Решение по дело №114/2005 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 127
Дата: 23 ноември 2010 г. (в сила от 8 февруари 2011 г.)
Съдия: Весела Живкова Офицерска
Дело: 20051460100114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2005 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

Гр. Оряхово, 23.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:В.ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА

При секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдия Живкова-Офицерска гр. дело № 114 по описа за 2005 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 574/05.08.2009 г.по гр.д. № 790/2008 г. Врачанският окръжен съд е отменил изцяло решение № 36 на РС Оряхово, постановено на 15.05.2006 г. по гр.д. № 114/2005 г.и вместо него е допуснал съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. УПИ 8, пл.№ 25,26, кв.3 по плана на с.Горни Вадин, общ.Оряхово, обл. Враца, с площ от 860 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в него и

 2. УПИ 9, пл.№ 26, кв.3 по плана на с.с. с площ от 1 400 кв.м., ведно с всички находящи се в него подобрения между следните съделители: П.Г.С., Г.Г.Б., М.И.П., Л.И.Н., Н.Ц.Н., М.Ц.Н., В.Г.П. и А.Н.Т. при следните права:

11.5/36 ид.ч. за П.Г.С.;

11.5/36 ид.ч. за Г.Г.Б.;

общо 3.25/36 ид.ч. за М.И.П. и Л.И.Н.;

общо 3.25/36 ид.ч. за Никола Ц.Н. и М.Ц.Н.;

3.25/36 ид.ч. за В.Г.П. и

3.25/36 ид.ч. за А.Н.Т..

Със същото решение са обявени на осн.чл.76 от ЗН за относително недействителни по отношение на Г.Г.Б., П.Г.С., М.И.П., Данаил Петров Пацовски, Л.И.Н., Н.Ц.Н., М.Ц.Н., В.Г.П. и А.Н.Т. сключените с н.а. № 176, т.ІІ, н.д. № 704/1993 г. и с н.а. № 180, т.ІІІ, н.д. № 1090/1993 г. на РС Оряхово договори, с които Иван Иванов Г. и съпругата му Ванка Н.Г. са продали на М.И.П. *** Вадин срещу поето от купувачката задължение за издръжка и гледане на продавачите.

Със същото решение е отменен н.а. № 65а, т.ІІІ, н.д. 397/1977 г. на РС Оряхово.

Решението е влязло в законна сила.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 15.03.2010 г. искания по сметки между съделителите не са предявени.

Не са направени и възлагателни искания по чл.288 ал.3 ГПК/отм./, по реда на които се движи производството, като образувано преди влизане в сила на новия ГПК.

Допусната и изслушана е съдебно-техническа и оценителна експертиза със задача да даде заключение относно поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти , да състави проект за разделителен протокол, в случай ,че са поделяеми и оцени имотите по пазарна стойност.

Изискано е и становище от главния архитект на Община-Оряхово относно поделяемостта на допуснатите до делба имоти. С писмо вх.№ 638/24.03.2010 г. същият изразява становище, че горепосочените имоти са неподеляеми на осн.чл.201 ал.2 ЗУТ и съобразно броя на съделителите и съответните им квоти.

От заключението на вещото лице прието от съда като обективно, всестранно и пълно се установя, че имотие са неподеляеми. Възможно е да бъдат обособени три дяла, но при съгласие на страните. Такова не е изразено от страните, а и съдът не е изискал изрично становището на съделителите относно възможността за обособяване на три дяла от допуснатите до делба два имота с оглед на това, че съделителите са 8 на брой, произхождат от две колена на общия наследодател и са с различни квоти и дори да се обособят три дяла, ще се окаже отново невъзможно извършването на делбата. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на УПИ VІІІ е в размер на 6 540 лв., а пазарната стойност на УПИ ІХ е в размер на 2 990 лв., като пазарната стойност на квота от 11.5/36 ид.ч. възлиза на сумата 3 044.31 лв., а на квота в размер на 3.25/36 ид.ч. – 860.35 лв.

Съделителката Г.Б., макар да не е направила възлагателно искане в първото по делото заседание, изразява становище, че желае жилищният имот да бъде възложен на нея, тъй като иска дял в натура от майчиното си наследство.

Писмени становища по делото са постъпили и от ответницата М.И.П.. Същата заявява, че къщата е с два входа, има отделно и самостоятелно кухня, поради което къщата заедно с двете дворни места е поделяема между наследниците, но тя лично желае съвместното използване на имота между наследниците.

Същото становище е заявил и съделителя Н.Ц.Н.. Двамата са изразили становище за доброволно уреждане на спора, но до момента на приключване на съдебното дирене, такова не е постигнато.

Постъпило е и становище от ищцата П.Г.С., с което заявява, че предоставя на сестра си – ищцата Г.Б. изцяло полагащите и се идеални части от наследствения имот „да се разпорежда и разполага с тях, както намери за добре”.

Същото становище изразяват и ответниците А.Н.Т. и В.Г.П..

При така събраните доказателства и изразените от страните становища, съдът намира следното:

Относно изразеното от ответницата М.П. желание за съвместно използване на имота, същото с оглед упражненото право на делба от страна на ищците е ирелевантно по спора. Съдът дължи произнасяне по извършването на делбата съобразно законоустановените възможности за това. Относно изразеното от другите съделители готовност да предоставят дяловете си в полза на ищцата Г.Б. – това би могло да стане единствено при доброволно уреждане на спора- не и в производството за съдебна делба.

При това положение, следва да се обсъдят способите за извършване на делбата и се установи от съда най-благоприятния в случая такъв, така щото да се прекрати съществуващата между съделителите съсобственост на допуснатите до делба имоти и то по начин, допустим от закона и най-справедлив с оглед опазване интересите на всеки един от съделителите.

     За допуснатите до делба имоти не са ангажирани доказателства за възможната им поделяемост чрез представяне на инвестиционен проект за разделянето им съобразно правилата на ЗУТ, поради което те следва да се приемат за неподеляеми. Нещо повече – видно от заключението на вещото лице, неоспорено и професионално изготвено,  имотите са неподеляеми реално. Такова е и становището на главния архитект на Община-Оряхово.

          

      Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене не жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК/респ. чл. 292 от отменения ГПК/, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 и ал. 3 ГПК/чл. 288 ал.2 или ал.3 ГПК/отм./ или чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК./чл. 288 ал.1 ГПК-отм./ Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

      Т.е. съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане или разпределение, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

     В настоящия случай до делба са допуснати два самостоятелни имота, единият от който с находяща се в него жилищна сграда. Съделителите са 8 на брой, като квотите им са различни. Произхождат от 3 колена на общия наследодател- двете му деца и преживялата съпруга на сина на общия наследодател, която освен по наследство, е придобила част от наследствените имоти и на основание давностно владение, изтекло по време на брака й със сина на общия наследодател Иван Иванов. Поради това три от способите за извършване на делбата са неприложими в конкретния случай- тегленето на жребий е невъзможно с оглед несъответствието в броя на имотите, тяхната цена и различното им предназначение и броя на съделителите и различните им квоти от наследството, няма искания за възлагане на жилищния имот, а разпределението на имотите по реда на чл. 292 е невъзможно с оглед несъответствието в броя на имотите и броя на съделителите.   

 Съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

      В настоящия случай имотите са два, като в единия има построена жилищна сграда и са неподеляеми, поради което способите - теглене не жребий и разпределение на имотите, не могат да се приложат.  Налице е и  невъзможност за възлагане на всеки от имотите в самостоятелен дял на съделител , а и липсва  заявена в срок претенция за това, поради което единствения способ за извършване на делбата в случая е изнасянето на имотите  на публична продан.

     Настоящия състав счита и че в случая неудачен вариант за извършването на делбата се явява и разпределението на двата имота по колена на общия наследодател. На първо място липсва изрично заявено от страните съгласие за това. На второ място-двата имота са съществено различаващи се по предназначение и цена и макар квотите на двете ищци да се приближават по стойност до цената на жилищния имот, освен този факт, липсват други критерий ,по които съдът да предпочете възлагането на жилищния имот на едната група съделители, а на празното дворно място-на другата група. Още повече, по делото се съдържат данни, че имотите са ползвани от част от ответниците до настоящия момент. На последно място-ако разпредели имотите по колена, съдът ще наруши основен пренцип на делбата, а именно- с решението си съдът да прекрати съществуващата между съделителите съсобственост и всеки да има възможността да получи своя дял от наследството-ако е възможно и като правило-в натура, а ако не- паричния му еквивалент.

Нормата на закона, както и съдебната практика приема, че тогава, когато броя на съделителите и поделяемостта на делбения имот не позволяват всеки от съделителите да получи реален дял, имота следва да се изнесе на публична продан.

 

        При това положение остава единствената възможност делбата да бъде извършена чрез изнасяне на двата имота на публична продан по реда на чл. 288 ал.1 ГПК/отм/ респ. – чл. 348 ГПК/нов/, като съделителите получат дяловете си парично след осребряване на имуществото.        

     Държавни такси:

На осн. чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да заплатят ДТ по сметка на ВСС, както следва:  П.Г.С.-121.80 лв.; Г.Г.Б.-121.80 лв.;М.И.П. и Л.И.Н.-общо 34.41 лв.; Никола Ц.Н. и М.Ц.Н.-общо 34.41 лв.; В.Г.П. -34.41 лв.и  А.Н.Т.-34.41 лв.

Разноските:

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Разпоредбата на чл. 355 ГПК касае определянето на ДТ и внасянето на депозита за СТЕ относно пазарната стойност и поделяемостта на имота, без които производството не може да продължи във втора фаза на делбата. В случая разноските за депозит в размер на 200 лв. са внесени от ищцата Г.Б., поради което останалите съделители и дължат направените от нея разноски за в.л. съобразно стойността на дяловете си, а именно: П.Г.С.-63.89 лв.; М.И.П. и Л.И.Н.-общо 18.06 лв.; Никола Ц.Н. и М.Ц.Н.-общо 18.06 лв.; В.Г.П. – 18.06 лв. и  А.Н.Т.- 18.06 лв.

 

По тези съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:

1. УПИ VІІІ, пл.№ 25,26, кв.3 по плана на с.Горни Вадин, общ.Оряхово, обл. Враца, с площ от 860 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в него и

 2. УПИ ІХ, пл.№ 26, кв.3 по плана на с.с. с площ от 1 400 кв.м., ведно с всички находящи се в него подобрения ,

 като след осребряване на имуществото получените суми се разпределят съобразно делбените квоти между съделителите П.Г.С., Г.Г.Б., М.И.П., Л.И.Н., Н.Ц.Н., М.Ц.Н., В.Г.П. и А.Н.Т. при следните права:

11.5/36 ид.ч. за П.Г.С.;

11.5/36 ид.ч. за Г.Г.Б.;

общо 3.25/36 ид.ч. за М.И.П. и Л.И.Н.;

общо 3.25/36 ид.ч. за Никола Ц.Н. и М.Ц.Н.;

3.25/36 ид.ч. за В.Г.П. и

3.25/36 ид.ч. за А.Н.Т..

ОСЪЖДА П.Г.С. да заплати по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на 121.80 лв.

ОСЪЖДА Г.Г.Б. да заплати по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на 121.80 лв.

ОСЪЖДА М.И.П. и Л.И.Н. да заплатят по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на общо 34.41 лв.

ОСЪЖДА Никола Ц.Н. и М.Ц.Н. да заплатят по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на общо 34.41 лв.

ОСЪЖДА В.Г.П. да заплати по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на 34.41 лв.

ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати по сметка на ВСС-София държавна такса за водения процес в размер на 34.41 лв.

 

ОСЪЖДА П.Г.С. да заплати на Г.Г.Б. направените от нея разноски за вещо лице, съобразно стойността на дела си в размер на 63.89 лв.

ОСЪЖДА М.И.П. и Л.И.Н. да заплатят на Г.Г.Б. направените от нея разноски за вещо лице, съобразно стойността на дела си в размер на общо 18.06 лв.

ОСЪЖДА Никола Ц.Н. и М.Ц.Н. да заплатят на Г.Г.Б. направените от нея разноски за вещо лице, съобразно стойността на дела си в размер на общо 18.06 лв.

ОСЪЖДА В.Г.П. да заплати на Г.Г.Б. направените от нея разноски за вещо лице, съобразно стойността на дела си в размер на 18.06 лв.

ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати на Г.Г.Б. направените от нея разноски за вещо лице, съобразно стойността на дела си в размер на 18.06 лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Враца в двуседмичен срок от връчването му.

                                   

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: