищеца, че е налична клаузата от т. 36.1. от Общите условия, според
която е договорено между страните автоматично подновяване на договора с още
едногодишен срок след изтичане на първоначално определения, не е обстоятелство, от
тези които спират или прекъсват действието на погасителната давност. Още повече, че
няма пречка да се погаси по давност едно парично вземане и по действащ договор. В
противен случай би се създала практика банката - кредитор да удължава периода на
погасителната давност на вземането, обявявайки предсрочната изискуемост дълго след
изтичане на давността, както е видно за процесния случай, което освен противоречие
със закона би създало и неравнопоставеност между страните по един договор.
Съобразно чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни такива вземания, макар и давността за тях да не е
изтекла. Предвид това, доколкото вземането за главницата е погасено по давност, то
същото се отнася и до акцесорните вземания, касаещи договорната лихва и другите
такси и разноски.
В случай, че съдът не приеме, че претендираната сума е погасена по давност, се
поддържа да се разгледа оспорването на претендираната сума по размер. Ответникът
не дължи претендираната сума поради плащането й, за което самия ищец въвежда
твърдения.
По изложените по- горе съображения, се поддържа становище за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмената молба от
ищеца за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, установи
следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК с №248/20.05.2022г. по чгр.дело №45582022г. по описа на РС- Смолян е
разпоредено длъжникът Л. К. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора „***” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б.; Ч.Г.З.; С.А.П. и Р.И.Б. СУМАТА
ОТ 15 506,32 лева, дължима по Договор за издаване на кредитна карта № 68РКО[1]А-
0867/28.09.2007 г., от която: 10 000 лв. непогасена главница; 5 426,32 лв. непогасена
договорна лихва по т. 7 от договора за периода 20.07.2019 – 20.05.2022 г. вкл.; 44,44 лв.
непогасена законна лихва за периода 03.05.2022 – 18.05.2022 г. вкл. и 36 лв. разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2022 г. до окончателното заплащане на задължението,
както и 310,14 лева за държавна такса за образуване на делото и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид постъпило възражение от длъжника в указания срок заявителят е
предявил установителни искове относно вземанията си по горната Заповед.
По делото не се спори и се установява наличието на договорното
5
правоотношение между страните „***“ АД и Л. К. Г., а именно сключения Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 68РКО-А-0867/28.09.2007г., по силата на който
банката е приела да открие и води на името на ответника картова разплащателна
сметка, да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип ** Gold,
както и предостави на ответницата банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 10 000 лева.
Страните са уговорили, че срокът на ползване на овърдрафта е до 28.09.2009
г., като същия се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в
Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип *** и ** /чл.3 от договора/.
Съгласно чл.4 от договора титулярят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.
В чл. 6 от договора е прието, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва
гратисен период със срок до 45 дни.
Уговорено е в чл.7 от договора, че при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано в края на последния отчетен период,
кредитополучателят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент в следните размери: 13% за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал и 15 % за всички останали.
При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения
кредитен лимит, банката начислявала наказателна лихва за забава в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12 % /т. 8 от договора/. За ползване на
кредитната карта и предоставения овърдрафт кредитополучателят заплаща на банката
такси и комисиони съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на банката,
неразделна част от договора. Последното е предвидено в чл.10 от договора.
Видно от представените Общите условия на *** АД за издаване е ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип *** и **, приети с Решение на
Управителния съвет на *** АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от
24.07.2007 г., които са действащи и прложими към датата на сключване на договора
/28.09.2007г./, е предвидено в чл. 36. 1, че срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че
кредитополучателят не е уведомил банката за прекратяване на договора за кредитна
карта най-малко 60 дни преди изтичане на срока, съответно банката не е уведомила
кредитополучателя за прекратяване на договора за кредитна карта най-малко 30 дни
преди изтичане на срока, а извън тези случаи договорът може да бъде прекратен по
всяко време от срока на действието му едностранно съответно от титуляря или от
банката, както е посочено.
6
В раздел VIII, чл.18 от посочените Общи условия е предвидено, че титулярят
се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението. Обстоятелството, че титулярят не е получил извлечението, не го
освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна
вноска.
Ако титулярят не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има
право да блокира картата. Ако в дадения от банката срок титулярят не погаси всички
изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всичките му
задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните
си отношения с титуляря /чл.24 и чл.25 от Общите условия/.
Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем,
след писмено предизвестие до титуляря, в случай, че не извършва което и да е плащане
по Договора повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се потвърждава, че
въз основа на сключеният договор за издаване на кредитна карта, банката е
предоставила на кредитополучателя Л. К. Г. банков кредит - овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева. Видно от
представеното от „***” АД „Извлечение от счетоводните книги на банката“
Кредитополучателя Л. К. Г. е усвоявал суми от разрешеният му кредитен лимит през
време на действието на Договор за издаване па кредитна карта № 68РКО-А-0867 от
28.09.2007 г., в периода от 04.10.2007 г. до 03.02.2010 година. Предоставеният банков
кредит - овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на
Кредитополучателя в Банката, подробно описани в изготвената от експертизата
таблица 1, както следва: 33 920,00 лв. - теглене АТМ; 2 395,72 лв. - плащане на ПОС;
463,20 лв. платени такси картови операции; 3 124,51 лв. - такси картови операции; 0,90
лв. - такса за проверка на баланс; 37 315,48 лв. - лихви кредитна карта; 22 367,92 лв. -
вноски на каса; 5 886.90 лв. - наказателна лихва надвишен лимит; 6 989,02 лв. -
наказателна лихва минимална вноска; - 300,00 лв. - годишна такса за поддържка на
карта. Общото задължение по банковия кредит овърдрафт е в размер на 68 027,81 лева.
Според заключението по ССчЕ последното плащане по договора за издаване на
кредитна карта е извършено на 08.02.2010 г.. чрез вноска на каса по картова
разплащателна сметка, открита па името на кредитополучателя, в размер на 840.00
лева, с вносител Л. К. Г.. След направената вноска на 08.02.2010 г. има извършени от
кредитополучателя тегления на 09.02.2010 г. в размер на 400,00 лв., с вальор на
12.02.2010 г . - 100,00 лв. и на 13.02.2010 г. - 70,00 лв., осчетоводени от банката
7
съответно на 11.02.2020 г. и 16.02.2010 г.. както и начислени/платени такси картови
операции и лихви кредитна карта, в резултат на което към 19.02.2010 г. е надхвърлен
разрешеният лимит в размер на 10 000,00 лв. по банковия кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка. Към датата на която е надхвърлен разрешеният
лимит, в размер на 10 000,00 лв., кредитът е в просрочи е, а именно, считано от
19.02.2010 година.
Към 19.02.2010 г. - датата на която е надхвърлен разрешеният кредитен лимит,
движението по картовата разплащателна сметка е подробно описано в изготвената към
заключението по експертизата таблица или, както следва:
33 920,00 лв. - теглене АТМ; 2 395,72 лв. - плащане на ПОС; 463,20 лв. платени
такси картови операции; 235,51 лв. - такси картови операции; 0,90 лв. - такса за
проверка на баланс; 3 523,58 лв. - лихви кредитна карта; 22 367,92 лв. - вноски на каса;
0,29 лв. - наказателна лихва надвишен лимит.
На 26.08.2015 г. банката е преоформила натрупаните по кредитната карта
задължения в общ размер на 60 027,81 лв., както следва: 10 000,00 лв. главница; 50
027,81 лв. начислени: лихви по кредитна карта, наказателни лихви за надвишен лимит
и наказателни лихви за минимална вноска.
След преоформянето на дълга, банката не е начислявала наказателни лихви.
На 28.08.2020 г. за погасяване на задълженията по Кредит №68РКО-А-0867 от
28.09.2007 г. от Л. К. Г. са внесени 900,00 лева. Съобразно представеното от „***” АД
извлечение за изготвяне на експертизата, начислената договорна лихва за периода от
20.10.2017 г. до 20.05.2022 г. е в размер на 8 714,21 лв., а за периода от 22.07.2019 г. до
20.05.2022 г. е в размер на 5 426,32 лв.
Според заключението по ССчЕ размерът на непогасените задължения на длъжника
Л. К. Г. по Договор за издаване на кредитна карта № 68РКО-А-0867 от 28.09.2007г. към
датата па подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 19.05.2022 г. е в общ размер на 68 790,80 лв., от които: 10 000,00
лв. - усвоена и непогасена главница; 8 714,21 лв. - начислена неплатена
редовна/договорна лихва (възнаградителна лихва) за периода от 20.10.2017 г. до
20.05.2022 г.; 33 965,95 лв. - лихви по кредитна карта за периода от 19.02.2010 г. до
20.07.2015 г. 5 886.61 лв. - наказателна лихва за надвишен лимит за периода от
20.11.2013 г. до 20.07.2015 г.; 6 989,02 лв. - наказателна лихва минимална вноска от
09.12.2013 г. до 20.07.2015 г.: 300,00 лв. - годишни такси за поддръжка на карта; 2
890,57 лв. - такси и комисионни за периода от 19.02.2010 г. до 21.10.2013 г. 44.44 лв.
законна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 19.05.2022 година.
Банката е извършила 36,00 лв. разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост.
8
С включване на направените разноски от 36,00 лв. непогасените задължения на
длъжника Л. К. Г. по Договор за издаване на кредитна карта № 68РКО-А-0867 от
28.09.2007 г., към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист - 19.05.2022 г. е в общ размер на 68 826,80 лева.
Вещото лице сочи в заключението си, че съгласно представеното за целите на
експертизата извлечение в счетоводството па банката е осчетоводено задължението по
Договор за издаване на кредитна карта № 68РКО-А[1]0867 от 28.09.2007 г. за
предсрочно изискуемо, в т. ч. главница, просрочени наказателни лихви, неначислени
лихви, на 03.05.2022 г., както и начислените договорни лихви до 20.05.2022 г.
Според заключението по ССчЕ размерът на непогасените задължения на длъжника
Л. К. Г. по посочения по- горе договор към датата на изготвяне на заключението
30.10.2022 г. е в общ размер на 69 285,18 лв., от които: 10 000,00 лв. - усвоена и
непогасена главница; 8 714,21 лв. - начислена неплатена редовна/договорна лихва
(възнаградителна лихва) за периода от 20.10.2017 г. до 20.05.2022 г.; 33 965,95 лв. -
лихви по кредитна карта за периода от 19.02.2010 г. до 20.07.2015 г. 5 886,61 лв. -
наказателна лихва за надвишен лимит за периода от 20.11.2013 г. до 20.07.2015 г.; - 6
989,02 лв. - наказателна лихва минимална вноска от 09.12.2013 г. до 20.07.2015 г.;
300,00 лв. - годишни такси за поддръжка на карта; 2 890,57 лв. - такси и комисионни за
периода от 19.02.2010 г. до 21.10.2013 г. 36.00 лв. - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост; 502,82 лв. законна лихва за периода от 03.05.2022 г. до
19.05.2022 година.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и същото е
прието по делото.
Представя се посоченото от ищеца преводно нареждане от 28.08.2020г.,
изискано от съда, видно от което в полза на Л. К. Г. е платена сума от *** АД в размер
на 900,00 лева с посочено основание разноски за адв.възнаграждение по гр.дело
54969/2019г.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката /ал.2 на чл.430 от ТЗ/.
В случая, както се посочи по- горе, между страните е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 68РКО-А-0867/28.09.2007г., по силата на който
банката е приела да открие и води на името на ответника картова разплащателна
сметка, да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип ** Gold,
както и да предостави на ответницата банков кредит овърдрафт по картовата
9
разплащателна сметка в размер на 10 000 лева.
Страните са уговорили, че срокът на ползване на овърдрафта е до 28.09.2009
г.
Установи се също и че предоставения банков кредит- овърдрафт е усвоен по
открита банкова сметка на името на кредитополучателя. С писмо с изх. № 237-
51/14.01.2022г. ищецът е уведомил ответника за размера на дължимите по договора
суми, предоставил е срок за доброволно плащане и е уведомил длъжника, че след
изтичането на този срок – 7-дневен банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че задълженията не са били погасени от ответницата в предоставения й
срок, като се сочи размера на дълга и към датата на изготвяне на заключението от
вещото лице 30.10.2022г.
Вещото лице изяснява, че в счетоводството на банката е осчетоводено
задължението по договора за издаване на кредитна карта №68 РКО-А-
0867/28.09.2007г. за предсрочно изискуемо, на 03.05.2022г. е счетоводно записан за
предсрочно изискуем /за главница, просрочени наказателни лихви, неначислени лихви,
договорни лихви до 20.05.2022г.
От ответната страна е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени
по давност, което възражение съдът намира за основателно.
По отношение вземането в частта на главницата е приложим петгодишният
давностен срок съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, а към вземането за лихви е
приложим кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД.
Задължението по договора за банков кредит е неделимо, независимо, че кредита се
разсрочва за плащане на части. Погасява се с общата петгодишна давност по чл. 110
ЗЗД. В този смисъл е и установената съдебна практика. Така в Решение 38/26.03.2019
г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІI т. о. на ВКС се приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Приема се, че връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането стане изискуемо.
Спорен по делото между страните е въпроса относно изискуемостта на вземането.
Ищецът твърди, че Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 03.05.2022г. Ответната страна прави възражение, че изискуемостта на
вземането е настъпила на 05.03.2010г., отчитайки, че ответникът е изтеглил последната
10
сума по овърдрафта на 13.02.2010г.
Според цитираните по- горе Общи условия на *** АД за издаване на револвиращи
международни кредитни карти раздел I чл.1, б.“з“ „Падеж“ е датата на която титулярят
е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасите;
В същата разпоредба е определено, че за дата на падежа се счита всяко 5-то число от
месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. При
това, основателно в отговора на ответника се сочи, че отчитайки установеното по
делото, че последната дата , на която ответникът е изтеглил сума по овърдрафта-
13.02.2010г., то безспорно изискуемостта е настъпила на 05.03.2010г., от която дата
следва да тече и петгодишния давностен срок за вземането. Или, давността за
главното вземане е изтекла на 05.03.2015г.
Ищецът твърди в исковата си молба, че банковият кредит- овърдрафт е изцяло
усвоен, като в таблица в исковата молба са посочени тегленията от ответника и видно
последното такова е направено на 13.02.2020г. Между страните не е спорно, че на тази
дата е направено последното теглене от ответника. Това се потвърждава и от
заключението по ССчЕ. Вещото лице изяснява, че след направената вноска на
08.02.2010 г. има извършени от кредитополучателя тегления на 09.02.2010 г. в размер
на 400,00 лв., с вальор на 12.02.2010 г . - 100,00 лв. и на 13.02.2010 г. - 70,00 лв.,
осчетоводени от банката съответно на 11.02.2020 г. и 16.02.2010 г.. както и
начислени/платени такси картови операции и лихви кредитна карта, в резултат на
което към 19.02.2010 г. е надхвърлен разрешеният лимит в размер на 10 000,00 лв. по
банковия кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка. Към датата на която е
надхвърлен разрешеният лимит, в размер на 10 000,00 лв., кредитът е в просрочие
считано от 19.02.2010 година.
В Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ІI т. о. на ВКС, се приема, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница
по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по
тълк. д № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в
обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. Прието е, че чрез този институт на кредитора се
отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.
Неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на
правото на принудително изпълнение.
В случая овърдрафтът представлява кредит и за него важат всички изложени по-
11
горе съображения относно настъпване изискуемостта и падежа на вземането, а също и
за срока за погасителната давност, началния момент, от която тече. Кредитът
овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може и
кредитополучателят има задължението да го погасява съобразно уговорката относно
падежа – в случая при съобразяване на раздел I чл.1, б.“з“ от Общите условия на ***
АД относно дефинираното за „Падеж“, макар да няма погасителен план както обичайно
при друг вид банков кредит, в отношенията между страните важи и е уговорена
определена месечна падежна дата съобразно извършените тегления от разплащателната
сметка.
От заключението по ССчЕ се установи, че последната дата, на която ответникът е
изтеглил сума по кредита е - 13.02.2010г. и при действалите Общи условия,
цитирани по- горе, изискуемостта е настъпила на определената месечна падежна дата
05.03.2010г. съобразно чл.1, б.“з“ , от която дата следва да тече и петгодишния
давностен срок за вземането. Или, погасителната давност за главното вземане е
изтекла на 05.03.2015г.
Независимо, че в чл. 36. 1. от същите Общи условия на Банката страните са
уговорили автоматично подновяване на договора с нов едногодишен срок, същото не е
от естество да спре или да прекъсне действието на погасителната давност.
Погасителната давност не следва да тече и от посочената от ищеца дата, на която е
отразила счетоводно като предсрочно изискуемо вземането по кредита, а именно на
03.05.2022г. В мотивите по- горе съдът вече е посочил от кога счита, че следва да се
приеме датата на настъпване на изискуемостта и това не е датата, на която Банката е
приела, че следва да счита кредита за предсрочно изискуем.
Всъщност банката не е обявила своевременно кредита за предсрочно изискуем и не
е упражнила правото за прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
ответника /чл.36.2 от Общите условия/. Обявила е кредита за предсрочно изискуем
след изтичане на петгодишната давност.
Не се установи твърдението на ищеца за наличие на действия от страна на
ответника, които да имат характер на признание на вземането като извършено
плащане, което да прекъснало давността по смисъла на чл.116 от ЗЗД. По делото се
установи и е видно, че с преводното нареждане от 28.08.2020г., всъщност е извършен
превод в полза на Л. К. Г., платена сума от *** АД в размер на 900,00 лева с посочено
основание „разноски за адв.възнаграждение по гр.дело 54969/2019г.“ Или, ищецът не
доказа, че ответникът- кредитополучател е направил плащане след като е изтекла
погасителната давност
Тъй като вземането на ищеца за главница е погасено по давност, то погасени
по давност са и акцесорните вземания, касаещи лихви и такси, съгласно разпоредбата
на чл.119 от ЗЗД., според която с погасяването на главното вземане се погасяват и
12
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове подлежат на
отхвърляне, поради погасяване на вземанията по давност. С оглед така приетото, не
следва да се обсъждат по същество останалите възражения в отговора на ответника
относно размера на дълга по кредита.
Като взе предвид резултата по делото, ще следва на ответника да се присъдят
направените съдебни разноски, които за заповедното производство са в размер на
300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и за исковото производство- 2000,00
лева общо заплатени адвокатски възнаграждения.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца „***“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес
на управление ***, срещу ответника Л. К. Г., ЕГН**********, с адрес ***, с
правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че Л. К. Г.,
ЕГН **********, дължи на „***” АД сумата в общ размер на 15 506,76 лева
(петнадесет хиляди петстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки), от които:
просрочена главница в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2022г. до окончателното и погасяване, 5 426,32 лева (пет
хиляди четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки) - договорна
лихва за периода 20.07.2019г. до 20.05.2022г„ вкл., на основание т. 7 от Договора за
кредит, 44,44 лева (четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки)
непогасена законна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 19.05.2022 г., вкл., в Разноски
за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 36 лева (тридесет и шест
лева), за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК с №248/20.05.2022г. по чгр.дело №455/2022г. по
описа на РС- Смолян, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Л. К. Г., ЕГН**********, с адрес ***, направените съдебни разноски в размер на
300,00 лева /триста лева/ заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство по чгр.дело №455/2022г. по описа на РС- Смолян, както и 2000,00 лева
/две хиляди лева/ заплатени адвокатски възнаграждения за исковото производство по
гр.дело №766/2022г. по описа на РС- Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13