М О Т И В И
Към
присъда по НОХД № 570/2019 г. по описа на КРС
Районна
прокуратура - К. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Л.Н.М., ЕГН **********
за това, че:
На
неустановена дата, в началото на месец август ** год., в С.р., ОБЛ. П., като Н.,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с лице, Н. **., а именно с Н.А.Я. ***, родена на ***
год., с ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК - престъпление по чл.151, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия М.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, а именно пробация
в съвкупност от следните пробацинони мерки:1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, включваща явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за
срок от 1 /една/ година и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 /една/ година на осн. чл.58а,
ал.4 от НК.
Пледира
направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият
М. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и, че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържа защитника си.
Защитника
на подсъдимия - адв. П.К. се солидаризира с прокурора
относно вида на наказанието, но моли то да е в минимален размер от 6 месеца.
По делото няма конституирани като страни
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
Л.Н.М. с ЕГН **********, е …..
През
лятото на ** г. подс. Л.М., тогава Н., се сприятелил
с пострадалата Н.А.Я. – родена на ***г., която към онзи момент била навършила **
години, но нямала навършени ** години. Това обстоятелство било известно на подс. М.. С течение на времето контактите им зачестили и
между тях възникнали взаимни чувства на симпатия и започнали да се виждат
по-често. В началото на месец август **г., на неустановена дата, св. Н.Я.
тръгнала с подс.М. ***, с намерение да заживее там с
него, без да уведоми баба си – св.ф.Я., която се грижела за нея. Двамата
пристигнали в дома на подсъдимия в с.Р.в момент, когато майка му отсъствала.
Същата вечер, обв.М. представил приятелката си - св.Я.
пред майка му – св.Н. М.. Тя провела разговор със св.Я., при който била
уведомена от нея, че е на ** навършени години. Възрастта на св.Я. смутила св.М..
и тя се възпротивила на намерението на сина й – Л.М. и св.Я. да се „оженят“,
т.е. да заживеят заедно, но св.Я. настоявала да остане в дома им и отказвала да
се прибере в гр.К. при баба си. Същата вечер, св.Я. спала в стая, при майката
на подс. Л.М.. Следващият ден, подс.М.
и св.Я. прекарали заедно в с.Р., като се срещали с приятели. Вечерта св.Я.
останала отново в дома на подсъдимият, въпреки, че баба й - св.Я.я открила,
разговаряла с нея и ясно изразила несъгласието си с решението й. Същата вечер,
св.Я. и подс.М. легнали в стаята на последния, в едно
легло, след което изчакали св.М. да заспи. Той й предложил да правят секс. Тя
нямала сексуален опит, като това щял да бъде първият й сексуален контакт, но
искала той да бъде именно с обвиняемия, затова се съгласила. Двамата се
съвкупили, при което девствената ципа на св.Я., била дефлорирана и върху чаршафа
останали следи от кръв. След приключване на половия акт, двамата останали да
спят в същата стая. На сутринта, св.М. установила, че двамата са спали заедно,
разбрала от тях, че са осъществили полов акт, като видяла и следите от кръв по
чаршафа. Това бил единствения полов акт на малолетната Н.А.Я. с подсъдимият.
Майката
на малолетната Н.А.Я. - св.А.Л.Я., към
момента на деянието работила и живеела в Г.. За пострадалата и другите й две
деца се е грижила баба им - Ф.А.Я.от гр.К., майка на св.А.Л.Я.. Поради това,че Н.Я.
не посещавала редовно училище, майка й А.Я. била подписала договор с Ц.. гр.К.
за предоставяне на социална услуга на детето й, изразяваща се в работа с
психолог и педагог за повишаване мотивацията към учебния процес. Н.Я. не
спазвала утвърдения график, поради което били извършвани множество мобилни
посещения от страна на социалните работници в дома й. Такъв бил поводът и за
мобилното посещение от дата 08.08.** година, когато Н.Я.
не била намерена в дома си в гр.К. и било констатирано, че няколко дни преди
това тя заминала в с.Р., за да съжителства с непълнолетно момче на съпружески
начала. По този повод незабавно служителите от ЦОП К. сезирали ОЗД при ДСП гр.К..
Още на следващия ден служители на отдела посетили адреса на момчето в с.Р.и
установили, че това е Л.Н.М. *** на ** години. При посещението на социалните
работници в дома му, те разговаряли с него и с малолетната Н.Я., от които
събрали информация, че двамата съжителстват от няколко дни и че вече са имали един
полов акт. Въпреки отправените предупреждения, М. и Я. отказали да прекратят
отношенията си.
Същият
ден било докладвано на Началника на ОЗД при ДСП гр.К. за резултата от
посещението и било взето решение за следващия ден да се насрочи координационен
механизъм, на който били извикани да присъстват Л.М., ф.Я. и Н. М..
На
10.08.** година в ОЗД била проведена среща на К.. Било взето решение за връщане
на Н.А.Я. в семейството на баба й, пълно
проучване на случая и сезиране на РП – К.. След срещата, бабата на Н.Я. – ф.Я. я прибрала обратно в дома им в гр.К..
Три дни по-късно социалните работници посетили дома на ф.Я. в гр.К. и установили,
че Н.Я. отново не е в дома си, а отишла в с.Р.при подсъдимият. Поради което бил
изготвен социален доклад до Директора на ОЗД за издаване на Заповед за
настаняване на Я. в К..Ц.. Н.Я. била
изведена и откарана в Кризисния център за деца жертва на насилие в гр.Средец,
въз основа на Заповед №ЗД/Д-РВ-.../*.08.** година на ДСП“ – К..
От заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно–медицинска експертиза на Н.А.Я. се установява, че хименовият й пръст е розов на цвят с наличие на една естествена
/недостигаща до основата/ и една дефлорационна щърбина /достигаща до основата/ с цвят като останалата
тъкан. Дефлорационната щърбина
е със стара давност и е възможно да е от датата декларирана от Н.Я..
Експертизата не може с категоричност да определи давността на дефлорацията.
Девствената ципа, при запазена цялост на същата не позволява извършване на
полов акт, без да има дефлорация.
От
заключението на изготвената в досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза на Н.Я. се установява, че
тя не
страда от психично заболяване и не се води на отчет към ЦПЗ Б... Същата разбира
свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, както
към момента на извършване на деянието, така и към момента на изследването й.
При освидетелстването й не се установили умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Нивото на психичната
и интелектуалната й зрялост е релевантно на календарната й възраст. Могла е да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Не са намерени данни за отклонение в
интелектуално-волевата сфера на психиката на Н.Я.. Липсват болестни отклонения
и при освидетелстването, същата е психично здрава.
От
заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза за Л.Н.М. се установява, че той не се води на отчет към ЦПЗ Пловдив
и не страда от психично заболяване. Неговото психическо развитие съответства на
нормата на възрастта, няма данни за умствено изоставане. Въпреки, че е бил Н., Л.Н.М.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. М. може да участва в досъдебното производство и съдебното
производство, както и да изтърпява наказание.“
Видно
от удостоверението за раждане на пострадалата Н.Я. /л.32/, същата към момента
на извършеното спрямо нея деяние – в началото на м.август **г, не е навършила **
годишна възраст, тъй като е родена на ***г., т.е. същата е била малолетна.
Видно
от удостоверението за раждане на обвиняемия Л.М. /л.31/, същият към момента на
осъществяване на гореописаното деяние – в началото на м.август **г е бил Н.-
роден е на ***г.
Описаната
фактическа обстановка се установява както от показанията на свидетелите Н.А.Я.,
Н. л. М., Ф.А.Я.,В.Е.С., Л.а.а, Ш.С.Б., А.А.М., А.Л.Я.,
Д.С.Ш., П.М.Б.и Г.Х.Г., така и от обясненията на обвиняемия и заключенията на
вещите лица, изготвили КСППЕ, СМЕ, СПЕ, и от писмените доказателства –
удостоверения за раждане на обвиняемия и пострадалото лице, документи изготвени
в ДСП К..
Показанията
на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите се събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид и заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство – комплексна психолого-психиатрична
експертиза, съдебно – медицинска експертизи и съдебно-психиатрична експертиза, надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност, които
според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият Л.Н.М., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.151, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
тъй като на неустановена дата, в началото на месец август ** год., в С.р., ОБЛ.
П., като Н., но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, се е съвкупил
с лице, Н. **., а именно с Н.А.Я. ***, родена на *** год., с ЕГН **********,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на
указаното престъпление, тъй като на неустановена дата, в началото на месец
август ** год., в С.р., ОБЛ. П. се е съвкупил с лице, Н. *., а именно с Н.А.Я. ***,
с ЕГН **********, която към онзи момент е била на * години, т.е. ненавършила *
годишна възраст. Извършеното от него не съставлява престъпление по чл.152 от НК, доколкото съвкуплението е било със съгласието на свидетелката Н.А.Я..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено-опасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
обществено-опасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно
и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните му
последици. Той е знаел, че св. Н.А.Я. към момента на съвкуплението е била на *
години, т.е. ненавършила * годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с
нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми
и правила.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание
на подсъдимия, слабите му волеви
задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
Относно
наказанието:
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава
от законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
По
отношение на подсъдимия съдът прие, че степента на обществена опасност не е
висока, доколкото към момента на извършване на деянието не е осъждан.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. за престъплението му по чл.151,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства - младата му възраст по време на
извършване на деянието - на * години, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина на досъдебното и съдебно производство, тежкото му семейно и
социално положение, признанието на вината, изразеното съжаление за извършеното
и искреното разкаяние.
При
така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия и определената
правна квалификация на деянието – по чл.151, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което
следва да му бъде наложено, както и целите на същото, настоящият съдебен състав
е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е
наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство,
по реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за
престъплението по чл.151, ал.1 от НК е лишаване от свобода от 2 до 6 години.
Тъй като инкриминираното деянието е извършено от подсъдимия като Н., то
императивно приложение следва да намери разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК,
съгласно която законова норма за непълнолетните, предвидените в особената част
на Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода за повече от пет години се
заменят с лишаване от свобода до три години. Като се отчетоха наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, признание на
вината, изразено съжаление и критично отношение към извършеното, младата
възраст на подсъдимия, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да
определи и наложи на подсъдимия е необходимо да бъде определено при условията
на чл.55 от НК при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което
приложение на чл.55 от НК се явява възможно съобразно нормата на чл.58а, ал.4
от НК и е по благоприятно за дееца от възможността за определяне на наказанието
само съобразно чл.58а, ал.1 от НК. Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1,
т.2, б. “Б” от НК, съдът го осъди на ПРОБАЦИЯ. Необходимо е да се посочи, че
при определяне на вида и размера на наказанието на непълнолетния, съдът следва
да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на
непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд. Това означава, че основната цел на
наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като съзнателни и
трудолюбиви членове на обществото. Според съда, за постигане целите на
наказанието най–подходящото по вид наказание от алтернативно предвидените в
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б, предл. 2-ро
от НК е наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ,
при следната съвкупност от пробационни мерки:
1.На
основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.42б, ал.1 от НК – Задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 1 /една/ година, и
2. На основание чл.42а, ал.2, т.2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.42б,
ал.2 от НК - Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/
година.
За
да определи пробацията в такъв размер съдебният
състав отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива. Така наложеното наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Н.М. с ЕГН **********, бе осъден да
заплати в полза на държавата, вносими по сметка на ОД
на МВР Пловдив, сумата от 1098.38 лева /хиляда деветдесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки/, от които 90.38 лева за изготвена съдебно-медицинска
експертиза; 806.40 лева за изготвена комплексна психиатрично-психологична
експертиза и 201.60 лв. за изготвена съдебно-психиатрична експертиза, представляващи
направени по делото разноски в досъдебното производство за възнаграждения на
вещи лица.
Веществени
доказателства - няма.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.