№ 49
гр. Враца , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20211400200294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба
на АЛ. С. Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца,
с искане да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора гр.Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди
по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и
личното затворническо досие на осъдения Д..
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2
ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само
една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице убедителни
доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за
оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
провери представените по делото писмени доказателства, приема молбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение от 27.04.1998 г. по ЧНД № 48/1998 г. по описа на ОС-
Разград по отношение на АЛ. С. Д. е определено общо най-тежко наказание в
размер на 30 години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим
на изтърпяване измежду наказанията му, наложени по НОХД № 563/1993 г.
по описа на Военен съд-Пловдив и по НОХД № 55/1997 г. по описа на ОС-
Разград за престъпления по чл.116, т.5, т.6 и т.8, чл.152, ал.4, чл.194, ал.1 и
1
чл.381 НК. Осъденият е започнал да търпи това наказание, считано от
14.10.1993 г.
С определение от 17.05.2010 г. по ЧНД № 215/2010 г. по описа на РС-
Левски, на основание чл. 27, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е присъединено изцяло към
неизтърпяната част от определеното му общо наказание в размер на 30
години "лишаване от свобода", наложеното му със споразумение по НОХД №
176/2005 г. на РС-Левски наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", за
извършено на 06.09.2004 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, при
първоначален "строг" режим, като Д. е следвало да търпи общо наказание от
18 години и 15 дни "лишаване от свобода", приведено с начало – 06.09.2004 г.
С определение от 02.02.2021 г. по ЧНД № 3/2021 г. по описа на РС-
Левски, на основание чл. 27, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е присъединено изцяло
наложеното на Д. по НОХД № 7/2015 г. по описа на РС-Левски наказание
"лишаване от свобода" за срок от 2 години за извършено на 03.09.2014 г. в
условията на опасен рецидив престъпление по чл.211 НК към неизтърпяната
част от определеното общо наказание "лишаване от свобода" по ЧНД №
215/2010 г. на РС-Левски, при "строг" режим на изтърпяване или към
настоящия момент със зачетени работни дни осъденият търпи общо
наказание от 9 години, 7 месеца и 19 дни.
За начало на така определеното при условията на чл.27, ал.2 НК общо
наказание от 9 години, 7 месеца и 19 дни правилно е приета датата 03.09.2014
г., тъй като съгласно ППВС № 2/70 г. неизтърпеният размер на
присъединеното наказание по чл.27 НК се определя към момента на
извършване на второто престъпление и именно той се счита за начало на
изтърпяване на определеното по реда на чл.27, ал.2 НК общо наказание. Към
датата на постановяване на настоящото определение-11.06.2021 г. осъденият е
изтърпял фактически 6 години, 9 месеца и 8 дни, от работа му се зачитат 6
месеца и 3 дни, или общо 7 години, 3 месеца и 11 дни. Остатъкът за
изтърпяване е 2 години, 4 месеца и 8 дни.
От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от
2/3 от наложеното му за рецидивна дейност наказание, така както изисква
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК. Следователно, налице е първата законова
предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна
позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения
от свобода Д.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната
оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 70 точки, в рамките на
средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните:
настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, образование и
2
обучение, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. За изтеклия
период от изтърпяване на наказанието рискът от рецидив е варирал в
границите на средния диапазон - 53 точки, 50 точки, след което е покачен на
55 точки, 70 точки, последван от лек спад на 66 точки, като към настоящия
момент отново е завишен с 5 пункта и възлиза на 71 точки, в рамките на
средните стойности. Рискът от вреди за обществото също е претърпял
известни промени-първоначално е висок, обусловен от насилствения характер
на извършеното престъпление, но поради претърпените ограничения в
условията на контролирана среда е понижен на среден, клонящ към висок.
Този риск е насочен към уязвими групи-малолетни, непълнолетни и
пълнолетни лица от женски пол, с оглед характера на извършените тежки
правонарушения. Употребата на алкохол и влиянието на криминално
проявени лица са фактори, които могат да отключат вредоносно поведение в
обществото. Рискът от вреди за пенитенциарните служители и лишените от
свобода е също повишен до средни стойности и се обуславя от случаите на
вербална и физическа агресия над друг лишен от свобода.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в
Затвора гр.Враца той е награждаван, последно със заповед №255/21.06.2017 г.
с "писмена похвала" на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Към настоящия
момент Д. спазва установените правила и режимните изисквания. Включен е в
учебния процес, като през м.юни 2021 г. предстои да завърши 11 клас.
Посещава редовно учебните часове, но не е настойчив и старателен при
усвояване на учебния материал.
Според доклада противоречивото и неустойчиво поведение на осъдения
показва липсата на трайни нагласи за позитивна промяна. Д. е с ниско ниво на
самокритичност и със слаба мотивация за положителна промяна на нагласите
си; реагира импулсивно, няма умения за самоконтрол; не се замисля в
дългосрочен план за последиците от действията си. Освен това лесно се
поддава на негативно влияние, склонен е към прибързани и необмислени
постъпки, непоследователен е и не полага нужните усилия за постигане на
поставените дългосрочни цели.
През м.април и м.май 2021 г. осъденият е започнал да споделя за
емоционални проблеми, свързани с бъдещото си освобождаване от затвора.
Станал много напрегнат, влизал в словесни конфликти с останалите лишени
от свобода в групата, изпитвал страх и потиснатост, загубил съня си, нямал
желание за елементарни действия, което състояние повишава риска от
агресивни и автоагресивни прояви.
Констатирано е, че въпреки постигнатата договореност по
изпълнението на целите и задачите в плана на присъдата, те не са постигнати
в цялост, с оглед на което е предложено корекционната работа с осъдения да
продължи с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно
поведение след освобождаването му.
Освен това ресурсите за успешна ресоциализация на осъдения са силно
ограничени, тъй като е с прекъснати социални контакти, няма професионална
квалификация и е без жилище и подкрепа за намиране на постоянен адрес.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Д.
3
все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за
условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не
намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи
най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от
администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с
изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават
основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият
А.Д. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а
НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен
поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив-71 точки, които макар и в средния диапазон, са завишени с
5 пункта в сравнение с тези от предишната оценка /66 точки/, което на фона
на дългия престой в затвора навежда на извод за наличие на реална опасност
от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и
дефицитните зони при осъдения, от които е видно, че той не осъзнава
наличните си проблеми, слабо критичен е и не полага достатъчно усилия за
преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение /индиция за което
са осъжданията му за извършени в условията на опасен рецидив
престъпления/. Данните в докладите и досието на осъдения Д. навеждат на
извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му-участва
в образователния процес, награждаван е и има примерното поведение през
последните години в затвора, но тя е колеблива и неустойчива. Ето защо
корекционната работа с него следва да продължи интензивно в оставащия
срок на наказанието, за да има шанс при напускане на затвора той да започне
социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а
именно осъденият Д. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е
показал дефинитивно поправяне и не дал убедителни доказателства, че не би
представлявал риск за ново престъпно поведение. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения АЛ. С. Д., роден на
*** в гр.Кубрат, обл.Разград, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин,
български гражданин, ЕГН ********** да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от общото наказание от 9
години, 7 месеца и 19 дни "лишаване от свобода", определено по реда на
чл.27, ал.2 от НК по ЧНД № 3/2021 г. по описа на РС-Левски, с остатък 2
години, 4 месеца и 8 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5